Страница 1 от 1
За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 18:11
от Kent
Путь к Морю.
В одной бедной деревушке родился на свет мальчик. Он проводил свои дни бессмысленно, механически и монотонно, так же как и остальные обитатели этой угасающей деревушки, не имея представления, что делать с собственной жизнью. И в одну прекрасную ночь ему приснилось море. Ни один из жителей деревни ни разу не видел моря, поэтому никто не смог подтвердить, что где-то в мире существует такая бескрайняя вода. А когда юноша заявил, что собирается отправиться на поиски моря из своего сна, все крутили пальцем у виска и называли его сумасбродом. Но он, несмотря ни на что, пустился в путь и долго странствовал, пока не оказался на развилке дорог. Здесь он выбрал ту дорогу, которая вела прямо, и через несколько дней добрался до посёлка, жители которого вели спокойную, обеспеченную жизнь. Когда юноша сообщил им, что странствует, мечтая найти море, они начали убеждать его, что он зря тратит время и лучше будет ему остаться в этом селе и жить так же счастливо, как и все.
Несколько лет молодой человек жил в достатке. Но однажды ночью ему опять приснилось море, и он вспомнил о своей несбывшейся мечте. Юноша решил покинуть посёлок и вновь отправиться в путь. Попрощавшись со всеми, он вернулся на развилку и на этот раз пошёл в другом направлении. Шёл он долго, пока не дошёл до большого города. Восхитился его гомоном и пестротой и решил остаться там. Учился, работал, веселился и со временем совсем забыл о цели своего путешествия.
Однако через несколько лет он опять увидел во сне море и подумал, что, если не исполнит мечту своей юности, то впустую растратит жизнь. Поэтому он опять вернулся на развилку и выбрал третью дорогу, которая привела его в лес. На небольшой полянке мужчина увидел избушку, а возле неё уже не слишком молодую, но прекрасную женщину, которая развешивала выстиранное бельё. Она предложила ему остаться с нею, так как её муж ушёл на войну и не вернулся. Мужчина согласился.
Много лет они прожили счастливо, вырастили детей, но однажды нашего героя, который уже состарился, опять навестил сон о море. И он оставил всё, с чем был связан много лет, вернулся на развилку и пустился в путь последней, доселе неизвестной ему тропой, очень крутой и каменистой. Он шёл с трудом и стал опасаться, что вскоре совсем выбьется из сил.
Оказавшись у подножия большой горы, старик решил подняться на неё в надежде хотя бы издали увидеть море из своих снов. Через несколько часов на исходе сил он добрался до вершины горы. Перед ним раскинулись необозримые просторы: старик увидел развилку дорог и село, в котором жители вели благополучную жизнь, и большой город, и избушку женщины, с которой провёл много счастливых лет. А вдали, на горизонте увидел голубое, бескрайнее море.
И, прежде чем остановилось его измученное сердце, растроганный старик сквозь слёзы сожаления заметил ещё, что все дороги, по которым он шёл, вели к морю, но только ни одну из них он не прошёл до конца.
Публикувано на: 12.04.07, 18:42
от Мнемозина
Хубаво е.
Но според мен той е изминал всеки от пътищата докъдето трябва и е успял да запази мечтата си за цял живот.
Публикувано на: 12.04.07, 18:52
от Kent
Мнемозина написа:Хубаво е.
Но според мен той е изминал всеки от пътищата докъдето трябва и е успял да запази мечтата си за цял живот.
мен ме е страх че няма да измина пътя до края
много е шубето голамо
не искам да умирам с мечти
искам да ги реализирам поне повечето
и да умръ изпразнен от
пълнеж
щото кел файда от умрял
мечтател
с кой ще градя стратегии
за мечтоосъществяваване
със Свети Петър ли
Публикувано на: 12.04.07, 18:59
от Мнемозина
Кент написа:
мен ме е страх че няма да измина пътя до края
много е шубето голамо
не искам да умирам с мечти
искам да ги реализирам поне повечето
и да умръ изпразнен от
пълнеж
щото кел файда от умрял
мечтател
с кой ще градя стратегии
за мечтоосъществяваване
със Свети Петър ли
Пожелавам ти го.
Аз пък бих искала винаги да имам някоя за после.
Публикувано на: 12.04.07, 19:02
от bibilyana
Кент написа:мен ме е страх че няма да измина пътя до края
много е шубето голамо
не искам да умирам с мечти
искам да ги реализирам поне повечето
и да умръ изпразнен от
пълнеж
щото кел файда от умрял
мечтател
с кой ще градя стратегии
за мечтоосъществяваване
със Свети Петър ли
НЕ бива никога да оставаш без мечти....даже мисля имаше едно такова проклятие - да не остане за какво да мечтаеш- тогава животът е изпразнен от своят смисъл и съдържание...трябва да има човек към какво да се стреми
Публикувано на: 12.04.07, 19:16
от Kent
Кент написа:Мнемозина написа:Хубаво е.
Но според мен той е изминал всеки от пътищата докъдето трябва и е успял да запази мечтата си за цял живот.
мен ме е страх че няма да измина пътя до края
и забравих
мечтателите два вида
приказни мислители.....става за свал* на гадж:twisted:
реализатори-улигофрени....не става за свал**, но е много куул
живота се напълва със смисъл и
грижи
но и с емоционални оргазми
* - само може оргазъм физиологичен, виж долното колко е голямо обещание:twisted:
**- щото е мизерия калища палатки чувалуване на старопланинското конче блата разни кубинки съдрани запалката ми е мокра няма бира бе твойта мама нямам пари за билет за влака ма и обхват на гсм нямам баси и грозния мангал презераждай ве по-бързо пищова господине не ме пусувай щото щи @ба майката кой е говедо бе кавунь па-паднаха ми очилата пфу кенефа мирише и тъй...нататък
нали разбираемо се изразих:twisted:
Публикувано на: 12.04.07, 19:18
от Kent
ми аз нали това казвам
като остана изпразнен от живот почти
мечтата ми е
да бъда и
изпразнен
от мечти
Публикувано на: 12.04.07, 19:22
от Мнемозина
Кент написа:
мен ме е страх че няма да измина пътя до края
и забравих
мечтателите два вида
приказни мислители.....става за свал* на гадж:twisted:
реализатори-улигофрени....не става за свал**, но е много куул
живота се напълва със смисъл и
грижи
но и с емоционални оргазми
* - само може оргазъм физиологичен, виж долното колко е голямо обещание:twisted:
**- щото е мизерия калища палатки чувалуване на старопланинското конче блата разни кубинки съдрани запалката ми е мокра няма бира бе твойта мама нямам пари за билет за влака ма и обхват на гсм нямам баси и грозния мангал презераждай ве по-бързо пищова господине не ме пусувай щото щи @ба майката кой е говедо бе кавунь па-паднаха ми очилата пфу кенефа мирише и тъй...нататък
нали разбираемо се изразих:twisted:
Абсолютно и напълно разбираемо.
Защо те е страх?
Щом искаш да го изминеш до края, трябва просто да не спираш.
Публикувано на: 12.04.07, 19:26
от Kent
Защо те е страх?
Щом искаш да го изминеш до края, трябва просто да не спираш.[/quote]
няма да спирам
няма такава опция
но опция страх от спиране има
нещо като пушенето е това
аз затова не искам да почвам пак щото като се знам къв съм мекушав
и после пак от начало да спирам
въъъй..
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 20:39
от Ън
Кент написа:
Ех, грустно, камарад! Очень грустно!
Простете за недодяланият превод, но аз толкова си мога. Все пак ще си позволя, защото много ми хареса:
Пътят към морето
В едно бедно селце се появило на света момче. Прекарвал дните си безсмислено, механично и монотонно, така както и всички останали обитатели на това угасващо селце, нямайки си представа какво правят със собственият си живот. В една прекрасна нощ на момчето се присънило море. Никой от жителите на селото никота не бил виждал море, затова и никой не можел да каже, че някъде на света се намира такава безкрайна вода. А когато юношата заявил, че се стяга за път да търси морето от своят сън, всички клатели глави и го наричали побъркан. Но той, не обръщайки внимание на нищо, тръгнал по пътя и дълго скитал докато не се оказал на кръстопът. Тук той избрал този път, който водел направо и след няколко дни стигнал до село, жинтелите на което водели спокоен и обезпечен живот. Когато юношата им казал, че странства, мечтаейки да намери морето, те започнали да го убеждават, че напразно си губи времето и е по- добре за него да остане при тях и да живее щастливо като тях.
Няколко години младият човек живял в доволство. Но една нощ пак му се присънило морето и той си спомнил за своята несбъдната мечта. Юношата решил да напусне селото и отново поел на път. Прощавайки се със всички, той се върнал на кръстопътя и този път тръгнал в друга посока. Дълго вървял, докато не стигнал до голям град. Възхитен от шума и пъстротата му решил да остане там. Учил, работил, веселил се и с времето съвсем забравил за целта на пътуването си.
Но веднъж след няколко години той пак видял в съня си морето и решил, че, ако не изпълни мечтата на детството си, то напразно си е пропилял живота. Затова пак се върнал на кръстопътя и избрал трети път, който го завел в гора. На малка полянка мъжът видял къщичка, а до нея вече не съвсем млада, но прекрасна жена простирала пране. Тя му предложила да остане с нея, защото съпругът и отишъл на война и не се върнал. Мъжът се съгласил.
Много години живеели щастливо, децата им порастнали, но веднъж на нашият герой, който междувременно се състарил, пак му се присънило море. И той зарязал всичко, с което бил свързан дълги години, върнал се на кръстопътя и се впуснал по последният път- досега неизвестен на него, много труден и каменист. Трудно вървял и започнал да се притеснява, че скоро съвсем ще остане без сили.
Оказал се в подножието на голяма планина, старецът решил да се изкачи на нея и макар отдалече да зърне морето от своите сънища. След няколко часа и накрая на силите си той се добрал до върха. Пред него се разкрила необозрима широта: старецът видял селото чиито жители водели благополучен живот, и големият град, и къщичката на жената, с която прекарал много щастливи години. А далече, на хоризонта видял синьото, безкрайно море.
И преди да спре измъченото му сърце, разчуственият старец през сълзи видял още, че всички пътища по които е вървял водят до морето, но нито един от тях той не извървял до край...
Публикувано на: 12.04.07, 21:16
от vyara
Ето аз как я разбирам тази приказка.
Първо човек пътува към безгрижното щастливо детство.
После към учението и труда.
После към децата и семейството.
И накрая към смъртта си - морето, накъдето всички реки се стремят, кръговрата.
Може и да нямаш щастливо детство.
Или да не си се изучил и трудил.
Дори и деца може да нямаш.
Може кръстопътят да е с милион разклонения (но за простота е с 4)..
Но смъртта винаги те чака накрая.
Всички мечти, планове и копнежи - изживени или не, все там се завръщат.
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:27
от Kent
но превода е добър
ако е симултанен
здраво и яко
ще се отчета за
благодарност
обещавам:-)
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:40
от Ън
Кент написа:но превода е добър
ако е симултанен
здраво и яко
ще се отчета за
благодарност
обещавам:-)
Симултанен, естествено. Прочетох, хареса ми и реших да го преведа без да се замислям. Знам, че има хора в клуба, които не обичат да четат руски. Дарк и БоЕВ са го казвали, сигурно има и други. Мен лично много ме дразни, когато някой пусне нещо на английски и не го преведе. Досадно. Не го знам и го мразя тоя език.
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:44
от bibilyana
[unknown] написа:Симултанен, естествено. Прочетох, хареса ми и реших да го преведа без да се замислям. Знам, че има хора в клуба, които не обичат да четат руски. Дарк и БоЕВ са го казвали, сигурно има и други. Мен лично много ме дразни, когато някой пусне нещо на английски и не го преведе. Досадно. Не го знам и го мразя тоя език.
Дразнещ - не бих казала, да не обичам - тоже, обачее ми е мноооого труднооо - едва разбирам руски - учила съм го само до 5ти клас и ми беше много мъка, тъй че Хвала тебе, Незнайни
Ще ти върна от английски някой път ако пожелаеш
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:48
от Kent
обещавам:-)[/quote]
Симултанен, естествено. Прочетох, хареса ми и реших да го преведа без да се замислям. Знам, че има хора в клуба, които не обичат да четат руски. Дарк и БоЕВ са го казвали, сигурно има и други. Мен лично много ме дразни, когато някой пусне нещо на английски и не го преведе. Досадно. Не го знам и го мразя тоя език.[/quote]
ми аз щото съм полу-руски
си позволявам от време на време
да пускам и на майчин
инлишът не ме дразни
знам го аз
дори трябва
трябва
да го уча още повече
по мои си съобръжения
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:50
от Ън
Кент написа:
ми аз щото съм полу-руски
си позволявам от време на време
да пускам и на майчин
инлишът не ме дразни
знам го аз
дори трябва
трябва
да го уча още повече
по мои си съобръжения
И аз трябва да го уча ингилизкия, мамка му. Това си е голям пропуск в образованието ми. Отчитам го. Сигурно и затова се дразня...
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 21:51
от Ън
bibilyana написа:[unknown] написа:Симултанен, естествено. Прочетох, хареса ми и реших да го преведа без да се замислям. Знам, че има хора в клуба, които не обичат да четат руски. Дарк и БоЕВ са го казвали, сигурно има и други. Мен лично много ме дразни, когато някой пусне нещо на английски и не го преведе. Досадно. Не го знам и го мразя тоя език.
Дразнещ - не бих казала, да не обичам - тоже, обачее ми е мноооого труднооо - едва разбирам руски - учила съм го само до 5ти клас и ми беше много мъка, тъй че Хвала тебе, Незнайни
Ще ти върна от английски някой път ако пожелаеш
Благодаря. ШсЪ възползвЪм, може би...
Re: За Мечтите, Морето и още нещо /на руски/.
Публикувано на: 12.04.07, 22:55
от Глас в пустиня
[unknown] написа:Кент написа:но превода е добър
ако е симултанен
здраво и яко
ще се отчета за
благодарност
обещавам:-)
Симултанен, естествено. Прочетох, хареса ми и реших да го преведа без да се замислям. Знам, че има хора в клуба, които не обичат да четат руски. Дарк и БоЕВ са го казвали, сигурно има и други. Мен лично много ме дразни, когато някой пусне нещо на английски и не го преведе. Досадно. Не го знам и го мразя тоя език.
Благодаря за превода. Трудно ми е да чета на руски...много съм зле с чуждите езици.
Публикувано на: 12.04.07, 22:57
от Глас в пустиня
Кент, човек без мечти е, като пеперуда без криле.
Публикувано на: 13.04.07, 08:23
от Gaspode
Тая тема някак си ми кореспондира с
една моя темичка от преди месец май...
Тогава се чудех ако изведнъж ми се отвори възможност да сбъдна някоя своя мечта, но това означава да променя изцяло начина си на живот, дали ще го направя. И още се чудя де. Щото не са ми паднали милиардите все още :)
Но си мисля, че човек винаги трябва да има поне още една мечта останала за реализиране...
ПП. Май ги мотам нещата с "искам" и "мечтая"... Щото мечтата според мен би трябвало да е непостижима. Или поне да изглежда такава. Иначе си е просто желание. Да летя в космоса, примерно, не е непостижимо в момента... ако живея само заради това и съм готов на всичко предполагам ще успея да я осъществя... Но това мечта ли е?
Публикувано на: 13.04.07, 08:29
от 4avdar4e
Gaspode написа:
ПП. Май ги мотам нещата с "искам" и "мечтая"...
За мен лично "цел" и "мечта" са едно и също нещо, наречено с различни думи. То отдавна е ясно, че съм оперирана от романтизъм и мечтателство... Освен това си поставям летвата точно толкова, че да мога да я прескоча и едва след това да я дигна. Характер, кво да правиш, не обичам разочарованията.
Та си мислех, че ако героят от разказчето е искал, е можел да стигне до морето, но не му е достигал хъс, примамливите и лесно преодолими препятствия са го спирали твърде леко. Затова и не ми е особено симпатичен
Разногледища...
Красиво,
Публикувано на: 13.04.07, 08:30
от Remmivs
Кенте. Има някакво удоволствие в сълзите, казват римляните. И са прави. И моите пет цента (какъв ли данък от тях трябва да плащам на Елби
) - можеш да умреш празен, но можеш ли да живееш така? А как да прецениш точния момент да останеш само форма без съдържание?
Публикувано на: 13.04.07, 09:37
от Quid
ако няма такива лутащи търсещи морето нали останалите ще измреме за нула време
Публикувано на: 13.04.07, 10:19
от annonymus
"Улмо е Властелин на водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея….
… Не му било по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели, Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки….
…Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за ад засвири с рогове мощни от бяла раковина, и чуе ли някой звука им, никога не ги забравя, и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. "
Публикувано на: 13.04.07, 10:21
от Remmivs
pocti_bezobidna написа:"Улмо е Властелин на водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея….
… Не му било по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели, Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки….
…Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за ад засвири с рогове мощни от бяла раковина, и чуе ли някой звука им, никога не ги забравя, и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. "
v
Публикувано на: 13.04.07, 12:12
от Green Light
pocti_bezobidna написа:"Улмо е Властелин на водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея….
… Не му било по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели, Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки….
…Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за ад засвири с рогове мощни от бяла раковина, и чуе ли някой звука им, никога не ги забравя, и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. "
Супер! Мерсаж!
