3o4o.net

кво правите, бе, хора???

Мислех си вчера в свръхаварийната ни ситуация... Някои хора пият хапчета, други се напиват, трети сигурно тренират няколко пъти по-дивашки....

А аз, амиии... лягам и спя Дали с презумпцията, че утрото е по-мъдро от вечерта, или на принципа "Оти да се косим, като ке ми мине" , ама спя, бе, спя като къпана, като бебе и като.. айде да не казвам

А ваште чивии като избият, как ги завинтвате??

ако се ядосаш през деня пак ли лягаш и спиш?
не знам как го правиш, аз спя на денонощие но 4-5 часа, ако е по-продължително - значи съм болна

споредзависи
случвало се е:
да пия хапче (веднъж - валериян, валидол или нещо подобно беше), щото не обичам лекарства
да си взема студен душ
да събера багажа и да дойда до софия
да викам (това най-често се случва)
да млъкна (веднъж за дълго време)

snowprincess написа:ако се ядосаш през деня пак ли лягаш и спиш?
не знам как го правиш, аз спя на денонощие но 4-5 часа, ако е по-продължително - значи съм болна

Аз мога да спя по всяко време на денонощието Дори за 45 мин, за 30 мин, на всякакво място... А като се кача на превозно средство за по-дълъг път съм заспала още преди да излезем от София

4avdar4e написа:
Аз мога да спя по всяко време на денонощието Дори за 45 мин, за 30 мин, на всякакво място... А като се кача на превозно средство за по-дълъг път съм заспала още преди да излезем от София

Колкото и да съм уморена, не мога да спя докато пътувам. Постоянно трябва да следя пътя, много ме е страх да пътувам.

Пък за откачането - изливам си бурно емоциите върху околните. Където ме свари, не подбирам дали някой ме слуша наоколо или не.
Интересно напоследък, че и аз като легна, заспивам непробудно, в каквото и състояние да съм. Преди години ми се е случвало да се въртя и да не мога да заспя нещо като ме човърка. Сега не се впрягам толкова. Подминавам, подминавам, подминавам.....

4avdar4e написа:

snowprincess написа:ако се ядосаш през деня пак ли лягаш и спиш?
не знам как го правиш, аз спя на денонощие но 4-5 часа, ако е по-продължително - значи съм болна

Аз мога да спя по всяко време на денонощието Дори за 45 мин, за 30 мин, на всякакво място... А като се кача на превозно средство за по-дълъг път съм заспала още преди да излезем от София

и аз така като ме возят
заспивала съм дори при половин часов полет със самолет варна-софия и с корабче до балчик, но предполагам, че това е свързано с вестибуларния апарат

варна-карлово е 360 км, 20 години го пътуваме, но винаги ми изглежда непознат пътя, щото спя през повечето време

мисля, че дори на колело мога пак да заспя

децата ми са същите, като тръгнем на път и те се търкалят като прасенца на задната седалка, мога навсякъде да ги взема, от две години пътуват с нас и им харесва

За сапане и аз не мога да спя дълго. Денем - изобщо. На път - абсурд просто - има толкова енща за гледане по пътя. Веднъж съм заспивала за кратко в кола (Пловдив-София), но мисля, че беше от атмосферното налягане - мръчкаво беше времето, много ниско бяха паднали облаците, имах чувството по едно време, че съм в самолет, а не в кола:-)

Като ми избият нервите обикновено ставам доста зла, почвам да съскам, в много крайни случаи се е случвало да има счупени чаши. Поне като хвърмлям, гледам да не е срещу човека, явно подсъзнателно някакъв механизъм все пак работи, щото на моменти се стряскам от тия си изблици...

На мен, май, откачанията ми не си приличат. Най- много ми се иска да седна и да чакам да ми мине, уви, не получаетса

4avdar4e написа:
А ваште чивии като избият, как ги завинтвате??

ако ситуацията не подлежи на промяна - тегля една майна наум и намирам начин да си доставя удоволствие...
1. люлеещ се стол, книга, мляко с канела, джаз
2. шопинг с приятелка, смях, многолюдни улици
3. парк, дечурлига, велосипеди, шапки с козирки
4. любим човек, широко легло, масаж
5. .... имам многобройни варианти

А ваште чивии като избият, как ги завинтвате?? [/quote]

гледам да ги разкарам преди да са стигнали критичната точка:-). обикновено псувам автомобилисти или пешеходци /зависи аз от коя страна съм/ и пуша много. мисля, че е по- добре агресията ти да бъде отнесена от някой непознат, отколкото от близките ти. а у дома- викам на поразия и пак пуша.

Зависи.
Ако е просто моментно ядосване, някой/нещо да ми е вдигнало кръвното или ПМС - викам, блъскам врати и гоня домашните да не са около мен.
Ако е наистина сериозен проблем - изолирам се, не споделям, мисля...
Често и никой не разбира, че нещо ме яде отвътре.
Започна ли да говоря за проблема, значи на първо ниво (онова, което би могло да ме побърка) е преодолян.
Но никога не ми се е случвало да си кажа "откачам, сега ще ида до фитнеса, или на шопинг терапия, или на кафе с приятелки..."
"Лечението" обикновено е в главата ми - без спомагателните средства, които изброих.
Фитнеса ми помага само ако проблема се нарича просто нерви, дребни ядове или умора.

esti написа: Но никога не ми се е случвало да си кажа "откачам, сега ще ида до фитнеса, или на шопинг терапия, или на кафе с приятелки..."
"Лечението" обикновено е в главата ми - без спомагателните средства, които изброих.
Фитнеса ми помага само ако проблема се нарича просто нерви, дребни ядове или умора.

така като си го написала... аз сигурно имам само нерви, дребни ядове или умора.

всеки явно има различно по степен откачане, моето е нискомаслено май:winkw:

bead_ написа: така като си го написала... аз сигурно имам само нерви, дребни ядове или умора.

Дай боже да е така!:-)

Идвам тук:-)

4avdar4e написа:кво правите, бе, хора???

Мислех си вчера в свръхаварийната ни ситуация... Някои хора пият хапчета, други се напиват, трети сигурно тренират няколко пъти по-дивашки....

А аз, амиии... лягам и спя Дали с презумпцията, че утрото е по-мъдро от вечерта, или на принципа "Оти да се косим, като ке ми мине" , ама спя, бе, спя като къпана, като бебе и като.. айде да не казвам

А ваште чивии като избият, как ги завинтвате??

Ами аз понеже в такива ситуации най-много искам да млъкна завинаги, пък не може, затова съскам като разфучана котка да ме оставят на мира. Обаче не ме оставят и откачам още повече.

Каква свръхаварийна ситуация?

Мнемозина написа: Ами аз понеже в такива ситуации най-много искам да млъкна завинаги, пък не може, затова съскам като разфучана котка да ме оставят на мира. Обаче не ме оставят и откачам още повече.

ХАХАХАХА

Гледам лошо и ми правят път като вървя из болницата.
Стъпват кротко и тихо край мен...не са наясно какво може да се случи...и затова са изкл внимателни ( дори и децата)
Хвърлям се с рогата напред да "върша" нещо...колкото по-заета,по-малко време за мислене.
накрая отивам на "шопинг терапия" САМА...и ми минава.

Един път съм ревала САМО..от безсилие да съм на три места едновременно и да пропътувам 60 км за 15 мин.

Говоря за проблема с човек, на когото имам доверие.

В общи линии....
едно ми е лекарството...
Смях
засмея ли се...ми минава бързо, бързо...

Според зависи и винаги е различно. Понякога "хващам гората" и обикалям докато ми мине, друг път пък търся пущинака, търкалям камъни, кърша клони, викам на воля, а има и моменти когато просто влизам в гаража и започвам да блъскам докато по кокалчетата не остане грам кожа...