3o4o.net

Мнемозина написа:От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Remmivs написа:Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

Мнемозина написа: за опора.

Мнемозина написа:Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

esti написа:Майка ми.

ПП. За успокоение на мъжете, които сега съчувствено си мислят за злата участ на мъжа ми, които е с жена, която счита тъща им за духовна майка, ще кажа, че майка ми не е от "ония" тъщи.
Тя е от незабележимите за зетьовете, а такива знам, че най-много се котират.

Мнемозина написа:От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Мнемозина написа:
И се чудя сега защо вместо да ви разказвам за нея, не отида да й звънна?
/quote]

Ами направи го!

Мнемозина написа:
И се чудя сега защо вместо да ви разказвам за нея, не отида да й звънна?
Ще го направя. Само да мине четири...

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Труден въпрос. Аз май не мога да определя моите такива. И може би затова вечно търся нещо. Без с това да искам да засегна никого, защото съм получил много от много хора. Но да насоча пръст и да кажа "Ето го, единствения(ата) и неповторимия(ата)!"... просто не мога. Засега.

Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

Stranniche написа:

Мнемозина написа:
Не, не говоря за единствените и неповторимите.
Говоря за усещането за опора.
То наистина може да идва от много хора всъщност.

В различни моменти различни хора са се оказвали за мен такива.

Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.

БоЕВ написа:Нямам си!
Съдено ми е, каквото науча/постигна, да го постигам с много труд, пот, кръв и сълзи.

Мнемозина написа: Да, може и различни хора да са.
Но... ще се дообясня.
Не е само опората. Говоря за човек (или - добре - хора), който е повлиял на мисленето ти, на виждането ти за света. Който ти помага да удържиш някакви ценности. Който е разширявал хоризонтите ти, отварял е врати пред мисълта ти.
И най-важно е като че ли формирането на светогледа - затова такива хора се появяват в младостта ни обикновено.

Искаш ли да се видим?

esti написа:

Мнемозина написа: Да, може и различни хора да са.
Но... ще се дообясня.
Не е само опората. Говоря за човек (или - добре - хора), който е повлиял на мисленето ти, на виждането ти за света. Който ти помага да удържиш някакви ценности. Който е разширявал хоризонтите ти, отварял е врати пред мисълта ти.
И най-важно е като че ли формирането на светогледа - затова такива хора се появяват в младостта ни обикновено.

Искаш ли да се видим?

Да, говориш за майка ми.

Аз искам да се видим, кажи кога?:blum:

Мнемозина написа:От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Green Light написа: слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

4avdar4e написа:

Green Light написа: слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

Е как можа да кажеш, че мързела е слабост???? Това е удивително качество, което не всеки притежава

При мен го има в такива количества, че ако болеше, все щях да съм в Пирогов

frisky lioness написа:

4avdar4e написа:

Green Light написа: слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически.

Е как можа да кажеш, че мързела е слабост???? Това е удивително качество, което не всеки притежава

При мен го има в такива количества, че ако болеше, все щях да съм в Пирогов

Пък аз да съм умряла

Green Light написа: Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

Green Light написа: Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

frisky lioness написа:

Green Light написа: Бе има и кофти мързел- мързел да си размърдаш мозъка.

И защо този да е по-лош от другия:blum::winkw:

Мразим да мислим

Green Light написа: Имам, да! Вуйчо ми. Историята не е безинтересна, защото макар да съм копирал почти изцяло литературния му вкус, начина по който говори, смее се или разказва нещо, на сегашните си години откривам в него много слабости. Най- голямата е мързел. Умствен и физически. Интересното идва от това, че вуйчо ми винаги е смятал баща ми за свой пък духовен баща, а аз в тинейджърско отричане на всичко идващо от родителите ми, пренебрегвах татко тотално. Сега, като ги сравнявам двамата не мога да се начудя на глупоста си.
Все пак вуйчо ми, дори и с недостатъците си ми помага- аз толкова си бях въобразил че съм негово копие, че се уплаших да не би и лошото да съм копирал, и много внимавам с тези късно открити недостатъци. Може би ще ги избегна.
Така че аз редактирам усилено влиянието на този мой духовен баща и се радвам на всяка открита прилика с недуховния ми биологически татко.
Вуйчо ми е избрания от мене. Сега да кажа за сестра ми. Сестра ми е духовният ми гуру през целият ми живот, от самото начало и сигурно до смърта ми, по единствения начин, познат откак свят светува - с личен пример.

ave написа:отговорът е "не".

Освен поредица от автори на романи през годините... Но те не стават.

Наздраве!:-)

doktorka написа:

stranniche написа: Обикновено аз съм била опората на повечето хора около мен. Напоследък обаче на тази опора са й се развили болтовете и не е така стабилна както преди.

да бе да....развили и са ти се болтовете...
Ей сега ще извикам Винтчо и Болтчо ( на Незнайко приятелите) и ще те постегнат малко..
И аз предимно съм била "опори,подпори и духовни наставници..."
обаче имам една "кака"...
Како, ... ...
и един "батко"...
( на стари години ме напътстват...обаче пък аз точно на стари години имам нужда)

Green Light написа:... по единствения начин, познат откак свят светува - с личен пример.

ELBI написа:ами... имах през 3 периода на живота си хора, които ми бяха нещо такова. Със съвети (когато се виждаше, че имам нужда...или по-скоро думи и обсъждане), с примера в живота, който даваха.

И си мисля, че първия (най-близкият ми човек, който сякаш винаги помага, когато се налага - от Горе) ми помогна да срещна втория и третия човек.

Животът е една такава сложна плетеница. Прекрасно е, когато си се докоснал до такива хора, които са наистина велики (макар и неизвестни), ужасно честни, мъдри и ... пример за теб.

Радвам се, че и при теб има такъв човек!

Мнемозина написа:...
Обаче е бил известен.

Мнемозина написа:От онази тема с кръстничеството се сетих да ви питам.

Вие имате ли си духовен баща/майка?

Ама не говоря за кръстник, а за човек, когото наистина усещате така?

Утре може да ви разкажа за своята spiritus rector-ка.

Semiramis написа:
хехе.. много си продуктивна в петък в 5 ч


да, аз съм си имала духовна майка и си мисля, че и сега си я имам ..там Горе.
обаче е факт и че поне още два пъти съм срещала по-възрастни хора, който са се появявали сякаш отникъде и съм се усещала като осиновена от тях, под крило на мъдър съветник/учител ..хора, от който съм научила ужасно много.. но сякаш си изпълняват мисията и си отиват.. за да дойдат нови. Прозвуча изкуствено, но всъщност се усещам привилигирована заради тези си познанства/срещи.

Мнемозина написа:

Semiramis написа:
хехе.. много си продуктивна в петък в 5 ч


да, аз съм си имала духовна майка и си мисля, че и сега си я имам ..там Горе.
обаче е факт и че поне още два пъти съм срещала по-възрастни хора, който са се появявали сякаш отникъде и съм се усещала като осиновена от тях, под крило на мъдър съветник/учител ..хора, от който съм научила ужасно много.. но сякаш си изпълняват мисията и си отиват.. за да дойдат нови. Прозвуча изкуствено, но всъщност се усещам привилигирована заради тези си познанства/срещи.

Не, изобщо не ми звучи изкуствено.
По-скоро се замислих за това, че има периоди в живота ни, в които сме способни да приемем или признаем нечие водачество и други, в които не сме. Или пък нямаме нужда.

Моята продуктивност е вън от времето и пространството.

Semiramis написа:
е... за протоколо - водачеството не трябва да си го отстъпва човек, си мисля ..
аз винаги знам най-добре ... подробност е, че някой ми е отворил очите за начини и гледни точки ... иначе Аз, Аз, Аз...
дай да им казваме насоки...

ПП
Не те оценяваме, знаех си...