3o4o.net

Green Light написа: но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

pocti_bezobidna написа:Аз не разбрах какъв е проблема.
......Нещо ми се губи завоят ти тука - не пернебрегваме ли формата заради това, което е вътре в нас?
Коя форма да пернебрегваме?

Начи - живота понякога ни принуждава да говорим и правим не това което искаме и в което вярваме. Аз само се питам - идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш?

ПС. С такива разсъждения се стига до депресия. Понякога.

4avdar4e написа:Нашите постъпки са истинският ни портрет, Грийни. Думите са дим, дет вика поета..
Пък и, слава Богу, данък "Обществено мнение" още няма.

Аз друго се замислих, всъщност защо хората наистина толкова често оценяват по думите, а не по действията (туй комунистически звучи, ама си е баш така)?? Дали защото така е по-лесно? Дали защото така се прикрива някакво не особено лицеприятно чувство
омраза, завист...) ? Дали заради стария лаф, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина? Не знам, но съм сигурна в едно: казано е в Библията - По делата им ще ги познаете!

П.П. Видя ли сега как лееееко минах от религията, през марксизма-ленинизма, поезията, та до данъчната политика

bead_ написа:

Green Light написа: но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

външната форма е част от нас, със същата сила, с която част от нас са и делата ни...

Green Light написа:Случи ми се да се огледам в чужди очи, преди време. И се изненадах. Дай да видя дали ще мога да го обясня добре?
Човек често(бе кво ми става та все в трето лице взех да говоря- аз бе, къв "човек") се майтапи със себе си в компания. Изкарва се какъвто не е, за по- смешно. Не във всеки майтап има истина, каквото и да ми разправяте. Например - Марш Бейби да слагаш децата да спят, аз за кво съм те 'зел. Имам тука мадами да свалям... (или там от сорта)- сещайте се тя кво ми отговаря - после аз и така... Лаф. После ставам и слагам децата да си легнат, понеже си е моя работа и понеже обичам така. То и затва сигурно е моя работа, щото обичам, приказки, фантазии, малко пакости правим, после ни се карат, обаче сега за кво ви го пиша това, като съвсем друга ми е темата. Все едно, де. Така: - разделяте, нали? Казвам нещо, обаче пред очите ви правя другото. Не веднъж и дваж - вие сте чести гости в къщи. Смешна сценка, виц, хаха, майтап. Но! В главата ви какво остава? Направеното или казаното? Оказва се, че казаното. Бейби получава съвети, как да ме накара, да слагам децата в леглата, при положение че все аз правя това. Не се оплаквам - наблюдението е интересно. Още по- интересно е, че не е само мое. В портрета на Дориан Грей обще взето целия лайт мотив е все това, че формата е далеч по- важна от съдържанието. Май не се е майтапел Оскар Уайлд. И колкото повече и по- сериозно си го мисля, толкова повече се убеждавам че е така. Какво ще кажат другите не е важно за почти никого от нас, но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

Green Light написа: В Дориан Грей вярата на героите е в това, че порочният човек не може да скрие същноста си, защото всичко се изписва на лицето. Това, разбира се, е преувеличено, но ако добавиш към лицето думите, жестовете и държанието не получаваш ли доста точна представа за този когото имаш пред себе си? Простака си личи, джентълмена също.

Green Light написа:Затова питам: когато играеш редовно будала илитерат, само за да се забавляваш с неграмотността на събеседниците си, не се ли връща обратно към теб, твоята подигравка?

Green Light написа:В очите на моите ненаблюдателни гости аз юркам жена ми и не гледам децата си, какво значение има за тях, че не е така, когато намират доказателства в думите?
Идва ли момента, в който забравяш в какво си вярвал и почваш да вярваш в това, което правиш? Май да.

Gaspode написа:Малей къф проблем си повдигнал на крехките си рамене
Аз като приказвам понякога сам не знам майтапя ли се или не
Ма не е там въпрозъ, мисля...
Според мен всеки човек (като изключим редовно изключените от обобщенията) се стреми да си докаже, че е по- по- най- от другите. И търси потвърждения на това навсякъде. Та няма значение какво казваш или говориш... ще се запомни лошото
Сноу разправя, че и излезнало име на мързелива щото така казва... А ако почне да казва на всички колко е работлива ще ли и излезе има на работна? Не вярвам...
И за другите примери важи...
Та тъй
Недей се кахъри за такива неща, ми давай да пием по бира... днес например? Обяд? Ще съм в Горубляне към 11 - 11:30... за около 20 минути работа...

snowprincess написа:Вярно е. Аз разправям за себе си, че съм мързелива и всички го повтарят като папагали. Не виждат, че върша същата работа като тях. В някои случаи повече... Ако кажеш нещо, то ще се повтори като ехо в устата на другите и от шега става истина, после "върви докъзвай, че нямаш сестра"

Всичко това е, защото повечето хора имат само сетивно, а са малко тези, които имат логическо познание за света.

"Сетивното познание е свързано с онази информация, която индивида получава чрез своите сетивни с-ми(зрителна, слухова и др.), това е инф-ция за част от качествата на дразнителя, фактора. По този начин информацията достига до кората на ГМ и оставя следа и позволява да се изгради елементарна представа. Следващата степен логичното познание е всъщност същностното познание. Под логично познание разбираме асоциативен тип познание, който се осъществява от една страна на базата на сетивното познание/има случаи, когато за логичното познание не е необходимо сетивното или няма решаващо значение, защото натрупаният опит на индивида, следите в съзнанието са достатъчни да се реализира логичното познание, което би довело до една по-висша степен опознаване на света в сревнение с досегашния етап на познание/. Логичното познание изисква следи в съзнанието и колкото са по-задълбочени, толкова и логичното познание е по-съвършенно."

frisky lioness написа:Действията ни показват какви сме в същност, не думите ни. В конкретно посочения от теб пример, ако гостите ти не са били в състояние да разграничат думи от действия, това, кое е на майтап и кое истина, то..... това за мен са хора оперирани от чувство за хумор.

Тъжно....Познавам мнго такива хора

snowprincess написа: ако казваш:
"ох, уморих се от много работа"
"днес не ми стигна времето да откарам цялата работа"
"няма да можем да се видим, имам много работа"
"заради мързеливите колеги все на мен дават повече работа"

говори все в тоя дух... (ама не на тези, с които работиш)
после пак ще си приказваме

в темата на Кент аз казах, че мрънкам при дълги преходи, мога да кажа, че ако ми се струпа много работа пак ще мрънкам, а може в действителност "гък" да не чуеш от устата ми, но кво ще остане в ума ти:winkw:

Green Light написа:

snowprincess написа: С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

bead_ написа:

Green Light написа:

snowprincess написа: С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Това ми звучи малко като теорията за средния път.Хармонията е не такава каквато си я представяме.

Green Light написа:Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

snowprincess написа: ако казваш:
"ох, уморих се от много работа"
"днес не ми стигна времето да откарам цялата работа"
"няма да можем да се видим, имам много работа"
"заради мързеливите колеги все на мен дават повече работа"

говори все в тоя дух... (ама не на тези, с които работиш)
после пак ще си приказваме

в темата на Кент аз казах, че мрънкам при дълги преходи, мога да кажа, че ако ми се струпа много работа пак ще мрънкам, а може в действителност "гък" да не чуеш от устата ми, но кво ще остане в ума ти:winkw:

bead_ написа:незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Green Light написа: С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, .

bead_ написа:

Green Light написа:С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание.

незнам защо упорито се опитваш да коронясаш едното или другото. те са в хармония. хармония, която всеки изгражда сам. хората са многозначни, многослойни и в зависимост от собствения си опит и познания откриват в другите онова, което успеят. за някои е достъпна само външната форма, други стигат по-дълбоко...

Green Light написа:Аз практически оставам без мение за хората защото непрекъснато внимателно гледам какво вършат и взимам отношение само към делата на познатите си. Много ми интерсно какво би било ако направех обратното. Вчера си препрочетох Дориан Грей. Не казвам че там съм намерил отговори, но от гледна точка на тая тема е супер любопитна книга.

Remmivs написа:

Green Light написа:Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

И още щяхме да сме в пещерите. Какво познание са откритията на Нютон, Айнщайн, Бор? Сетивно?

Не съм против сетивността (:blum:) и прочее, даже напротив. Но защо трябва да си ограничаваме.

Отговорът е да живееш като ти харесва, според мен.

bead_ написа: практически ти имаш мнение за хората единствено, когато (както в приказката за бялата и черната вода) вътрешният им свят, убеждения, характер, нрави и чувства имат съответните огледални външни прояви? е, ако съм те разбрала правилно и при мен нещата стоят по приблизително същия начин, наричам го "излъчване"
но иначе - аз говоря за хармония, защото думите се явяват своеобразен мост между едното и другото. когато са в дисонанс с действията те предлагат на събеседника тълкуване според собствената му възможност за възприятие. т.е. големият въпрос е в "другите", а не в нас самите. авторът на дориан е имал безкрайно много поводи да използва прикритието на думите за делата и желанията си. според мен е виртуоз в това. може би затова и книгата кореспондира с темата по отличен начин.

bead_ написа:.....т.е. големият въпрос е в "другите", а не в нас самите. ....

Green Light написа:
Това искам да кажа, да. Но и питам: трябва ли ни и за какво логичното познание? С други думи ако сетивното познание е това на което се опираш, то ти си в хармония с обществото, значи получаваш и даваш най- правилните сигнали за себе си( и получаваш такива за околните). И накрая - щом така е по- лесно, естествено и правилно, щом повърхностното впечатление е най- важното,значи е грешка да се живее търсейки( и излъчвайки сигнали за) логичното познание. Ако казваш на място, че работиш 2 пъти повече от реалното, ти ще направиш повече впечатление без да си помръднеш пръста. Ние най- повърхностно и първично търсим дълбоката същност на човека пред себе си, а би трябвало да направим задъбочен разчет и да започнем да се уповаваме на повърхностното.

Green Light написа:Прав си, carpe diem. И за пещерите си прав, без задълбочено мислене щяхме да сме там. Задълбоченото размишление дава напредъка на науката. Но не и за комуникацията между хората

esti написа: Значи аз, като разправям тук, че ходя без гащи, то вие наистина вярвате, че е така?
Онова уточнение в мнението ти в скобите наистина е много важно.
Ако няма как да се видят реално делата, то тогава не ти остава нищо друго освен да избереш, дали да вярваш само на думите или не.
В случая с Грийн, гостите му са имали възможност да видят и дела и думи. В този случай вече хората според собствените си възможности си рисуват реалната за Тях картина.
Обзалагам се, че въпросния "съветник" си е помислил "Абе тоя сложи децата да спят само, защото ние бяхме тук и не искаше панаири пред хората. То егати мрънкането беше преди това, уж на майтап, ама..."
Аз си мисля, че все пак не възприемаме толкова едностранно нещата.
Комплексно е. Но това не гарантира реален образ.
Всеки гледа от негов си ъгъл.

Green Light написа:Случи ми се да се огледам в чужди очи, преди време. И се изненадах. Дай да видя дали ще мога да го обясня добре?
........
Какво ще кажат другите не е важно за почти никого от нас, но дали не пренебрегваме прекалено много и прекалено често външната форма, за сметка на това което наистина е вътре в нас. И дали и доколко външното отразява нашата истинска същност. Портрета на всеки от нас е нашето лице и думи. Те ли казват какви сме?

snowprincess написа:
горките мъжове, като нищо ще получат забрана от жените си да се срещат насаме с теб

ELBI написа:Готина тема.

Мойте 5 цента. Или 2.

Всеки си има за някои неща по 2-3-4-5 портрета. За някои си имаме по един портрет, от гранит ... даже от стомана. Може би и от титан. Но не говорим за този. Говорим за другите- дето се сменят през годините, месеците, сезоните. Другите, които се променят когато до нас е човека Х. И когато е У. Когато сме в града К или в О. Когато работим, когато учим. Когато сме на мач. Когато сваляме и когато ни свалят. Когато сме изпълнени с благородство и когато в нас напира бяса и яростта като вулкан (това изчезва май с годините - не знам - за добро или зло).

А ... за външността - посвикнали сме на нея и и придаваме някои наши черти. Когато видиш друг да пише/мисли като теб - неизбежно си го мислиш, че някак си, ама еди как си и въшно прилича на теб. Да, ама не.

И много други такива ми ти работи. Ала стига за днес.

Тема - супер. Както винаги от Грийн. Почти де...