Пироксилин, или историята за...
Публикувано на: 13.10.06, 09:57
АВе като терорист по невнимание
В шести клас (или в VІІ клас... не помня, но вече учехме химия) реших да направя пироксилин по рецепта от Жул Верн. Взета от книгата "Полет до луната"
Хубаво, направих го пироксилина - едно кубче. Тя е проста рецептата.
Но от стената се откачи и падна метална заготовка... точно върху моя пироксилин.
Аз успях да се скрия под масата - дебела желязна плоча с крака от широки тръби. Нищо ми нямаше, само дето 2-3 дни нищо не чувах.
А от бараката не остана нищо. НИ-ЩИЧ-КО. Тя беше дъсчена, паянтова. Взривът изби и кокошките на съседа. Да не говорим за прозорците на нашата и съседните къщи. И тва точно в началото на лятната ваканция...
После как ходих на женския пазар да купувам кокошки за обезщетение на идиотския ни съсед... С парите, които си бях събрал за ново колело...
После цяло лято правих нова барака на мястото на старата. Голем зор видях. Баща ми беше забранил на цялата рода да ми помагат.
И цяло лято ме държа без джобни пари. И докладва на химичката кви съм ги свършил. Тя живееше в квартала. А тя на другата година една оценка по-висока от 4 не ми пусна. За наказание. За неспазване на правилата за безопасност на труда. А бях най-дОбрия по химия във випуска.
Първом станах абонат на майстора-стъклар, заради всичките изпотрошени джамове, а после, заради скапаната барака, направих първия си строителен план със съотв. чертежи. Майка ми ле-е-екичко ми помагаше с дискретни забележки с молив по чертежите, които откривах сутрин след закуска...
И прякор ми излезе - АВе Бомбата.
Тва ми е най-белята, която съм правил. Пак добре, че никой не пострада.
В шести клас (или в VІІ клас... не помня, но вече учехме химия) реших да направя пироксилин по рецепта от Жул Верн. Взета от книгата "Полет до луната"
Хубаво, направих го пироксилина - едно кубче. Тя е проста рецептата.
Но от стената се откачи и падна метална заготовка... точно върху моя пироксилин.
Аз успях да се скрия под масата - дебела желязна плоча с крака от широки тръби. Нищо ми нямаше, само дето 2-3 дни нищо не чувах.
А от бараката не остана нищо. НИ-ЩИЧ-КО. Тя беше дъсчена, паянтова. Взривът изби и кокошките на съседа. Да не говорим за прозорците на нашата и съседните къщи. И тва точно в началото на лятната ваканция...
После как ходих на женския пазар да купувам кокошки за обезщетение на идиотския ни съсед... С парите, които си бях събрал за ново колело...
После цяло лято правих нова барака на мястото на старата. Голем зор видях. Баща ми беше забранил на цялата рода да ми помагат.
И цяло лято ме държа без джобни пари. И докладва на химичката кви съм ги свършил. Тя живееше в квартала. А тя на другата година една оценка по-висока от 4 не ми пусна. За наказание. За неспазване на правилата за безопасност на труда. А бях най-дОбрия по химия във випуска.
Първом станах абонат на майстора-стъклар, заради всичките изпотрошени джамове, а после, заради скапаната барака, направих първия си строителен план със съотв. чертежи. Майка ми ле-е-екичко ми помагаше с дискретни забележки с молив по чертежите, които откривах сутрин след закуска...
И прякор ми излезе - АВе Бомбата.
Тва ми е най-белята, която съм правил. Пак добре, че никой не пострада.
