3o4o.net

Стискайте палци да преживее тази нощ! Вече ми е трудно да преценя дали диша,ма се надявам ,че е яка перничанка! Преживях трудно един мини-хамстер, не ми се реве и за котка! И пазете домашните си любимци от поглъщане на каквото и да било освен храна, щото мойта Маги е изяла някаква капса метална и след 3 часа операция на червата няма гаранция!

Стискам палци! Дано се оправи!
Въпреки че мразя котки... все пак - живинка е!

П.П. Една позната раздава котета... Не, че нещо, ама да кажа....

П.П.П. Ама и заглавието на темата едно такова... двуяко... направо ме разби, да знаеш!!!

Анхелче, кажи какво стана...

Мнемозина написа:Анхелче, кажи какво стана...

За съжаление не успя да преживее нощта котето!
Айде да говорим за друго!

сър Айвънхоу написа:Стискам палци! Дано се оправи!
Въпреки че мразя котки... все пак - живинка е!

П.П. Една позната раздава котета... Не, че нещо, ама да кажа....

П.П.П. Ама и заглавието на темата едно такова... двуяко... направо ме разби, да знаеш!!!

Ти пусни повечко вицове,че цяла сутрин само рева!

anhela написа:

Мнемозина написа:Анхелче, кажи какво стана...

За съжаление не успя да преживее нощта котето!
Айде да говорим за друго!

Ох, миличката...
Добре.

Много ти съчувствам, и не мога да кажа,че те разбирам щото не ми се е случвало това, но все пак недей задълбава, щото знаеш,че това е природа- на всеки ще се случи рано или късно...

anhela написа:...че цяла сутрин само рева!

Не реви! А тичай и грабвай първото коте, което ти е пред очите!
Така ще пренесеш обичта и тъгата ще отшуми. Съболезнования

Ние едно време имахме котка. Изчезна. После тека и не завъдихме друга...

Скъсахте ми сърцето с тия котета!:(
Още я мисля и Верчето - намери ли си или не.
Няма как, да бяхте по-близо та да ви уловя по някое от двора...в момента у съседите швъкат четири дивачета...

Съжалявам за котето ти! C'est la vie.

Много хора тук те посъветваха да си вземеш ново коте. Аз бих ти казала същото, но нямам личен опит...

Знам какво ти е, миличка...

Боев, аз в понеделник имам уговорка да взема котенце от едно място. Непременно ще ви кажа като стане.

Анхела, най-искрени съчувствия

vyara написа:
Знам какво ти е, миличка...

Боев, аз в понеделник имам уговорка да взема котенце от едно място. Непременно ще ви кажа като стане.

Анхела, най-искрени съчувствия

Благодаря!
Преживях го вече мъничко! Дъщеря ми пък толкова леко и философски ги приема тия неща, че чак ми служи за пример! на нейната възраст!
Преди 6-7 месеца хамстерът даде фира, малко по-раничко от традиционните около 2,5 години живот! Та преди да го предадем теломнабоклука иказвам:"Хайде , кажи последно сбогом на Мишанко!" А тя ми казва: "Мамо,не плачи,бе, такъв е животът!" И на мен очите ми плувват пак в сълзи.
Тоя ден пък се случи да изпращаме шефа в пенсия,та сме се събрали 50 човека, подарявамему сувенири за спомен, той държи реч и не щеш ли изтърсва следното: "Много ми е мъчно да се разделя с вас , но такъв еживота" и т.н., и т.н. Някои от колежките са просълзени, а аз, чувайки ключовата фраза, като ревнах! Седях половин час в тоалетната да се успокоя, щото иди обяснявай, че рева за мини хамстера!
Та предложенията за друго коте се отхвърлят, щото щерката отсече:" Ми трябва да си вземем нещо-кученце!" Щото това и е мечтата!

anhela написа: Преживях го вече мъничко! Дъщеря ми пък толкова леко и философски ги приема тия неща, че чак ми служи за пример! на нейната възраст!

Удивително е как децата се оказват в такива моменти по-подготвени от нас... Ние приемаме всяка загуба много по-навътре и надълбоко, а те сякаш истинктивно знаят, че ... такъв е животът.

П.П. Пример от нашто семейство. Зв. донася /въпреки мен!!!/ малки бели хамстерчета, да угоди на детето (най-голямото, тогава единствено, на около 5). По същото време имаме котка, която току-що е родила. През нощта тя успява да свали похлупака на аквариума, в който са хамстерите, и да ги изяде:shocked: На другия ден намираме котката мъртва, оказва се, че хамстерчетата са били болни. Останахме с едни 4 котешки бебета (в гардероба, щото там ги роди и там ги гледаше). Та детето най-философски прие цялата ситуация, а ние се притеснявахме да не страда.

Мила ми Анхелоу, исках да кажа, че знам колко ти е мъчно, но се опитай да погледнеш с очите на детето.

anhela написа:

vyara написа:
Знам какво ти е, миличка...

Боев, аз в понеделник имам уговорка да взема котенце от едно място. Непременно ще ви кажа като стане.

Анхела, най-искрени съчувствия

Благодаря!
Преживях го вече мъничко! Дъщеря ми пък толкова леко и философски ги приема тия неща, че чак ми служи за пример! на нейната възраст!
Преди 6-7 месеца хамстерът даде фира, малко по-раничко от традиционните около 2,5 години живот! Та преди да го предадем теломнабоклука иказвам:"Хайде , кажи последно сбогом на Мишанко!" А тя ми казва: "Мамо,не плачи,бе, такъв е животът!" И на мен очите ми плувват пак в сълзи.
Тоя ден пък се случи да изпращаме шефа в пенсия,та сме се събрали 50 човека, подарявамему сувенири за спомен, той държи реч и не щеш ли изтърсва следното: "Много ми е мъчно да се разделя с вас , но такъв еживота" и т.н., и т.н. Някои от колежките са просълзени, а аз, чувайки ключовата фраза, като ревнах! Седях половин час в тоалетната да се успокоя, щото иди обяснявай, че рева за мини хамстера!
Та предложенията за друго коте се отхвърлят, щото щерката отсече:" Ми трябва да си вземем нещо-кученце!" Щото това и е мечтата!

И аз го преживявам по-тежко от децата ми. а пък за тях съм се загрижила. Те моите диванета са малки, де...
Времето всичко лекува, за добро или за лошо...

Децата са безсмъртни.

Анхелита, не се измъчвай, котето ти е на едно по-добро място.

anhela написа:

vyara написа:
Знам какво ти е, миличка...

Боев, аз в понеделник имам уговорка да взема котенце от едно място. Непременно ще ви кажа като стане.

Анхела, най-искрени съчувствия

Благодаря!
Преживях го вече мъничко! Дъщеря ми пък толкова леко и философски ги приема тия неща, че чак ми служи за пример! на нейната възраст!
Преди 6-7 месеца хамстерът даде фира, малко по-раничко от традиционните около 2,5 години живот! Та преди да го предадем теломнабоклука иказвам:"Хайде , кажи последно сбогом на Мишанко!" А тя ми казва: "Мамо,не плачи,бе, такъв е животът!" И на мен очите ми плувват пак в сълзи.
Тоя ден пък се случи да изпращаме шефа в пенсия,та сме се събрали 50 човека, подарявамему сувенири за спомен, той държи реч и не щеш ли изтърсва следното: "Много ми е мъчно да се разделя с вас , но такъв еживота" и т.н., и т.н. Някои от колежките са просълзени, а аз, чувайки ключовата фраза, като ревнах! Седях половин час в тоалетната да се успокоя, щото иди обяснявай, че рева за мини хамстера!
Та предложенията за друго коте се отхвърлят, щото щерката отсече:" Ми трябва да си вземем нещо-кученце!" Щото това и е мечтата!

Мнда. Аз затова се отказах да гледам хамстери - много малко живеят...
Вземете кученце, щом щерката иска.

Анхела, кученце.

Верче, стискам палци днес всичко да е ОК.

anhela написа:Та предложенията за друго коте се отхвърлят, щото щерката отсече:" Ми трябва да си вземем нещо-кученце!" Щото това и е мечтата!

Много съжалявам за котето:(

Не знам какво да кажа, за да те успокоя, защото едва ли е възможно, но....

Щом имате сили наистина е добре да си вземете друго животинче. Коте или пък куче...