3o4o.net

че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие? Темата е провокирана от онази за внимателното каране и от последните два "почивни" дни, в които моята менажерия се опита за пореден път (неуспешно) да види сметката на двамата звероукротители... но ние не се дадохме. Резултата в момента е, може да се каже, равен - двете дзверчета се посбиха и поумориха, та в момента се приспиват с мама... а ние чакаме момента, в който те вече ще спят и ние ще можем напълно необезпокоявани да се отдадем на... мъртвешки сън. И така до утре... Единственото, което ни крепи, е че и те все някой ден ще порастнат и ще се оженят, да друг да им бере гайлето
Но да се върнем на темата де - може ли без насилие?

От това, което си разказал, не ми стана ясно: за насилие върху кого питаш?

Самото възпитание също е вид насилие.

Мнемозина написа:От това, което си разказал, не ми стана ясно: за насилие върху кого питаш?

Самото възпитание също е вид насилие.

Именно де. Това имах предвид. Разказа беше само са цвят
Начи да го формулираме иначе - възпитанието насилие ли е? И може ли да има възпитание без насилие?
Така по-ясно ли е?

вербално или физическо

Гаспод написа:че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие?

И да и не...
В тая връзка се сещам за една арабска поговорка:

До 7 му бъди роб,
до 12 го направи свой приятел,
до 16 го превърни в свой слуга.

Лека седмица!

Гаспод написа: Но да се върнем на темата де - може ли без насилие?

Може без насилие, как да не може... Като пораснат и се оженят, ще ви оставят на мира и няма да упражняват повече насилие в/у вас.

Гаспод написа:че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие? Темата е провокирана от онази за внимателното каране и от последните два "почивни" дни, в които моята менажерия се опита за пореден път (неуспешно) да види сметката на двамата звероукротители... но ние не се дадохме. Резултата в момента е, може да се каже, равен - двете дзверчета се посбиха и поумориха, та в момента се приспиват с мама... а ние чакаме момента, в който те вече ще спят и ние ще можем напълно необезпокоявани да се отдадем на... мъртвешки сън. И така до утре... Единственото, което ни крепи, е че и те все някой ден ще порастнат и ще се оженят, да друг да им бере гайлето
Но да се върнем на темата де - може ли без насилие?

Може, ама трудно зависи какво разбираме под насилие.
Когато децата са малки и не разбират от дума, едно шляпване по дупето си е направо необходимост. Ако шляпването не преминава в бой, разбира се. Боят е насилие и съм твърдо против него. Макар, че моите са малки и шляпването не би ги наранило, нито унижило, вече гледам и него да избягвам. Все по-често използвам наказание, в моя случай това е стоене прав до стената за няколко минути да има време да осъзнае, че е направило нещо, което не трябва и после разговор защо са били "наказани", как не трябва да се постъпва и защо, доколкото може да им се обясни.
Много е сложна темата с възпитанието.

Гаспод написа:че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие? Темата е провокирана от онази за внимателното каране и от последните два "почивни" дни, в които моята менажерия се опита за пореден път (неуспешно) да види сметката на двамата звероукротители... но ние не се дадохме. Резултата в момента е, може да се каже, равен - двете дзверчета се посбиха и поумориха, та в момента се приспиват с мама... а ние чакаме момента, в който те вече ще спят и ние ще можем напълно необезпокоявани да се отдадем на... мъртвешки сън. И така до утре... Единственото, което ни крепи, е че и те все някой ден ще порастнат и ще се оженят, да друг да им бере гайлето
Но да се върнем на темата де - може ли без насилие?

Не може, разбира се. Аз сега, ако не бях упражнила насилие върху Незнайни, той щеше ли да стане от компа, за да седна аз?!? Не. Шегувам се.
Истината е, че и аз си помислих същото, когато четях предишната тема. Големия син сме го шляпкали, сигур два пъти до сега. Но виж колко лекции за послушанието е изслушал. Не му е било приятно със сигурност. Най-вероятно го е приемал като насилие. Как обаче можем да се справим, ако оставим децата си без ограничения. Рискуваме много да получим в резултат едно лигаво, своенравно хлапе, което ще ни шамаросва и крещи/ не само на нас/ още на 12.
Обясняваме, обясняваме, та дано хване.
И нашите ни взеха ума тези два дни.

Звеневия написа:

Гаспод написа:че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие?

И да и не...
В тая връзка се сещам за една арабска поговорка:

До 7 му бъди роб,
до 12 го направи свой приятел,
до 16 го превърни в свой слуга.

Лека седмица!

Много хубава поговорка. Истина има в нея.
Лека и на вас.

Мнемозина написа:
Самото възпитание също е вид насилие.

по-кратък и ясен отговор едва ли има.

обаче аз го оправдавам, защото цял живот върху тях ще се упражнява насилие, трябва да свикват.

Не може сблъсък на интереси да не породи насилие. Важното е то да е правилно насочено и добре премерено. Останалото е безотговорност. Както в едната, така и в другата крайност.

Уффф... много сложна тема.
Опитвам се да употрябявам минимално количество каквото и да е насилие и м@мк@ му, май детето започва да расте разлигавено
Така че без насилие май не става. За да му вкараш в главичката кое е добро и кое - лошо - пак насилие упражняваш.

Мдаааа
Сложна е темата... тя ако беше лесна нямаше да ни тормози хич, нали

Насилие имах предвид... всякакво... и вербално и физическо и психически и там квито още видове има по класификацията.

И аз смятам, че не може без, за съжаление

Както винаги, проблемът е в поставянето на граници... кога оправданото възпитателно насилие се превръща в неоправдано такова? Кой може да прецени? Ние като родители не прекаляваме ли понякога? И в двете посоки - ту сме прекалено строги, ту наоборот Мен понякога ми става жал направо като такажа големия за нещо и го гледам колко навътре го приема... и ми струва сумати усилия да си удържа на думата и да не отменям наказание. А малкия е такъв артист... и такъв тарикат... с памук ще ни извади душиците

Остава да чакаме, както каза Незнайния, да си хванат пътя и да спрат с туй насилие над нас.. а дотогава - търпим

Гаспод написа: Както винаги, проблемът е в поставянето на граници... кога оправданото възпитателно насилие се превръща в неоправдано такова? Кой може да прецени? Ние като родители не прекаляваме ли понякога? И в двете посоки - ту сме прекалено строги, ту наоборот Мен понякога ми става жал направо като такажа големия за нещо и го гледам колко навътре го приема... и ми струва сумати усилия да си удържа на думата и да не отменям наказание. А малкия е такъв артист... и такъв тарикат... с памук ще ни извади душиците

Най- често повтарянето нещо в тоя клуб е учудването как и колко еднакви сме и колко еднакви ситуации описваме. Горното е точно описание на това което чувствам аз и на това което се случва в нашето семейство. Няма смисъл да говоря по принцип, защото сте го казали.
Ето нещо което не сте преживяли: Терминатора го ударих за първи път когато беше почти на три. Така го фраснах, че се преметна през едно камионче. Шок и за него и за мене. После минах през период когато си отпусках ръката повече. Тука взех да пиша колко често и колко дълго време, ама няма смисъл да смекчавам нещата- плесках тва е. Да ама децата все са в грешка. Ако си го плеснал за това че ти прави напук днес, то какво да правиш, когато утре направи същото? Спиралата е супер бърза. Мисля че докато светна, че така не може успях да стигна дъното на отвращението от себе си. Да се чувстваш виновен не е никакъв начин да бъдеш родител. Никога няма да забравя една две картинки и как след това се питам "Защо бе, Айнщайн? Кво постигна?" Та:
1) Пълната забрана и въздържание от пляскане може и да е хубаво нещо за идеалния родите, който прекарва цялото си вободно време с децата и знае винаги кой бутон да натисне, но аз не съм такъв. Да се оптвам да бъда нещо което не съм не е за мене работа
2) Ако не искам една седмица да мисля само за това какво говедо съм, трябва шамара да е намясто и навреме.

Маматаситрака колко е трудно да си родител. Адски е трудно. Все се опитвам да изведа правило и все стигам до тва: - Никога не бъркаш, ако изпитваш удоволствие от това което правите. Кофтито е че тия дето постоянно изпитват удоволствие са на 4ти километър

Гаспод написа:

Мнемозина написа:От това, което си разказал, не ми стана ясно: за насилие върху кого питаш?

Самото възпитание също е вид насилие.

Именно де. Това имах предвид. Разказа беше само са цвят
Начи да го формулираме иначе - възпитанието насилие ли е? И може ли да има възпитание без насилие?
Така по-ясно ли е?

Да.
Значи, възпитанието не е едно, а две насилия.
Едното е върху детето. И докато то е насочено към това да бъде внушено някакво приемливо за околните поведение (не си бърши носа в ръкава, не мляскай, не скачай по краката на леля си, не се оригвай пред хората или поне казвай "извинете" и т.н.) е по-лесно. Сложното става, когато трябва да прецениш трябва ли да упражниш натиск, за да се прочете определена книга, да се чуе някаква музика, да не се гледа толкова телевизия и др. под.
Тогава вече идва и второто насилие - върху себе си. Докато решиш трябва ли или не трябва.

Шамари и аз съм раздавала, признавам. Но това е било вече в моменти, когато умишлено, целенасочено и системно в продължение на много дълго време съм била изкарвана от кожата ми. И те си знаят, че стигне ли се дотам, сами са си го докарали.
Харесвам д-р Спок най-вече заради изречението "Родителите също са хора."

И аз понякога се чудя дали не ги ограничавам много. Извеждам ги на разходка и се почва:
недей да ходиш там - кално е;
недей да се катериш нависоко - ще паднеш...
И като се чувам понякога как възпитавам с не-та и "недей", се питам дали не прекалявам... Това, което ми се вижда добро за тях, доколко е добро наистина

Да.

Мнемозина написа: Харесвам д-р Спок най-вече заради изречението "Родителите също са хора."

Да, и аз. Много ясно си спомням, че той казва, че малките деца очакват наказание и се изненадват и объркват, когато не го получат. И съвсем точно знаят, кога са сгазили лука.

А от една книжка на голямото дяте (от поредицата "Страховитото в науката") малкото е научило вълшебна фраза: "Който си бърка в носа, отива в съда!"

е нямал деца. Чудно нали.

Мнемозина написа: Да.
Значи, възпитанието не е едно, а две насилия.
Едното е върху детето. И докато то е насочено към това да бъде внушено някакво приемливо за околните поведение (не си бърши носа в ръкава, не мляскай, не скачай по краката на леля си, не се оригвай пред хората или поне казвай "извинете" и т.н.) е по-лесно. Сложното става, когато трябва да прецениш трябва ли да упражниш натиск, за да се прочете определена книга, да се чуе някаква музика, да не се гледа толкова телевизия и др. под.
Тогава вече идва и второто насилие - върху себе си. Докато решиш трябва ли или не трябва.

Шамари и аз съм раздавала, признавам. Но това е било вече в моменти, когато умишлено, целенасочено и системно в продължение на много дълго време съм била изкарвана от кожата ми. И те си знаят, че стигне ли се дотам, сами са си го докарали.
Харесвам д-р Спок най-вече заради изречението "Родителите също са хора."

Това също си го мислех вчера, като пусках темата - че насилиено не е само физическо и може дори да не е активно... Например аз не харесвам и не слушам чалга. В къщи няма такава музика и децата ми са "ощетени", защото не могат да се запознаят от ранна детска възраст с удоволствието от служането на смислени текстове в изпълнение на певици с прекрасни... гласове, равни на които могат да бъдан само музикалното оформление и аранжимента Та значи аз пасивно ги малтретирам, лишавайки ги от това удоволствие, нали?

Или пък редовните разправии вечер: Лягай си - Не ми се спиииии - Сега не ти се спи, ама утре ще спиш в училище - Абе не ми се спи ти казвам и т.н. и т.н. Чиста проба насилие над личността... А това, че ако не си легне навреме утре ще му се спи е оправдание само...

Мъка мъкаааа

Set написа:Да.

Кво да? Ей ама си многословен начи... Немой се секириш - ще ти купим нова клавиатура ако, недай си боже, изтъркаш тази от писане

Гаспод написа:
Или пък редовните разправии вечер: Лягай си - Не ми се спиииии - Сега не ти се спи, ама утре ще спиш в училище - Абе не ми се спи ти казвам и т.н. и т.н. Чиста проба насилие над личността... А това, че ако не си легне навреме утре ще му се спи е оправдание само...

Мъка мъкаааа

Меки Марии сте вие, ясна е работата... Я ела да видиш дома, има ли вечер такива разправии?? Няма, честен кръст. Мийте зъбите и лягайте. Толкоз. И войниците маршируват към леглата. Щото иначе сутрин трябва със скалпел да ги изчегъртвам от чарчафите

П.П. Може ли за чалгата да не се съглася с тебе????

4avdar4e написа:

Гаспод написа:
Или пък редовните разправии вечер: Лягай си - Не ми се спиииии - Сега не ти се спи, ама утре ще спиш в училище - Абе не ми се спи ти казвам и т.н. и т.н. Чиста проба насилие над личността... А това, че ако не си легне навреме утре ще му се спи е оправдание само...

Мъка мъкаааа

Меки Марии сте вие, ясна е работата... Я ела да видиш дома, има ли вечер такива разправии?? Няма, честен кръст. Мийте зъбите и лягайте. Толкоз. И войниците маршируват към леглата. Щото иначе сутрин трябва със скалпел да ги изчегъртвам от чарчафите

П.П. Може ли за чалгата да не се съглася с тебе????

Не, не може
Тва за чалгата

Проблема при нас е, че големия дзвер спи много малко... направо му се чудя на батерийките... как изтрайва туй дяте??? Примерно ако си легне към 23 - 23:30 на сутринта в 7 - 7:30 е буден и целия ден не му се приспива... Ум не ми го побира

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Харесвам д-р Спок най-вече заради изречението "Родителите също са хора."

Да, и аз. Много ясно си спомням, че той казва, че малките деца очакват наказание и се изненадват и объркват, когато не го получат. И съвсем точно знаят, кога са сгазили лука.

И това е много полезно, да. Бях го забравила. И това, че непрекъснато изпитват търпението ти, за да проверят да ли не са се променили правилата случайно.

4avdar4e написа:А от една книжка на голямото дяте (от поредицата "Страховитото в науката") малкото е научило вълшебна фраза: "Който си бърка в носа, отива в съда!"

Това е малко , обаче се сетих как по едно време мъжът ми се забавляваше с децата, като измисляха рими от рода на:

Който пие вино, ще отиде на кино.
Който пие водка, ще го гони котка.
тътътътътъ (джин, коняк, ракия - не ги помня).
Обаче любимото беше:
Който пие бира, не умира.

Що се сетих това сега?

Remmivs написа:е нямал деца. Чудно нали.

Сериозно? Не знаех.

4avdar4e написа: Меки Марии сте вие, ясна е работата... Я ела да видиш дома, има ли вечер такива разправии?? Няма, честен кръст. Мийте зъбите и лягайте. Толкоз. И войниците маршируват към леглата. Щото иначе сутрин трябва със скалпел да ги изчегъртвам от чарчафите

Дай ся ноухау, че моята вампирка да се скъсам не мога да я накарам да ЗАСПИ рано. Забележи - да заспи. Ляга, но не заспива. Може да лежи в кревата в продължение на 2 часа зяпнала в тавана, но не спи... е те тва как се оправя?

maggot написа: Дай ся ноухау, че моята вампирка да се скъсам не мога да я накарам да ЗАСПИ рано. Забележи - да заспи. Ляга, но не заспива. Може да лежи в кревата в продължение на 2 часа зяпнала в тавана, но не спи... е те тва как се оправя?

Лексотан

Гаспод написа: Това също си го мислех вчера, като пусках темата - че насилиено не е само физическо и може дори да не е активно... Например аз не харесвам и не слушам чалга. В къщи няма такава музика и децата ми са "ощетени", защото не могат да се запознаят от ранна детска възраст с удоволствието от служането на смислени текстове в изпълнение на певици с прекрасни... гласове, равни на които могат да бъдан само музикалното оформление и аранжимента Та значи аз пасивно ги малтретирам, лишавайки ги от това удоволствие, нали?

Мъка мъкаааа

Аз в това отношение съм доста, хрм, активно насилствена. Но пък и те не щат да слушат чалга, така че май блъскам по отворена врата.
Но съм убедена, че родителят трябва да показва и дори понякога да натрапва вкусовете си, особено за изкуство. Защото там се искат повече обяснения, активност от страна на възприемащия, което се учи.
Знам, че децата минават и през период на съпротива и дори отрицание, но все нещо остава в тиквичките. Поне мисълта, че има и нещо друго.

maggot написа: Дай ся ноухау, че моята вампирка да се скъсам не мога да я накарам да ЗАСПИ рано. Забележи - да заспи. Ляга, но не заспива. Може да лежи в кревата в продължение на 2 часа зяпнала в тавана, но не спи... е те тва как се оправя?

С червено винце в попарката
Де да знам, може мойте да приличат на мен: трудно е лягането, обаче замирише ли на възглавница .. :nap:

Гаспод написа:

Мнемозина написа:От това, което си разказал, не ми стана ясно: за насилие върху кого питаш?

Самото възпитание също е вид насилие.

Именно де. Това имах предвид. Разказа беше само са цвят
Начи да го формулираме иначе - възпитанието насилие ли е? И може ли да има възпитание без насилие?
Така по-ясно ли е?

Не може да няма насилие, защото детето все още няма изграден характер, вкус и предпочитания.
Няма представа за опасности, полезни храни и етика. Не знае, че чалгата, сапунените
опери и Биг брадър му вредят и промиват мозъка.
Как да не плеснеш малката/я като въпреки забележките ти
изтичва пред автомобила да си вземе топката без да се огледа?

endorfini написа:

Гаспод написа:

Мнемозина написа:От това, което си разказал, не ми стана ясно: за насилие върху кого питаш?

Самото възпитание също е вид насилие.

Именно де. Това имах предвид. Разказа беше само са цвят
Начи да го формулираме иначе - възпитанието насилие ли е? И може ли да има възпитание без насилие?
Така по-ясно ли е?

Не може да няма насилие, защото детето все още няма изграден характер, вкус и предпочитания.
Няма представа за опасности, полезни храни и етика. Не знае, че чалгата, сапунените
опери и Биг брадър му вредят и промиват мозъка.
Как да не плеснеш малката/я като въпреки забележките ти
изтичва пред автомобила да си вземе топката без да се огледа?

Хехехе. Много готин пример. Мен ли цитираш?

[quote="Remmivs]

Хехехе. Много готин пример. Мен ли цитираш? [/quote]

Сорри! Не знаех, че те цитирам. Не съм чела всичко

vyara написа:И аз понякога се чудя дали не ги ограничавам много. Извеждам ги на разходка и се почва:
недей да ходиш там - кално е;
недей да се катериш нависоко - ще паднеш...
И като се чувам понякога как възпитавам с не-та и "недей", се питам дали не прекалявам... Това, което ми се вижда добро за тях, доколко е добро наистина

Аршина с който меря, все се питам дали е верен. Същата съм.

Гаспод написа:че наистина може да се отгледа и възпита дете без да се използва насилие? Темата е провокирана от онази за внимателното каране и от последните два "почивни" дни, в които моята менажерия се опита за пореден път (неуспешно) да види сметката на двамата звероукротители... но ние не се дадохме. Резултата в момента е, може да се каже, равен - двете дзверчета се посбиха и поумориха, та в момента се приспиват с мама... а ние чакаме момента, в който те вече ще спят и ние ще можем напълно необезпокоявани да се отдадем на... мъртвешки сън. И така до утре... Единственото, което ни крепи, е че и те все някой ден ще порастнат и ще се оженят, да друг да им бере гайлето
Но да се върнем на темата де - може ли без насилие?

Насилие са ползвали навремето. Всяка по-стара книга или разказ ще ви покаже как децата са били бити, при това яко (или наказвани да стоят на колене върху грах и какво ли още не).

Опасявам се, че темата се отнася за шамари. Аз не мога да видя в един лек и даже среден шамар насилие. Мен навремето не ме болеше от шамар, а от факта, че ми го нанасят. Аз доста рядко съм ползвал този подход, но мисля, че ефекта и при моите деца бе същия - болка ако има е малка, самото действие е наказание/възпитание.

Само се замислете - при произволно падане се разранява крак, ръка, нос... а кога при шамар има разраняване? Никога.

В идеалния случай е добре да няма и шамар. Но според мен за повечето деца това е здравословно и необходимо. А като станат 12-15 годишни - шамарите просто изчезват (поне при мен, ако не и по-рано). А над 15 г... не го и мисля вече.

Т.е. - нормално е и съвсем възможно е да е без насилие, но родителят трябва да има и спокойствие (а не за всяка глупост да посяга), и визия (кое и кога би заслужавало шамар примерно), и справедливост (дали братът е натопил, дали друг роднина иска ти да наложиш наказанието, щото тя/той не може). Най-добрият учител тук е (щото няма училище за родители) спомените от ситуациите на родителя от детството (кое е било излишно, кое е работило) и забелязани добри практики (на други родители, по книги, филми...има наистина такива).

Средата (филми, училище, комп. игри) за жалост прави нашите деца доста агресивни. Струва ми се,че ако ние успеем да ги научим да не ползват агресия и сила ще е добре. Не страх и не да не влизат в бой ако няма друг изход (има и такива случаи - просто се налага).

Такива ми ти работи.

endorfini написа: Не може да няма насилие, защото детето все още няма изграден характер, вкус и предпочитания.
Няма представа за опасности, полезни храни и етика. Не знае, че чалгата, сапунените
опери и Биг брадър му вредят и промиват мозъка.
Как да не плеснеш малката/я като въпреки забележките ти
изтичва пред автомобила да си вземе топката без да се огледа?

Определено има ситуации, когато едно шамарче е на място и подходящо. След като не слуша на забележката, обяснението защо не трябва да е така, след като 3-4 пъти повтаряш...

Обаче относно вкуса - предпочитам личния пример и говоренето. И забелязах, че децата виждат и разбират тези неща. Те не гледат сапунки и Биг Бръдър от 2-3 годишни, а до 7-8 годишни, спокойно може семейната среда да покаже кое се цени и кое е "хубаво" (щото това е друга тема). И забелязах, че ВЪПРЕКИ околната среда, децата не обичат чалгите и сапунките...и ББ. Имаха леки залитания, но все пак щях да се очудя, ако бяха много стерилни (щях да си мисля, че много добре са се научили да укриват...).

Такива ми ти работи :)

ELBI написа:
...А като станат 12-15 годишни - шамарите просто изчезват (поне при мен, ако не и по-рано). А над 15 г... не го и мисля вече.

Ами то и не върви вече. Синът ми е на 13 и като посегна да го перна, се разсмиваме и двамата.
Виждаш ли, посягането вече е символ на шамар - да си знае, че е прекалил.

Гаспод написа:
Това също си го мислех вчера, като пусках темата - че насилиено не е само физическо и може дори да не е активно... Например аз не харесвам и не слушам чалга. В къщи няма такава музика и децата ми са "ощетени", защото не могат да се запознаят от ранна детска възраст с удоволствието от служането на смислени текстове в изпълнение на певици с прекрасни... гласове, равни на които могат да бъдан само музикалното оформление и аранжимента Та значи аз пасивно ги малтретирам, лишавайки ги от това удоволствие, нали?

Или пък редовните разправии вечер: Лягай си - Не ми се спиииии - Сега не ти се спи, ама утре ще спиш в училище - Абе не ми се спи ти казвам и т.н. и т.н. Чиста проба насилие над личността... А това, че ако не си легне навреме утре ще му се спи е оправдание само...

Мъка мъкаааа

Та, за чалгата, например. Синът ни на 4-5 години започна да харесва чалга. Не ме питайте от къде я беше чул, слушал, харесал. И ние се . Първо от детската градина, после от приятелчета. Как я пееше само. :) Приятелите ни умираха да се смеят и казваха, че това дете не е наше. Опитахме се да обясним, забраним. Мнооого ядосани, давахме пример, пускахме музика, която ние слушахме. Тцъ. Детето ни твърдеше в недоумение, че не разбира нашата и не може да я пее. Накрая дигнахме ръце, мина време и един ден сам пусна наша музика и с кеф припяваше на нея. Та, така и до сега, за наше щастие. Горките родители.

Мнемозина написа:
Ами то и не върви вече. Синът ми е на 13 и като посегна да го перна, се разсмиваме и двамата.
Виждаш ли, посягането вече е символ на шамар - да си знае, че е прекалил.

Абе, Мнемо, стига си ми плюла в .... клавиатурата И аз през цялото време си мислех, че става въпрос за пошляпване на малки деца. При нас престана някъде около 6 година. Вече беше "голям мъж" и даже не даваше да го целувам по бузката на публични места. А потупването направо би било смачкване на достойнството. Но сега (на 13 без един месец) точно така от време на време замахвам с опакото, но си знаем, че е шега. Като се има предвид, че е по-висок от мен и носи 43 номер обувки... Нема начин просто. А с дребното сме на етап дърпане на ухо. Щото веднъж го шляпнах по дупето, и после два часа ме боля ръката. Добре ги храним, начи

Мнемозина написа:

ELBI написа:
...А като станат 12-15 годишни - шамарите просто изчезват (поне при мен, ако не и по-рано). А над 15 г... не го и мисля вече.

Ами то и не върви вече. Синът ми е на 13 и като посегна да го перна, се разсмиваме и двамата.
Виждаш ли, посягането вече е символ на шамар - да си знае, че е прекалил.

Правилно!!! Хич не върви, макар и все още да ги бия на канадска (ама няма да е още доста време). И аз само им казвам "Ами да си лепна един шамар!", след което има замисляне и включване на разбиране... Е - и двамата знаем, че няма да го лепна, но ... се сещат, че не трябва така.

Niya написа:

Гаспод написа:
Това също си го мислех вчера, като пусках темата - че насилиено не е само физическо и може дори да не е активно... Например аз не харесвам и не слушам чалга. В къщи няма такава музика и децата ми са "ощетени", защото не могат да се запознаят от ранна детска възраст с удоволствието от служането на смислени текстове в изпълнение на певици с прекрасни... гласове, равни на които могат да бъдан само музикалното оформление и аранжимента Та значи аз пасивно ги малтретирам, лишавайки ги от това удоволствие, нали?

Или пък редовните разправии вечер: Лягай си - Не ми се спиииии - Сега не ти се спи, ама утре ще спиш в училище - Абе не ми се спи ти казвам и т.н. и т.н. Чиста проба насилие над личността... А това, че ако не си легне навреме утре ще му се спи е оправдание само...

Мъка мъкаааа

Та, за чалгата, например. Синът ни на 4-5 години започна да харесва чалга. Не ме питайте от къде я беше чул, слушал, харесал. И ние се . Първо от детската градина, после от приятелчета. Как я пееше само. :) Приятелите ни умираха да се смеят и казваха, че това дете не е наше. Опитахме се да обясним, забраним. Мнооого ядосани, давахме пример, пускахме музика, която ние слушахме. Тцъ. Детето ни твърдеше в недоумение, че не разбира нашата и не може да я пее. Накрая дигнахме ръце, мина време и един ден сам пусна наша музика и с кеф припяваше на нея. Та, така и до сега, за наше щастие. Горките родители.

Точно в смисъла, който вложих по-горе. Не може да се стерелизира детето, но с пример и обяснения...все има ефект. Може би за някои да пееш Щурците и Битълс също е проява на лош вкус, но като по-малки така им се кефихме и пеехме заедно, че за никаква чалга и не помисляха. С операта и класиката е по-сложно, макар и много да са слушали, но ... аз ще разчитам на снахите 8)