Еротизмът

[Глен]

Бих искала да споделя с вас няколко мисли около последната книга, в която надникнах. "Еротизмът"- Франческо Алберони, Издателство "Колибри"2005.
Анонсът на авторът е следният:"Еросът е революционна сила, макар че се ограничава до две личности." "Не съществува любовна страст, без рушене на забрани".
Предполагам, че и други от вас са я чели. Онова,което искам да кажа е, че усещанията винаги са различни. Първо ще ви представя нещата, които ме впечатлиха силно, а моите собствени размисли, малко по-късно:)

"1. Какво е подтиквало до вчера човек, който има съпруг/а, деца, да търси друга връзка, при положение,че това е носело голям риск? Прелюбодеянието е било смъртен грях или направо е било наказвано със смърт. До ерата на сулфонамидите и антибиотиците сифилисът и гонореята са били смъртоносни. Днес-СПИН.Защо въпреки тези толкова големи рискове, хората търсят еротични срещи? Какво ги подтиква да рискуват толкова много. Представяме си, че в основата има някаква сериозна причина, някаква голяма неудовлетвореност от брака или партньора или някаква страстна и дълбока любов. Не е вярно. Не лудата или голяма любов, не отчаянието кара хората да действат. Става въпрос за по-малка причина, по-слабо удоволствие., за нещо,което бихме определеили като незначително. Именно това ирационално упорство, тази неясна причина, този мистериозен стимул, са привлекли Фройд до такава степен, че да го накара да постави сексуалността в основата на всичко, защото му се е струвала най-трудна за обуздаване, за управляване, за окончателно укротяване сила. Не защото има най-възвисшена мотивация, а защото няма такава.Имено изплъзването й, я прави неукротима. И все пак Фройд не е улучил. Сексуалността при животните е предвидима, ежедневна сила. Само при човека, след като е станала еротизъм, се превръща в обезпокояваща мощ, която предизвиква опасността. Единствено при човека се превръща в крайност, защото се подхранва от неизчерпаема фантазия.
Това, което ни характеризира като човешки същевства, е постоянният ни стремеж да надминаваме себе си. Сексуалността не е причината за неспокойната човешка природа. Сексуалността е само теренът, на който се проявява това трансцедентално безпокойтво. Безпокойтсвото на еротизма е безпокойството на познанието. Истината е винаги това, което не се е знаело, което не е било казано, необичайното, нетипичното и затова най-личното, нашето, единствено наше.Истината е винаги наше, дълбоко лично откритие. Истината е лична.Ето защо, не можем да приемем онова,което казват другите от слабост. За да достигнем до истината трябва все да устояваме. За да достигнем до истината, има винаги един момент, в който трябва да отхвърлим онова,което ни се казва. За да разпознаем чуждата истина, трябва сами да я асимилираме и разпознаем през собствения си опит. Другото е очевидно, вече казано, вече познато от всички Това е особено вярно в областта на чувствата, на еротизма, на любовта, на волята. Но ако истината е лична, ако волята е лична, ако разкриването е като да се разпознае аромат сред хиляди други, най-силният еротизъм също трябва да има тясна връзка с човека. Мнозина смятат, че кулминацията на еротизма е в постигането на много оргазми с множество партньори. Това е заблуда. Защото сто души са по-малко конкретни, по-малко живи, по-малко истински от различните превъплащения на един и същи човек."

Сега, на това място аз бих казала-Ех...

[Дядо Капинчо]

...

[І]

Била ли си вярна към мен? Мисля - да.
Не - мисля. Почти съм уверен.
Аз бях ли ти верен? Май не, за беда.
Тежат ми две-три изневери.

Тежат ми, защото съм по-друг човек -
не праведник, грешник по-жалък:
коря се безмилостно за грехове,
с които друг би се похвалил.

Коря се безмилостно! Не че на теб
изневерявах коварен -
за друго измъчва ме срам тъй нелеп -
на себе си изневерявах.

На себе си. Някога. С две-три лъжи
и с две-три откраднати дири,
с които духът ми и днеска кръжи
из няколко чужди квартири.

Онези не бяха по-мили, дори
ме дразнеха - тъжни и кротки.
Не бяха по-хубави, ни по-добри.
Но бяха от мен по-самотни...

Защото и аз...А навярно - и ти...
Навярно - цял свят...В миг понятен
фатално се срещнаха две самоти,
за да не гръмне едната...

Дамян...знаете си го.
"Изневяра"

[vyara]

Да, много хубаво.
То какво ли има да се говори за еротизма иначе...

[Глен]

Тежат ми, защото съм по-друг човек -
не праведник, грешник по-жалък:
коря се безмилостно за грехове,
с които друг би се похвалил...

Даааам,
и за това също говорех. Самообвиненията, псевдоморалистичните етикетизации. Въпросите-"Това аз си съм?", "Въобще познавам ли се", "ПО дяволите-мразя се!", "Какво ми става?"...
Дългият път на себепознанието, себеприемането, извън нормата, извън
схемата. И все пак моногамността физическо или фактическо понатие е...И после, защо се страховете надделяват пред непознатото, в повечето случаи де. Различностите раздалечават ли или обогатяват още нюанси, които преди не сме подозирали.

[Niya]

Добре, де еротиката си е нещо много хубаво и нищо нередно и лошо не виждам, но защо я приравняваме към изневярата. Щото аз това разбрах, от многото еротизъм ни избива на изневяра. Ако говорим за изневярата - въпрос на разбиране и отношение към настоящия партньор. Ако става въпрос за търсене на Новото, то това си ни е в кръвчицата.
Здрасти отново и от мен, Глен!

[4avdar4e]

Хъм, не съм сувсем съгласна... Аз по древна традиция противопостявам Ерос на Танатос, т.е. живота на смъртта. Еротизъм може да се открие във всичко (виж пеперудите на Питкиния и Кент). Пример, който съм давала: за мен най-еротичната картина, която съм виждала (уви, не на живо) е тази


Густав Климт, "Целувката".

Ето и една безобразно еротична снимка:

Ян Саудек, "Живот"

"Твоят" автор поставя видимо (не съм го чела, съдя по цитати) равенство между сексуалността и еротизма, които за мен са съвсем различни неща...

[Ън]

Пример, който съм давала: за мен най-еротичната картина, която съм виждала (уви, не на живо) е тази

Тоя я е удушил, бе...

И сега и пие кръФтЪ...

[esti]

Понеже "Не съществува любовна страст, без рушене на забрани" се е появило и понятие, като "прелюбодеяние". От това вече тръгва и цялото това вековно вторачване и ровичкане в еротизма.
Всички търсят оправдание - едните за това да не ги съдят ако прелюбодействат, а другите за това, че заклеймяват същото от страх да не им се случи т.е. да не им сложат рога.
А всъщност нещата са толкова прости и естествени, че няма накъде повече.

[Житената Питка]

...

Lifted - (2001)

[snowprincess]

Била ли си вярна към мен?...

Има любов, която не забелязваш,
защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието,
че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка...
Има любов, която връхлита като торнадо
и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване...
Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години,
а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...
Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето
и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето...
много често завинаги...
Тя се появява в живота ти.
В началото не я забелязваш. Не че не ти харесва,
просто не е нещо особено. Говорите си, разминавате се,
понякога тя ти хвърля дяволит поглед, в следващия момент
като че ли дори не те забелязва.
После става нещо. Може би е пак онзи опасна
непредвидима вълшебница - съдбата...И вече нищо не е същото!
Разговорите преминават в нежни думи, в погледите се появява страстта,
душата ти започва да крещи нейното име...Хубаво ти е с нея...
и все по-често искаш да сте заедно.
Тя запълва онази празнота, която е правела живота ти безсмислен.
Сега вече има смисъл!

[Semiramis]

Бих искала да споделя с вас няколко мисли около последната книга, в която надникнах. "Еротизмът"- Франческо Алберони, Издателство "Колибри"2005.
Анонсът на авторът е следният:"Еросът е революционна сила, макар че се ограничава до две личности." "Не съществува любовна страст, без рушене на забрани".
Предполагам, че и други от вас са я чели. Онова,което искам да кажа е, че усещанията винаги са различни. Първо ще ви представя нещата, които ме впечатлиха силно, а моите собствени размисли, малко по-късно:)

"1. Какво е подтиквало до вчера човек, който има съпруг/а, деца, да търси друга връзка, при положение,че това е носело голям риск? Прелюбодеянието е било смъртен грях или направо е било наказвано със смърт. До ерата на сулфонамидите и антибиотиците сифилисът и гонореята са били смъртоносни. Днес-СПИН.Защо въпреки тези толкова големи рискове, хората търсят еротични срещи? Какво ги подтиква да рискуват толкова много. Представяме си, че в основата има някаква сериозна причина, някаква голяма неудовлетвореност от брака или партньора или някаква страстна и дълбока любов. Не е вярно. Не лудата или голяма любов, не отчаянието кара хората да действат. Става въпрос за по-малка причина, по-слабо удоволствие., за нещо,което бихме определеили като незначително. Именно това ирационално упорство, тази неясна причина, този мистериозен стимул, са привлекли Фройд до такава степен, че да го накара да постави сексуалността в основата на всичко, защото му се е струвала най-трудна за обуздаване, за управляване, за окончателно укротяване сила. Не защото има най-възвисшена мотивация, а защото няма такава.Имено изплъзването й, я прави неукротима. И все пак Фройд не е улучил. Сексуалността при животните е предвидима, ежедневна сила. Само при човека, след като е станала еротизъм, се превръща в обезпокояваща мощ, която предизвиква опасността. Единствено при човека се превръща в крайност, защото се подхранва от неизчерпаема фантазия.
Това, което ни характеризира като човешки същевства, е постоянният ни стремеж да надминаваме себе си. Сексуалността не е причината за неспокойната човешка природа. Сексуалността е само теренът, на който се проявява това трансцедентално безпокойтво. Безпокойтсвото на еротизма е безпокойството на познанието. Истината е винаги това, което не се е знаело, което не е било казано, необичайното, нетипичното и затова най-личното, нашето, единствено наше.Истината е винаги наше, дълбоко лично откритие. Истината е лична.Ето защо, не можем да приемем онова,което казват другите от слабост. За да достигнем до истината трябва все да устояваме. За да достигнем до истината, има винаги един момент, в който трябва да отхвърлим онова,което ни се казва. За да разпознаем чуждата истина, трябва сами да я асимилираме и разпознаем през собствения си опит. Другото е очевидно, вече казано, вече познато от всички Това е особено вярно в областта на чувствата, на еротизма, на любовта, на волята. Но ако истината е лична, ако волята е лична, ако разкриването е като да се разпознае аромат сред хиляди други, най-силният еротизъм също трябва да има тясна връзка с човека. Мнозина смятат, че кулминацията на еротизма е в постигането на много оргазми с множество партньори. Това е заблуда. Защото сто души са по-малко конкретни, по-малко живи, по-малко истински от различните превъплащения на един и същи човек."

Сега, на това място аз бих казала-Ех...

хммм... чак пък трансцедентално безпокойство...
много странен оправдателен ъгъл
да се запиташ ти развиваш ли се ако не ...

прелюбодеянието по- ми звучи ако се плъзне по там, откъдето минава Мъж