3o4o.net

Хрумна ми да ви попитам, 3о4о-вци, какви мечтаехте да станете когато бяхте деца, и станахте ли такива като пораснахте? Този въпрос ме терзае във връзка с това, че ми се налага да сменя работата си, а това което до момента работя, беше втората ми детска мечта. Постигнахме ли, поне отчасти, мечтите си? Или ги променихме, за да отговарят на реалностите, които ни посрещнаха? Разкажете ми!

Аз малко късно, но важното е, че вече започнах да си сбъдвам мечтите. Нещата са много различни, когато си малък, но от друга страна явно не можем да избягаме от мечтите си и щем не щем започваме да си ги сбъдваме. Грешки направих безброй, но мисля, че сега общо взето съм на етап да имам точно това, за което съм мечтала.

Успех със смяната за работа, вярвам, че ще е за добро, а и може да намериш нова мечта

latrevw написа:...

Знаеш ли, един мой познат на 60(и горница) години започна да се учи да кара кънки. Естствено всички край него с цялата си глупост, започнахме да го убеждаваме, че е безсмислено, още повече безразсъдно, да рискува счупване на тази възраст. Веднъж, след като бяхме карали, и пиехме бира на -15гр (при тази температура или пиеш бързо или хвърляш получаващата се ледена каша), той ми каза че това е била детската му мечта. Искаше ми се да потъна в земята от срам, а и малко му завиждах, човека изпълняваше мечтата си. Така че, никога не е късно да сбъднеш мечта, си мисля!
За грешките - любимата ми сентенция е, че само умните грешат понякога, за останалите това е ежедневие. Благодаря за пожеланията, но ти всъщност не каза каква си си мечтала да станеш като малка? Нашите ми разправят, че имало такъв период, когато като ме питали какъв искам да стана, съм казвал "боклукчия, за да се возя отзад на камиона". Никой не може да те накара да се почувстваш по-неудобно от родителите, нали?

Като малък... исках да съм "тримата танкиста и кучето"..
Плюс стандартните: пожарникар, космонавт, милиционер, ... б@си!! Само с кучето не успях..

На по-стари години ми се мечтае да съм барман на "мокрия бар" /естествено в хотел "Рай" /.
Мечти са това човече... то затова са мечти, за да не са достижими. Иначе са просто желания.
Понякога мечтите ни се превъръщат в желания. Изпълними. И тогава следва да ги сменим с нови.
Просто защото вече нито са мечти, нито са недостижими..
Като малък, мечтаех за толкова много неща.
Но вече съм бил и Айвънхоу, и Сандо-Кан, и Кихоте от Ла`Манча, и Al Simone ,и Капитан Соло, ... Какво ли вече не съм БИЛ. Може би всичко, което човек може да бъде в един кратък живот /освен престъпник...е това не съм бил ама нито го желая нито го мечтая /
Мечтите ми се превърнаха...в желания.
Имам чувството, че ако утре ми кажат да мра, ще ми е все тая. Просто избързах да порастна и ...да изпълня мечтите си. Освен може би една.
Сега ако ме питаш е ... : поне един човек да ме обича истински единствено и само заради мен, и да е наблизо...не на 3 000 километра от тук. Или аз да не съм на 3 000 километра от нея...
Понякога се страхувам, че тази мечта също може да се превърне в желание. Изпълнимо..

Topper Harley написа:...поне един човек да ме обича истински единствено и само заради мен, и да е наблизо...не на 3 000 километра от тук. Или аз да не съм на 3 000 километра от нея... ...

Някои твърдят, че това е смисълът на живота, въобще изобщо... Освен 42, разбира се.
Но имаш всички основания да предполагаш, че ще се сбъдне. Защото ти го пожелавам!

Влад написа:Хрумна ми да ви попитам, 3о4о-вци, какви мечтаехте да станете когато бяхте деца, и станахте ли такива като пораснахте?

Имам един запис на магнитофонна лента, действието е някъде по Нова година 1971 срещу 72. Та там категорично заявявам, че искам да стана пианистка, гимнастичка и балерина едновременно, но и че много искам да имам големи "чичета" (да давам ли превод???) Дали това е смисълът на живота за една жена???

Първото, което си спомням, че мечтаех да стана като порасна, беше лесничей. От една книга със зеленикави корици от някакъв немец бях останала с впечатление, че лесничеите обикалят из гората и основната им работа е да спасяват изоставени сърненца и таралежчета.

После се сетих, че в гората има и змии и тоз ентусиазъм охладня. Неясно защо обаче следващата ми мечта беше да стана Джой Адамсън.

Като гледам, все дивото ме е зовяло... Нищо общо със сегашния ми живот.

4avdar4e написа:...Дали това е смисълът на живота за една жена???

Какво значение мъж/жена? От тези деленета започнах да се питам, дали пък наистина не съм от Марс?
В зависимост от това къде е ударението в "чичета" има разлика , така че превеждай!
По повод смисъла, да ти припомня ли, че "Човек дори и добре да живее, умира. И друг се ражда ..."
Какъв по-важен смисъл?

В началното училище имах една съученичка Латинка, с която заедно ходехме на пиано, а тя тренираше гимнастика (всъщност акробатика, в онова забутано градче, в което живеех не бяха и чували за художествена гимнастика). За съжаление тези неща бяха доста далеч от мечтите ни по онова време, но не и от мечтите на родителите ни .
Значи си артистична натура от малка?

Мнемозина написа:...лесничей...лесничеите обикалят из гората и основната им работа е да спасяват изоставени сърненца и таралежчета...следващата ми мечта беше да стана Джой Адамсън.

Като гледам, все дивото ме е зовяло... Нищо общо със сегашния ми живот.

Да си стиснем ръцете на Доктор Ох Боли?

А сега какво спасяваш?

Влад написа: Какво значение мъж/жена? От тези деленета започнах да се питам, дали пък наистина не съм от Марс?

Ами май си прав, че няма значение, защото "чичета" идва от "цици", чийто по-големшък размер априори си е мъжко-женска мечтаКоето пък отговаря и на другите ти въпроси.

Влад написа:Значи си артистична натура от малка?

Не знам колко съм артистична, но в 9 клас определено се разкъсвах между две желания: археология и ВИТИЗ, две диаметрално противоположни насоки. Татко, със здравия си лекарски цинизъм, рече, че нито едното от двете не мож ме изхрани, щото не съм случила на подходящи родители. Пък според него една жена трябва да има стабилна професия, щото не знае какво й предстои в живота (като че ли тва не важи и за мъжете, ама нейсе), която освен всичко да й позволи и деца да гледа. Бог да го прости, ако знаеше днес колко прав е бил...

гат бях малък, мечтаех да стана
следовател:shocked:
после пораснах малко и зех да метая
да стана изследовател
да изследвам разни далечни светове
после порастнах още малко и зех да мечтая да стана ветеринарен лекар
или поне учен-зоолог
ми сега съм хуманен лекар
макар, че то май няма голяма разлика
особенно в страни с постоянно "реформираща"
се здравна система

4avdar4e написа:...археология и ВИТИЗ, две диаметрално противоположни насоки...

Свалям Ви шапка, мадам, за дръзновението! При все това, позволете да не се съглася с Вас във втората част!
Нима в археологията не е нужна изтънчената артистичност на един д-р (Индиана) Джоунс (по нашенски Китов), например?

Кент написа:...ми сега съм хуманен лекар.
макар, че то май няма голяма разлика
особенно в страни с постоянно "реформираща"
се здравна система

Напълно съм съгласен, Док! (дано не ти прозвучи много фамилиарно, много уважавам професията, и страшно ме кефи Док Холидей от "Тумбстоун", макар че той малко еднообразно ги лекуваше... )
Разликата между следовател, изследовател и лекар, май е само във вида на изследванията, които се провеждат върху подопитните животинки...
В този смисъл, твоите мечти просто са "еволюирали" малко във времето.
Дано си открил призвание в това, тъй като колкото и изтъркано да звучи, лекарската професия си иска чувство, всеки не става за това!

Дано си открил призвание в това, тъй като колкото и изтъркано да звучи, лекарската професия си иска чувство, всеки не става за това!
[/quote]
открил съм, харесва ми:-)

Странно е, че аз никога не съм си мечтала някакви такива неща. Ясно помня, че във втори или трети клас ни бяха накарали да напишем какви искаме да станем и аз написах космонавт, но сигурно съм била повлияна от чуждите мечти, защото това е банално
Проблемът ми е, че никога не мечтая за нещо конкретно. Като трябваше да избирам какво да уча след 7ми клас, кандидатствах и в математическа и в езикова гимназия - приеха ме и на двете места. После за едното изтървах срока, щото се оказа по-раншен и изборът се реши от самосебе си. След гимназията пак така - какво, какво, ми то право и икономика много модно, я и аз. Приеха ме и двете - МИО във Варна и право в Свободния бургаски. И пак не можех да реша и накрая избрах Варна, че по-близо.
Изобщо с времето установявах, че нищо конкретно не ме влече, а всички предмети ми вървях, че даже и рисуване и физическо, само в пеенето ме няма много, но както и да е.
После заживях със сегашния си мъж, ей така без да си мисля, че нещо искам да има между нас. После забременях пак така, без да съм планирала нищо, после пак. И после най-накрая се оженихме, щото кво да правим друго с две деца.
Абе шантава работа е моето и то май е така, щото винаги съм си мислела, че всичко е лесно и не съм имала силни мечти. Имах фикс идея да видя Франция и Париж и отидох преди да навърша 20 години и замалко на се ожених за един французин, но нямаше тръпка и аз будалата се върнах да си довърша образованието.
И сега нямам особени мечти. Имам някои дребни планове, но знам как ще станат. Искам само да съм здрава аз и близките ми. Всичко друго са разни илюзии или болни амбиции. Та така.
Глей само колко се отплеснах, целия си живот разказах :lol:

vyara написа:... :lol:

Да не си даваш много зор, и всичко за теб да се нарежда добре ... на това някои му викат щастие.
Лично мое мнение, но разликата между това да трошиш една камара нерви, за всяко нещо в живота си, и това да гледаш по-философски на нещата и да не влагаш много емоция е ... едната камара нерви пасив в първия случай. Каквото има да става, то непременно ще стане! Както хремата - без лекарства минава за 7дни, а с лекарства - само за седмица . Да възприемаш живота по този начин е философия, която в тибетските манастири се учи цял живот...

От години ми се случват неща, за които ДРУГИ хора си мечтаят.
Никога не съм мечтала да летя от континент на континент. В училище географията ми беше безинтересен предмет, мразех да уча имената на някакви си далечни градове, реки и пр. .
Веднъж моя приятелка и колега, която от дете мечтаеше за Далечния Изток ме нави да отида с нея на изпитите за едни стипендии. Дойде в редакцията, където работех, попълни ми документите и само ми даде да ги подпиша, след което отиде да ги подаде заедно с нейните. Явих се на теста само за да й правя компания и да й вдъхвам кураж:good:. След месец обаче излязоха резултатите и се оказа, че аз съм изкарала теста, а тя не :eek:. Много ми стана криво за нея, но тя започна да ме убеждава да продължа кандидатстването /имаше и други турове/ и да не изпускам шанса. Всъщност това беше най-вече шанс да избягам от toxic parents. И тръгнах...

А винаги съм мечтала за спокойствие и стабилен живот, за свой собствен дом - една къщичка с двор, с дървета и цветя:flower: , може би някъде в полите на Витоша. И разбира се за това, което Мъжжж каза.

Но не се е случило. И както е тръгнало, ще си остана странник.

Stranniche написа:...Но не се е случило. И както е тръгнало, ще си остана странник.

Ами всъщност, най-интересното ти предстои! Много ме кефи един руски лаф "Еще не вечер!"/Още не е вечер! - в смисъл денят не е свършил още, има време!/. Ти имаш мечта /за къщичката/, сбъдни я! Не е задължително да е в полите на Витоша... Не знам за теб, но на мен винаги ми се случва нещо хубаво, точно когато вече съм се отчаял да го чакам. Сякаш нарочно, за да ме е срам после от себе си, че съм се отчаял.
Разкажи ми за мястото, където си сега!

мемчите са нещо различно от сбъднати желания, но пък детските мечти са си точно това - желания и понякога се сбъдват. Естествено и аз исках да съм астронавт (като от НФ и Стар Варс), страхотен археолог като Индиана, военен с униформа и кортик (това най-вече заради баба ми), пилот (знам, че се повтаря с астронавт щото е предходен етап, но тогава не знаех) и още разни други, които не помня. Обаче после започнахме да учим и биология и стана тя една... Исках да съм учен... Мда. Да откривам разни неща и да направя хората вечно млади и безсмъртни. А после открих компютрите... И се влюбих в тях. И така - и аз съм с шизофрения - техническо и хуманитарно се борят и сливат в мен. Поне работя една от детските си мечти...

Remmivs написа:...Поне работя една от детските си мечти...

и аз така, ... до още малко ...

Пък аз помня, че НЕ исках да ставам балерина - не исках да живея в телевизора
За това пък исках да стана художник. Обаче мамонтето ме убеди, че да рисувам винаги мога и е по-добре да имам професия дето да ме храни. И сега съм.. и аз не знам какво съм И вече не рисувам

П.П. Забравих да кажа, че все пак работата ми е и моето хоби и май съм си сбъднала желанията, макар че не и детските мечти

имам въпрос

ти как мислиш - дали си сбъдваме мечтите и желанията ?!

НЕ!
Мечтите са едно, а сбъднатите желания друго. И всичко това зависи от ситуацията...дали ще ти бъде разрешено в определен момент да работиш по въпроса.

caliostro написа:имам въпрос

ти как мислиш - дали си сбъдваме мечтите и желанията ?!

Ако ги сбъднеш, не са вече мечти.

Обаче това пък не пречи да си ги мечтал, преди да ги сбъднеш...

Мда. И аз исках да съм балерина.
Това в детската. После - археолог (д-р Джоунс, разбира се)
После - журналист.
ни едното не станах, ама това, с което се занимавам ми харесва.

Мнемозина написа:...Ако ги сбъднеш, не са вече мечти.

Обаче това пък не пречи да си ги мечтал, преди да ги сбъднеш...

А не са ли просто сбъднати мечти?
Няма ли просто изпълними и неизпълними (в обозримото бъдеще) мечти?
Какво пречи да продължим да мечтаем?
Аз ще ти кажа - невярата ни. Веднъж един приятел ми каза "аз нямам време да мечтая"...
Човек не е ли толкова голям, колкото са големи мечтите му?

pocti_bezobidna написа:...После - археолог (д-р Джоунс, разбира се)...

Или по-скоро д-р Шнайдер?

maggot написа:Пък аз помня, че НЕ исках да ставам балерина - не исках да живея в телевизора
За това пък исках да стана художник. Обаче мамонтето ме убеди, че да рисувам винаги мога и е по-добре да имам професия дето да ме храни. И сега съм.. и аз не знам какво съм И вече не рисувам

П.П. Забравих да кажа, че все пак работата ми е и моето хоби и май съм си сбъднала желанията, макар че не и детските мечти

Да "живееш в телевизора"! Каква представа!

Влад написа: А не са ли просто сбъднати мечти?
Няма ли просто изпълними и неизпълними (в обозримото бъдеще) мечти?
Какво пречи да продължим да мечтаем?
Аз ще ти кажа - невярата ни. Веднъж един приятел ми каза "аз нямам време да мечтая"...
Човек не е ли толкова голям, колкото са големи мечтите му?

Не.
Защо изобщо човек трябва да е голям?
И какво значи човек да е голям?

Мнемозина написа:Не.
Защо изобщо човек трябва да е голям?
И какво значи човек да е голям?

Човек никога не е наистина човек ако е само голям. Човекът е едно дете. Другото е нечовек.

Мнемозина написа:...Защо изобщо човек трябва да е голям?
И какво значи човек да е голям?

Може би, да е достатъчно висок, за да може да надникне зад буквите, и да разбере какво се крие там?
Може би, да е достатъчно добър за да чете в сърцата на другите, а не да се вглежда внимателно във всеки техен жест?
Може би, да продължава да мечтае дори и когато всички около него смятат това за неприлично?
Не знам, не съм го измислил аз, но ми харесва!
Ти знаеш ли?

Влад написа:

Мнемозина написа:...Защо изобщо човек трябва да е голям?
И какво значи човек да е голям?

Може би, да е достатъчно висок, за да може да надникне зад буквите, и да разбере какво се крие там?
Може би, да е достатъчно добър за да чете в сърцата на другите, а не да се вглежда внимателно във всеки техен жест?
Може би, да продължава да мечтае дори и когато всички около него смятат това за неприлично?
Не знам, не съм го измислил аз, но ми харесва!
Ти знаеш ли?

Нищо от това, което изброяваш, не е свързано с големината на мечтите.
Как се измерват мечтите?

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Не.
Защо изобщо човек трябва да е голям?
И какво значи човек да е голям?

Човек никога не е наистина човек ако е само голям. Човекът е едно дете. Другото е нечовек.

Това е друга... голямост.
Уф, днес нямам никакво време.

Мнемозина написа:Това е друга... голямост.
Уф, днес нямам никакво време.

Да, но само на пръв поглед. Иначе е точно същината на същата тази голямост...

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Това е друга... голямост.
Уф, днес нямам никакво време.

Да, но само на пръв поглед. Иначе е точно същината на същата тази голямост...

Значи колкото си по-малък, толкова си по-голям?

А аз цял живот се опитвам да порасна!

Спирам веднага! От днес нататък преставам да раста... Ще си стоя малка

Влад написа:

pocti_bezobidna написа:...После - археолог (д-р Джоунс, разбира се)...

Или по-скоро д-р Шнайдер?

Кой е д-р Шнайдер?
Да не е русата мацка от трета серия? Тц. Тя не ме кефи. По-скоро бих си харесала певачката от Храма на обречените:-)

Мнемозина написа:Значи колкото си по-малък, толкова си по-голям?

А аз цял живот се опитвам да порасна!

Спирам веднага! От днес нататък преставам да раста... Ще си стоя малка

Precisely или както се казва още по нашия край из шоплука - хименно!



Дерзай!

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Значи колкото си по-малък, толкова си по-голям?

А аз цял живот се опитвам да порасна!

Спирам веднага! От днес нататък преставам да раста... Ще си стоя малка

Precisely или както се казва още по нашия край из шоплука - хименно!



Дерзай!

П.П. На български е "анджък".

Мнемозина написа:


П.П. На български е "анджък".

А баш!

pocti_bezobidna написа:...Тц. Тя не ме кефи. По-скоро бих си харесала певачката от Храма на обречените:-)

Точно тя. На мен също не ми харесва, но е руса, високообразована и много целеустремена. И тя имаше странно разбиране за мечта и средства за постигането и...

Певицата е Кейт Капшоу, това е съпругата на Спилбърг, доколкото знам. Ролята и беше наистина готина.