3o4o.net

............

Защо ли се сетих колко чисти и прекрасни са детските очи

Огледалото на душата потъмнява и се променя с времето

Dark написа:Защо ли се сетих колко чисти и прекрасни са детските очи

Огледалото на душата потъмнява и се променя с времето

И ден след ден, дълбоко в нас- човека бавно вехне...

Незнайни, не съм съгласна.
Има хора които стават по-човеци с времето

Dark написа:Незнайни, не съм съгласна.
Има хора които стават по-човеци с времето

Не ме разбра добре. Може би, защото аз бях неясен. Повехналият човек не е по- малко човечен, а само повече уморен, тъжен и напрегнат. Иначе и аз съм съгласен, че човеците стават по- човеци с времето.

[unknown] написа:Не ме разбра добре. Може би, защото аз бях неясен. Повехналият човек не е по- малко човечен, а само повече уморен, тъжен и напрегнат. Иначе и аз съм съгласен, че човеците стават по- човеци с времето.

Сега те разбрах

Умората, тъгата и преживяното си личат. Отпечатват се върху нас.

ПП/ Седим с щерката в парка тия дни и тя се сгушила в мен и мълчи. По едно време казва "Мамо, толкова ми е мъчно, че с тати остарявате" И се разплака

[unknown] написа:С възрастта хората натрупват повече тревоги и грижи. Тежки преживявания, катастрофи, избягване на смъртта или на други нещастия на косъм- всичко това се натрупва в мозъка. И човек става по- тревожен, по- загрижен с всяка изминала година.

Но и започва да оценява малките радости в живота. Онези дребни, уж случайно появяващи се неща, които сякаш не променят живота му кой знае колко, но променят самия него отвътре.

ДА, но само това е пътят човек да стане по-мъдър. А по-мъдрият цени мига, секундата - ерго, живота, повече. Което го прави по-щастлив

П.П. Непоправим оптимист!!!:-)

[unknown] написа:С възрастта хората натрупват повече тревоги и грижи. Тежки преживявания, катастрофи, избягване на смъртта или на други нещастия на косъм- всичко това се натрупва в мозъка. И човек става по- тревожен, по- загрижен с всяка изминала година. Поддържането на нишката на живота, борбата за оцеляване става все по тежка и по- тежка.

нема начин да знаеш

напред и нагоре
това е живота
падни 7 пъти стани 8
и не как да е, а с усмивка
какво е живота ако не полет? м?
пълзене?
не, друже, благодаря
предпочитам свободното падане, което заблудената ми душа да мисли за възход

4avdar4e написа:ДА, но само това е пътят човек да стане по-мъдър. А по-мъдрият цени мига, секундата - ерго, живота, повече. Което го прави по-щастлив

П.П. Непоправим оптимист!!!:-)

ужасно, безвъзвратно си права. колко е ценен мигът. миналото е сянка, бъдещето е несигурен проект. има само тук и сега. ако можеш да си щастлив тук и сега значи си достигнал съвършенството.

bead_ написа:ужасно, безвъзвратно си права. колко е ценен мигът. миналото е сянка, бъдещето е несигурен проект. има само тук и сега. ако можеш да си щастлив тук и сега значи си достигнал съвършенството.

Хехехе, макар че невероятно обичам този пасаж на Квинт, сегашното не е ли по тази логика преливане от пусто в празно? И, ерго, също несъществуващо?

да. докато сме подвластни на тази ос минало-сегашно-бъдеще.
а въпросът за смисъла ти отдавна го задаваш... в случай, че някой успее да отговори - метни инфо-то насам.

bead_ написа:да. докато сме подвластни на тази ос минало-сегашно-бъдеще.
а въпросът за смисъла ти отдавна го задаваш... в случай, че някой успее да отговори - метни инфо-то насам.

indeed
oksi

Remmivs написа:

bead_ написа:ужасно, безвъзвратно си права. колко е ценен мигът. миналото е сянка, бъдещето е несигурен проект. има само тук и сега. ако можеш да си щастлив тук и сега значи си достигнал съвършенството.

Хехехе, макар че невероятно обичам този пасаж на Квинт, сегашното не е ли по тази логика преливане от пусто в празно? И, ерго, също несъществуващо?

ако си мислиш че няма да питам кой е па тоя квинт то грешиш

bead_ написа:да. докато сме подвластни на тази ос минало-сегашно-бъдеще.
а въпросът за смисъла ти отдавна го задаваш... в случай, че някой успее да отговори - метни инфо-то насам.

срещу 10 кинта ще кажа иначе не

caliostro написа: срещу 10 кинта ще кажа иначе не

почвам да си мисля че си я данъчен инспектро, я митничар

Dark написа:

caliostro написа: срещу 10 кинта ще кажа иначе не

почвам да си мисля че си я данъчен инспектро, я митничар

хората се делят на две групи
едните си искат другите не си искат
не ставам за тези професии които казваш
липса на качества просто
за тях се иска много качествени хора ...
не човеци а желязо да са
железарка
ти сега за 10 кинта въпрос правиш

caliostro написа:ако си мислиш че няма да питам кой е па тоя квинт то грешиш

http://p4.forumforfree.com/-vp31875-3040.html#31875

Иначе отдавна съм прозрял истината в думите на Квинт Хораций Флак:

Carpe Diem

Tu ne quaesieris — scire nefas — quem mihi, quem tibi finem di dederint,
Leuconoe, nec Babylonios temptaris numeros. ut melius, quicquid erit,
pati! seu plures hiemes, seu tribuit Iuppiter ultimam, quae nunc
oppositis debilitat pumicibus mare Tyrhenum. Sapias, vina liques, et
spatio brevi spem longam reseces. dum loquimur, fugerit invida aetas:
carpe diem, quam minimum credula postero.

Улови мига

Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете
за теб и мен, Левкония, нито изпитвай Вавилонските пресмятания. Колко
по-добре е да приемаме каквото дойде, дали е отредил за нас още зими
Юпитер или последната е таз, която се разбива днес в скалите на
Тиренското море. Мъдрец бъди и виното налей. Животът кратък е, ти остави
в страни далечните надежди. Дори докато тъй говорим с теб отлита времето
неумолимо. Цени мига, не вярвай ти напразно в утрешния ден.

Remmivs написа:

bead_ написа:ужасно, безвъзвратно си права. колко е ценен мигът. миналото е сянка, бъдещето е несигурен проект. има само тук и сега. ако можеш да си щастлив тук и сега значи си достигнал съвършенството.

Хехехе, макар че невероятно обичам този пасаж на Квинт, сегашното не е ли по тази логика преливане от пусто в празно? И, ерго, също несъществуващо?

Да - с всеки изминал момент изчезва и се превръща в минало-сянка.
Удържането на миналото е единствен залог за възможна реалност на бъдещето... но това е вече извън рамките на един човешки живот, отплеснах се по една от краставиците си.

Не съм съгласен аз с това щастие на мига, въпреки че има доста истина в тези мисли.
Въпрос на гледна точка е. Не може да се живее без мисъл за бъдещето, не знам как го правите, ама аз не мога

Wishes написа:Не съм съгласен аз с това щастие на мига, въпреки че има доста истина в тези мисли.
Въпрос на гледна точка е. Не може да се живее без мисъл за бъдещето, не знам как го правите, ама аз не мога

А може би проблемът е в миналото?

Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Мнемозина написа: Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Благодаря за превода

Мнемозина написа:А може би проблемът е в миналото?

Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Да се радваш достатъчно на сегашното и да не разчиташ радостта да те чака все някъде напред. Не, че няма да имаш планове, но те могат да бъдат, а могат и да не бъдат, докато тук и сега е.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Благодаря за превода

Аз себе си превеждах!
От мнението ми над твоето... Даже се порадвах (на момента ), че сме писали едновремено едно и също.

Мнемозина написа: А може би проблемът е в миналото?

Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Да взема да си хакна едно хероинче тогава, щото ще ми е радостно, и без да го проектирам в бъдещето?

Remmivs написа:

Мнемозина написа:А може би проблемът е в миналото?

Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Да се радваш достатъчно на сегашното и да не разчиташ радостта да те чака все някъде напред. Не, че няма да имаш планове, но те могат да бъдат, а могат и да не бъдат, докато тук и сега е.

Да. Докато е.

Wishes написа: Да взема да си хакна едно хероинче тогава, щото ще ми е радостно, и без да го проектирам в бъдещето?

Струва ми се, че твърде натуралистично приемаш нещата, а понякога те са многослойни.....
Няма нужда да се дрогираш за да спреш в градината и да се порадваш на слънцето или на цъфнало цвете, нали?

Remmivs написа: Да се радваш достатъчно на сегашното и да не разчиташ радостта да те чака все някъде напред. Не, че няма да имаш планове, но те могат да бъдат, а могат и да не бъдат, докато тук и сега е.

Така по-добре звучи
Но пак не съм съвсем съгласен.

В моменти на голяма радост нима няма мисъл за бъдещето, като на-общо понятие и представа?

bibilyana написа: Струва ми се, че твърде натуралистично приемаш нещата, а понякога те са многослойни.....
Няма нужда да се дрогираш за да спреш в градината и да се порадваш на слънцето или на цъфнало цвете, нали?

Мда, натуралист един съм аз

Това за което говориш, не е ли друг вид дрогиране?

Wishes написа:

Мнемозина написа: А може би проблемът е в миналото?

Не, според мен не ставаше въпрос за живеене без мисъл за бъдещето, а да се научиш да се радваш на нещата без да го проектираш в бъдещето. Радостта и без това е много крехко нещо.

Да взема да си хакна едно хероинче тогава, щото ще ми е радостно, и без да го проектирам в бъдещето?

Зависи доколко си сигурен в непроектирането на хероинчето в бъдещето.

Мнемозина написа: Зависи доколко си сигурен в непроектирането на хероинчето в бъдещето.

Лека-полека ще стигнеш до истината
Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето

Wishes написа:

Мнемозина написа: Зависи доколко си сигурен в непроектирането на хероинчето в бъдещето.

Лека-полека ще стигнеш до истината
Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето

Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.
Аз пък ще ти кажа, че ако в момент на голяма радост помисля за бъдещето, моментално съм я убила тая радост.

Wishes написа: Всяко наше действие малко или много се отразява и променя бъдещето

Ефектът на пеперудата...
Не за това говорим, гледам Мнемо пак ме е изпреварила..

Ще остарееш, ще разбереш:blum:

4avdar4e написа: Ефектът на пеперудата...
Не за това говорим, гледам Мнемо пак ме е изпреварила..

Ще остарееш, ще разбереш:blum:

Казва се "ще попораснеш".

Мнемозина написа:Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.

Нирвана?

Мнемозина написа: Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.
Аз пък ще ти кажа, че ако в момент на голяма радост помисля за бъдещето, моментално съм я убила тая радост.

Ок, почти се съгласих
Само че усещенията могат до доведат (и почти винаги водят) до действия (в това включвам дори и моментното настроение), които влияят върху бъдещето.
Темата има много страни и зависи откъде я гледаш.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.

Нирвана?

Твърде високо за моите възможности, Милорд.

4avdar4e написа: Ефектът на пеперудата...
Не за това говорим, гледам Мнемо пак ме е изпреварила..

Ще остарееш, ще разбереш:blum:

Хихихи

Wishes написа:

Мнемозина написа: Говорим не за действия, а за усещания, за начин на приемане на нещата от живота.
Аз пък ще ти кажа, че ако в момент на голяма радост помисля за бъдещето, моментално съм я убила тая радост.

Ок, почти се съгласих
Само че усещенията могат до доведат (и почти винаги водят) до действия (в това включвам дори и моментното настроение), които влияят върху бъдещето.
Темата има много страни и зависи откъде я гледаш.

Тогава е обратното: понеже много се радваш и ти е кеф, да си хакнеш едно хероинче и т.н.
Шегувам се.
Всяка тема има много страни, да. Но основната тук беше за това как се променя възприемането на живота с напредването на възрастта. Ако съм я разбрала правилно, естествено. Като дойде Незнайния, ще каже.