3o4o.net

............

...

kapincho написа:
Аз и сега не ги виждам. Не ми се отварят картинките. Жалко!

Капинчо, трябваше да го направя по трудният начин, но поне сега ще се виждат и няма да се губят.

Поне докато съществува снимка.бг и паметта на моя компютър...

Красива изработка! - истински бижута.
Не бих взел повечето от тях със себеси в гората, мога да седя с часове и да им се любувам, но не бих разчитал на тях.
Много от ножките са гравирани така, че трудно биха могли да бъдат заточени, друг е въпроса, че формите им ги правят доста неудобни за работа. Ако имам право да избирам, бих си избрал това:



Класика, позволява заточване, добър гард за показалеца, гарантиращ сигурност срещу приплъзване на ръката по острието, а това става много бързо когато ръката ти е в мазнотия, блажнина. Широко острие и заоблен върх, чупка и ъгъл между острието и дръжката...перфектната и най-удобна форма за нож за дране...изобщо нещо такова представлява ножа, който бих взел на мястото където ще ми се наложи да уловя и приготвя храната си сам.

Благодаря за споделената хубавиня!

БоЕВ написа:

Твоята оценка си е направо професионална. Аз нямам такива познания за ножовете. Баща ми и дядо ми са правили ножове и знам някой неща от тях, но далеч не колкото теб. Но мога да оценя красотата на ножа. Много харесвам ножове, а тези наистина са прекрасни.
Ето този- ме "грабна" веднага...

...

kapincho написа:
Благодаря!

Аз не разбирам от ножове и гледам на тях само от естетично-емоционална страна. Много са красиви наистина. Аз също не съм виждал такива, като изключим онази твоя старинна кама, която не мога да обясня защо, за мен е уникално красива.

Едно време майсторите са изпипвали всичко много по- добре. Особено оръжията. Затова и камата е красива.
Закалена е така както дядо ми ме е учел, че се каляват ножовете- режещата част на острието е много силно закалена и твърда, а останалата част от острието- по-слабо закалена и мека. Така ножа по- трудно се изхабява и чупи. Сега само режат едно парче желязо и го заточват. Никакво коване, никаква специална закалка...

[unknown] написа:

БоЕВ написа:

Твоята оценка си е направо професионална. Аз нямам такива познания за ножовете. Баща ми и дядо ми са правили ножове и знам някой неща от тях, но далеч не колкото теб. Но мога да оценя красотата на ножа. Много харесвам ножове, а тези наистина са прекрасни.
Ето този- ме "грабна" веднага...

Надниквам - и що да видя. Тема за мен:blum:

Този нож и на мен ми хареса от първа итерация. Най-добрия булат като изработка и пластове.

За инф - всички оръжия са авторски (т.е. колекционерски), повечето от "Златоуст" и определено не стават за ловни премеждия.

Докторе, в Софето вече се продават подобни на скромната сума от 950 лв. Мисля, че си заслужава инвестицията.

Чаве, сори че в тая тема, ама да не словоблудствам - Да сте живи и здрави цялата фамилия и новия наследник начело да ви води за носЪ

П.с. В Пловдив живее единствения българин, който кове дамаск. Ако сикаш - ще ти дам координати. На мен ми направи брадвичка. С повърхностно и зонално закаляване. Страхотия. Физик човека.

Set написа:
Надниквам - и що да видя. Тема за мен:blum:

Този нож и на мен ми хареса от първа итерация. Най-добрия булат като изработка и пластове.

За инф - всички оръжия са авторски (т.е. колекционерски), повечето от "Златоуст" и определено не стават за ловни премеждия.

Докторе, в Софето вече се продават подобни на скромната сума от 950 лв. Мисля, че си заслужава инвестицията.


П.с. В Пловдив живее единствения българин, който кове дамаск. Ако сикаш - ще ти дам координати. На мен ми направи брадвичка. С повърхностно и зонално закаляване. Страхотия. Физик човека.

Още като пусках темата и си мислих: Жалко, че Сет няма да ги види... А после си викам- той не ни е забравил съвсем, ще хвърли едно оченце насам.

Гледах как коват в Испания такава стомана. Взимат четири пръчки и ги нагряват заедно до червено, след това ги усукват и коват. Така се получава едно парче стомана. Събират четири такива парчета и пак нагряват, усукват и коват заедно. В новият къс стомана вече има вплетени 16 пръчки. Коват го докато си увеличи двойно дължината и го сгъват на две- вплетените пръчки стават 32. Пак коват, пак прегъват- 64. С последното прегъване стават 128.

Дай координати- ще го потърся. Не сега, щото много съм се охарчил, но есента може би. Ще му дам да ми направи дръжката на камата.

П.П. Мерси, че ми каза за "Златоуст" Намерих ги веднага.

свалих си преди втреме от нета каталози на ножлета
и даже някаква мултимедиина такова
харесвам ножлетата

Красата. Мерси!

[unknown] написа:

О, не, никакъв познавач не съм, просто имам малко практически опит.
Ножовете от тоя и другия линк са прекрасни, украшения, бижута. Фантазията ми разпери криле и се озовах в гората с отстрелян ценен трофей, жувотното не става за консумация, ценното е кожата, кой нож би ми свършил най-добрата работа...та така, а иначе нож не се избира по картинка, трябва да го пипнеш, да го погалиш, да ти легне в ръката.

Set написа:

Знаех си!
Таино се надявах, че ще се обадиш. Драго ми е да те видя, липсват ми ловнине ти разкази...свободата, така както ти я чувстваш...и на мене ми е много близка.

[unknown] написа:
Гледах как коват в Испания такава стомана.

Интересното е, че в средните векове българите са най-добрите ковачи на континента. "Евро" народите са си внасяли ковачи по същия начин, както сега си внасят лекари и IT специалисти. Испанците усвояват тънкостите на кования метал по време на арабския халифат Гранада, заемал територията на днешна испания, та чак и до средата на Франция, владичество продължило повече от пет века. През това време испанците не само усвоили тънкостите на кованото желязо, а създали и шедьовър, който поне според мен има заслуга за победата на християнското оръжие срещу неверниците, това е шпагата(рапира). Традиционно топлото време в тая географска област не позволава носенето на плътни брони, използват се предимно халковидни ризници, тежкия меч и техниката на сечене не дава много добри резултати,а и отнема доста физическа енергия. Шпагата и техниката на мушкане/пробождане е много ефективна, тънкото острие си намира място между брънките на бронята и поразява приблизително на 100%.

къде ги раздават тези ножлета ?

БоЕВ написа:между острието и дръжката...перфектната и най-удобна форма за нож за дране...изобщо нещо такова представлява ножа, който бих взел на мястото където ще ми се наложи да уловя и приготвя храната си сам.

Благодаря за споделената хубавиня!

мда... аз ще идвам от време на време да ти помагам в консумацията на храната -няма те оставям да се мъчиш сам с прясното месце...

испански ли са тия ножлета?
адрес цени отстъпки промоции ала бала
ми кажете де

[unknown] написа:Никога не съм виждал по-красиви!

Прекрасни са. Просто произведения на изкуството:-)

Обичам ножове, брадви, катани, мечове, саби и др. оружия:-):winkw:

Може ли да се видят някъде на живо и да се купуват?

caliostro написа:испански ли са тия ножлета?
адрес цени отстъпки промоции ала бала
ми кажете де

Lenny написа:Може ли да се видят някъде на живо и да се купуват?

Ми, де да знам... Видях ги в един руски форум, после го затрих някъде, после пак го намерих... Ама там нямаше нито адреси, нито нищо... Пляснати бяха снимките, ей така както аз ги пляснах тук...
Сета казва, че са от "Златоуст". Ония си имат и характеристики и цени и т.н.
Обаче някой от ножовете, според мен не са на "Златоуст". И то най- красивите- тези от дамаската стомана...

БоЕВ написа:

[unknown] написа:
Гледах как коват в Испания такава стомана.

Интересното е, че в средните векове българите са най-добрите ковачи на континента. "Евро" народите са си внасяли ковачи по същия начин, както сега си внасят лекари и IT специалисти. Испанците усвояват тънкостите на кования метал по време на арабския халифат Гранада, заемал територията на днешна испания, та чак и до средата на Франция, владичество продължило повече от пет века. През това време испанците не само усвоили тънкостите на кованото желязо, а създали и шедьовър, който поне според мен има заслуга за победата на християнското оръжие срещу неверниците, това е шпагата(рапира). Традиционно топлото време в тая географска област не позволава носенето на плътни брони, използват се предимно халковидни ризници, тежкия меч и техниката на сечене не дава много добри резултати,а и отнема доста физическа енергия. Шпагата и техниката на мушкане/пробождане е много ефективна, тънкото острие си намира място между брънките на бронята и поразява приблизително на 100%.

Мда, Халифата е носил цивилизацията. Когато Европа е тънела в най- мрачното средновековие, арабите са превеждали от гръцки на арабски и от латински на арабски. Основно така са се запазили ценните старогръцки и латински писания от древността. Имали са най- голямата библиотека, най- добре развитата медицина, водещи са били в математиката, в астрономията и т.н.

Ето тук има някои образци... но не знам продават ли се или да...

Gaspode написа:

Ех, че са красивииииии.....

Ако имах възможност, бих купил повечето от тях.

Тук е и този, който първо харесах. Автора е Александър Салников. За съжаление- за продажба нито дума...

Благодаря за линка.

Gaspode написа:Ето тук има някои образци... но не знам продават ли се или да...

тва чита -като моята.
мноу красиво...

[unknown] написа:
Мда, Халифата е носил цивилизацията. Когато Европа е тънела в най- мрачното средновековие, арабите са превеждали от гръцки на арабски и от латински на арабски. Основно така са се запазили ценните старогръцки и латински писания от древността.

Това си е самата истина. Мит е лафа, че арабите разбили и изгорили александрийската библиотека. По-скоро са спасили това което е останало след римляните. Факт е, че след римските погроми, та чак до средата на 16-ти век, философия, математика и медицина се развиват само от араби.

ELBI написа:

БоЕВ написа:между острието и дръжката...перфектната и най-удобна форма за нож за дране...изобщо нещо такова представлява ножа, който бих взел на мястото където ще ми се наложи да уловя и приготвя храната си сам.

Благодаря за споделената хубавиня!

мда... аз ще идвам от време на време да ти помагам в консумацията на храната -няма те оставям да се мъчиш сам с прясното месце...

Много щуро се получава...планинско поточе, дебела сянка, огън, жарава...и отгоре цвърчи месце нанизано на лескова пръчка...ред месце, ред сланинка, разредени тук-там с чушчица, лучец, доматче...