Ще премине
Публикувано на: 25.09.06, 12:34
Малчо го тресе нервата. Тръгва на детска градина лапето, разбираемо е да е изнервен. Прави ми напук за всяко нещо, изпада в грозен рев всеки път, когато някой от нас излезе и си измисля номера да ми вгорчи живота. Последно запалил картонена кутия с шоколадово мляко в чистак новото ни микровеле и без да бърза, хладнокръвно съобщил на майка си в хола. "Пук, пък, пак" придружено с вълнообразно движение на ръцете, очевидно за да обясни вълновия характер на събитието. Тя решила да провери само защото и се видяло интересно ново обяснение. Е, ще мине време, ще свикне детето. Ще му мине.
Батко му е първокласник. Нови другарчета. Нова госпожа. Стол. Преобличане за физическо. Упражнения. Чанч. Аз, като умен човек разбирам защо изпадна в двучасов рев понеже топката му отиде в реката в Банкя. Малко ми е по- трудно да преглътна да бъда боксовата круша – с големия как да е, ама малкия е на една височина, когато вече не ме боксира по колената, а още не е стигнал до корема… ама карай. Смях да става, разтоварват децата. Ще мине време, ще свикнат, ще се успокоят.
Оня ден гледам бабето отсреща пак изсипва лопатката си директно през прозореца на двора. Мойте хора там играят. Директно от нейната кухня на дрехите на децата ми. Отдавна си мечтая и представям наум как звъня у тях с едно пликче боклук в ръка. „Отварят ми. Добър ден – добър ден. - Нещо си изпуснахте навън. – Какво бе? –Трас! Ето ти какво!” Карай, викам, тия ще почнат да ги глобяват един ден, няма начин с европейския съюз и така нататък. Едва ли децата на тая баба са такива като нея. Ще премине. Само споко. Няма нужда от ексцесии.
Задръстване. Повсеместно и тотално. Закъснявам.- Ironic по Аланис Морисет, ама аз закъснявам, мамка му. Целият ми ден ще се скапе, заради смотания ремонт на улици. Не че ремонта е смотан. Сигурно е много полезен и важен ремонта. И тия, около мене, дето всеки момент ще ги опозная отблизо сигурно също бързат. Е тоя дедо в ладата просто няма начин да не бърза, понеже с тва бутане в опелчето ми просто си рискува живота си рискува, дедока. - Ей- викам- като искаш да завиваш викай налево - надесно, та да се ориентирам, бе. Или махай с ръка, щом толко си над такива неща като мигачи. Дедото няма време да ми отговаря. Гледа право напред и медитира. Нищо и ремонта ще свърши, някой ден. И тия задръствания няма да са вечни
Сега чета че София била ощетена със 100 милона от Софийски имоти. Споко викам си, не се нервирай за глупости. Ще съберем още 100 пъти по 100 милиона оттук нататък. Ще се оправи София. И корупцията ще премине, няма начин да не премине.
И улиците ще оправят. И кучелюбците съседи ще се вразумят, и чисто ще стане, и каруците ще забранят, и крадците ще ги изловят, и Първанов няма да е все президент, ще дойде време и ще оправим всичко. Само сегашното да премине.
Батко му е първокласник. Нови другарчета. Нова госпожа. Стол. Преобличане за физическо. Упражнения. Чанч. Аз, като умен човек разбирам защо изпадна в двучасов рев понеже топката му отиде в реката в Банкя. Малко ми е по- трудно да преглътна да бъда боксовата круша – с големия как да е, ама малкия е на една височина, когато вече не ме боксира по колената, а още не е стигнал до корема… ама карай. Смях да става, разтоварват децата. Ще мине време, ще свикнат, ще се успокоят.
Оня ден гледам бабето отсреща пак изсипва лопатката си директно през прозореца на двора. Мойте хора там играят. Директно от нейната кухня на дрехите на децата ми. Отдавна си мечтая и представям наум как звъня у тях с едно пликче боклук в ръка. „Отварят ми. Добър ден – добър ден. - Нещо си изпуснахте навън. – Какво бе? –Трас! Ето ти какво!” Карай, викам, тия ще почнат да ги глобяват един ден, няма начин с европейския съюз и така нататък. Едва ли децата на тая баба са такива като нея. Ще премине. Само споко. Няма нужда от ексцесии.
Задръстване. Повсеместно и тотално. Закъснявам.- Ironic по Аланис Морисет, ама аз закъснявам, мамка му. Целият ми ден ще се скапе, заради смотания ремонт на улици. Не че ремонта е смотан. Сигурно е много полезен и важен ремонта. И тия, около мене, дето всеки момент ще ги опозная отблизо сигурно също бързат. Е тоя дедо в ладата просто няма начин да не бърза, понеже с тва бутане в опелчето ми просто си рискува живота си рискува, дедока. - Ей- викам- като искаш да завиваш викай налево - надесно, та да се ориентирам, бе. Или махай с ръка, щом толко си над такива неща като мигачи. Дедото няма време да ми отговаря. Гледа право напред и медитира. Нищо и ремонта ще свърши, някой ден. И тия задръствания няма да са вечни
Сега чета че София била ощетена със 100 милона от Софийски имоти. Споко викам си, не се нервирай за глупости. Ще съберем още 100 пъти по 100 милиона оттук нататък. Ще се оправи София. И корупцията ще премине, няма начин да не премине.
И улиците ще оправят. И кучелюбците съседи ще се вразумят, и чисто ще стане, и каруците ще забранят, и крадците ще ги изловят, и Първанов няма да е все президент, ще дойде време и ще оправим всичко. Само сегашното да премине.
