3o4o.net

и са ме налегнали едни разсъждения.

Преди два дни беше последното, абитуриентско така да се каже, тържество на малката в детската градина.

И гледах майките на приятелките й, с които толкова рождени и имени дни прекарахме заедно (и ми беше приятно с тях).
И осъзнах, че през есента всичките деца ще са в различни училища и с тях повече може и да не се видим. И нямам и голямо желание.

А от същия период на батко й ми останаха поне четири много трайни приятелства.

Странно... Дали в някакъв момент се пренасища човек и не може да поеме повече контакти?
Елби беше пуснал една статистика, но мисля, че не съм я достигнала още все пак онази бройка.

Мнемозина написа:

Погледнато по тоя начин, краткото ни земно пребиваване би трябвало да е една безкрайна есен.
Животът е поредица от срещи и раздели...
Няма вечни/трайни приятелства, има вечни интереси.

Мнемозина написа:и са ме налегнали едни разсъждения.

Преди два дни беше последното, абитуриентско така да се каже, тържество на малката в детската градина.

И гледах майките на приятелките й, с които толкова рождени и имени дни прекарахме заедно (и ми беше приятно с тях).
И осъзнах, че през есента всичките деца ще са в различни училища и с тях повече може и да не се видим. И нямам и голямо желание.

А от същия период на батко й ми останаха поне четири много трайни приятелства.

Странно... Дали в някакъв момент се пренасища човек и не може да поеме повече контакти?
Елби беше пуснал една статистика, но мисля, че не съм я достигнала още все пак онази бройка.

Що се кОсиш? Просто не си намерила подходящите хора в тази група. Но пък предния път си намерила цели 4. Никой не е казал, че потенциалните ти приятели са равномерно разпределени във всяка една група. Мдам :)

Идентичен случай в наше село

Найш кво си мисля?!? По времето на големите нямаше 3о4о, може пък това да е причината

П.П. Аз обожавам такова време, едно ми е спокоооойно (няма да казвам сънено, че вече ще ми се смеете

БоЕВ написа: Погледнато по тоя начин, краткото ни земно пребиваване би трябвало да е една безкрайна есен.
Животът е поредица от срещи и раздели...
Няма вечни/трайни приятелства, има вечни интереси.

А, не, есента има връзка само с това, че пак стана студено и вали. Човек се събира повече в такова време и е по-склонен да се вгледа в себе си.

Ама аз не съм велика сила, че да имам вечни интереси! Сигурно затова все пак си имам трайни приятелства.

Gaspode написа:
Що се кОсиш? Просто не си намерила подходящите хора в тази група. Но пък предния път си намерила цели 4. Никой не е казал, че потенциалните ти приятели са равномерно разпределени във всяка една група. Мдам :)

Хич не се кОся, само се чудя.
Да, може би нямаше подходящи хора. Но и може би аз просто не исках да ги видя като подходящи.
Въпросът за това кога колко енергия си в състояние (или искаш) да употребиш, за да видиш някого като подходящ за приятел, си стои.

4avdar4e написа: Найш кво си мисля?!? По времето на големите нямаше 3о4о, може пък това да е причината

П.П. Аз обожавам такова време, едно ми е спокоооойно (няма да казвам сънено, че вече ще ми се смеете

Право в целта си май! Обаче не знам защо не посмях да изкажа туй съмнение!

П.П. Няма да казвам какво спане му ударих и аз. Като почнах от вчера, та чак до наши дни...

Във всеки един момент има преднасищане от едно или друго.
А за контактите зависи и от характера на човека.
Ако е такъв, като мен, не винаги момента е подходящ за нови или много контакти.

И аз не съм голяма контактьорка.

esti написа:Във всеки един момент има преднасищане от едно или друго.
А за контактите зависи и от характера на човека.
Ако е такъв, като мен, не винаги момента е подходящ за нови или много контакти.

И това го има.
Но понягока многото контакти също са начин на самоизолиране. Колкото повече са, толкова са по-повърхностни...

Mila написа:И аз не съм голяма контактьорка.

За да си спестяваш близки срещи от третия вид, нали?

Мнемозина написа: И това го има.
Но понягока многото контакти също са начин на самоизолиране. Колкото повече са, толкова са по-повърхностни...

Така е, но колкото са повече контактите, дори и да са повърхностни, заплахата от задълбочаване те дебне със страшна сила.
И после се чуди човек, откъде му е дошло...
Абе всичко си е до момента и съответната потребност към него.

esti написа: Така е, но колкото са повече контактите, дори и да са повърхностни, заплахата от задълбочаване те дебне със страшна сила.
И после се чуди човек, откъде му е дошло...
Абе всичко си е до момента и съответната потребност към него.

И после трябва да си отстояваш правата?
Ама голяма си песимистка, значи!

Аз за приятелство говоря, пък ти за какво си мислиш - не знам.

Мнемозина написа: Хич не се кОся, само се чудя.
Да, може би нямаше подходящи хора. Но и може би аз просто не исках да ги видя като подходящи.
Въпросът за това кога колко енергия си в състояние (или искаш) да употребиш, за да видиш някого като подходящ за приятел, си стои.

Аз пък не мисля така. Не е необходима енергия за да видиш дали някой става за приятел или не. Щото приятелите са за зареждане с енергия а не за разход на такава :). Т.е. ако някой ти е приятен не е натоварване да си с него/нея... и после от дума на дума...

Мнемозина написа:

esti написа: Така е, но колкото са повече контактите, дори и да са повърхностни, заплахата от задълбочаване те дебне със страшна сила.
И после се чуди човек, откъде му е дошло...
Абе всичко си е до момента и съответната потребност към него.

И после трябва да си отстояваш правата?
Ама голяма си песимистка, значи!

Аз за приятелство говоря, пък ти за какво си мислиш - не знам.

Ми анджък де, за приятелство и аз говоря.
Уж имаш много и повърхностни контакти с цел самоизолация, обаче в един момент Тряссссс - приятелство.
И се чудиш отде ти е дошло - нали уж си се самоизолирал....
Та така, човек не знае, кога и откъде ще го тресне.

Gaspode написа:Т.е. ако някой ти е приятен не е натоварване да си с него/нея... и после от дума на дума...

Gaspode написа:

Мнемозина написа: Хич не се кОся, само се чудя.
Да, може би нямаше подходящи хора. Но и може би аз просто не исках да ги видя като подходящи.
Въпросът за това кога колко енергия си в състояние (или искаш) да употребиш, за да видиш някого като подходящ за приятел, си стои.

Аз пък не мисля така. Не е необходима енергия за да видиш дали някой става за приятел или не. Щото приятелите са за зареждане с енергия а не за разход на такава :). Т.е. ако някой ти е приятен не е натоварване да си с него/нея... и после от дума на дума...

Мда, точно за енергия става въпрос. Аз лично я губя при всички обстоятелства. Защо се получава така, не знам...сигурно в някоя по-добра вселена щях да съществувам като йога, медитиращ в продължение на 400г. в някоя пещера, или просто като някаква скала край пътя, тц, дори не край пътя, а на някакво недостъпно място...

Мнемозина написа:и са ме налегнали едни разсъждения.

Преди два дни беше последното, абитуриентско така да се каже, тържество на малката в детската градина.

И гледах майките на приятелките й, с които толкова рождени и имени дни прекарахме заедно (и ми беше приятно с тях).
И осъзнах, че през есента всичките деца ще са в различни училища и с тях повече може и да не се видим. И нямам и голямо желание.

А от същия период на батко й ми останаха поне четири много трайни приятелства.

Странно... Дали в някакъв момент се пренасища човек и не може да поеме повече контакти?
Елби беше пуснал една статистика, но мисля, че не съм я достигнала още все пак онази бройка.

Май да. Губим валентни връзки. И аз все оплаквам тази ми неспособност. За последните десет години истински съм се сприятелил само с Ремиус. Един спечелен, поне трима загубени. Отрицателен прираст на населението.

esti написа: Ми анджък де, за приятелство и аз говоря.
Уж имаш много и повърхностни контакти с цел самоизолация, обаче в един момент Тряссссс - приятелство.
И се чудиш отде ти е дошло - нали уж си се самоизолирал....
Та така, човек не знае, кога и откъде ще го тресне.

И това лошо ли е?

Gaspode написа: Аз пък не мисля така. Не е необходима енергия за да видиш дали някой става за приятел или не. Щото приятелите са за зареждане с енергия а не за разход на такава :). Т.е. ако някой ти е приятен не е натоварване да си с него/нея... и после от дума на дума...

Явно и аз като Мила съм зле с енергията.
Но за разлика от нея в съвършения за мен свят бих стояла отстрани и бих наблюдавала с интерес какво става наоколо.

Green Light написа:
Май да. Губим валентни връзки. И аз все оплаквам тази ми неспособност. За последните десет години истински съм се сприятелил само с Ремиус. Един спечелен, поне трима загубени. Отрицателен прираст на населението.

А как си загубил тримата и сигурен ли си, че са загубени?

Мнемозина написа:

esti написа: Ми анджък де, за приятелство и аз говоря.
Уж имаш много и повърхностни контакти с цел самоизолация, обаче в един момент Тряссссс - приятелство.
И се чудиш отде ти е дошло - нали уж си се самоизолирал....
Та така, човек не знае, кога и откъде ще го тресне.

И това лошо ли е?

Ама днес, кво само ми се кокориш:blum:
Не е лошо, как ще е лошо.
Винаги е за предпочитане да те тресне приятел.

Виж сега, ставаше дума за енергията, която влагаме или приемаме при контактите.
Понякога наистина нямаме сили, дори и за нещо хубаво.
Ето аз в момента нямам сили да бъда сериозна.

esti написа: Ама днес, кво само ми се кокориш:blum:
Не е лошо, как ще е лошо.
Винаги е за предпочитане да те тресне приятел.

Виж сега, ставаше дума за енергията, която влагаме или приемаме при контактите.
Понякога наистина нямаме сили, дори и за нещо хубаво.
Ето аз в момента нямам сили да бъда сериозна.

На, днес съм такава ококорена.
Номерът е да има съвпадение между силите ни и представата ни за нещо хубаво.

А това, че нямаш сили да бъдеш сериозна е хубаво със сигурност.

Мнемозина написа: На, днес съм такава ококорена.
Номерът е да има съвпадение между силите ни и представата ни за нещо хубаво.

А това, че нямаш сили да бъдеш сериозна е хубаво със сигурност.

А понякога, дори и при липса на съвпадение, достатъчно е нещо да покрие представата ни за хубаво и така да ни дойде и силата. Заради хубавото. Да се вдъхновим демек.
Но, като знам, какви сме смотани, то веднага, редом, тутакси ще се появи и чувството за вина - дали пък сега това мое хубаво не пречи на някой.......то хубаво, ама дали е редно.....абе много хубаво, не е на хубаво.

esti написа:

Мнемозина написа: На, днес съм такава ококорена.
Номерът е да има съвпадение между силите ни и представата ни за нещо хубаво.

А това, че нямаш сили да бъдеш сериозна е хубаво със сигурност.

А понякога, дори и при липса на съвпадение, достатъчно е нещо да покрие представата ни за хубаво и така да ни дойде и силата. Заради хубавото. Да се вдъхновим демек.
Но, като знам, какви сме смотани, то веднага, редом, тутакси ще се появи и чувството за вина - дали пък сега това мое хубаво не пречи на някой.......то хубаво, ама дали е редно.....абе много хубаво, не е на хубаво.

Права си, така е.
Изсериозня обаче.
Ама нищо, и това е хубаво.
Със силите как си?

Мнемозина написа:
А как си загубил тримата и сигурен ли си, че са загубени?

Ами аз така казах едно към гьотере. Мога и точно да сметна. Един смятам за загубен защото се пропи, друг наш приятел го изгони от работа, той дойде да търси помощ при мен и аз откзах. Друг, за който много много съжалявам е мой съдружник в предишната ми фирма. Разделихме не толкова големите суми останали във фирмата без проблеми, но напрежение се насъбра. После се скарахме за 120 лева. Двама дотук. Трети мой приятел от ученическите години взе да буйства в къщи на един купон, аз го изгоних и от години не съм го виждал. За четвърти не ми се припомня вече, бездруго сега има да ги мисля тия тримата

Мнемозина написа: Права си, така е.
Изсериозня обаче.
Ама нищо, и това е хубаво.
Със силите как си?

Видя ли ся!
Заради хубавото да си говоря сериозно с приятелка, взеха, че и сили ми дойдоха.
Сега съм сериозна, тежка....
А, когато бях без сили го докарвах малко на Ахмет Доган по палавия, тарикатски поглед.

Green Light написа:

Мнемозина написа:
А как си загубил тримата и сигурен ли си, че са загубени?

Ами аз така казах едно към гьотере. Мога и точно да сметна. Един смятам за загубен защото се пропи, друг наш приятел го изгони от работа, той дойде да търси помощ при мен и аз откзах. Друг, за който много много съжалявам е мой съдружник в предишната ми фирма. Разделихме не толкова големите суми останали във фирмата без проблеми, но напрежение се насъбра. После се скарахме за 120 лева. Двама дотук. Трети мой приятел от ученическите години взе да буйства в къщи на един купон, аз го изгоних и от години не съм го виждал. За четвърти не ми се припомня вече, бездруго сега има да ги мисля тия тримата

Не трябваше да те питам, щом сега ще ги мислиш. Смятах, че имаш предвид заминали приятели или такива, с които си загубил контакт поради липса на време.
Почти невъзможно е да попречиш на някого да се саморазруши. Можеш само да прекъснеш влиянието му върху себе си.

Green Light написа:бездруго сега има да ги мисля тия тримата

Мисли за новите:-), за Рем, за 3о4о:winkw:

Това с правенето на бизнес с приятели и аз съм го изпитвала. Резултатът е: няма бизнес, няма приятел. Остава само лош спомен и обица на ухото

Мнемозина написа:и са ме налегнали едни разсъждения.

Преди два дни беше последното, абитуриентско така да се каже, тържество на малката в детската градина.

И гледах майките на приятелките й, с които толкова рождени и имени дни прекарахме заедно (и ми беше приятно с тях).
И осъзнах, че през есента всичките деца ще са в различни училища и с тях повече може и да не се видим. И нямам и голямо желание.

А от същия период на батко й ми останаха поне четири много трайни приятелства.

Странно... Дали в някакъв момент се пренасища човек и не може да поеме повече контакти?
Елби беше пуснал една статистика, но мисля, че не съм я достигнала още все пак онази бройка.

Не се сприятелих с нито една майка. Сигурно съм голям темерут. Факт е, че колкото повече човек остарява, токова по-трудно завързва приятелства, а и много често бъркаме добрите познанства с приятелствата.

Още докато детето ми беше бебе в количка избягвах "стадата" майки, които седяха по разни пейки или обхождаха града и квартала по 4-5 и повече + същия брой колички.

Изненадах се от това, че сестра ми, коята като цяло никога не е била толкова контактна, колкото аз или поне в младажките ни години, се сдоби със трашно много "мамешки" приятелства:blink::shocked: Предполагам, че по този начин е компенсирала липшсата на приятели по време на училище. Аз тогава не можех да се оплача от компании, внимание, приятели, купони:winkw:, тя, винаги се е чувствала самотна и незабележима....

Как се обръщаъ нещата:-):blink: Сега тя има повече ако не приятели, то поне познати, докато аз почти нямам. Като се замисля и изключа роднините, 3о4о-вците са всъщност най-близките ми хора:blink::shocked: Дали това е странно и ненормално:shy::shocked:

frisky lioness написа: Не се сприятелих с нито една майка. Сигурно съм голям темерут. Факт е, че колкото повече човек остарява, токова по-трудно завързва приятелства, а и много често бъркаме добрите познанства с приятелствата.

Още докато детето ми беше бебе в количка избягвах "стадата" майки, които седяха по разни пейки или обхождаха града и квартала по 4-5 и повече + същия брой колички.

Изненадах се от това, че сестра ми, коята като цяло никога не е била толкова контактна, колкото аз или поне в младажките ни години, се сдоби със трашно много "мамешки" приятелства:blink::shocked: Предполагам, че по този начин е компенсирала липшсата на приятели по време на училище. Аз тогава не можех да се оплача от компании, внимание, приятели, купони:winkw:, тя, винаги се е чувствала самотна и незабележима....

Как се обръщаъ нещата:-):blink: Сега тя има повече ако не приятели, то поне познати, докато аз почти нямам. Като се замисля и изключа роднините, 3о4о-вците са всъщност най-близките ми хора:blink::shocked: Дали това е странно и ненормално:shy::shocked:

Не, не е. Зочовците са/сме много удобни за общуване, се оказва.

Когато отглеждах големия, бяхме общо четири майки с деца на тази възраст в целия квартал. С едната от тях после се оказахме и колеги, така че приятелството се укрепи по няколко линии.
С другата вече почти не контактувам, но знам, че мога да разчитам на нея. И тя на мен, доколкото са ми възможностите.
С останалите две (щото едната не живее тук наоколо) се виждаме най-рядко веднъж на две седмици...

А с второто бяхме поне 12 крокодилки с колички. И - нищо.

Мнемозина написа: Не, не е. Зочовците са/сме много удобни за общуване, се оказва.

Когато отглеждах големия, бяхме общо четири майки с деца на тази възраст в целия квартал. С едната от тях после се оказахме и колеги, така че приятелството се укрепи по няколко линии.
С другата вече почти не контактувам, но знам, че мога да разчитам на нея. И тя на мен, доколкото са ми възможностите.
С останалите две (щото едната не живее тук наоколо) се виждаме най-рядко веднъж на две седмици...

А с второто бяхме поне 12 крокодилки с колички. И - нищо.

Търсиш си, мисля, проблеми там, където ги няма. Първо били 4, ама всичките готини. После 12, пък нито една готина. И кво? Случайно първите да сте били на една възраст, примерно? А вторите да бяха по-младички? Примерно? Или нещо друго е имало... няма логика в тия неща.
Чудно ми е защо си се закахърила толкоз? Не ти стигат приятелите ли? Имаш остра нужда от повече ли? Щото ако не е така кво ти пука колко сте били с количките и с колко от тях сте си разменили телефоните? Малко нещо над 4 милиарда, казват, сме били вече... не можеш с всички да си прятел :)

Gaspode написа: Чудно ми е защо си се закахърила толкоз?

Ми и аз това се питах. Или се получава нещо или не. И да го мислиш и да не го мислиш, то си е такова каквото е.
(виж даже като подписа ти го докарах.. почти )

vyara написа: Ми и аз това се питах. Или се получава нещо или не. И да го мислиш и да не го мислиш, то си е такова каквото е.
(виж даже като подписа ти го докарах.. почти )

Че кво му е на подписа ми? Нещо не вдянах (то па сефте )

ПП. Хубу де, вдянах
Не моя подпис, а на Мнемо
Или пак не съм?

Gaspode написа:

vyara написа: Ми и аз това се питах. Или се получава нещо или не. И да го мислиш и да не го мислиш, то си е такова каквото е.
(виж даже като подписа ти го докарах.. почти )

Че кво му е на подписа ми? Нещо не вдянах (то па сефте )

На Мнемозина подписа, бе. Ко са прайш?! Или искаш да ми говориш

Gaspode написа:
Търсиш си, мисля, проблеми там, където ги няма. Първо били 4, ама всичките готини. После 12, пък нито една готина. И кво? Случайно първите да сте били на една възраст, примерно? А вторите да бяха по-младички? Примерно? Или нещо друго е имало... няма логика в тия неща.
Чудно ми е защо си се закахърила толкоз? Не ти стигат приятелите ли? Имаш остра нужда от повече ли? Щото ако не е така кво ти пука колко сте били с количките и с колко от тях сте си разменили телефоните? Малко нещо над 4 милиарда, казват, сме били вече... не можеш с всички да си прятел :)

Отзад напред:
Не мога, ама искам!
Не бе, не искам изобщо.

Не се кахъря, само се чудя.

Не. Нито с първите бяхме на една възраст, нито с вторите. Друго е. В четири души повече можеш да се вгледаш и вслушаш, отколкото в 12. И още много други причини има, разбира се.
Основното все пак е промяната в необходимостта от нови приятелства и още повече в базата за тези приятелства.

vyara написа: На Мнемозина подписа, бе. Ко са прайш?! Или искаш да ми говориш

:blum::blum: ИзпреварИх те тоя път и се досетих сам... Като никогаш :)

Че кога не съм искал да ти говоря?

Мнемозина написа: Отзад напред:
Не мога, ама искам!
Не бе, не искам изобщо.

Не се кахъря, само се чудя.

Не. Нито с първите бяхме на една възраст, нито с вторите. Друго е. В четири души повече можеш да се вгледаш и вслушаш, отколкото в 12. И още много други причини има, разбира се.
Основното все пак е промяната в необходимостта от нови приятелства и още повече в базата за тези приятелства.

Тва с приятелствата е много странно и неразбираемо за мен. Стереотипите покрай него по-скоро...
Пример - дружбата от казармата. Едва ли не легендарна една такава. Пък аз, примерно, нямам ни един приятел от казармата. И кво ся? Да се затюхкам как тъй другите имат пък аз нямам? Ми нямам и толкоз. Въпреки, че за един ме е яд, че си загубихме връзките...

Gaspode написа: Тва с приятелствата е много странно и неразбираемо за мен. Стереотипите покрай него по-скоро...
Пример - дружбата от казармата. Едва ли не легендарна една такава. Пък аз, примерно, нямам ни един приятел от казармата. И кво ся? Да се затюхкам как тъй другите имат пък аз нямам? Ми нямам и толкоз. Въпреки, че за един ме е яд, че си загубихме връзките...

Не ме разбра.
Не говоря за стереотипите (поне с тебе де, щото с другите в тая тема вече не си спомням какви ги къдрихме).
Говоря за себе си преди n-брой години и себе си сега. Няма стереотипи тук.

Мнемозина написа: Не ме разбра.
Не говоря за стереотипите (поне с тебе де, щото с другите в тая тема вече не си спомням какви ги къдрихме).
Говоря за себе си преди n-брой години и себе си сега. Няма стереотипи тук.

Е пак е некъф стереотип де - майките с количкит, общи проблеми, общи теми за разговор и, както вече казах (ести да не се смее ) от дума на дума...
Същата работа като с казармата.
Та проблема не е в теб. Преди ен години и сега предполагам няма голяма разлика. Ма то за приятелството, както и за много други неща, трябват (поне) двама. Ти си си същата, но другия го няма...
Поне за мен е така де. Аз не виждам да съм се променил с нещо. 100%тово не съм помъдрял. Гарантирам. Единствената разлика е, че сега нямам толкова свободно време... за което съжалявам...