3o4o.net

Сега направо по темата.
Когато прощавате по-лесно ли ви е да простите грешка, която и вие бихте допуснали?
Въобще прошката, доколко е обвързана със собствените ни грешки?
Аре не мислете много, а пишете, щото ми писна от отпускарска лежерност тези дни!

Ама и ти ги пускаш едни теми - сега пак има да се чудя какво си прегрешила толкова!

Във всички случаи би трябвало по-лесно да прощаваме грешки, до които знаем как се достига. Сигурно и затова с напредването на възрастта ставаме все по-опрощаващи. Май към себе си най-вече. Защото ни се натрупват грешки.

Но пък и не е ясно доколко ние самите осъзнаваме грешките си като грешки.

На мен поначало това с прощаването ми е доста смътно. За да простиш, трябва преди това да си осъдил в себе си, а това напоследък не мога да го правя. Или не искам. Или не смея - не знам.

Мнемозина написа:Ама и ти ги пускаш едни теми - сега пак има да се чудя какво си прегрешила толкова!

Във всички случаи би трябвало по-лесно да прощаваме грешки, до които знаем как се достига. Сигурно и затова с напредването на възрастта ставаме все по-опрощаващи. Май към себе си най-вече. Защото ни се натрупват грешки.

Но пък и не е ясно доколко ние самите осъзнаваме грешките си като грешки.

На мен поначало това с прощаването ми е доста смътно. За да простиш, трябва преди това да си осъдил в себе си, а това напоследък не мога да го правя. Или не искам. Или не смея - не знам.

Нищо не съм прегрешила ма!
Аз съм безгрешна.
Просто четох в 40-50 едно мнение в което се казва нещо от рода, че уж "нищо човешко не ни е чуждо" а в същото време с лекота осъждаме разни човещинки в околните.
Та, затова се запитах, аз какво прощавам на другите - човещинките на които съм склонна или мога да простя и грешки, на които не съм способна. Щото нали все пак, колкото и да съм безпринципна и аз си спазвам някакви мои си норми, които не нарушавам, от което следва, че вероятността да съгреша точно в тази посока е минимална.

Значи това, дето не осъждаш в себе си е много хубаво и много лесно, особено, когато "грешката" не те засяга лично. Поне при мен е така - ако не ме засяга лично, не бързам да съдя. Ако обаче са ме насъпили, първо на ниво инстинкт прощавам т.е. не осъждам веднага, щото съм добра, разбираща и широкоскроена. След време започвам да го смилам и осъзнавам и тогава малко избеснявам. Тогава ми говори егото и самолюбието. След това, след още време, когато емоциите се поохладят, започвам да виждам по-ясно нещата и вероятността да простя става огромна.
Но всичко това важи само за хора към, които съм пристрастна, които чувствам близки.
За такива хора имам изключително кратка памет по отношение на лошото, което са ми сторили.
Егати, как се разписах.
Ти си виновна, няма да ти простя!:blum:

esti написа:
Значи това, дето не осъждаш в себе си е много хубаво и много лесно, особено, когато "грешката" не те засяга лично. Поне при мен е така - ако не ме засяга лично, не бързам да съдя. Ако обаче са ме насъпили, първо на ниво инстинкт прощавам т.е. не осъждам веднага, щото съм добра, разбираща и широкоскроена. След време започвам да го смилам и осъзнавам и тогава малко избеснявам. Тогава ми говори егото и самолюбието. След това, след още време, когато емоциите се поохладят, започвам да виждам по-ясно нещата и вероятността да простя става огромна.
Но всичко това важи само за хора към, които съм пристрастна, които чувствам близки.
За такива хора имам изключително кратка памет по отношение на лошото, което са ми сторили.
Егати, как се разписах.
Ти си виновна, няма да ти простя!:blum:

Их сега, значи не ме чувстваш близка.
Щото когато чувстваш някого близък и си пристрАстен, някак си изключваш възможността той да те е настъпил (в случая разписал) умишлено, нали?
От там нататък цялата въртележка вече е в друга посока.

Мнемозина написа: Их сега, значи не ме чувстваш близка.
Щото когато чувстваш някого близък и си пристрАстен, някак си изключваш възможността той да те е настъпил (в случая разписал) умишлено, нали?
От там нататък цялата въртележка вече е в друга посока.

Ми на 500км. за кава близост ми говориш?!

ПП. Близки са ме настъпвали и умишлено.

esti написа:

Мнемозина написа: Их сега, значи не ме чувстваш близка.
Щото когато чувстваш някого близък и си пристрАстен, някак си изключваш възможността той да те е настъпил (в случая разписал) умишлено, нали?
От там нататък цялата въртележка вече е в друга посока.

Ми на 500км. за кава близост ми говориш?!

ПП. Близки са ме настъпвали и умишлено.

То се е видяло, че днес само ние с тебе ще отсрамваме тук цялото зочовечество.

И какво са сега едни 500 км?

П.П. Да, и това се случва. Само че... продължаваш ли да ги чувстваш по същия начин близки и след това?
Защото това би била прошката - да не си промениш усещането към човека. Или да си способен да възвърнеш предишното усещане към него.
Истинската прошка.

Мнемозина написа:...

То се е видяло, че днес само ние с тебе ще отсрамваме тук цялото зочовечество.

Абе, то и аз, хвърлям по едно оче, ама не мога да ви вляза в приказката, защото малко ми се е разхлопал гредореда и на горния етаж е много ветровито в момента. Трудна седмица имах, но да благодаря на Бога, всичко се подреди. Днес и утре вечер,...а след това се отнасям към голямата вода...

Мнемозина написа: П.П. Да, и това се случва. Само че... продължаваш ли да ги чувстваш по същия начин близки и след това?

На младини имах една приятелка. Бяхме много близки, дето се вика най-добрата приятелка ми беше.
Имах и гадже с което тъкмо се бяхме разделили, но аз все още не бях го разлюбила. Тя разбира се знаеше, какво чувствам, но въпреки това един ден ми се обади по телефона и ми каза да се хвана някъде, защото имала да ми казва нещо. А нещото беше, че е спала с него.
Това доста ме разстрои тогава, защото донякъде го отчетох, като предателство от нейна страна. Все пак тя беше наясно, какво чувствам. (Искам пак да напомня, че говоря за буйната си младост и ако има неща, които изглеждат смешни и наивни да знаете, че се дължат на тогавашната ми крехка възраст):lol:
Останахме приятелки и, дори не и казах, че ме е заболяло.
След това спря да ме боли.
След няколко години тя пак спа с едно мое гадже, което този път не беше бивше.
И не просто спа, ами аз ги хванах на калъп.
Тогава, на момента, разбира се много се ядосах, обидих, дори разплаках...не пред тях де.
И това мина и замина...
Сега тази приятелка продължава, дори след толкова години (познаваме се от деца) да ми бъде приятелка и то много добра и много близка. Вижда ме се всеки ден, помагаме си, подкрепя ме се, лудуваме заедно, гледаме си децата, ходим си на гости....абе правим всичко, което правят близките приятели. Знам, че мога да разчитам за всичко на нея, както и тя на мен.
Сянка от миналото няма!
Дори ми е и малко смешно....дори мило, като се сетя. Това дали не звучи извратено....
Не знам, дали този пример е подходящ, като отговор, но сега за него се сетих.
Мога и други примери да дам де - доста са ме цакали приятели, които все още са ми такива.
Но аз си ги обичам и знам, че и те ме обичат.

ПП. На тази дружка просто и е слаб ангела, това е.
Аз имах възможност да си го върна и то не с някакво си гадже, а с мъжа и, но не го направих. Няма и да го направя.
ППП. Забравих и още нещо.
Докато бяхме още ученички тя крадеше от мен разни дреболии. Веднъж, дори сви от портмонето на баба ми малко стотинки, но бабет усети, щото те бабите си знаят винаги стинките.
Сега не си мислете, че имам някакви чудовища за приятелки - не!
Просто това беше някакъв период при нея тогава, която тя все пак успя да овладее и се справи. Грешки на разтежа предполагам.
Та и кражба не можа да ни раздели.

БоЕВ написа: Абе, то и аз, хвърлям по едно оче, ама не мога да ви вляза в приказката, защото малко ми се е разхлопал гредореда и на горния етаж е много ветровито в момента. Трудна седмица имах, но да благодаря на Бога, всичко се подреди. Днес и утре вечер,...а след това се отнасям към голямата вода...

Не се оплаквай, ти поне имаш гредоред, а аз и такова нямам, че да ми се разхлопа. При мен междуушното течение си е постоянно явление.
Попътен вятър (ех как ми иде да напиша "моряко", ама ще прозвучи, като от порно филм) приятею!

esti написа:

Мнемозина написа: П.П. Да, и това се случва. Само че... продължаваш ли да ги чувстваш по същия начин близки и след това?

На младини имах една приятелка. Бяхме много близки, дето се вика най-добрата приятелка ми беше.
...
ПП. На тази дружка просто и е слаб ангела, това е.
...

Е да, ама тя всичко това не го е правила с цел да те настъпи, а просто защото й е бил слаб ангелът, както и сама казваш.
Тоест ти й прощаваш това, че е такава, каквато си е, а не това, че те е засягала волно или неволно (поне аз с такова впечатление останах). Прощаваш й несъобразителността и от този род неща.
Това е друго. Ако наистина съм разбрала правилно всичко, което написа.
Но ако всичко, направено от нея, беше с цел да те уязви? Да те уязвява непрекъснато?

Мнемозина написа: Е да, ама тя всичко това не го е правила с цел да те настъпи, а просто защото й е бил слаб ангелът, както и сама казваш.
Тоест ти й прощаваш това, че е такава, каквато си е, а не това, че те е засягала волно или неволно (поне аз с такова впечатление останах). Прощаваш й несъобразителността и от този род неща.
Това е друго. Ако наистина съм разбрала правилно всичко, което написа.
Но ако всичко, направено от нея, беше с цел да те уязви? Да те уязвява непрекъснато?

Когато писах, че умишлено са ме настъпвали имах предвид по-скоро осъзнато.
Тя осъзнаваше много ясно какво прави.
Не е имала за цел да ме уязви и нарани, но е знаела, че ще се случи все пак...
А ако става дума вече за някакво планово, стратегическо уязвяване, тогава.....абе човек, който ми е приятел и близък не може да го направи това.
Но ако допуснем все пак, че би могло да се случи, вероятно пак няма да бързам с резачката.
Ся, нали да не оставя грешно впечатление искам веднага да кажа, че си служа изключително добре и бързо с резачките, но много мисля, когато става дума за близък човек. Сърце не ми дава, мамка му!

ПП. Всъщност това за слабите ангели и пр. може би са само измислени от мен оправдания, за да не я отрежа. А тя дали умишлено или не ме е уязвявала....само тя си знае.
Това е моята версия, която напълно ме устройва.

esti написа: Когато прощавате по-лесно ли ви е да простите грешка, която и вие бихте допуснали?
Въобще прошката, доколко е обвързана със собствените ни грешки?

Мдааа, определено. Всъщност и да, и не, много зависи от ситуацията и човека... Абе сложно е, пък и аз с мойта охлювска решителност, докато измисля какво точно да правя, и тоооооо... утекло

Сериозно: мисля, че човек прощава, когато обича. Когато може "да прости и непростимите неща". Независимо дали става въпрос за половинка, четвъртинка, приятел/ка....

Това малко ми напомня библейските основи: щом Бог може да прости, можем и ние. Да, ама по презумция, Бог би трябвало да обича всички хора, пък аз не обичам всички.. Абе, уплетох се.

П.П. По навих натиснах контрол + с, ама не щя да се сейвне

Мнемозина написа: На мен поначало това с прощаването ми е доста смътно. За да простиш, трябва преди това да си осъдил в себе си, а това напоследък не мога да го правя. Или не искам. Или не смея - не знам.

Бря, тук пък явно се различаваме много... Не си ми загубената сестра-близначка Аз, като правило, винаги търся първо и единствено вината във себе си: какво не направих както трябва?!? Казах ли (пак) нещо накриво (че мен думите са ми малко по-бързи от мисълта понякога ). Едно знам със сигурност: докато имам сили да се самоанилизирам, няма да изкукам напълно

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: На мен поначало това с прощаването ми е доста смътно. За да простиш, трябва преди това да си осъдил в себе си, а това напоследък не мога да го правя. Или не искам. Или не смея - не знам.

Бря, тук пък явно се различаваме много... Не си ми загубената сестра-близначка Аз, като правило, винаги търся първо и единствено вината във себе си: какво не направих както трябва?!? Казах ли (пак) нещо накриво (че мен думите са ми малко по-бързи от мисълта понякога ). Едно знам със сигурност: докато имам сили да се самоанилизирам, няма да изкукам напълно

Ми на пък, аз се чудя дали няма да изкукам от самоанализиране някой път.

Обаче виж, самоанализирането е друга опера и не изключва това, което съм написала по-горе и което се отнася до момента, в който вече съм решила, че вината не е у мен.

esti написа: Когато писах, че умишлено са ме настъпвали имах предвид по-скоро осъзнато.
Тя осъзнаваше много ясно какво прави.
Не е имала за цел да ме уязви и нарани, но е знаела, че ще се случи все пак...
А ако става дума вече за някакво планово, стратегическо уязвяване, тогава.....абе човек, който ми е приятел и близък не може да го направи това.
Но ако допуснем все пак, че би могло да се случи, вероятно пак няма да бързам с резачката.
Ся, нали да не оставя грешно впечатление искам веднага да кажа, че си служа изключително добре и бързо с резачките, но много мисля, когато става дума за близък човек. Сърце не ми дава, мамка му!

ПП. Всъщност това за слабите ангели и пр. може би са само измислени от мен оправдания, за да не я отрежа. А тя дали умишлено или не ме е уязвявала....само тя си знае.
Това е моята версия, която напълно ме устройва.

Тогава излиза, че това дали ще простиш или не няма много общо с това дали ти би направила същите грешки. И че всъщност зависи от други неща.

П.П. Прости ли ми вече, дето те разписах?

Мнемозина написа: Тогава излиза, че това дали ще простиш или не няма много общо с това дали ти би направила същите грешки. И че всъщност зависи от други неща.

П.П. Прости ли ми вече, дето те разписах?

Не знам, какво излиза (утре ще мисля), но много често съм наблюдавала онова, което казах по-горе - хората твърдят, че нищо човешко не им е чуждо, като оправдание за собствените им грешки, но не и за чуждите. За чуждите няма човещинки.

ПП. А кажи ми как да ти простя, като глей кое време е, а аз още пиша ли пиша......

esti написа: Не знам, какво излиза (утре ще мисля), но много често съм наблюдавала онова, което казах по-горе - хората твърдят, че нищо човешко не им е чуждо, като оправдание за собствените им грешки, но не и за чуждите. За чуждите няма човещинки.

ПП. А кажи ми как да ти простя, като глей кое време е, а аз още пиша ли пиша......

Е да, ама ние бяхме спрели да говорим за хората и говорехме за тебе.
Иначе - ами така е, човек първо трябва да оправдае себе си. Но дали винаги това води до оправдаване и на другите не е много ясно. Зависи си от човека.

П.П. Просто трябва да ми простиш, след като първа допусна към мен същата грешка. При това - сигурна съм - съвсем умишлено.

Мнемозина написа: Е да, ама ние бяхме спрели да говорим за хората и говорехме за тебе.
Иначе - ами така е, човек първо трябва да оправдае себе си. Но дали винаги това води до оправдаване и на другите не е много ясно. Зависи си от човека.

П.П. Просто трябва да ми простиш, след като първа допусна към мен същата грешка. При това - сигурна съм - съвсем умишлено.

Умишленото зло сторено с добри намерения грях ли е?
Ако е грях, значи разкайвам се, за да се пречистя и да мога отново да го сторя т.е. да те разписвам за наше всеобщо удоволствие.

esti написа: Умишленото зло сторено с добри намерения грях ли е?
Ако е грях, значи разкайвам се, за да се пречистя и да мога отново да го сторя т.е. да те разписвам за наше всеобщо удоволствие.

Това пак си беше изпросен комплимент, за което много се срамувам.
.

Мнемозина написа:

esti написа: Умишленото зло сторено с добри намерения грях ли е?
Ако е грях, значи разкайвам се, за да се пречистя и да мога отново да го сторя т.е. да те разписвам за наше всеобщо удоволствие.

Това пак си беше изпросен комплимент, за което много се срамувам.
.

Нищо подобно! Не беше изпросено, просто за мен няма граници така да извъртам нещата, само и само да не съм аз виновната.

esti написа:Сега направо по темата.
Когато прощавате по-лесно ли ви е да простите грешка, която и вие бихте допуснали?
Въобще прошката, доколко е обвързана със собствените ни грешки?
Аре не мислете много, а пишете, щото ми писна от отпускарска лежерност тези дни!

аз съм като Чавето-първо бих потърсила грешката у себе си и в собственото си поведение.
ВЕДНАГА си прощавам.
после на околните.
Не обичам да ме настъпват-хапя.
Ако аз лично не съм засегната-разглеждам ситуацията обективно.Поставям се на мясото на другия.
Ако аз съм засегната е СУБЕКТИВНО по дефиниция.

Ако аз бях в ситуацията с твоята "приятелка" ( Ести,ти верно ли я смяташ за приятелка?!!)
досега тя нямаше да зна къде живея,жива ли съм и пр.Нямаше да е в живота ми.
Че от моята гледна точка тя е паразит в твоя живот.Не си ли забелязала?
Ако беше прекъснала "приятелството" след първия случай,нямаше да ти се налага да минеш през неприятните усещания на втория епизод-с другото гадже...
например.
аз имах една такава "приятелка". На гаджетата не е посягала -нямаше как...но като тип човек ,ми звучи близка до твоя пример.не съм се чувала с нея от 10 години.Няма и да се чуя.Нямаме какво да си кажем.

таааа...прощавам на тези ,които искам в живота си.

doktorka написа: Ако аз бях в ситуацията с твоята "приятелка" ( Ести,ти верно ли я смяташ за приятелка?!!)
досега тя нямаше да зна къде живея,жива ли съм и пр.Нямаше да е в живота ми.
Че от моята гледна точка тя е паразит в твоя живот.Не си ли забелязала?
Ако беше прекъснала "приятелството" след първия случай,нямаше да ти се налага да минеш през неприятните усещания на втория епизод-с другото гадже...
например.


таааа...прощавам на тези ,които искам в живота си.

Виж сега, тя е един от най-ценните ми хора до мен.
Много държа на нея и съм щастлива, че я имам.
Всеки човек има и отрицателните и положителни си страни. Понякога положителните трудно могат да замаскират отрицателните, но в този случай, тази моя ПРИЯТЕЛКА притежава качества, които едно чукане с гаджето ми го правят да изглежда нищожно, като събитие, което може да ми промени мнението за нея. Освен това, държа пак да кажа, че това се случваше в бурната ни младост - сега не посяга на гаджетата ми.
Та и аз, като теб - прощавам на тези, които искам да са в живота ми.
А нея я искам!
Доказала е многократно, че не съм сбъркала, като не се отказах от нея, заради едното...

хмм..я да се повключа на бавни обороти.......Вярно е че допускаме до себе си хора ,които искаме..а тези които не искаме..независимо ,че с нищо не са ни засегнали - не допускаме. Как го правим .......избирателно ли?
Дали не си оставила тази си приятелка близо до себе си, именно с тайното подсъзнание,...че ако е до теб, не би повтаряла грешките си?
И аз като докторката ..не една, а две такива приятелки не съм виждала от 20 години....въпреки, че не са посягали на гаджетата ми тогава.. ..Боже..не мога да си представя какво би останало от някоя ,ако случайно се реши да го направи.................и до ден днешен...:)
Прощаваме ..тогава ..когато искаме!!!....Може на някой да не искамe...и си го носим в себе си ..като стаена злоба ,ако щете.
Не случайно църквата ни е измислила ден за Прошка...но колко го правят...Всички ли ? Вие използвате ли този ден?Аз честно да си кажа ...почти не...Проформа минавам през родителите си само.
Но пък съм научила ,че безразличието поражда по голяма болка в ответния индивид....

witny написа:хмм..я да се повключа на бавни обороти.......Вярно е че допускаме до себе си хора ,които искаме..а тези които не искаме..независимо ,че с нищо не са ни засегнали - не допускаме. Как го правим .......избирателно ли?
Дали не си оставила тази си приятелка близо до себе си, именно с тайното подсъзнание,...че ако е до теб, не би повтаряла грешките си?
И аз като докторката ..не една, а две такива приятелки не съм виждала от 20 години....въпреки, че не са посягали на гаджетата ми тогава.. ..Боже..не мога да си представя какво би останало от някоя ,ако случайно се реши да го направи.................и до ден днешен...:)
Прощаваме ..тогава ..когато искаме!!!....Може на някой да не искамe...и си го носим в себе си ..като стаена злоба ,ако щете.
Не случайно църквата ни е измислила ден за Прошка...но колко го правят...Всички ли ? Вие използвате ли този ден?Аз честно да си кажа ...почти не...Проформа минавам през родителите си само.
Но пък съм научила ,че безразличието поражда по голяма болка в ответния индивид....

Не виждам логика в това да я оставя до мен с мисълта да не повтаря грешките, но както и да е....
Явно по различен начин приемаме така наречената изневяра и, затова реагираме на нея по различен начин.
А, защо тази моя приятелка продъжава и до днес да ми е такава, споменах някъде по-горе.
Повярвай ми решението ми да остане до мен изобщо не е подсъзнателно.
Просто си я обичам.

Не вярвам в Бог и не спазвам разните му там обичаи и ритуали. Освен това, не вярвам в този ден прошките да са искрени.

Eсти- Мнемо е права - едни такива са темите.....
нямах време да изчета всички мнениея и за това простете ако звуча леко....несвързано, но по темата
да мисля че по-лесно бих простила грешки, които аз самата съм способна да извърша, това е малко егоистично и твърде субективно и го осъзнавам, но си си ефакт нали за това сме човеци щото сме субективни

esti написа:Сега направо по темата.
Когато прощавате по-лесно ли ви е да простите грешка, която и вие бихте допуснали?
Въобще прошката, доколко е обвързана със собствените ни грешки?
Аре не мислете много, а пишете, щото ми писна от отпускарска лежерност тези дни!

когато децата ми направят някоя пакост или грешка, която аз съм правила едно време даже ми става смешно. определено е по-лесно да разбереш, да простиш и да се разсмееш дори от грешки на другите, които и ти си допускал.

и на мен сякаш ми е по-лесно да простя грешки, които самата аз съм допускала; за съжаление, това е по-лесно
иначе по принцип съм склонна да прощавам, опитвам се да се сложа в обучките на другия
но мисля, че такава приятелка, като твоята, ести, би ми дошла малко в повече - в смисъл една и съща грешка два пъти...
малко ми е трудно да разбера с какво е толкова ценна, на мен ми звучи като човек, на който не мога да се доверя или и да се доверя все тая...

esti написа:Та и кражба не можа да ни раздели.

Странности разказваш:blink::shocked: почти като в някой латино сериал:winkw:

Може ли човек да е истински приятел с някого, на когото няма пълно доверие

Ама да ти кажа, не знам дали тя или гаджетата ти са били повече за бой Предполагам, че не ги е изнасилила и най-вероятно те не са се съпротивлявали ожесточено, борейки се да запазят непорочността си

esti написа:Сега направо по темата.
Когато прощавате по-лесно ли ви е да простите грешка, която и вие бихте допуснали?
Въобще прошката, доколко е обвързана със собствените ни грешки?
Аре не мислете много, а пишете, щото ми писна от отпускарска лежерност тези дни!

Опитвам се, но като цяло трудно прощавам.
Затова по възможност избягвам да съдя хората.
Никой не е безгрешен

frisky lioness написа:

esti написа:Та и кражба не можа да ни раздели.

Странности разказваш:blink::shocked: почти като в някой латино сериал:winkw:

Може ли човек да е истински приятел с някого, на когото няма пълно доверие

Ама да ти кажа, не знам дали тя или гаджетата ти са били повече за бой Предполагам, че не ги е изнасилила и най-вероятно те не са се съпротивлявали ожесточено, борейки се да запазят непорочността си

Абе аз, затова и не го разправям често това, защото наистина явно звучи странно. Въпреки, че преди години го разказвах в дира, но тогава май бяха по-малко хората, които не го възприеха.
Виждате ли са кви сте ма!:blum::lol:
Но ако трябва да бъда сериозна, аз на нея и имам пълно доверие - онези неща са минало и заминало. Тя сега е друга.
Но лично за себе си считам, че тогава взех едно вярно решение, за което нито за миг не съм съжалявала. А и не само решение беше това - простих наистина, вътре в мен.
А що се отнася до гаджетата, естетствено, че не са се дърпали и не са изнасилени.
За пореден път отбелязвам факта, че това се случи преди много години, когато всички бяхме млади и зелени, а аз последното, което си мислех беше, че някое гадже ще бъде вечно. Може би и отношението ми към гаджетата тогава е било един от факторите, които повлияха на решението ми да не се разделям с приятелката.

ПП. Преди малко пихме едно 3 часово кафе с въпросната и си приказвахме сладко, сладко.....

latrevw написа: малко ми е трудно да разбера с какво е толкова ценна...

Ако твоя мъж легне с чужда жена това ще изтрие ли вски негови ценни качества, които ти си сигурна, че притежава и винаги си харесвала?
Една изневяра в интимно отношение, може ли да зачертне една цяла личност?
Аз не мисля така...
Тя легна с две от гаджетата ми, при това едното беше бивше - не казвам, че е похвално и е нещо с което човек може да се гордее, но съм сигурна, че това не е най-страшното, което можеше да ми се случи. Освен това секса с тях, не промени ни най-малко онова, което винаги съм харесвала и ценяла в нея.
Всеки си има кусури.

Eсти чак сега прочетох това за приятелката и останах...
ама какво да ти кажа друго освен - човешко е да се греши, но да се прощава е божественоо
и на мен като на латрево би ми дошло малко повече една такова....приятелство

esti написа: Абе аз, затова и не го разправям често това, защото наистина явно звучи странно. Въпреки, че преди години го разказвах в дира, но тогава май бяха по-малко хората, които не го възприеха.
Виждате ли са кви сте ма!:blum::lol:
Но ако трябва да бъда сериозна, аз на нея и имам пълно доверие - онези неща са минало и заминало. Тя сега е друга.
Но лично за себе си считам, че тогава взех едно вярно решение, за което нито за миг не съм съжалявала. А и не само решение беше това - простих наистина, вътре в мен.
А що се отнася до гаджетата, естетствено, че не са се дърпали и не са изнасилени.
За пореден път отбелязвам факта, че това се случи преди много години, когато всички бяхме млади и зелени, а аз последното, което си мислех беше, че някое гадже ще бъде вечно. Може би и отношението ми към гаджетата тогава е било един от факторите, които повлияха на решението ми да не се разделям с приятелката.

ПП. Преди малко пихме едно 3 часово кафе с въпросната и си приказвахме сладко, сладко.....

Да ти кажа честно, чак малко ти завиждам на това, което си писала. Аз, при цялото така характерно за лъвовете благородство си мисля, че има неща, които не бих могла да простя или поне не точно така, както ти го описваш (дълбоко в сърцето си)

Евала ти!

Мисля си и друго. Не познавам жената, за да я коментирам, а още по-малко да я съдя, но понякога народните мъдрости не са само вятър и мъгла. Визирам приказката за вълка и кожата:blink::?
Може пък и да се е променила, но определено възрастта не е показател за това, колко улегнал, морален и уравновесен е станал човек. Познавам зрели хора, които се държат като разгонени добичета:lol::lol:


Няма вечни гаджета

и

не само гаджета То, като се замислиш така май е най-добре:lol: