3o4o.net

(или в очакване на Ледника)

Ледените хоризонти игриво прегръщаха смразяващата песен на нятъра. Носеха я в обятията си и я загръщаха в пазвите си. Бяло - докъдето ти стига погледа. Бяло до болка и просветление. Самота. Има някакво странно удоволствие в самотата и изолацията. Някаква първична и неясна тръпка в отричането и предизвикателството. Контрастът между лумналите в душата му пламъци и скованата от мраз пустиня наоколо действаше отрезвяващо на мъжа, който вървеше самотен през долината между ледените планини. Какво търсеше той тук? Никой не знаеше в действителност. Дори и самият той.

Светът бе останал зад него. Светът на прималивите светлини на лагерните огньове, веселата глъч на децата унесени в игрите си, угрижените лица на старците и блясъка в очите на влюбените - всичко това беше зад гърба му отдавна. Беше тръгнал с надеждата да открие път към себе си. Но все повече му се струваше, че окончателно и безвъзвратно се е загубил. Защото кой може наистина да каже какво представлява самият той? Кой може без страх да се вгледа в дъното на сърцето си и да не извърне очи?

И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите, да оголи болезнено всеки опънат до скъсване нерв и да остави съзнанието си да броди до изнемога из лабиринта на ледените огледала на съмнението. Затова и беше дошъл тук. За да заглуши пожарът бушуващ в гърдите му с ледения дъх на бездната. Уви!

А може би така всъщност беше по-добре... Изолацията не му беше донесла мечтаната яснота и облекчение. Въпросите, с които беше тръгнал, все още тежаха на раменете му. Внезапно той прозря истината - себепознанието не беше нищо повече от едно изкачване. Само това. С мъглива отправна точка и неясен връх. С лъкатушен маршрут по ръба на пропасти и сред пищни поляни. Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ...

Хареса ми. Твое ли е?

Да.

Хммм, на върха сигурно е самотно и студено. Влюбванията, децата и огъня не бива да се загърбват Да останеш очи в очи със себе си, не значи да не гледаш в очите на другите, там има и част от теб.

самоопознаването е невъзможно в самота

vyara написа:Хммм, на върха сигурно е самотно и студено. Влюбванията, децата и огъня не бива да се загърбват Да останеш очи в очи със себе си, не значи да не гледаш в очите на другите, там има и част от теб.

Връх няма, Вяра. Той е идеал. А самотата може да е многолюдна. И да съвместява децата и огъня. И другите неща.

vyara написа:Хммм, на върха сигурно е самотно и студено. Влюбванията, децата и огъня не бива да се загърбват Да останеш очи в очи със себе си, не значи да не гледаш в очите на другите, там има и част от теб.

ами той казва: Уви! и се връща при пищните поляни...

Remmivs написа:Да.

Рядко те "хваща", ама пък е хубаво...

Или нямаш време да ни споделяш

Пиши по-често :)

frisky lioness написа:Рядко те "хваща", ама пък е хубаво...

Или нямаш време да ни споделяш

Пиши по-често :)

Благодаря, Фриски.

То идва само. И когато реши.

latrevw написа:ами той казва: Уви! и се връща при пищните поляни...

хе, вечното завръщане
към... себе си

Dark написа:самоопознаването е невъзможно в самота

Въпрос на две дефиниции:

а) самопознаване;
б) самота.

Remmivs написа:

vyara написа:Хммм, на върха сигурно е самотно и студено. Влюбванията, децата и огъня не бива да се загърбват Да останеш очи в очи със себе си, не значи да не гледаш в очите на другите, там има и част от теб.

Връх няма, Вяра. Той е идеал. А самотата може да е многолюдна. И да съвместява децата и огъня. И другите неща.

Човек без другите би бил едно нищо, не сме създадени да сме сами, по-точно да живеем сами. А в същото време сме обречени на вечна самота или по-скоро самотност. Парадоксално.

vyara написа:Човек без другите би бил едно нищо, не сме създадени да сме сами, по-точно да живеем сами. А в същото време сме обречени на вечна самота или по-скоро самотност. Парадоксално.

Точно.

Remmivs написа:

Dark написа:самоопознаването е невъзможно в самота

Въпрос на две дефиниции:

а) самопознаване;
б) самота.

начи ако пиша философски трактат ще дефинирам и дефинирам и дефинирам....за да бъда максимално понятна

и пак ще бъда възприета по различен начин от четящите, в зависимост от пол, години, настроение, възпитание, знания, живот, опит, морал, религия, храна и т.н. фактори

та ако теб те бива в дефинициите бих могла да предположа, че си се самоопознал, че си опознал живота, абе че вселената и всичко останало няма тайни за теб

така ли е?

или дефинициите ще са различни за различните хора?

Dark написа:начи ако пиша философски трактат ще дефинирам и дефинирам и дефинирам....за да бъда максимално понятна

и пак ще бъда възприета по различен начин от четящите, в зависимост от пол, години, настроение, възпитание, знания, живот, опит, морал, религия, храна и т.н. фактори

та ако теб те бива в дефинициите бих могла да предположа, че си се самоопознал, че си опознал живота, абе че вселената и всичко останало няма тайни за теб

така ли е?

или дефинициите ще са различни за различните хора?

Хехехе. Право думаш.

Не. Неправилно предполагаш. Просто отговарях на твоята невъзможност свързана със самотата.

Определено.

Remmivs написа: Хехехе. Право думаш.

Не. Неправилно предполагаш. Просто отговарях на твоята невъзможност свързана със самотата.

Определено.

разбира се, че неправилно. съмнявам се дали има такъв човек. всички търсят

ти търсиш повече напоследък

Dark написа:разбира се, че неправилно. съмнявам се дали има такъв човек. всички търсят

ти търсиш повече напоследък

Така е.
Не. Винаги е било.

Remmivs написа:(или в очакване на Ледника)

Ледените хоризонти игриво прегръщаха смразяващата песен на нятъра. Носеха я в обятията си и я загръщаха в пазвите си. Бяло - докъдето ти стига погледа. Бяло до болка и просветление. Самота. Има някакво странно удоволствие в самотата и изолацията. Някаква първична и неясна тръпка в отричането и предизвикателството. Контрастът между лумналите в душата му пламъци и скованата от мраз пустиня наоколо действаше отрезвяващо на мъжа, който вървеше самотен през долината между ледените планини. Какво търсеше той тук? Никой не знаеше в действителност. Дори и самият той.

Светът бе останал зад него. Светът на прималивите светлини на лагерните огньове, веселата глъч на децата унесени в игрите си, угрижените лица на старците и блясъка в очите на влюбените - всичко това беше зад гърба му отдавна. Беше тръгнал с надеждата да открие път към себе си. Но все повече му се струваше, че окончателно и безвъзвратно се е загубил. Защото кой може наистина да каже какво представлява самият той? Кой може без страх да се вгледа в дъното на сърцето си и да не извърне очи?

И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите, да оголи болезнено всеки опънат до скъсване нерв и да остави съзнанието си да броди до изнемога из лабиринта на ледените огледала на съмнението. Затова и беше дошъл тук. За да заглуши пожарът бушуващ в гърдите му с ледения дъх на бездната. Уви!

А може би така всъщност беше по-добре... Изолацията не му беше донесла мечтаната яснота и облекчение. Въпросите, с които беше тръгнал, все още тежаха на раменете му. Внезапно той прозря истината - себепознанието не беше нищо повече от едно изкачване. Само това. С мъглива отправна точка и неясен връх. С лъкатушен маршрут по ръба на пропасти и сред пищни поляни. Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ...

Интересно и добре написано,но защо ми се струва че има много скрита тъга?

Remmivs написа: .... Важно беше само да не спираш. ...

Не спирай, Рем!

Много ми хареса!

графинята написа:Интересно и добре написано, но защо ми се струва че има много скрита тъга?

(Себе)Познанието Е тъга. 8)

Remmivs написа: Така е.
Не. Винаги е било.

сега е повече

ПП / нищо че не чета, не помня, абе изобщо не разумвам какво пишете

Remmivs написа:

графинята написа:Интересно и добре написано, но защо ми се струва че има много скрита тъга?

(Себе)Познанието Е тъга. 8)

Заради невъзможноста за промяна,заради осъзнаването или за избора?

Remmivs написа:(или в очакване на Ледника)

Ледените хоризонти игриво прегръщаха смразяващата песен на нятъра. Носеха я в обятията си и я загръщаха в пазвите си. Бяло - докъдето ти стига погледа. Бяло до болка и просветление. Самота. Има някакво странно удоволствие в самотата и изолацията. Някаква първична и неясна тръпка в отричането и предизвикателството. Контрастът между лумналите в душата му пламъци и скованата от мраз пустиня наоколо действаше отрезвяващо на мъжа, който вървеше самотен през долината между ледените планини. Какво търсеше той тук? Никой не знаеше в действителност. Дори и самият той.

Светът бе останал зад него. Светът на прималивите светлини на лагерните огньове, веселата глъч на децата унесени в игрите си, угрижените лица на старците и блясъка в очите на влюбените - всичко това беше зад гърба му отдавна. Беше тръгнал с надеждата да открие път към себе си. Но все повече му се струваше, че окончателно и безвъзвратно се е загубил. Защото кой може наистина да каже какво представлява самият той? Кой може без страх да се вгледа в дъното на сърцето си и да не извърне очи?

И все пак мъжът не знаеше друг начин освен да застане пред себе си сам, освободен от изкривените отражения на другите, да оголи болезнено всеки опънат до скъсване нерв и да остави съзнанието си да броди до изнемога из лабиринта на ледените огледала на съмнението. Затова и беше дошъл тук. За да заглуши пожарът бушуващ в гърдите му с ледения дъх на бездната. Уви!

А може би така всъщност беше по-добре... Изолацията не му беше донесла мечтаната яснота и облекчение. Въпросите, с които беше тръгнал, все още тежаха на раменете му. Внезапно той прозря истината - себепознанието не беше нищо повече от едно изкачване. Само това. С мъглива отправна точка и неясен връх. С лъкатушен маршрут по ръба на пропасти и сред пищни поляни. Важно беше само да не спираш. Важно беше само да поставяш винаги единия си крак малко по-високо от другия. На всяка крачка. И да ставаш. Винаги. До последния път. Но дори и тогава - да се опиташ...

Ми малко подтискащо ми изглежда това.
Едно северняшко такова...

Remmivs написа:

графинята написа:Интересно и добре написано, но защо ми се струва че има много скрита тъга?

(Себе)Познанието Е тъга. 8)

естествено.
плюс радост - като гледаш децата 8)

графинята написа:Заради невъзможноста за промяна,заради осъзнаването или за избора?

Просто е така. Има една песен на Мейдън, там пеят - haggard wisdom spitting out the bitter taste of hate.

Вероятно са имали предвид Еклесиаст.

Dark написа:естествено.
плюс радост - като гледаш децата 8)

Всичко на куп. Вързоп от парадокси. Човек.

endorfini написа:Много ми хареса!

10х.

pocti_bezobidna написа:Ми малко подтискащо ми изглежда това.
Едно северняшко такова...

Ледът е символ. И огледало. 8)

Remmivs написа:Всичко на куп. Вързоп от парадокси. Човек.

"вързоп" звучи някак прекалено подредено и спретнато

Dark написа:"вързоп" звучи някак прекалено подредено и спретнато

Така е. Ама плетеница не върви. Физически повече приличаме на торби с разни карантии и кокаляци. Та, затова...

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Ми малко подтискащо ми изглежда това.
Едно северняшко такова...

Ледът е символ. И огледало. 8)

за огледалото - мислех си, за един твой постинг, в дългата тема, че хората не те виждат таъкв какъвто си. и ти е малко тегаво от това

огледалото, нещото дето безпристрастно отразява, обръща лявото и дясното, какво остава за "огледалните" човешки души...

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Ми малко подтискащо ми изглежда това.
Едно северняшко такова...

Ледът е символ. И огледало. 8)

Огледало е светът, бре. Па ти искаш с гръб към огледалото да са гледаш

Dark написа:за огледалото - мислех си, за един твой постинг, в дългата тема, че хората не те виждат таъкв какъвто си. и ти е малко тегаво от това

огледалото, нещото дето безпристрастно отразява, обръща лявото и дясното, какво остава за "огледалните" човешки души...

Не. Не си ме разбрала. Това е част от раздаването. Да ти е тегаво от това е ирационално.

Огледалото е твое. Огледалото си ти. Ти - срещу теб. Това е.

vyara написа: Огледало е светът, бре. Па ти искаш с гръб към огледалото да са гледаш

Странна асоциация направих Сетих се, че най-добре излизам на снимки, които са ми правили хора, които ме обичат или поне харесват. Сякаш са ме гледали по друг начин и това се отпечатва в снимката. А принципно не обичам да ме снимат, защото се чуствам като мушица в кехлибар...

4avdar4e написа:

vyara написа: Огледало е светът, бре. Па ти искаш с гръб към огледалото да са гледаш

Странна асоциация направих Сетих се, че най-добре излизам на снимки, които са ми правили хора, които ме обичат или поне харесват. Сякаш са ме гледали по друг начин и това се отпечатва в снимката. А принципно не обичам да ме снимат, защото се чуствам като мушица в кехлибар...

Не, Чаве. Ти си ги гледала по различен начин, защото си ги обичала. Човек винаги е хубав, когато обича

Remmivs написа:

Dark написа:за огледалото - мислех си, за един твой постинг, в дългата тема, че хората не те виждат таъкв какъвто си. и ти е малко тегаво от това

огледалото, нещото дето безпристрастно отразява, обръща лявото и дясното, какво остава за "огледалните" човешки души...

Не. Не си ме разбрала. Това е част от раздаването. Да ти е тегаво от това е ирационално.

Огледалото е твое. Ти - срещу теб. Това е.

ама човеко, аз не искам да те разбирам :)

аз не пиша, за да ти покажа че съм те разбрала. моето мнение е рекция породена от твое мнение. само толкова

ПП / да разбереш, означава да обичаш

Dark написа:ама човеко, аз не искам да те разбирам :)

аз не пиша, за да ти покажа че съм те разбрала. моето мнение е рекция породена от твое мнение. само толкова

ПП / да разбереш, означава да...

ОК.

Камъчета по повърхността на езерото...

vyara написа:

4avdar4e написа:

vyara написа: Огледало е светът, бре. Па ти искаш с гръб към огледалото да са гледаш

Странна асоциация направих Сетих се, че най-добре излизам на снимки, които са ми правили хора, които ме обичат или поне харесват. Сякаш са ме гледали по друг начин и това се отпечатва в снимката. А принципно не обичам да ме снимат, защото се чуствам като мушица в кехлибар...

Не, Чаве. Ти си ги гледала по различен начин, защото си ги обичала. Човек винаги е хубав, когато обича

мда, права си.... с една клубарка говорихме за същото наскоро

Remmivs написа: ОК.

Камъчета по повърхността на езерото...

именно

Remmivs написа:

pocti_bezobidna написа:Ми малко подтискащо ми изглежда това.
Едно северняшко такова...

Ледът е символ. И огледало. 8)

Е аднжък де! Човек не си избира символите току тъй.
Ако толкова държеше на огледалото, едно пролетно езеро можеше да
ти свърши същата работа, примерно. Високопланинско,
като държиш да драпаш по баира.