3o4o.net

Това нещо наистина ме разчуства и ме накара да си припомня най-хубавите ми детски спомени ....
Мерси !!

Благодаря! Наистина се върнах в детството си, но не с усмивка, а с тъга и носталгия, защото тези години няма никога да се върнат, а мисля, че са мнооооооого по-пълни със смисъл от сегашните.

Попаднах случайно... изглежда това е оригинала...
Сори, но е на руски

Иначе е тъжно, да
Защото няма да се повтори...

Мдаа, имахме чудесно детство, въпреки всико останало. Децата ни представа си нямат какво пропускат, е за малкия поне има надежда - него не го свърта в къщи.

За щастие, от списъка по-долу при мен само точка 7 важи. Явно все още не съм изпушила съвсем. Предполагам, че е от близостта на морето

палачинката има и обратна страна
така че освен сантименти в соц реализма имаше и други неща
такива неща в руската зона на нета излизат регулярно
тази година съм чел поне 3-4 такива
не знам
но не ме трогват изобщо въпреки че за детството ми нямам никви оплаквания
ако нещо ми липсва за това назад във времето то е хора които не са този свят
нито ми липсва лимонадата нито комсомолците нито пионерчетата или другите неща

сър Айвънхоу написа:Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ-ти век

Това наистина е в състояние да ме разолаче:(:crying:

ivayla написа: а мисля, че са мнооооооого по-пълни със смисъл от сегашните.

И аз мисля така, но си мисля също, че всяко едно детство е такова. Едва ли има човек, който от позиция на зрелите си години да не си спомня с тъга и нозталгия за детските такива:-)

caliostro написа:палачинката има и обратна страна
така че освен сантименти в соц реализма имаше и други неща
такива неща в руската зона на нета излизат регулярно
тази година съм чел поне 3-4 такива
не знам
но не ме трогват изобщо въпреки че за детството ми нямам никви оплаквания
ако нещо ми липсва за това назад във времето то е хора които не са този свят
нито ми липсва лимонадата нито комсомолците нито пионерчетата или другите неща

На мен ми липсва безгрижността:(

да върнеме соца ако се налага
за една петилетка само де

не го разбирам това с безгрижието
беше си отговорно и тогава

caliostro написа:да върнеме соца ако се налага
за една петилетка само де

И ще я вземем ударно за три години...

обзалагам се че ще изпревариме и подминеме китай

caliostro написа:не го разбирам това с безгрижието
беше си отговорно и тогава

Я кажи ти като едно 5-7 годишно хлапе какви точно отговорности имаше?:winkw: Така е, някои другари са си били отговорни винаги:lol::lol::blum:

ходех редовно на детска градина бре
отговорности яко имаше
и си пазя рисунките които съм произвеждал тогава

и тетрадките ми от първи клас си пазя
що мъка има в тия камшичета и лулички и ченгелчета шибани

Gaspode написа:Попаднах случайно... изглежда това е оригинала...
Сори, но е на руски

Иначе е тъжно, да
Защото няма да се повтори...

интересно ми беше да го прочета докрай
не знаех, че руснаците са се редили на опашка за български дезодорант "жасмин" и двоен албум на "битълс"
не знаех и за родилния белег на горбачов, че не винаги го е имало

caliostro написа: що мъка има в тия камшичета и лулички и ченгелчета шибани

Сетих се нещо:-) Нали знаеш какво трябва да направи всеки умен баща -да изгори бележниците си:lol::lol::lol:

frisky lioness написа:да изгори бележниците си:lol::lol::lol:

РИТУАЛНО!

bead_ написа:

frisky lioness написа:да изгори бележниците си:lol::lol::lol:

РИТУАЛНО!

frisky lioness написа:

bead_ написа:

frisky lioness написа:да изгори бележниците си:lol::lol::lol:

РИТУАЛНО!

виц по темата :)

мерси

а и мисля, че това е старата песен на нов глас

нашите родители са пеели същото за телевизията, а преди тях бабите ни за радиото вероятно

ще си позволя да цитирам пак алиса

-------------


Като размисляше по-късно, Алиса все не можеше да разбере как се случи така, че започнаха да тичат. Всичко, което си спомняше, беше, че тичаха уловени за ръце, а Царицата тичаше толкова бързо, че Алиса само се стремеше да не изостава. Въпреки това Царицата все викаше:

- По-бързо! По-бързо!

Но Алиса усещаше, че не може да тича по-бързо, макар че не й достигаше дъх да го каже.

Най-любопитното от всичко беше, че дърветата и другите неща около тях изобщо не променяха местата си - колкото и бързо да се движеха Алиса и Царицата, те сякаш не отминаваха нищо.

"Дали пък всички неща тичат заедно с нас?" -помисли бедната, озадачена Алиса.

Но Царицата сякаш отгатна мислите й, защото извика:

- По-бързо! Не се опитвай да говориш.

На Алиса и през ум не й беше минало такова нещо. Напротив, струваше й се, че никога вече няма да проговори отново - така се беше запъхтяла. А Царицата пак извика:

- По-бързо! По-бързо! - и я повлече напред.

- Близо ли сме вече до там? -, успя да изпъшка най-после Алиса.

- Близо до там! - повтори Царицата. - Ами че ние го отминахме преди десет минути! По-бързо! Те продължиха да тичат известно време мълчаливо.

Вятърът свиреше в ушите на Алиса и почти изтръгваше косите от главата и, както тя си въобразяваше.

- Сега! Сега! - извика Царицата. - По-бързо! По-бързо! - И те затичаха толкова бързо, че полетяха във въздуха, като едва докосваха земята с краката си, докато изведнъж спряха, тъкмо когато Алиса остана съвсем без сили. Тя се намери седнала на земята, задъхана и замаяна.

Царицата я подпря на едно дърво и каза любезно:

- Сега можеш да си починеш малко. Алиса се огледа крайно учудена.

- Какво! Възможно ли е да сме стояли под това дърво през цялото време? Всичко е така, както беше.

- Разбира се, така е - каза Царицата. - Как искаш да бъде иначе?

- В нашата страна - каза Алиса все още запъхтяна - обикновено ще стигнете някъде другаде, ако тичате много бързо, дълго време, както тичахме ние.

- Много е бавна вашата страна! - отвърна Царицата. - У нас, виждаш ли, тичаш, колкото можеш, за да останеш на същото място. Ако пък искаш да идеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.

- Моля ви се, нека по-добре да не опитваме! -каза Алиса. - Аз съм много доволна, че седя тука, само че ми е много горещо и съм жадна.

- Знам какво ще ти хареса! - каза добродушно Царицата и извади една кутийка от джоба си. - Вземи си една бисквита.

Гот.
Е безгрижен не съм бил.Някой може да е бил.
Гот ми стана и кат прочетох, че в "В СССР секса НЕТ!". Сетих се кат я показаха таз лелка от Москва и дет тя каза "В Советском Союзе секса нет".

сър Айвънхоу написа:Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ-ти век

Много сладко... Мерси. Други такива на страницата по-долу или на предната? Че ме бе хванала липсата....

сър Айвънхоу написа:Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ-ти век

Сър благодаря ти , невероятно мило и така скоро преминало усещане , спомени, черпя те ти си знаеш , по избор:-)

caliostro написа: нито ми липсва лимонадата нито комсомолците нито пионерчетата или другите неща

Слава Богу, мен не си ме споменал

caliostro написа:не го разбирам това с безгрижието
беше си отговорно и тогава

не го разбираш щото си порасъл

безгрижието е останало някъде там

frisky lioness написа:Сетих се нещо:-) Нали знаеш какво трябва да направи всеки умен баща -да изгори бележниците си:lol::lol::lol:

Уф! Трябваше да се сетя и да ги изгоря моите навремето. Да не подтискам децата. Ама като гледам накъде вървят нещата, аз ще взема да се подтискам егати...

Да се лепна и аз тук..
Това е подарък лично за мен от едно добро другарче, да си припомним

ПРАВИЛА НА ЧАВДАРЧЕТО

сър Айвънхоу написа:Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ-ти век

Както казва амиго Кент - "центрира ме с виртуално СВТ", право в маргаритките в косата ми
....
"Всеки спомен е едно пътуване, къс от миналото щастие ... "
така пееше някога Лили Иванова, без да допуска колко много време за спомени й предстои.

За мен живеенето в миналото не е толкова в предъвкването на спомени, а ... де да знам - в това, че ми е създало естетиката, възприятията, категориите и дори мозъчно-черепните "травми".
Опитвам се да гледам с днешни очи на света, ама ... явно съм кьорава
.....
оттогава:

-Сапун “Лукс”
-Продавачките в “гастронома” бяха винаги с прически - силно топирани коси, тип торта. И с едни кожени елечета с пухчета
-Църтани филми по сръбската ТВ. Антени се правеха от какво ли не и повечето мъже висяха вечно на покривите на блока, за да настройват антените, че имаше “смущения” в приемането.
-Слушаше се радио “Београд” или “Скопие”, откъдето идваше основната информация за музикалните рок-събития по света.
-Момчетата от квартала се въодушевяваха от всяка плоча, която се появеше отнякъде (задължително нелегално внесена). Култ беше да се отвори плоча, въртеше се до изтъркване стотици пъти. Парчетата се знаеха наизуст. Естествено, нямаше откъде да се намерят текстове ...
-В това безгрижие и веселба започнаха да мъчат Юрая, Назарет, Слейд, BIJELO DUGME и пр. с една куха китара, пиано и още няколко изнамерени кой знае откъде китари. Първо в един апартамент, после под всеобщото неодобрение на активистите от ОФ, преминаха в абонатната – общото мазе на блока. Разбира се, нищо не се получаваше като музика, но поне стойките владееха отлично. Ние, момичетата, бяхме публика.
-Всичко това беше надлежно записвано, но за радост и късмет на идните поколения е безвъзвратно затрито.
-Техниката – звукозаписната и възпроизвеждащата беше – ролков магнетофони “Смарагд”, “Мамбо”, “Ухер”, и .... един Ревокс – единствен сигурно за цяла София ...
-Тогава, през 1977 май беше, чух първото пънк парче в живота си – “Peaches” на STRANGLERS.
-Всички серии на “Ну Погоди” се очакваха с нетърпение и баща ми ни ги прожектираше с една съветска киномашина на прозореца на хола (на първия етаж бяхме), който беше облепен с паус. Ние се подреждахме на алеята под балкона, между трендафилите и гледахме ...
-Всяка вечер у дома имаше толкова много приятели на майка и татко. Сега се чудя как са издържали на всичко това ... по цял ден на работа, после купони ... Просто имаше общуване между хората, емоции ...
........
-Пеньоари от дунапрен, на баклавички, железни ролки с дървени топчета
-Кореком, където дънките струваха 20-25 долара. Долара се котираше, струва ми се, официално по 0,86 лв. А на черно – май по 2 лв., по-късно – по 3.
-Дънките и дънковите якета се носеха по 2 години (без да им личи) и след това преминахава в следващо поколение братовчеди.
-На мястото на НДК имаше казарми, а също и една фабрика за тухли. До там се стигаше като пресечеш една влакова линия, която опасваше днешния Южен парк
-Кв. Емил Марков стигаше до ресторант Свежест, оттам нататък – ливади. И насред ливадите – една естрада (за по-младите – дървен подиум за художествени прояви от типа “ален мак”)
-Многото трендафилови храсти стигаха до прозорците на първите етажи на блоковете.
-Баните в апартаментите бяха с прозорци, демек ако след училище си без ключ – влизаш си вкъщи много лесно през тоя прозорец и без това да бъде престъпление.
-Играехме до припадък на ластик и ръбче. Не се прибирахме до някое си време. Впрочем, май все на улицата бяхме – от сутрин, до вечер.
-Бул. България се казваше ул. Трайко Китанчев и на ъгъла с бул. Емил Марков се намираше сладкарница ФонФон.
-Дискотеките в общи лини бяха – 14-та поликлиника (зад кино Петър Берон), Ритъм – в подлеза на Ем. Марков и България, Аквариума – в следващия подлез над Ритъм
-Между Ритъм и Аквариума – Мотопистата.
.......
И аман от тоя Молл!
Депресира ме, става ми студено като отида там. Сигурно е от многото и високи стъклени витрини, блясъка на алуминий и пластмаса. От билбордовете и дигиталните екрани някакви анорексични физиономии сякаш ти крещят – бъди като нас – с изкуствени зъби, редовен стомах, не се обвързвай, не обичай, пази се, застраховай се, живей правилно, дръж нещата под контрол ...

Та тъй е в моя майнд ОНОВА време

caliostro написа:палачинката има и обратна страна
така че освен сантименти в соц реализма имаше и други неща
такива неща в руската зона на нета излизат регулярно
тази година съм чел поне 3-4 такива
не знам
но не ме трогват изобщо въпреки че за детството ми нямам никви оплаквания
ако нещо ми липсва за това назад във времето то е хора които не са този свят
нито ми липсва лимонадата нито комсомолците нито пионерчетата или другите неща

... извлече половината нет ....
как не та е грях !?

woman eur написа: -На мястото на НДК имаше казарми, а също и една фабрика за тухли. До там се стигаше като пресечеш една влакова линия, която опасваше днешния Южен парк

Всъщност това беше по-назад. Отпред имаше разкошен парк с много стари кестени и адски много гълъби. Много чешмички... Езерце, в което пусках една страхотна моторница, донесена ми от ГДР. Тя имаше навика да спира по средата. Тогава вдигах плетената си на една кука пола и наджапвах да си прибера лодката. Имаше и лятно кино, където зимата карахме ски и шейни...

П.П. Целувки, Юро

4avdar4e написа:Всъщност това беше по-назад. Отпред имаше разкошен парк с много стари кестени и адски много гълъби. Много чешмички... Езерце, в което пусках една страхотна моторница, донесена ми от ГДР. Тя имаше навика да спира по средата. Тогава вдигах плетената си на една кука пола и наджапвах да си прибера лодката. Имаше и лятно кино, където зимата карахме ски и шейни...

П.П. Целувки, Юро

И аз ва цалувам - един по един и всички заедно
....
На Гошо от маалата баща му караше ТИР и съответно Гошо се ползваше от всички есктри на западния свят. Така му беше донесен един скейт. Отиваме в Южния парк, за да лизгаме скейта и по едно време Гошо изтървава скейта в блатото. Почва се едно търсене ...
Моя милост е с едни чисто нови джниси Ливайс. Преминавайки по една релса над блатото-езеро, се подхлъзнах (винаги съм имала проблеми с равновесието) и с единия крак - в блатото. Беше ме страх да се прибера така и чаках до вечерта да изсъхне тоя крачол ...

4avdar4e написа:Езерце, в което пусках една страхотна моторница, донесена ми от ГДР. Тя имаше навика да спира по средата. Тогава вдигах плетената си на една кука пола и наджапвах да си прибера лодката. Имаше и лятно кино, където зимата карахме ски и шейни...

РЪзбах от де та познавам, маааа! ПускАли сме лодки заедно на езерото. Аз там сама си паднАх и се уджапах след като забих тъпата лодка в едната саксия по средата и аха-аха да я хвана и...
После татко ми ме носИ през цяла Витошка зъзнеща и ревяща че мама ша ма бий (тя пък, милата, никога не ме е и докосвала)

maggot написа:

4avdar4e написа:Езерце, в което пусках една страхотна моторница, донесена ми от ГДР. Тя имаше навика да спира по средата. Тогава вдигах плетената си на една кука пола и наджапвах да си прибера лодката. Имаше и лятно кино, където зимата карахме ски и шейни...

РЪзбах от де та познавам, маааа! ПускАли сме лодки заедно на езерото. Аз там сама си паднАх и се уджапах след като забих тъпата лодка в едната саксия по средата и аха-аха да я хвана и...
После татко ми ме носИ през цяла Витошка зъзнеща и ревяща че мама ша ма бий (тя пък, милата, никога не ме е и докосвала)

Сега остава и за бирА-пиенето да се уговорите!

Звеневия написа: Сега остава и за бирА-пиенето да се уговорите!

Ми ако изведете животинките довечереска на НДКато, мое и тва да се случи

maggot написа: Ми ако изведете животинките довечереска на НДКато, мое и тва да се случи

Ние сме си там, щото много енергия, много нещо

4avdar4e написа: Ние сме си там, щото много енергия, много нещо

Ми начи, шъ ви правим компания, щот сме самотни днеската

4avdar4e написа:

maggot написа: Ми ако изведете животинките довечереска на НДКато, мое и тва да се случи

Ние сме си там, щото много енергия, много нещо

Това към колко часа и къде точно (щото НДК е доста големичко понятие).

П.С. Всъщност аз може ли да ви правя компания?

сър Айвънхоу написа:

4avdar4e написа:

maggot написа: Ми ако изведете животинките довечереска на НДКато, мое и тва да се случи

Ние сме си там, щото много енергия, много нещо

Това към колко часа и къде точно (щото НДК е доста големичко понятие).

П.С. Всъщност аз може ли да ви правя компания?

Зад ***уйника, пясъчник, пързалки, катерушка, тийнове, бира, водка, цигари, разврат! Идвааааааааааааааааай!

сър Айвънхоу написа: Това към колко часа и къде точно (щото НДК е доста големичко понятие).

П.С. Всъщност аз може ли да ви правя компания?

Липсва ти едно зверче да чешеш по гръбчето ли???

Естествено, бе, пич, ние като правило сме в т.нар. дупка, зад паметника. Там има пясъчник и катерушки (люлките ги счупиха тийновете). Това е по-близо до Фритьоф Нансен. Ако решиш, моа ти пусна на биляжка тилифони, да нсъ загубиш