3o4o.net

bibilyana написа:в неделя сутрин не съм състояние на по-дълбоки разсъждения и за това ще ти кажа първото, което ми хрумна
просто човека не е устроен да живее сам....и за това търси

Учителят

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ един учител, който говорел пред тълпата, а посланието му било тъй прекрасно, че всички се трогвали от думите му за любовта. Един мъж сред множеството попивал всяка дума, изречена от Учителя.
Този човек бил много скромен и имал голямо сърце. Думите на Учителя така го развълнували, че той изпитал желание да го покани в дома си. Когато Учителят завършил словото си, мъжът си пробил път през тълпата, погледнал Учителя в очите и му казал: "Знам, че си зает и всеки жадува за вниманието ти. Знам, че едва ли имаш време дори да ме изслушаш. Но сърцето ми е така отворено и преизпълнено с любов към теб, че изпитвам необходимост да те поканя у дома. Искам да приготвя за теб най-хубавите ястия. Не очаквам да приемеш, но просто трябваше да ти го кажа."
Учителят го погледнал в очите и отвърнал усмихнат: "Приготви всичко. Ще дойда". След това си тръгнал.
При тези думи радост изпълнила сърцето на мъжа. Нямал търпение да посрещне Учителя и да изкаже любовта си към него. Това щял да бъде най-важният ден в живота му: Учителят щял да бъде с него. Купил най-хубавата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, за да ги подари на Учителя. След това забързал кьм дома си, за да подготви всичко за идването на важния гост. Почистил цялата къща, приготвил най-прекрасното ядене и подредил красиво масата. Сърцето му преливало от радост, защото скоро Учителят щял да дойде. Мъжът чакал нетърпеливо, когато някой потропал на вратата. Той бързо отворил вратата, но вместо Учителя на прага стояла старица. Тя го погледнала в очите и казала: "Умирам от глад. Ще ми дадеш ли къшей хляб?"
Мъжът малко се разочаровал, че не е Учителят. Погледнал жената и рекъл: "Моля, заповядайте". Настанил я на нароченото за Учителя място и я нагостил с приготвената за него храна. Но бил притеснен и нямал търпение тя да приключи с храненето. Старицата била трогната от щедростта на този човек. Благодарила му и си тръгнала.
Едва отново подредил масата за Учителя, и на вратата пак се потропало. Този път бил един странник, прекосил пустинята. Той погледнал мъжа и рекъл: "Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо за пиене?"
Човекът отново останал малко разочарован, че не е Учителят. Поканил странника в дома си и го настанил на нароченото за Учителя място. Поднесъл виното, приготвено за Учителя. Когато странникът си тръгнал, мъжът отново подготвил всичко за очаквания гост.
Някой отново потропал на вратата. Когато отворил, на прага стояло дете. То погледнало мъжа и рекло: "Умирам от студ. Ще ми дадеш ли одеало да се загърна?"
Мъжът бил малко разочарован, че не е Учителят, но се взрял в очите на детето и сърцето му се изпълнило с обич. Бързо събрал приготвените като дар за Учителя дрехи и облякъл детето в тях. То му благодарило и си тръгнало.
Човекът отново подготвил всичко за Учителя и чакал до много късно. Когато осъзнал, че той няма да дойде, изпитал разочарование, но веднага му простил. Казал си: „Знаех си, че не мога да очаквам Учителя да дойде в моя скромен дом. Макар да обеща, сигурно нещо по-важно го е отвело другаде. Учителят не дойде, но поне ми обеща да го стори и това е достатъчно, за да се чувствам щастлив."
Бавно прибрал храната и виното и си легнал. Същата нощ сънувал, че Учителят му е на гости. Мъжът се радвал да го види, но не знаел, че сънува. "Учителю, ти дойде! Удържа на думата си!"
Учителят отвърнал: "Да, тук съм, но бях тук и преди. Бях гладен и ти ме нахрани. Бях жаден и ти ме напои с вино. Мръзнех и ти ми даде дрехи. Каквото правиш за другите, правиш го за мен".

Мъжът се събудил с преливащо от щастие сърце, защото разбрал урока на Учителя. Учителят го обичал толкова много, че му изпратил трима души, за да му преподаде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато нахранваш гладния, когато даваш вода на жадния, когато обличаш мръзнещия, ти даряваш любовта си на Учителя.

"Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите вас. Да осъзнаете, че никой друг не може да ви направи щастливи и че щастието е резултат от вашата любов, това се превръща в най-великото изкуство на толтеките - умението да обичаш!..."

esti написа:Верче, какво ти е ма рожбо?
Що за мисли са те налегнали в неделя...

vyara написа:

esti написа:Верче, какво ти е ма рожбо?
Що за мисли са те налегнали в неделя...

Добре съм. Може и в понеделник да ми отговориш.

esti написа: Ми...какво да ти отговоря, освен, че аз всъщност не се вълнувам особено от тези въпроси.
Щастието е поредица от мигове, които обикновено са през големи интервали и ако зема много да го мисля, току виж съм пропуснала мига.
Така че, откъде и от кого идва щастието, няма значение.
Важното е да го хванеш, когато минава покрай теб.

vyara написа:Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

Stranniche написа:....постлали сме му червения килим и чакаме...

vyara написа:

Stranniche написа:....постлали сме му червения килим и чакаме...

Да, чакането...
Чакането на нещо отвън обаче, нали? Ей за това сбъркано чакане ми е мисълта.

Stranniche написа:
Нямам предвид само чакането отвън. И за "отвътре" е същото. Исках да кажа, че няма вътрешна или външна рецепта за щастие. И каквито и вътрешни и външни условия да му създаваш, няма гаранция, че ще дойде.

vyara написа:Но не питах какво е щастието... иначе и аз мисля като теб.

vyara написа: Тук можем да поспорим. За отвътре... то си е там. Няма нужда от чакане, само от виждане. Но, както казах, точно това е трудното..

vyara написа:Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

Stranniche написа: Желая ти скоро да се усмихнеш и да не ти се случва много да се замисляш за щастието:winkw:. Ести ме изпревари с последното си мнение.

Мнемозина написа: Верче, ти наистина си задала въпроси като за целия китайски народ!
Ще опитам поред, но имай предвид, че не всички отговори ще водят в една посока.

Първо, не само че не трябва, но и всъщност не може "да се избиват зъбите" на другия. У всеки човек все пак си има някакво непроменимо ядро и то трябва да се приеме - дори и само защото не може да бъде променено.
Щастието... то уж си съществува у всеки от нас, но не е самозахранваща се система. Обикновено има нужда от тласък отвън.
Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек? Всеки има нужда от очите на другите - това е много необходимо огледало. Не защото сме слепи за себе си, а защото без него постепенно губим сетива и критерий за това, което сме.
Не знам, може би за светците-аскети е било по-лесно, защото те са се оглеждали в Бога или поне в изградения от самите тях негов образ. Но на нас това не ни е дадено. И слава Богу, ако питаш мене...

vyara написа: Смислена и обективна, както винаги.
Но ако се огледаш около себе си, колко са хората, които приемат другите такива, каквито са. Които не недоволстват и не търсят кусури...
Не е въпросът да сме самодостатъчни, а да даваме път на светлината у нас. Да, трябва да се подхранва тя, но това си е наше дело, не на другите. Да акумулираме и раздаваме, а не да изчерпваме. Не знам и аз как да го кажа другояче..

Мнемозина написа: Единственият човек на този свят, когото наистина можеш да научиш на нещо, когото можеш да заставиш да направи или да мисли нещо - това си самата ти. Ако си успяла да достигнеш до това - прави го, давай път на колкото искаш светлини. Акумулирай, раздавай, каквото искаш. Аз ти разрешавам.

vyara написа:

Мнемозина написа: Единственият човек на този свят, когото наистина можеш да научиш на нещо, когото можеш да заставиш да направи или да мисли нещо - това си самата ти. Ако си успяла да достигнеш до това - прави го, давай път на колкото искаш светлини. Акумулирай, раздавай, каквото искаш. Аз ти разрешавам.

Ами не, не твърдя, че съм успяла. Но усещам, че това е истината. И си сверявам часовника, като споделям. Някой може и да не е съгласен.
И пак си права - само себе си можеш да учиш.

Мнемозина написа: Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек?

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Е, има и такива, дето са вечно усмихнати и оптимистични, щастливи някак сами по себе си, но познаваш ли отблизо такъв човек?

За такива хора нямаше ли специализирани терапии и заведения???

4avdar4e написа:Ще кажа само едно нещо, което съм повтаряла до втръсване. Щастието е (в) хармония (та), а това е нещо трудно достижимо, нещо, за което трябва да се борим всеки ден, колкото и банално да звучи. Всъщност големите истини са страшно просто постижими и достижими..

vyara написа: Ами как хем е "трудно достижимо нещо", хем е "страшно просто постижимо"? :blum::winkw:

4avdar4e написа:Щастието е (в) хармония (та),

vyara написа:

Мнемозина написа: Говорех за тези, които изглеждат така. Създават впечатление.
Тук, между другото, също го умеем това с впечатлението.

vyara написа:Бях пуснала една темичка преди време... Ето я (сега като я чета, виждам, че не е оспамена , значи, вълнувало ви е )
За съжителството става въпрос. За нагаждането , за променянето.. Ако щете - за осакатяването... за принасянето в жертва на един или друг зъб от зъбчатите колелета, само и само да пасне на другия и да се постигне синхрон. Да се постигне... щастие?.. любов? или просто синхрон и мир?
Та сега искам да погледна от друг ъгъл. Трябва ли да се "избиват зъбите" на другия?! (метафора просто ). Трябва ли да чакаме друг да ни направи щастливи. Не е ли това само запълване на празнини у нас със зъбци у някй друг (пак метафора, не се отплесвайте с други примери ). Не е ли щастието у нас самите, не трябва ли там да търсим? Не можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи?
Та това е и основният въпрос. Защо друг да ни е длъжен? Защо все чакаме отвън да ни дойде? Защо сме слепи за себе си? И се виждаме само посредством другите?
Ееее, много въпроси. При това е неделя сутрин...

Хайде, по-късно ще пусна и една анкетка, която ми хрумна.

doktorka написа:Верче,
аз нали отдавна вдигам логунг да си създадем една комуна..?
да станем хипари ( ама отвсякъде)
да делим мъже ,жени,деца, работа, пари ,храна,топлина,огън и пр...
любов за всички!
тогава всички тези въпроси ще са ...излишни

ама ти още не си узряла за тази идея.

doktorka написа:Верче,
аз нали отдавна вдигам логунг да си създадем една комуна..?
да станем хипари ( ама отвсякъде)
да делим мъже ,жени,деца, работа, пари ,храна,топлина,огън и пр...
любов за всички!
тогава всички тези въпроси ще са ...излишни

ама ти още не си узряла за тази идея.

caliostro написа:
да бе
нищо не мисля да деля с никой
с тези лозунги - 200 евро за всички......
забравииииииииии

caliostro написа:всичко мое да кажеш
няма и да се помръдна от черупката в която съм се затворил

vyara написа:Не съм рекла, не съм те изкарала от там.

Звеневия написа:

vyara написа:Не съм рекла, не съм те изкарала от там.

И хоп - право в кибуца!