3o4o.net

Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .

Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...

bead_ написа:същата работа съм и аз.

Gaspode написа:

Вашият девиз — «да се подготви за големия живот» .

Вие възпитавате в детето характер и чувство за отговорност, учите го да се съобразява с чуждите интереси, а не само със своите, учите го на съчувствие. Това е прекрасно, но не мислите ли,че сте прекалено категорични, когато смятате, че вашите критерии са нормата, по която детето трябва да се ориентира? Трябва да пробвате да видите света така, сякаш ви е за първи път. А натрапчивите мисли за утрешния ден оставете за утре. Не се отвличайте в дреболии. Живейте сега, в момента, така, както правят малките деца. Децата също могат да ни научат на много неща. Едва тогава ще можете да му дадете по-голямо пространство и свободата да порасне...

maggot написа:И аз така.
Е, то може би само тези, които отговарят с последните точки получават "браво"-то, но да ти кажа, нито бих могла да предложа на някое дете да иде да отскубне някое дърво, нито да крещя по средата на улицата, че искам да ми купи някаква книжка
Надали и някой с ума си може да го направи, де.
Според моето скромно мнение възрастните са за децата нещо като стълб от постоянство за който те могат да се задържат и също така са им пример за това кое е добро и кое лошо. До къде ще го докараме ако се сържим и ние като деца? Освен до това децата ни да разберат, че е по-добре да се обеси котката, защото много мяуче...

Аман от пишман психолози, начи!

сър Айвънхоу написа:

maggot написа:И аз така.
Е, то може би само тези, които отговарят с последните точки получават "браво"-то, но да ти кажа, нито бих могла да предложа на някое дете да иде да отскубне някое дърво, нито да крещя по средата на улицата, че искам да ми купи някаква книжка
Надали и някой с ума си може да го направи, де.
Според моето скромно мнение възрастните са за децата нещо като стълб от постоянство за който те могат да се задържат и също така са им пример за това кое е добро и кое лошо. До къде ще го докараме ако се сържим и ние като деца? Освен до това децата ни да разберат, че е по-добре да се обеси котката, защото много мяуче...

Аман от пишман психолози, начи!

абе... аз за книжката точно така отговорих - ще почна да му викам, че искам да ми я купи!:rotfl24:

Gaspode написа::shocked::shocked:

Как сите се тоя отговор бе?

Ей ся ш`видим тая работа...

сър Айвънхоу написа:абе... аз за книжката точно така отговорих - ще почна да му викам, че искам да ми я купи!:rotfl24:

Тикате пръст в някаква дебела книга и викате с пълен глас: искам тази книга, купи ми, купи ми...

Gaspode написа::shocked::shocked:

Как сите се тоя отговор бе?

Ей ся ш`видим тая работа...

maggot написа:Амчи аз пробвАх няколко пъти и се оказА, че имаш право на 3 отговора, които да не са последен, ама да са предпоследен

Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.

В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.

Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? »

И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.

Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.

Gaspode написа: Обаче получих и друг отговор... начи има поне два

Gaspode написа: И гледам чувствително сме дигнали бройката на родителите, направили теста

maggot написа:

Gaspode написа: Обаче получих и друг отговор... начи има поне два

Е според мен това е т.нар. "браво, ти си сууупер родител!"

Gaspode написа: И гледам чувствително сме дигнали бройката на родителите, направили теста

Ако още веднъж го мина ще ми е за сефте!

Gaspode написа::shocked::shocked:

Как сите се тоя отговор бе?

Ей ся ш`видим тая работа...

maggot написа:
Така ли правиш наистина?

Тикате пръст в някаква дебела книга и викате с пълен глас: искам тази книга, купи ми, купи ми...

И потропваш с краче?
Искам да го видя това!

Вие се ориентирате към нуждите на детето, а не към вашите собствени идеи, страхове и съмнения.

В крайна сметка, опитвате се да не му натрапвате определена схема на действие, а да му създадете условия да направи свой собствен избор и да реши как да постъпи след това. Вие карате човека да мисли самостоятелно, и, следователно, да носи отговорност за избора си. Вие възпитавате чрез игра, вие просто растете заедно със своето дете.Смело може да се каже, че това е една от най-сложните възпитателни методики. Но затова пък – най-ценната. Вие давате на детето възможност да се убеди от собствен опит как трябва да постъпва и до какво може да доведе една или друга постъпка.

Когато при вас нещо не се получи както трябва, когато детето не ви слуша, когато упорито не изпълнява това, което искате от него, не бързайте да вземате крути мерки. Попитайте сам себе си: «Какво ме накара да направя тази забележка? Това, че оная баба гледаше през прозореца? Споменът, че и на мен не ми позволяваха това в детството? За кого правя това – за детето или за мен самият? »

И си отговорете честно. Това може да ви помогне да вземете правилно решение.

Подобна грижа за детето прави чудеса. А вълшебството е в това, да се вслушваме в мнението на детето, да се вглеждаме в неговото поведение, постъпките му, да даваме оценки, а не да произнасяме присъди. И това е най-великото чудо – да растем заедно със своите деца.