3o4o.net

Глен написа:Мъчи ме един въпрос "Кога свършва приятелството?"
Тъпо ми е, защото познавам един човек от 19-20 години, а се чувствам изчерпана да му дам онова, от което има нужда.
Вярвала съм винаги, че отношенията между хората са нещо като постоянно строителство на крехка основа и без усилия са невъзможни. Може би и тук, както във всеки процес има приливи и отливи, но мой приятел се нуждае от подкрепя, която не съм в състояние да му окажа.
Дали доброволно се отказваме да построяваме мостовете между себе си и другите, или някои мостове са неустойчиви.
И още, кога смятате, че губите приятелстото на мъж. И дали въобще е възможно това.
Какво е за вас приятелството...

bead_ написа:аз с мойто дюстабанно мислене мога само да кажа, че чисто, искрено, двупосочно, лишено от всякаква идея за плътско привличане/отблъскване приятелство мъж-жена НЯМА (става въпрос за хора 16-70)

това ми дълбоко убеждение обезмисля разсъжденията върху въпросите, които поставяш по-горе

bead_ написа:аз с мойто дюстабанно мислене мога само да кажа, че чисто, искрено, двупосочно, лишено от всякаква идея за плътско привличане/отблъскване приятелство мъж-жена НЯМА (става въпрос за хора 16-70)

това ми дълбоко убеждение обезмисля разсъжденията върху въпросите, които поставяш по-горе

pocti_bezobidna написа:

Глен написа:
Зависи от куп неща - човека, случая и т.н.
Иначе всяко нещо иска усилия за да се запази

Чудя се дали има нещо общо с нереалистично високите очаквания към другите. Някога се чувствах виновна, когато не съм адекватна, а сега...знам,че това съм аз. Може би съм се променила и е време другите да решат като каква искат да ме приемат или да не ме приемат...

vyara написа: Баси! И си обречена да имаш само приятелки.
Тюююююх!

Глен написа:Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

bead_ написа:
не, бре. имам и съм имала и приятели. обаче не платонични така да се каже.

pocti_bezobidna написа:
Чак пък толкоз...

snowprincess написа:

Глен написа:Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

когато няма взаимно уважение

Remmivs написа:Сега мъже може ли да пишат за приятелите си тук или не, не разбрах.

snowprincess написа:

Глен написа:Мъчи ме един въпрос
"Кога свършва приятелството?".

когато няма взаимно уважение

Глен написа:О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

vyara написа:Само ако не са платонични.

vyara написа:

bead_ написа:
не, бре. имам и съм имала и приятели. обаче не платонични така да се каже.

Ми няма лошо.

Глен написа: Какво е за вас приятелството...

Глен написа: О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

Remmivs написа:Сега мъже може ли да пишат за приятелите си тук или не, не разбрах.

bead_ написа: чак.
толкоз.
ако трябва да сме реалисти.
иначе, ако някой иска да вярва, че има - prego!

Глен написа: Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

bead_ написа: ъхъ, аз не се оплаквам хич. екстра съм си даже

4avdar4e написа:

Глен написа: Какво е за вас приятелството...

Да ме приемат с всичките ми недостатъци, да не ме съдят, да можем да се посмеем и да поплачем заедно, след години да продължим разговора от там, където е спрял, да попеем, да се напием, и такаааааа до краяяяяя на света

Глен написа: Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

Глен написа:Ох, ами нали затова питам:)
Ама не обяснявам хубаво, не ми е ден.
Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

vyara написа:

Глен написа:
Ами отръскай се пък, кво толкова. Понякога човек проявява инерция и лоялност, които натоварват. Щом така го чувстваш...

Отръсквам се, но усещането, че съм виновна, че не съм оправдала нечие доверие си остава. Дали са съвместими усещането за вина с усещането за приятелство...

Глен написа: Да, всичко това го има, но защо толкова ме вбесява "сега" и то "точно сега", поставянето на условия...
Нали приятелството е в голяма доза и ответност.

Глен написа:
Да, всичко това го има, но защо толкова ме вбесява "сега" и то "точно сега", поставянето на условия...
Нали приятелството е в голяма доза и ответност.

Remmivs написа:

vyara написа:Само ако не са платонични.

А ако са сократични мое ли?

Remmivs написа:

Глен написа:Ох, ами нали затова питам:)
Ама не обяснявам хубаво, не ми е ден.
Чудя се какво кара мъжа да се оттегли от едно приятелство или напротив, да остане в него...

Бе ти май наистина говориш за еротичните приятелства, но въпреки това ще ти кажа и аз моите пет цента - ако обичаш един човек пусни го да си тръгне, ако той те обича ще се върне, ако не се върне - никога не те е обичал истински.
Клише, дет вика Грийн, до клише и се прескачат. И въпреки това има много истина в тези думи. При това тя, истината може и да е гола, но е безполова - поне в тези думи де.

Глен написа: Отръсквам се, но усещането, че съм виновна, че не съм оправдала нечие доверие си остава. Дали са съвместими усещането за вина с усещането за приятелство...

snowprincess написа:

Глен написа: Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

"Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване." Карл Юнг
нещо в изискванията, потребностите, самоуважението или уважението се е променило

сър Айвънхоу написа:Банална максима е, че човек има не повече от 4-5 приятели за целия си живот. Другите са или приближени познати, или просто познати.

Аз лично имам някъде толкова. С един не сме се виждали от много време, с други се виждаме регулярно. Имало е време когато с няккой от тях не сме си и говорили, защото нещо ни е разделяло (жени, убеждения, бизнесотношения и т.н.), а с други понякога не си говорим, просто защото се разбираме и без думи. (Интересно е да ни види човек с един мой приятел, с който седим, пием си кафето и си мълчим. Казали смес и по две изречения и всичко вече ни е ясно един за друг.)...

Незнам... Аз съмпрекъсвал приятелства (две) смо по една причина - предателство...

Глен написа:Не съм мислила да разграничавам еторичните от нееротичните приятелства, защото мисля,че има стойностни отношения и във двата вида.
Да го пусна да си иде не е проблем. Питам се дали въобще е бил тук. Дали моето и неговото разбиране за това понятие някога са съвпадали.

Remmivs написа:

Глен написа:О, уважение има, но се чувствам притисната в ъгъла, когато ми се поставят някакви условия, на които нямам желание да отговарям. Например:"Ела ме вземи с колата, за да ходим на басейн", а са забравили да ме питат на мен какво ми се прави.
Не ми е ясно,защо преди не ме е дразнело, а сега ми изглежда абсурдно:)
Може би причнната е в мен...някъде

Остаря...упс. Помъдряваш. Като всички нас. И усещаш още по-отчетливо песъчинките между пръстите си.

Глен написа:
Да, и това ме смущава също-защо приятелствата като че ли от "разстояние" така ме натъжават. А когато стане въпрос за приемане, се стига до конфликт...
Дали мога да махна с ръка на нещо, в което съм вложила толкова много.

Глен написа:Защо ми се струва, че помърдяването е самотно занимание...

Remmivs написа:

Глен написа:Не съм мислила да разграничавам еторичните от нееротичните приятелства, защото мисля,че има стойностни отношения и във двата вида.
Да го пусна да си иде не е проблем. Питам се дали въобще е бил тук. Дали моето и неговото разбиране за това понятие някога са съвпадали.

Знам. Подкачах те, прощавай ако нещо.
Труден въпрос задаваш. Започни с интроверсия. Ти знаеш ли къде си сега? А къде си била преди миг? А преди година? А твоето тук и сега, както и някога и там, дали не са само субективни отражения на една дори може би и несъществуваща, с оглед на последните данни за квантовите ефекти, реалност? Прочее, не търсиш ли повече, не употребяваш ли повече усилия т.е. в търсене отколкото в наслада на несъществуващия миг. Не съм фанатик на хедонизма, но определено си струва да улавяме някой и друг миг. От време на време. Стига да можем. А ако искаме, вярвам че можем да си позволим да ги улавяме.

Успех ти желая!