3o4o.net

най-новоизлезлият у нас роман на Кундера. Това стана в понеделник.

Когато се появи нова книга тук, единственият начин да я прочета първа, е да предизвикам остър семеен спор с елементи на изнудване. Този път обаче не го направих. Едно, че Кундера не е сред тези, от които ми омекват краката и второ, имах работа.

Вчера обаче останах насаме с книгата и още на първите страници - след всичко, което побистрихме тук напоследък и особено след някои будалканици, подхванати от мойта лична персона - прочетох следното:

Веднъж като дете, докато се разхождаше с баща си, Агнес го бе попитала дали вярва в Бог. Той отвърна: "Вярвам в компютъра на Създателя." Отговорът беше толкова странен, че детето го запомни. "Компютър" не беше единствената странна дума, "Създател" също бе такава. Защото баща й никога не говореше за Бог, а само за Създателя, сякаш искаше да сведе значението на Бог до инженерните му постижения. Компютърът на Създателя. Само че как човек би могъл да общува с машина? И тя попита баща си дали понякога се моли. Той й отвърна: "Все едно да се моля на Едисон, когато изгори някоя крушка."

Сега Агнес си мисли: Създателят е поставил в компютъра дискета с подробна програма и после си е отишъл. Идеята, че след като е създал света, Бог го е оставил в ръцете на хората, които, обръщайки се към него, всъщност се обръщат към безответната пустота, не е нова. Но да те изостави Богът на дедите ни е едно, а да те изостави божественият изобретател на космическия компютър - съвсем друго. Мястото му се заема от програма, която безмилостно се изпълнява в негово отсъствие, без да може да се промени каквото и да било. Да програмираш компютъра не означава, че бъдещето е планирано в подробности, нито че всичко е написано "там горе". Например програмата не е предвиждала, че през 1815 година ще се състои битката при Ватерло, нито че французите ще я загубят, а само че човекът е по природа агресивен, че войната му е вътрешно присъща и че техническият прогрес ще я прави все по-жестока. От гледна точка на Създателя всичко останало е без значение, обикновена игра на вариации и пермутации в генералната програма, която няма нищо общо с пророкуване, с предсказване на бъдещето, а само задава границите на възможното, като вътре в тези граници цялата власт принадлежи на случайността.


Ако ви звучи малко компютърно-архаично, да знаете, че книгата в оригинал е излязла през 1990 г. По-нататък става въпрос за мястото на човека в таз програма, за това какво се случва след смъртта и т.н.

Чудя се сега какво да сложа: това или това

Мдаааа...
Интересна, но не нова идея...
Инак... наистина човек да си помисли, че някой ни е създал в болното си въображение и после ни е изоставил, като нещо, от което се срамува...

Не знам колко е нова точно тази идея, а и не заради новостта го пуснах.
Аз тук виждам нещо друго, обаче засега няма да го пиша - ще го оставя за десерт.

Светът се развива технически, и представите за Бог също.

Няма да засягам войнстващия дарвинизъм, но съвпаденията в религии, митове и легенди, в различни точки на земята са смущаващо много. Преразказвано, преписвано, изопачавано, преосмисляно и пак преписвано...кучето е заровено някъде под руините на Шумер и Вавилон, проблемът е там, че хората четящи клинопис са твърде малко. Няколко примера - символа на медицината - чаша около която се е увила змия е точно копие на символа с който се е отбелязвал богът на медицината във Вавилон, правото - учим и знаем за него, че тръгва от Рим, а истината е, че римското право е зле преписаният законник на Хамурапи...Та, според мен, преди да се опитваме да си обясним божественото, първо трябва да си отговорим на въпроса - ние маймуна паднала от клона ли сме...или просто сме генномодифицирани роднини на тая маймуна?

БоЕВ написа:Светът се развива технически, и представите за Бог също.

Няма да засягам войнстващия дарвинизъм, но съвпаденията в религии, митове и легенди, в различни точки на земята са смущаващо много. Преразказвано, преписвано, изопачавано, преосмисляно и пак преписвано...кучето е заровено някъде под руините на Шумер и Вавилон, проблемът е там, че хората четящи клинопис са твърде малко. Няколко примера - символа на медицината - чаша около която се е увила змия е точно копие на символа с който се е отбелязвал богът на медицината във Вавилон, правото - учим и знаем за него, че тръгва от Рим, а истината е, че римското право е зле преписаният законник на Хамурапи...Та, според мен, преди да се опитваме да си обясним божественото, първо трябва да си отговорим на въпроса - ние маймуна паднала от клона ли сме...или просто сме генномодифицирани роднини на тая маймуна?

Мдааа... приятелю, точно това е въпросът...
Толкова "косвени" улики има, че може би поне част от това, което казва Блаваткса за расите преи нас, да се окаже истина...

Толкова "нелогични" находки има в археолгията, че наистина не се знае дали ни просто не сме следващото "поколение"...

Понеже се справих с днешния ден, да напиша нещото, което си мислех.

От този откъс в главата ми се получи една много странна връзка.

Сетих се за един приятел (всъщност не се сетих, защото не съм го забравяла) - той е от тези хора, които са близо до гениалноста, ако не и вътре в нея, и които могат и знаят ужасно много неща.
Докато беше в България, пишеше - и пишеше прекрасно, и това му беше необходимост.
После отиде в Щатите (ей затова ги мразя аз тях ) и започна да работи като програмист. И спря да пише.
Сега, не си мислете, че няма време, или че се преуморява, или че го гони носталгията. Той се чувства еднакво добре навсякъде и с всичко се справя с лекота - има и такива.
Като го попиташ защо е спрял да пише, отговорът е: това, което върша в момента, задоволява целия ми глад за творчество и просто не изпитвам необходимост да пиша.
Ей ви сега: как да не направи човек връзката между това ново творчество и идеята за твореца. Защото Творец и Създател са на една крачка, нали?

Защо ли си мисля, че не е невъзможно да се получи един нов вид митотворчество, ако не се е получило вече... Не знам. Това, което пише Кундера, е игра с митологията, но от някои игри големи бели стават.

Семирамида, пише ли такива неща в Бъргър? Още не съм го намерила...

Мнемозина написа:Понеже се справих с днешния ден....

Бравос!

А от останалото...ъ-ъ-ъ...такова...нищо не сванаф:shocked:

Стане ли реч за "създател"...и се сещам за най-великия...












.
.
.
.
.
и така на татакък.

Ухаааа!

Страхотен обрат!

Точно него търсим! И се чудим фенер трябва ли ни...

П.П. Твои ли са?

Мнемозина написа:Ухаааа!

Страхотен обрат!

Точно него търсим! И се чудим фенер трябва ли ни...

П.П. Твои ли са?

Достатъчно е да се научим да виждаме, а не само да гледаме! Аз поне за себе си знам, че съм напипал пътя. Да, мой са, това ми е страст, а гугутката е от днес, когато отлетя в гнездото видях яйце и токущо излюпено птиче, беше се свило и почти нищо не се видя от него на снимката...

БоЕВ написа: Достатъчно е да се научим да виждаме, а не само да гледаме! Аз поне за себе си знам, че съм напипал пътя. Да, мой са, това ми е страст, а гугутката е от днес, когато отлетя в гнездото видях яйце и токущо излюпено птиче, беше се свило и почти нищо не се видя от него на снимката...

Верно са ти страшшшни очите. Особено зад фотоапарата...

Мнемозина написа:

БоЕВ написа: Достатъчно е да се научим да виждаме, а не само да гледаме! Аз поне за себе си знам, че съм напипал пътя. Да, мой са, това ми е страст, а гугутката е от днес, когато отлетя в гнездото видях яйце и токущо излюпено птиче, беше се свило и почти нищо не се видя от него на снимката...

Верно са ти страшшшни очите. Особено зад фотоапарата...

Ами, нали все някой трябва и това да покаже,...че не се знае, утре може и да го няма.

БоЕВ написа:

Мнемозина написа:

БоЕВ написа: Достатъчно е да се научим да виждаме, а не само да гледаме! Аз поне за себе си знам, че съм напипал пътя. Да, мой са, това ми е страст, а гугутката е от днес, когато отлетя в гнездото видях яйце и токущо излюпено птиче, беше се свило и почти нищо не се видя от него на снимката...

Верно са ти страшшшни очите. Особено зад фотоапарата...

Ами, нали все някой трябва и това да покаже,...че не се знае, утре може и да го няма.

Ей! Много готини пилета! И жабата симпатична!

pocti_bezobidna написа:
Ей! Много готини пилета! И жабата симпатична!

Гугутка, пчелояд и щиглец, а жабата е дървесница, на върха на пръстите си има топченца като от силикон, помагат й да "залепва" когато се катери...Доста интересно ми се види, че сред наркоманите излиза нова "мода", след халюционогенните гъби сега се ориентират към облизване на жаби. Жабите отделят някакъв секрет, които предизвиква шемет, омая...

БоЕВ написа:

pocti_bezobidna написа:
Ей! Много готини пилета! И жабата симпатична!

Гугутка, пчелояд и щиглец, а жабата е дървесница, на върха на пръстите си има топченца като от силикон, помагат й да "залепва" когато се катери...Доста интересно ми се види, че сред наркоманите излиза нова "мода", след халюционогенните гъби сега се ориентират към облизване на жаби. Жабите отделят някакъв секрет, които предизвиква шемет, омая...

Горките жаби!

Ся, прЕстай си Робърт Дениро в "Шофьор на такси"...

Are you ta'king to me???

Нещо против Кундера, а, а????

В интерес на истината, обичам "чешкия", не "френския" Кундера, та затова се назландисвам още за тази му книга.
ОБачееее, ти сега ме предизвикваш

4avdar4e написа:Ся, прЕстай си Робърт Дениро в "Шофьор на такси"...

Are you ta'king to me???

Нещо против Кундера, а, а????

В интерес на истината, обичам "чешкия", не "френския" Кундера, та затова се назландисвам още за тази му книга.
ОБачееее, ти сега ме предизвикваш

Аха, аха, именно, и аз - Шегата, Смешни любови...
Не бе, не че не го харесвам, обаче...

Мнемозина написа: Не бе, не че не го харесвам, обаче...

За мен той е един от авторите, които хем обичам, хем адски ме дразнят... В него (героите му) има твърде много мачизъм, твърде много пошлост, страх, изневяра, дребнотемие... Има някаква прецизност на хирургичната вивисекция, стерилност, а в същия момент - разюзданост и завихране на страсти. И същевременно един изключителен стил и начин на изразяване. Болка и лудост, смях и тъга, шега, която е толкова солена, че ти се доплаква.

Нещо такова с няколко думи:winkw:

П.П. Щото, който ходи и броди по баирите без връзка с околния свят, после наваксва

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Не бе, не че не го харесвам, обаче...

За мен той е един от авторите, които хем обичам, хем адски ме дразнят... В него (героите му) има твърде много мачизъм, твърде много пошлост, страх, изневяра, дребнотемие... Има някаква прецизност на хирургичната вивисекция, стерилност, а в същия момент - разюзданост и завихране на страсти. И същевременно един изключителен стил и начин на изразяване. Болка и лудост, смях и тъга, шега, която е толкова солена, че ти се доплаква.

Нещо такова с няколко думи:winkw:

П.П. Щото, който ходи и броди по баирите без връзка с околния свят, после наваксва

Чаве!
Туй все едно, че аз съм го писала!
Ето и тази книга: страхотно, изключително професионално написана, просто няма за какво да ти подразни окото.
Обаче след трийсетата страница те обзема едно дълбоко отвращение, в моя случай от самата себе си - много странна реакция.
Спрях я засега, то на мен малко ми трябва в тази посока.
А най-дълбоко ме измъчват мистификациите му около разни известни личности. Много прилича на логично, но дали е така... А съм сигурна, че хората се подвеждат.

Мнемозина написа:Понеже се справих с днешния ден, да напиша нещото, което си мислех.

От този откъс в главата ми се получи една много странна връзка.

Сетих се за един приятел (всъщност не се сетих, защото не съм го забравяла) - той е от тези хора, които са близо до гениалноста, ако не и вътре в нея, и които могат и знаят ужасно много неща.
Докато беше в България, пишеше - и пишеше прекрасно, и това му беше необходимост.
После отиде в Щатите (ей затова ги мразя аз тях ) и започна да работи като програмист. И спря да пише.
Сега, не си мислете, че няма време, или че се преуморява, или че го гони носталгията. Той се чувства еднакво добре навсякъде и с всичко се справя с лекота - има и такива.
Като го попиташ защо е спрял да пише, отговорът е: това, което върша в момента, задоволява целия ми глад за творчество и просто не изпитвам необходимост да пиша.
Ей ви сега: как да не направи човек връзката между това ново творчество и идеята за твореца. Защото Творец и Създател са на една крачка, нали?

Защо ли си мисля, че не е невъзможно да се получи един нов вид митотворчество, ако не се е получило вече... Не знам. Това, което пише Кундера, е игра с митологията, но от някои игри големи бели стават.

Семирамида, пише ли такива неща в Бъргър? Още не съм го намерила...

...интересно
От опашката да хвана - Явявам се аз на изпит по Социол на религиите и ми се пада въпрос Теории за бъдещето на религиите. До тука добре. Казвам си аз каквото имам да си кажа. В общи линии в две посоки са нещата - ще изчезне религията и -ще се промени религията. Следващ въпрос "Кажете, колежке, какво е личното ви мнение за бъдещето на религиите" ... Сто пъти се бях помолила само това да не се налага. Викам си Край! Развалихме доброто впечатление. Е не мога да си кажа личното мнение. Как да му кажа?! Толкова е загубена тая ситуация - чел си много, формирал си мироглед, имаш някакви идеи и ... Няма как да обясня до къде съм стигнала. Както и да е. Измъкнах от ръкава най-удобното "лично" мнение. смънках нещо, че ще се промени и ще изчезне в този и вид без да се обяснявам. Гледаме се и в очите му виждам, че ме разбра. Лъжем се, един вид, и всеки се прави, че вярва. Каза че съм си научила материала чудесно, но вече имало още една теория. Самият Бъргър започва сборника с това, че в ранните си години е писал точно обратното. фактите говорят, че светът днес въобще не е секуларизиран. Че Римо-католическата църква отвръща на модерността. Че религиите са в подем, че не напускат политическата сцена и че ролята им в социалния живот не намалява. Хората, които си задават въпроса за компютъра на Бог са си малцинство. Тези, които слизат в дупката на Заека - също. Утре ще се докаже, че планетите влияят върху частиците. Отплеснах се ... Исках да кажа още за твоя приятел. Интересен паралел правиш. Имам предчувствието, обаче, че всъщност за него думите вече са станали излишни. Като цяло. Ефекти на помъдряване. Това не значи, че Бог е зарязал творението, а просто че ако имаш какво да му кажеш, той ще ти отговори.

Semiramis написа: ...интересно
От опашката да хвана - Явявам се аз на изпит по Социол на религиите и ми се пада въпрос Теории за бъдещето на религиите. До тука добре. Казвам си аз каквото имам да си кажа. В общи линии в две посоки са нещата - ще изчезне религията и -ще се промени религията. Следващ въпрос "Кажете, колежке, какво е личното ви мнение за бъдещето на религиите" ... Сто пъти се бях помолила само това да не се налага. Викам си Край! Развалихме доброто впечатление. Е не мога да си кажа личното мнение. Как да му кажа?! Толкова е загубена тая ситуация - чел си много, формирал си мироглед, имаш някакви идеи и ... Няма как да обясня до къде съм стигнала. Както и да е. Измъкнах от ръкава най-удобното "лично" мнение. смънках нещо, че ще се промени и ще изчезне в този и вид без да се обяснявам. Гледаме се и в очите му виждам, че ме разбра. Лъжем се, един вид, и всеки се прави, че вярва. Каза че съм си научила материала чудесно, но вече имало още една теория. Самият Бъргър започва сборника с това, че в ранните си години е писал точно обратното. фактите говорят, че светът днес въобще не е секуларизиран. Че Римо-католическата църква отвръща на модерността. Че религиите са в подем, че не напускат политическата сцена и че ролята им в социалния живот не намалява. Хората, които си задават въпроса за компютъра на Бог са си малцинство. Тези, които слизат в дупката на Заека - също. Утре ще се докаже, че планетите влияят върху частиците. Отплеснах се ... Исках да кажа още за твоя приятел. Интересен паралел правиш. Имам предчувствието, обаче, че всъщност за него думите вече са станали излишни. Като цяло. Ефекти на помъдряване. Това не значи, че Бог е зарязал творението, а просто че ако имаш какво да му кажеш, той ще ти отговори.

И аз от опашката: той не пишеше с думи, поне не това беше най-важното му творчество. Така или иначе, няма да можеш да прецениш ситуацията, без да ти подам достатъчно данни, а аз не мога да го направя.

Неслучайно говоря не за религия, а за митотворчество в случая. Макар че в това, дето сега го чета, срещнах един много подходящ точно теологичен цитат: "Обхванатият в понятия Бог не е Бог". Става въпрос за начините на обясняване на необяснимото.
Творчеството, създаването на нещо несъществувало досега, винаги е било приравнявано към необяснимото, значи божественото. Затова и Бог е Творецът, Създателят.
Това ми беше връзката: това ново творчество, ставащо до голяма степен непонятно за простонародието и механизмите на възприемането му... Нещо такова.