3o4o.net

Днес бях на открит урок по български език в детската градина.

И наблюдавах две крайности.

Първата беше най-ясно показана чрез едно момиченце: чете бързо, гладко и изразително; отговаря винаги преди другите и задължително отговаря, не може да не се изяви; изживява се - поощрявана от госпожата, естествено - като помощничка на учителката, като нейна подгласничка едва ли не. Тази мома (както и по-голямата част от останалите в групата) е шестгодишна. Детето наистина е умно, поведението му е като на доста по-голямо и всички поощряват това.

Другата крайност: един тригодишен щурак, който през цялото време се въртя на стола, заемайки всякакви пози (в това число и залегнал под масичката) и физиономии. Обаче при всяка въртележка, която правеше, така чаровно поглеждаше към публиката, че направо не можех да откъсна очи от него.

По средата - останалите деца: възпитани, кое повече кое по-малко сдържано или изявено, дисциплинирани и послушни. Като за открит урок.

Гледах го тоя малкия и направо ми домъчня за това как възпитавайки децата си малко по малко, целенасочено и системно убиваме детското в тях.
А сме просто длъжни да го правим.

А сме просто длъжни да го правим. [/quote]

ми не го убивай бре
влез за малко в кожата на детето
като Джаретка
възможно е вервай
но търпение се иска @аси
колкото до убиването на детското ... нема нужда
мо се остай детето само да си го изживей
ма чалъм има
освен тва пак търпение
и авторитет

Явно откритите уроци въздействат по странен начин.

Припомних си един открит урок по английски, когато моите маймунки бяха 5-годишни
и аз си тръгнах дълбоко замислена и с противоречиви чувства...
Тогава моите бяха в смесена роля - на най-знаещите и най-невъзпитани деца - непрекъснато вдигаха ръка и подскачаха да ги изпитат, бързаха да отговарят, когато някое дете се запъне, дори към края при ставане от столчето се премятаха през глава и с подскок изстрелваха отговора. Естествено, шоуто беше пълно. Учителката от една страна се опитваше да ги смъмри за дисциплината, от друга разчиташе на тях, че въпросите й няма да увиснат във въздуха,а аз се чудех накъде да гледам - все пак това беше нейния урок и ми изглеждаше неуместно да се обаждам...

После ги смъмрах здраво, защото отнеха възможността на другите деца да се изявят, не си седяха на столчетата и т.н. и т.н. Те обаче ме сразиха с доводите си: "Ами тя не ни наказа, родителите се усмихваха, и ние по това се подведохме..." И понеже аз по принцип съм против изкуственото поддържане на авторитети, дадох си сметка, че всъщност те не са получили ясна и недвусмислена оценка за поведението си и... абе стана ми кофти че им се скарах толкова, ама не знам, и сега като си мисля, не знам кое е право и кое криво...

Не е баш по темата ти, но все си мисля, че нищо не налага "убиването" на детското - то може да си живее и паралелно с натрупването на социални умения, уроците и т.н. - всичко е игра, просто когато поостареем започваме да го забравяме.

Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!

Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...

сър Айвънхоу написа:Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!

Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...

Абе и аз не исках да го започваме английЦкия, ама като сформираха група в тяхната детска градина и аз не ги записах, като се започна едно тръшкане и търкаляне по пода всяка сутрин пред гардеробчетата, и аз нямах сърце да отрежа ясно "не, няма сега да учите английски!" и въобще, какво предлагаш да бях направила?!:shy: То сега ще излезе че въобще не ги възпитавам, но си имам такъв принцип - когато не знам как да постъпя, правя това, което те искат. Изглежда ми разумно, поне засега...

Пък това с прекрасното детство и после "истинския" живот, е доста разпространена заблуда. Дори бих казала "клише".

Mila написа: Абе и аз не исках да го започваме английЦкия, ама като сформираха група в тяхната детска градина и аз не ги записах, като се започна едно тръшкане и търкаляне по пода всяка сутрин пред гардеробчетата, и аз нямах сърце да отрежа ясно "не, няма сега да учите английски!" и въобще, какво предлагаш да бях направила?!:shy: То сега ще излезе че въобще не ги възпитавам, но си имам такъв принцип - когато не знам как да постъпя, правя това, което те искат. Изглежда ми разумно, поне засега...

Адмирирам те напълно!
Ако баща ми не беше ме оставил като "саморасляк", едва ли щеше да стане човек от мен. Винаги съм правил каквото съм искал. Нашите никога не знаеха какви кръжоци посещавах (помниш, нали? а как са нужни точно сега за децата!!!), сам си се записвах и отписвах от всички спортове, които имаше в града. Сам си се записах в училищния оркестър, сам се отказах да кандидатствам в езикова гимназия (въпреки че можеха и да ме уредят, ако решях), сам си се записах в техникума и сам си ходих на уроците преди изпита и на самия изпит и т.н. Татко само даваше пари, когато сметнеше, че наистина трябва. Е, когато станах на 14 години, пак сам реших и се хванах товаро-разтоварач в едно предприятие в града (и като се сетя до сега не помня някога да съм спирал да бачкам нещо, освен в отпуските си)...
Не съм сигурен, че ти давам правилен съвет, ама... Може би единственто правилно решение е да общуваш с тях, като с равни. Направи ги приятели и те ще те слушат във всичко... или ти тях...

П.П. Уффф, пак се разплямпах! Изивнявай!

сър Айвънхоу написа:Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!

Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...

Добре де, как предлагаш да си изживеят детството? Пред телевизора и компютъра по цял ден ли? Щото навън да ги пуснеш да играят от зори до тъмна вечер както ние сме играли - зАбраи просто...

Понякога много ме нерви моя големия... вкъщи е като природно бедствие. Обаче като се замисля - ми кво е виновно детето? Пълно с енергия, а няма къде да я изразходва. Аз си спомням как след училище само хвърляхме чантите от вратата и бегом навън... докато си дойде родителското тяло, направи вечеря и почне да вика от балкона И се прибираш изморен та две не видиш... и после и съня ти сън, и яденето ядене...
И среда си имахме. Приятели. Слизаш пред блока и там 100% ще има някого. А ако няма - знаеш ги къде живеят... обикаляш набързо, все някой ще излезе. А сега съучениците живеят в различни квартали. Даже не си знаят адресите. Детската градина - същата работа. И в блока няма кой знае колко на неговата възраст... пък и ние сме там сутрин до към 8 и вечер след 21... Та се налага специални уговорки да си правим родителите за да има с кого да си играят децата ни. На зле отива тоя свят, ей

Та на фона на алтернативите хич не е зле да са заети децата. Но трябва баланс да има - учене със спорт... Мдам

Кент написа: влез за малко в кожата на детето
като Джаретка
възможно е вервай
но търпение се иска @аси
колкото до убиването на детското ... нема нужда
мо се остай детето само да си го изживей
ма чалъм има
освен тва пак търпение
и авторитет

Работата е там, че по принцип съм склонна точно това да правя. Тоест да не правя.
Но съвсем на самотек не бива да се оставят. Това също не е добре за тях.
И ако аз самата не го правя, те ходят на градина/училище, където с тази задача се заемат учителките.
И в края на краищата цялото порастване на едно дете е постепенното изчезване на детето в него.

Gaspode написа: Та на фона на алтернативите хич не е зле да са заети децата. Но трябва баланс да има - учене със спорт... Мдам

и, ще добавя, нещо, увлекателно - фотография, музикален инстримент или други, каквото го влече (пък дори и да ги сменя през месец)... Ама трябва да ги "напътстваме" деликатно.

Mila написа:
Не е баш по темата ти, но все си мисля, че нищо не налага "убиването" на детското - то може да си живее и паралелно с натрупването на социални умения, уроците и т.н. - всичко е игра, просто когато поостареем започваме да го забравяме.

Винаги така съм мислела, но днес ми се стори другояче.
А и те толкова искат да пораснат. И бързат...

сър Айвънхоу написа:Ами... много амбициозни майки (пък и татковци) се навъдиха. Ако не почне аглийския още от детската градина, никога няма да го научи. Ако не ходи незнам къде си, няма да стане човек! Айде холан!

Детството е, за да се изживее, защото после живота ще го помете и никога няма да разбере колко е хубаво да си дете... т.е. никога няма да разбере какво е хубавото в живота...

Знаеш ли, всъщност въпросът не е в това какво учи или не учи детето и от каква възраст.
Но е вярно, че има амбициозни родители, които искат още първата дума да е изречена правилно, на две годинки да се говори без грешки, слагат в устата на детето думи, които не са за възрастта му (нямам предвид псувни ), мисли, които не са негови... Познавам такива родители, ако щеш ми вярвай.

...ходят и на градина и у-ще, яяя
то и до късмета
на кой попаднат
но комунягите бяха прави...
"семейството е клетка на обществото"
според мен тоже
градината и у-щето
доразвиват .... поне в началото тва което е получено във фамилията
аз се си мисля че в мом в Б-я има два типа р-ли
едните сноби...материалното /го свързват с реализацията/ ги привлича като магнит, няма лошо...
пораснали по села и паланки и искат децата им да не "гвацат у джубрето"
дето казваше Дарки
другите - просто Родители и квото стане
П.П. разбра ли

Кент написа:...ходят и на градина и у-ще, яяя
то и до късмета
на кой попаднат
но комунягите бяха прави...
"семейството е клетка на обществото"
според мен тоже
градината и у-щето
доразвиват .... поне в началото тва което е получено във фамилията
аз се си мисля че в мом в Б-я има два типа р-ли
едните сноби...материалното /го свързват с реализацията/ ги привлича като магнит, няма лошо...
пораснали по села и паланки и искат децата им да не "гвацат у джубрето"
дето казваше Дарки
другите - просто Родители и квото стане
П.П. разбра ли

Надявам се, че съм разбрала.

Някой по средата няма ли?
Тези откъм страната на снобите дето ги слагаш, те само материалното ли може да гонят? Идеята за доброто бъдеще на едно дете може да е свързана и с желание то да не потъва в мисловна леност, да се развива и духовно даже...

Някой по средата няма ли?


има
той е най-важния
сички сме земни хора
А, сериозно .... възпитанеито не лесно
но според моя скр опит по-често тря да ги слушаш
поне кво ти приказват
Децата, де
да влезеш в кожата им
или да опиташ поне
и по рядко да даваш непоискани съвети
/важи за от 5 нагоре/

ако нямаш спомени за детството
.... тва е изкуство.
аз, още дори не съм го преуспял
макар да съм доста вдетенен татко
на моменти
П.П. точно там е щастието
между изкрейзилия кариерист и
суперначетения духовен клошар
П.П.1 тва разбира се е лично мнение

Кент написа: има
той е най-важния
сички сме земни хора
А, сериозно .... възпитанеито не лесно
но според моя скр опит по-често тря да ги слушаш
поне кво ти приказват
Децата, де
да влезеш в кожата им
или да опиташ поне
и по рядко да даваш непоискани съвети
/важи за от 5 нагоре/

ако нямаш спомени за детството
.... тва е изкуство.
аз, още дори не съм го преуспял
макар да съм доста вдетенен татко
на моменти

А ако внезапно откриеш - така, слушайки ги и влизайки в кожата им - че те имат нужда от един строг и непреклонен татко, от един безспорен и дистанциран авторитет? Ще се промениш ли?
Въпросът ми е хипотетичен, но родителите също сме хора, поне д-р Спок така твърди, и сме такива, каквито сме.

А ако внезапно откриеш - така, слушайки ги и влизайки в кожата им - че те имат нужда от един строг и непреклонен татко, от един безспорен и дистанциран авторитет? Ще се промениш ли?
Въпросът ми е хипотетичен, но родителите също сме хора, поне д-р Спок така твърди, и сме такива, каквито сме.[/quote]
на моменти
трябва да съм лош и непреклонен
верно
но на мен ми е от вътре
а Бенджамин Спок М.Д. го уважавам
супер беше
дано сяшните р-ли да си правят труда да му четат книжките:-)
Лака нощ
до утречка
бе ве лесно да си ДЖ-пи
като контингента
лягам рано

Кент написа:...ходят и на градина и у-ще, яяя
то и до късмета
на кой попаднат
но комунягите бяха прави...
"семейството е клетка на обществото"
според мен тоже
градината и у-щето
доразвиват .... поне в началото тва което е получено във фамилията
аз се си мисля че в мом в Б-я има два типа р-ли
едните сноби...материалното /го свързват с реализацията/ ги привлича като магнит, няма лошо...
пораснали по села и паланки и искат децата им да не "гвацат у джубрето"
дето казваше Дарки
другите - просто Родители и квото стане
П.П. разбра ли

За семейството си прав, шъ знайш
Прекалено много отговорности се опитваме да прехвърлим на градината, училището, бабите и т.н.
А те са си наши, на родителите... отговорностите...
Но пък като се замисля с колко малко време разполагам за да съм с децата си... и ми се ще да вия срещу луната... Ама не вярвам да помогне...

Кент написа: на моменти
трябва да съм лош и непреклонен
верно
но на мен ми е от вътре
а Бенджамин Спок М.Д. го уважавам
супер беше
дано сяшните р-ли да си правят труда да му четат книжките:-)
Лака нощ
до утречка
бе ве лесно да си ДЖ-пи
като контингента
лягам рано

Даже си закъснял.

Лека нощ!

П.П. А сапунките следиш ли? За да улесниш контакта с контингента...

Мнемозина написа: П.П. А сапунките следиш ли? За да улесниш контакта с контингента...

И да не ги следи предполагам му ги разказват

Gaspode написа: За семейството си прав, шъ знайш
Прекалено много отговорности се опитваме да прехвърлим на градината, училището, бабите и т.н.
А те са си наши, на родителите... отговорностите...
Но пък като се замисля с колко малко време разполагам за да съм с децата си... и ми се ще да вия срещу луната... Ама не вярвам да помогне...

Аз съм с децата си доста непрекъснато, ако може така да се каже.
И не смятам, че прехвърлям някакви отговорности някъде.

Училището и детската градина са тези, които в един момент ти показват как твоето участие във възпитанието и порастването на детето е само една част от цялото. При това не по-голямата част.

Мнемозина написа: Аз съм с децата си доста непрекъснато, ако може така да се каже.
И не смятам, че прехвърлям някакви отговорности някъде.

Училището и детската градина са тези, които в един момент ти показват как твоето участие във възпитанието и порастването на детето е само една част от цялото. При това не по-голямата част.

И аз се опитвам да бъда колкото се може повече време с тях.
И се опитвам да си нося отговорностите.
Не знам до колко успявам. Надявам се да е повече отколкото по-малко Живота ще покаже...

Все по-малко време ще си с тях. Като сметнеш училището и разни други занимания, лично време и прочие, и не остава много пълноценно време да сме с тях... май... за съжаление...

мисля, че най-малко възпитаваме в децата си УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ

преди няколко години бях в един международен лагер (полячета и българчета) в Обзор

присъствах на тържеството по случай българската вечер

полячетата строени, не мърдат, внимателно слушат/гледат, а нашите... нямам думи, разхождат се, говорят си, карат се, сбиха се... не слушаха на собствените си приятелчета програмата

при тази гледка да се смееш ли или да плачеш, че децата ни не са добре възпитани

Gaspode написа:
И аз се опитвам да бъда колкото се може повече време с тях.
И се опитвам да си нося отговорностите.
Не знам до колко успявам. Надявам се да е повече отколкото по-малко Живота ще покаже...

Все по-малко време ще си с тях. Като сметнеш училището и разни други занимания, лично време и прочие, и не остава много пълноценно време да сме с тях... май... за съжаление...

Казват, че от значение било не количеството на времето, прекарано с децата, а интензивността на контакта с тях.
Абе много неща казват хората, но всъщност всеки се справя както може.

snowprincess написа:мисля, че най-малко възпитаваме в децата си УВАЖЕНИЕ И РЕСПЕКТ

преди няколко години бях в един международен лагер (полячета и българчета) в Обзор

присъствах на тържеството по случай българската вечер

полячетата строени, не мърдат, внимателно слушат/гледат, а нашите... нямам думи, разхождат се, говорят си, карат се, сбиха се... не слушаха на собствените си приятелчета програмата

при тази гледка да се смееш ли или да плачеш, че децата ни не са добре възпитани

Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.

мен пък знайш ли кво ми стана интересно днес
говорих си с една майка и тя ми разказа, че е възмутена от дете в тяхния блок, играело си на гробища и карало нейната дъщеря да влиза в кашона (ковчега) като най-малка
кажи ми на какво ти прилича това - развито въображение или симптом за болест
за първи път чувам за такава игра - нито аз съм играла на подобно нещо, нито децата ми

Мнемозина написа:Абе много неща казват хората, но всъщност всеки се справя както може.

Мдам. Разправят хората. Колкто хора, толкова и мнения. Единствената оценка, от която се притеснявам, е тази на децата ми... а нея ще я разбера твърде късно за да се променя, мисля...
Уффф начи... още не ми е минал песимизЪма май... явно трябва да се лекувам

snowprincess написа:мен пък знайш ли кво ми стана интересно днес
говорих си с една майка и тя ми разказа, че е възмутена от дете в тяхния блок, играело си на гробища и карало нейната дъщеря да влиза в кашона (ковчега) като най-малка
кажи ми на какво ти прилича това - развито въображение или симптом за болест
за първи път чувам за такава игра - нито аз съм играла на подобно нещо, нито децата ми

Колко е годишно това дете?

Мнемозина написа: Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.

Ъхъ. Проблема с определяне и спазване на границите. И свързаното с това насилие...

snowprincess написа:мен пък знайш ли кво ми стана интересно днес
говорих си с една майка и тя ми разказа, че е възмутена от дете в тяхния блок, играело си на гробища и карало нейната дъщеря да влиза в кашона (ковчега) като най-малка
кажи ми на какво ти прилича това - развито въображение или симптом за болест
за първи път чувам за такава игра - нито аз съм играла на подобно нещо, нито децата ми

Що пък болест? Може да я е впечатлило нещо покрай нея и това да е начина да систематизира информацията. Дяцата са много впечатлителни... и изобретателни тоже

Gaspode написа:

Мнемозина написа: Ето това е Въпросът: добро възпитание с/у свободно поведение.
Или как да ги научим да знаят кое кога се практикува.
Все по-сложно става.

Ъхъ. Проблема с определяне и спазване на границите. И свързаното с това насилие...

... и борбата със собственото ни нежелание да го упражняваме, защото не сме изгубили детското в нас...

Gaspode написа:

snowprincess написа:мен пък знайш ли кво ми стана интересно днес
говорих си с една майка и тя ми разказа, че е възмутена от дете в тяхния блок, играело си на гробища и карало нейната дъщеря да влиза в кашона (ковчега) като най-малка
кажи ми на какво ти прилича това - развито въображение или симптом за болест
за първи път чувам за такава игра - нито аз съм играла на подобно нещо, нито децата ми

Що пък болест? Може да я е впечатлило нещо покрай нея и това да е начина да систематизира информацията. Дяцата са много впечатлителни... и изобретателни тоже

Може да някое от децата да има наскоро починал близък.

Защото и моите си играеха "на погребение", известно време след като дядо им почина, бяха ме разпитали за абсолютно всички подробности.
Това просто е техния начин да преодолеят шока.

Мнемозина написа: ... и борбата със собственото ни нежелание да го упражняваме, защото не сме изгубили детското в нас...

Мнемозина написа:

snowprincess написа:мен пък знайш ли кво ми стана интересно днес
говорих си с една майка и тя ми разказа, че е възмутена от дете в тяхния блок, играело си на гробища и карало нейната дъщеря да влиза в кашона (ковчега) като най-малка
кажи ми на какво ти прилича това - развито въображение или симптом за болест
за първи път чувам за такава игра - нито аз съм играла на подобно нещо, нито децата ми

Колко е годишно това дете?

детето било втори клас

Mila написа:
Може да някое от децата да има наскоро починал близък.

Защото и моите си играеха "на погребение", известно време след като дядо им почина, бяха ме разпитали за абсолютно всички подробности.
Това просто е техния начин да преодолеят шока.

нямала живи баби и дядовци, но не била ходила никога на погребение
говоря за игра, в която тя се забавлявала

snowprincess написа:
Колко е годишно това дете?

детето било втори клас[/quote]

Може да е това, което пише Мила.
А може и някакви филми да е гледало... В "Семейство Адамс" какви ли не щуротии имаше.

Gaspode написа:
Що пък болест? Може да я е впечатлило нещо покрай нея и това да е начина да систематизира информацията. Дяцата са много впечатлителни... и изобретателни тоже

аз изпадах в ужас при мисълта за смърт като малка и затова съм впечатлена от подобна игра

Гравитацията свива облака газ докато стане толкова плътен и температурата така се повиши, че започнат термоядрени реакции в ядрото на протозвездата. Тези реакции се "мъчат" да раздуят звездата, а гравитацията се "мъчи" да я свие в точка. И като се уравновесят - звездата стъпва на пътечката наречена главна последователност, където прекарва по-голямата част от живота си в динамичното равновесие между взрив и сингулярност. Така е и с децата или поне на мен на тава ми напомня борбата на противоположностите, водеща понякога до единство.

Remmivs написа:Гравитацията свива облака газ докато стане толкова плътен и температурата така се повиши, че започнат термоядрени реакции в ядрото на протозвездата. Тези реакции се "мъчат" да раздуят звездата, а гравитацията се "мъчи" да я свие в точка. И като се уравновесят - звездата стъпва на пътечката наречена главна последователност, където прекарва по-голямата част от живота си в динамичното равновесие между взрив и сингулярност. Така е и с децата или поне на мен на тава ми напомня борбата на противоположностите, водеща понякога до единство.

Как можа посред нощ да напишеш такова нещо! Сега няма да мога да спя, докато го осмисля!

И ние родителите какво сме - термоядрените реакции или... Не, по-скоро сме гравитацията.

Мнемозина написа:Как можа посред нощ да напишеш такова нещо! Сега няма да мога да спя, докато го осмисля!

И ние родителите какво сме - термоядрените реакции или... Не, по-скоро сме гравитацията.

Ми де да знам. Такъв съм си просто. Аха баш гравитацията сме ние. Щото нали тя създава изначално звездите таковата. А и родител се римува с ограничител и подтисник.

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Гравитацията свива облака газ докато стане толкова плътен и температурата така се повиши, че започнат термоядрени реакции в ядрото на протозвездата. Тези реакции се "мъчат" да раздуят звездата, а гравитацията се "мъчи" да я свие в точка. И като се уравновесят - звездата стъпва на пътечката наречена главна последователност, където прекарва по-голямата част от живота си в динамичното равновесие между взрив и сингулярност. Така е и с децата или поне на мен на тава ми напомня борбата на противоположностите, водеща понякога до единство.

Как можа посред нощ да напишеш такова нещо! Сега няма да мога да спя, докато го осмисля!

И ние родителите какво сме - термоядрените реакции или... Не, по-скоро сме гравитацията.

Мани го
Не е у ред тоз тип

По-интересно ми е какво става с тия дзвезди, дето не успяват да запазят динамичното си равновесие? И с децата съответно... Черни дупки? Взрив? И двете?