Един от най-честите отговори на тези, които не се интересуват от държавните наблюдения или нахлуването в личното пространство е "Аз нямам какво да крия!". Според този довод (нямам нищо за криене) няма никаква заплаха за личното пространство, освен ако правителството не открие дейност в разрез със законите, в който случай човек няма никакви легални права да иска това да остане лично негова работа. Този довод е доста разпространен при това. Има ли начин да се отговори на такъв подход, който наистина ще резонира в хората и общественото мнение по въпроса? В едно кратко есе - "Нямам нищо за криене" и други погрешни разбирания на личното пространство - професор Даниъл Солов разсъждава по същността на довода "нищо за криене" и разкрива неговите грешни постановки, в основата на които лежи, както Брус Шнайер забеляза, погрешното схващане, че личното пространство е за криене на нещо лошо.
Статията е на Инглиш, ако ми остане време (едва ли тези дни) ще я преведа и за всички останали.
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm? ... _id=998565 - резюме
надолу има и един PDF