3o4o.net

... талантлив, гениален даже... Изненадващ, различен, абстрактен и същевременно толкова реален.. Разказвач на истории. Дето ни дават храна за неколко-дневно-седмично-месемно смилане. Толкова ми е близък, любим, разбирам го, обичам го... При положение, че пресъздава едни де факто нереални и немислими ситуации. При него всичко е "на ръба": комедията, трагедията, мелодрамата, иронията и драмата са вплетени така, че дори не усещащ как те омагьосвят. Невероятно изживяване. Да се докоснеш до нещо съвършено: история, музика, визия са вплетени като едно прекрасно цяло.

Гледах "Говори с нея", не бях, явно отново случих на филм, който дойде при мен в точното време.

П.П. Това е и специален поздрав за Почти безобидната ми приятелка

4avdar4e написа:... ни дават храна за неколко-дневно-седмично-месемно смилане. Толкова ми е близък, любим, разбирам го, обичам го...

Гледах "Говори с нея"...
...

и аз го гледах
да бях наминала оттук нощес...
хубаво е, че се развидели

Като каза "на ръба" и се сетих за един друг негов велик филм: "Жени на ръба на нервна криза" (Аз му казвам - Жени в нормално състояние ). Не се сещам за негов слаб филм...

Снощи го пропуснах, но когато го гледах за пръв път, ме сполетяха същите усещания.
Чудя се дали вече съм го забравила достатъчно, за да повторя първия път.

Обаче се утеших със Съншайн.

Мнемозина написа: Обаче се утеших със Съншайн.

На Ищван Сабо ли? И него не съм гледала:shy: Напоследък откривам огромни пропуски в образованието си

П.П. Обаче Людмил Тодоров ме разбива, Божеее, защо нямам малко повече време за четене? Абе, има ли някоя такава работа, дето само да четеш и да гледаш филми.....?!? Критиците това ли правят??

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Обаче се утеших със Съншайн.

На Ищван Сабо ли? И него не съм гледала:shy: Напоследък откривам огромни пропуски в образованието си

П.П. Обаче Людмил Тодоров ме разбива, Божеее, защо нямам малко повече време за четене? Абе, има ли някоя такава работа, дето само да четеш и да гледаш филми.....?!? Критиците това ли правят??

На Сабо, да.
Ужасно е хубаво да имаш пропуски в образованието, щото моментът на попълването им е голямо удоволствие понякога. Със Съншайн може да си сигурна, че така ще бъде.

П.П. Радвам се, че ти харесва Людмил Тодоров.
Обаче да знаеш, че за критиците четенето или гледането на филми не е същото, каквото е за теб и че много от тях биха ти завидели.

4avdar4e написа:Абе, има ли някоя такава работа, дето само да четеш и да гледаш филми.....?!? Критиците това ли правят??

шеф на националната филмотека, хем ще си ходиш пеша на работа:winkw:

4avdar4e написа:... талантлив, гениален даже... Изненадващ, различен, абстрактен и същевременно толкова реален.. Разказвач на истории. Дето ни дават храна за неколко-дневно-седмично-месемно смилане. Толкова ми е близък, любим, разбирам го, обичам го... При положение, че пресъздава едни де факто нереални и немислими ситуации. При него всичко е "на ръба": комедията, трагедията, мелодрамата, иронията и драмата са вплетени така, че дори не усещащ как те омагьосвят. Невероятно изживяване. Да се докоснеш до нещо съвършено: история, музика, визия са вплетени като едно прекрасно цяло.

Гледах "Говори с нея", не бях, явно отново случих на филм, който дойде при мен в точното време.

П.П. Това е и специален поздрав за Почти безобидната ми приятелка

Мерси за поздрава!
Първият негов филм, който гледах беше "Матадор". Ама наистина те омагьосва. Уж е скандален, уж засяга теми, които малко или много са табу, пък всичко с такава нежност и толкова красиво... Пък и едно делнично такова - имаш чуството, че като се обърнеш ще го видиш.
То затова втори като него няма!