3o4o.net

Много умни хора, и не чак толкова, дават за пример мравчената колония, или пък пчелния кошер, като най-висша проява на организация за живот. Да, ама не, лично на мен, пък и историята го е доказала, че при хората тоя метод не сработва, кастовото деление не води до нищо добро. Мисля си, че има къде, къде по-добра организация на живот и тя е точно при птиците, не, няма да давам пример с баналните вече яребици, където при появата на хищник една се жертва доброволно, а останалите птици поемат грижата за осиротелите малки, а по-скоро искам да разкажа за наблюденията ми върху лястовиците - тия мънички и фини създания. Наблюдавам ги неволно от доста години, и смятам че, хората има от какво да се поучат. Като оставим настрана перфектната им организация и ориентация при прелитането на огромни разстояния, предлагам да фокусираме вниманието си върху няколкото месеца които прекарват сред, и до нас, в опити да изградят гнезда, и отгледат поколение. В началото бях изумен, когато при появата на хищна птица за изключително кратко време се събираха десетина-двайсет птици и с пронизителни крясъци нападаха натрапника. Това нещо трябва да се види, за да може да бъде осмислено. Хищникът се носи в небето като огромен бомбандировач, а лястовичките като едни изтребители камикадзе го преследват и като по команда една след друга се спускат над него и аха да се блъснат, по тоя начин принуждават ловеца да лети ниско и често-често да спира в короните на големи дървета. Почудата ми бе не по-малка в началото на това лято. Двойка лястовички дойдоха и до прозорците на нашата къща, да, ама гнездото, изглежда от големите горещини се беше пропукало и част от него липсваше. Въртяха се, летяха натам, насам и постепенно започнаха "ремонт", изграждане на липсващата част. Това добре, но когато гнездото вече беше готово, се случи нещо, което няма да забравя никога. На "гости" доидоха роднини, десетина птици, една след друга доближаваха гнездото, а след това се отдалечаваха с доста шумно чуруликане, имах чувството, че са "поканени" да дадат своето одобрение за добре свършената работа. След това лястовичките се настаниха в новия дом и се заеха с по-отговорна работа, а именно, да създадат поколение. В момента са на етап извеждане на малките от гнездото и първи упоци по летене, и тук отново има изненади, дали имат някакъв график или пък не - не знам, но е фак, че всяко изведено птиче е обгрижвано от най-малко две възрастни птици, които с цвърчене го подканят, насърчават или мъмрят, като в същото време внимават и за скрита опасност...Господи, колко много приличат на хората!

Страшно интересно!! Их, как ми напомни на врабците на Радичков

Боев, чудех се сега, дали се заблуждавам, но сякаш лястовиците правят гнезда само по обитаеми къщи?? Ако съм права, защо ли е така?

И на мен ми беше много интересно.
Съзнателно не съм наблюдавала птиците, но скоро станах свидетел на една много трудна сцена. Една от най-одърпаните и нещастни на външен вид улични котки си беше осигурила вечеря. Хванала беше малкото, скри се за секунди и после чухме писъците. Не бях чувала плача на птиците, сви ми се стомаха. И щуране, като обезумяла майка загубила детето си. Имах чуството, че са поне двадесет, съпричастни с нея. Така ми напомниха за хората.

Преди години, в двора се засели семейство косове. Много сладки птички, както и много сладкогласни :)
Заселиха се в отсрещната къща, в шубрака плъзнал по задната й стена на високо.
Една котана обаче беше решила явно да вечеря с мъничето, което се чуваше изпод листата.
Бе гледам аз листата на задната стена на къщата нещо много яко се друсат и се чудя какво става? По едно време се чу някакво диво пищене откъм евентуалното място на гнездото (явно майката беше видяла котката промъкваща се към тях) и в този момент, абсолютно всички врабци в околността се събраха над въпросната къща, небето беше почерняло от врабчета, и с бойно чуруликане пикираха над натрапника и явно го кълвяха, защото листата се разтресоха силно, котката започна да мячи и да вие. Врабците обаче не спряха. Един през друг я нападаха докато котаната не се изтърси безславно на земята от доста голяма височина.
После пообикаляха още малко около гнездото докато не прецениха, че опасността е отминала и се разотидоха кой от къде е.
От тогава, гледам на врабчетата с голямо уважение. Най-добрите съседи, които може да има едно пиле.
А косовете все още прехвърчат около нас и от време на време ни радват с гласчетата си

4avdar4e написа:Страшно интересно!! Их, как ми напомни на врабците на Радичков

Боев, чудех се сега, дали се заблуждавам, но сякаш лястовиците правят гнезда само по обитаеми къщи?? Ако съм права, защо ли е така?

Не знам Чаве, около нас няма запустели къщи. Но ми прави впечатление, че не на всяка къща гнездят...а може и с годините да са избрали точно живот сред хората, там където болишнството от естествените им врагове не пристъпват.

Niya написа:И на мен ми беше много интересно.
Съзнателно не съм наблюдавала птиците, но скоро станах свидетел на една много трудна сцена. Една от най-одърпаните и нещастни на външен вид улични котки си беше осигурила вечеря. Хванала беше малкото, скри се за секунди и после чухме писъците. Не бях чувала плача на птиците, сви ми се стомаха. И щуране, като обезумяла майка загубила детето си. Имах чуството, че са поне двадесет, съпричастни с нея. Така ми напомниха за хората.

Неприятна история...но така е в природата...

maggot написа:Преди години, в двора се засели семейство косове. Много сладки птички, както и много сладкогласни :)
Заселиха се в отсрещната къща, в шубрака плъзнал по задната й стена на високо.
Една котана обаче беше решила явно да вечеря с мъничето, което се чуваше изпод листата.
Бе гледам аз листата на задната стена на къщата нещо много яко се друсат и се чудя какво става? По едно време се чу някакво диво пищене откъм евентуалното място на гнездото (явно майката беше видяла котката промъкваща се към тях) и в този момент, абсолютно всички врабци в околността се събраха над въпросната къща, небето беше почерняло от врабчета, и с бойно чуруликане пикираха над натрапника и явно го кълвяха, защото листата се разтресоха силно, котката започна да мячи и да вие. Врабците обаче не спряха. Един през друг я нападаха докато котаната не се изтърси безславно на земята от доста голяма височина.
После пообикаляха още малко около гнездото докато не прецениха, че опасността е отминала и се разотидоха кой от къде е.
От тогава, гледам на врабчетата с голямо уважение. Най-добрите съседи, които може да има едно пиле.
А косовете все още прехвърчат около нас и от време на време ни радват с гласчетата си

Красиви са и косовете, особено сутрин, застават на някое клонче, пърхат с криле и свирят някаква тяхна си песен.

Тая и подобни на нея случки ме накараха да погледна на птиците с други очи - респект и уважение.

В къщата на баба и дядо семейство лястовички бяха си свили гнездо на електромера, което значи до вратата и на нивото на очите на възрастен човек.
Баба се възмущаваше от красотите, които хвърчаха около гнездото и все хокаше дядо да ги изгони.
Дядо се правеше на разсеян години наред.
А аз понеже бях малка, много обичах да вдигна ръка до гнездото и мъничките вътре да отворят човки, писукайки.

Наистина спряха да гнездят там, откакто къщата е необитаема. А би трябвало да им е по-спокойно дори...

БоЕВ написа: Господи, колко много приличат на хората!

Що обиждаш хубавите пилета?

БоЕВ написа: Мисля си, че има къде, къде по-добра организация на живот и тя е точно при птиците, не, няма да давам пример с баналните вече яребици, където при появата на хищник една се жертва доброволно, а останалите птици поемат грижата за осиротелите малки, а по-скоро искам да разкажа за наблюденията ми върху лястовиците - тия мънички и фини създания.

Благодаря за разказа! Много красиво и сладкодумно написано! И страшно интересно!