3o4o.net

И препрочитайки си файлчето с любимите ми стихове, намерих си едно, което е дълбоко свързано с мен. Аз бях неговия пръв слушател и критик. Един приятел преди 19 години (Божееее, колко бързо лети времето) ми го подари. Бяхме пияни и той забрави, че вече е "мое" и затова посвещението е на друг.
Още тогава този стих ми пасна като ръкавица... А сега, когато за пореден път пробвам "челото" на камъка, се сещам за него и искам да ви направя съпричастни с терзанията на един мой приятел преди 19 години. За мен те все още са актуални...

ПЛАСТОВЕ

На Блажо

Рових години – като кърт
в поетичните каменоломни.
Напивал съм се до смърт…
Не да забравя, а да запомня.

Че дори камъкът има чело,
дори въздухът – свое налягане.
И всяко природно ждрело
не е само едно слягане…

Който попадне под пласт
ще трябва да го пробие.
Ако не с тяло – поне с глас
да извика, или да завие.

Дечко Йорданов

На мен много ми харесва! Благодаря

Обаче защо ли си мисля, че това не са терзания, а констатации??

4avdar4e написа:На мен много ми харесва! Благодаря

Обаче защо ли си мисля, че това не са терзания, а констатации??

Тези "констатации" са изживяни и изтерзани... Това е вопъла на един гонен и неразбран човек...

...

тва е големият Недялко ,нали?
Щото на големия само приятелите му му казват Дечкиса.
.....

doktorka написа:тва е големият Недялко ,нали?
Щото на големия само приятелите му му казват Дечкиса.
.....

Поета не е от "големите". С "местно" значение е!

П.П. И се казва Дечко...