3o4o.net

на Чудомир.

Не мога да пропусна да споделя.

Фактите и нещата трябва да се разглеждат не като картина - отпред, а като скулптура - отвред.
А пък и най-прекрасният херувим отпред може да понамирисува понякога отзад.

Научих още една епиграма от апокрифите на Радой Ралин, посветена на поета Ламар.
Ламаре, братко, Ламаре,
казало нашто магаре:
Двама сме равни по муза,
а само ти си в съюза.

Аз никога не бих членувал в една организация, която приема за членове такива като мене.

Пази страховете за себе си, но винаги споделяй с другите куража си.

Хубава си татко... вино!

Нашите добродетели в повечето случаи са замаскирани пороци.

Какво да правя, като всеки ден почти у дома идват разни непознати? Днес например дойде един от Русе, изглежда нервно разстроен, и цял час ми говори какво ли не - че страдал от епилепсия, но без припадъци, че бил с един яйчник, че искал да се хвърли от прозореца и т.н.

А пък ей с това поздравявам Чавето:

... Спи блажено стара Прага
и в сън кротко се протяга,
спи Вацлав на кон в доспехи,
спят чехкини, спят и чехи.
И Вълтава тихо шава,
и те никой не...

Още някои нещица от Радой Ралин:

Въпрос: Кога една жена е цвете?
Отговор: Когато мъжа й е ливада.

За един Осми март, Елена Лагадинова (тогавашен председател на Съюза на българските жени) моли Радой Ралин да напише някоя епиграма по случай празника. Той й казва: "Аз ще напиша, ама вие няма да я публикувате." Лагадинова все пак го уговяря и той пише следното:
Не закопчавам панталона,
докато не станем десет милиона.

Велик си беше!

Мнемозина написа:

Аз никога не бих членувал в една организация, която приема за членове такива като мене!