3o4o.net

Помните ли в началото на лятото като мрънках, че имам да се притеснявам за много неща? Тогава Семирамида ми писа, че се притеснявам, защото имам избор. Пък аз й казах, че се притеснявам, защото си мисля, че имам избор.

Е, лятото мина и положението е следното:
Три неща трябваше да бъдат направени - и то неща, които би трябвало да определят по някакъв начин живота ми (а и не само моя) поне в следващите няколко години. И наистина смятах, че някакъв избор имам.
Изобщо не беше така.
Първото от нещата се разреши според едно мое си предчувствие от пролетта. Тук нямах особени претенции.
В другите два случая крайното решение се оказа първото предложено, срещу което - и в двата случая - яростно се съпротивлявах. И не успях да постигна нищо с тази съпротива. Не че решенията са лоши, но... не ги исках. Сега малко по малко започвам да мисля по друг начин за тях, дори ги харесвам, то и какво ли ми остава де.

Та се замислих: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

П.П. Моля ясновидците да бъдат деликатни.

Мнемозина написа: Та се замислих: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

Естествено. Нашият живот е в наша власт. Другото мислене е за успокояване на гузната съвест.

Казвал съм го вече, мисля
Единственото, над което имаме контрол, това е нашето отношение към нещата. Т.е. върху себе си.

Gaspode написа: върху себе си.

А това не е никак малко.

Мнемозина написа: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота?

Онова за ясновидците ще го прескоча.
Винаги има повече от 1 вариант.
Да си умрел, да не си, и...всичко останало.
Въпроса е, че генералните неща ги взимаме като решение на младини /теорията за дървото/. И след време само можеш да избираш между клончетата на големия клон на който си се метнал в началото.
Може отсрещният клон много да ти харесва, да е "твоето клонче", но пътя до него е...или спускане назад до голямото разклонение или ...падане /с удар естествено/ до там и отново катерене.
Някой може и да прелети до отсрещното клонче. Но в повечето случаи си действа фракталната природа на нещата.
С една дума...щото па ш`зафилософстваме- случило се е това, което е трябвало да се случи. А не това, което ти си искала да се случи. Но избора и го имала. Просто не си била убдена, че именно другите избори са правилните неща, въпреки че акъля ти го е пречупвал през представите си.
Бе..ти не беше ли руса?

ям букви

Мнемозина написа: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

Моят опит показва, че нямаме, поне аз нямам. Само дреболиите избирам.

[unknown] написа:

Мнемозина написа: Та се замислих: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

Естествено. Нашият живот е в наша власт. Другото мислене е за успокояване на гузната съвест.

Хм. Като бях по-млада и аз така мислех. Обаче сега съм почти сигурна, че изобщо не е в моя. И като гледам назад... май всичките ми избори са били с едно решение.

Gaspode написа:Казвал съм го вече, мисля
Единственото, над което имаме контрол, това е нашето отношение към нещата. Т.е. върху себе си.

Да, и това никак не е малко. Но пък и не върху всичките си отношения към нещата имаме власт.

vyara написа: Моят опит показва, че нямаме, поне аз нямам. Само дреболиите избирам.

Аз дреболия ли съм бре
Па я как ме избра да ти наплескам дупИто. Само тоя Гасподе...дето отменя наказания /и после не помни/

Та се замислих: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

П.П. Моля ясновидците да бъдат деликатни.

не знам дали имаТЕ избор за важните неща в живота
аз си имам и си го избирам
да не съм правен с пръст я[/quote]
надявам се да не звучи ясновидски
много плахо ми звучиш Мнемо сега
тва да не е кризата на на нашия набор
ако да, значи по бавно се развивам

Мнемозина написа:
Хм. Като бях по-млада и аз така мислех. Обаче сега съм почти сигурна, че изобщо не е в моя. И като гледам назад... май всичките ми избори са били с едно решение.

Аз пък, като бях по- млад не мислех така. Сега знам, че важните решения сам съм си ги взел, за добро или зло.
Другото е по течението, нали знаеш. То никога не те извежда на желаният бряг.

За моите важни неща нямах избор.
Ама за наистина важни и съдбовни неща говоря.
Иначе за другите не толкова важните, като че ли с годините взех да не си давам зор много - ако стане...
На младини много неща ми се виждаха страшно, ама страшно важни.
Сега вече не е така.
Много малко са ми важните неща.

МЪЖжжж написа: Онова за ясновидците ще го прескоча.
Винаги има повече от 1 вариант.
Да си умрел, да не си, и...всичко останало.
Въпроса е, че генералните неща ги взимаме като решение на младини /теорията за дървото/. И след време само можеш да избираш между клончетата на големия клон на който си се метнал в началото.
Може отсрещният клон много да ти харесва, да е "твоето клонче", но пътя до него е...или спускане назад до голямото разклонение или ...падане /с удар естествено/ до там и отново катерене.
Някой може и да прелети до отсрещното клонче. Но в повечето случаи си действа фракталната природа на нещата.
С една дума...щото па ш`зафилософстваме- случило се е това, което е трябвало да се случи. А не това, което ти си искала да се случи. Но избора и го имала. Просто не си била убдена, че именно другите избори са правилните неща, въпреки че акъля ти го е пречупвал през представите си.
Бе..ти не беше ли руса?

ям букви

Не, става дума за клони точно от сегашния етап на живота ми, но пък са дебелички и основни.
Щом се е случило това, което е трябвало да се случи, значи наистина не съм имала избор. А за другите избори бях абсолютно убедена и се борих като звяр почти.

Това с русата сега как да го чета?

vyara написа:

Мнемозина написа: дали наистина имаме някакъв избор за важните неща в живота? Вашият опит казва ли нещо по въпроса?

Моят опит показва, че нямаме, поне аз нямам. Само дреболиите избирам.

Да, и аз. Пък те дреболиите не са ми и много интересни да им се втренчвам...
Обаче си мисля колко енергия губи човек, за да открие единственото решение.

Кент написа:
не знам дали имаТЕ избор за важните неща в живота
аз си имам и си го избирам
да не съм правен с пръст я
надявам се да не звучи ясновидски
много плахо ми звучиш Мнемо сега
тва да не е кризата на на нашия набор
ако да, значи по бавно се развивам

Плахо? Не, не съм плаха, поне не повече, отколкото винаги съм била.
Пък и моите кризи бяха толкова много, че как да разбера коя баш е била на набора ни?

Не, става дума за клони точно от сегашния етап на живота ми, но пък са дебелички и основни.
Щом се е случило това, което е трябвало да се случи, значи наистина не съм имала избор. А за другите избори бях абсолютно убедена и се борих като звяр почти.

Това с русата сега как да го чета? [/quote]

имаме избор.
не всеки има кураж,възможност,свобода...
това ни възпира в избора ни

квото е станало- станало...
не можеш да го промениш...
не се кахъри.
това е моята философия

[unknown] написа:

Gaspode написа: върху себе си.

А това не е никак малко.

Бе не е малко
Ама не е и много
Повечето неща просто се случват с или без нашето одобрение... дори такива, които пряко и силно ни засягат...
Но като променим своето мнение/усещане/виждане/кактоискашгонаречи за нещата може би променяме самите тях?

[unknown] написа:

Мнемозина написа:
Хм. Като бях по-млада и аз така мислех. Обаче сега съм почти сигурна, че изобщо не е в моя. И като гледам назад... май всичките ми избори са били с едно решение.

Аз пък, като бях по- млад не мислех така. Сега знам, че важните решения сам съм си ги взел, за добро или зло.
Другото е по течението, нали знаеш. То никога не те извежда на желаният бряг.

Много интересно, виж как аз в сравнение с теб се от-развивам...

Gaspode написа: Но като променим своето мнение/усещане/виждане/кактоискашгонаречи за нещата може би променяме самите тях?

Точно така. Нали за това психолозите тръбят колко е важна позитивната нагласа. Води до положителни резултати. Едно отношение само към нещата, а колко е важно...
Е, аз много често я нямам де...

esti написа:За моите важни неща нямах избор.
Ама за наистина важни и съдбовни неща говоря.
Иначе за другите не толкова важните, като че ли с годините взех да не си давам зор много - ако стане...
На младини много неща ми се виждаха страшно, ама страшно важни.
Сега вече не е така.
Много малко са ми важните неща.

Да, това е една от хубавините на порастването.

doktorka написа:
имаме избор.
не всеки има кураж,възможност,свобода...
това ни възпира в избора ни

квото е станало- станало...
не можеш да го промениш...
не се кахъри.
това е моята философия

Не, не ставаше дума за кураж, а свободите и възможностите са смътна работа.

Не се кахъря, мисля си само. Нали Незнайния каза, че съм умислена и аз кво да правя.

Мнемозина написа:
Много интересно, виж как аз в сравнение с теб се от-развивам...

Ха-ха... Човек минава през различни етапи. И всеки сам- през своите си.

[
Не, не ставаше дума за кураж, а свободите и възможностите са смътна работа.

Не се кахъря, мисля си само. Нали Незнайния каза, че съм умислена и аз кво да правя. [/quote]

аз, като типична представителка на пернАтото царство, ...да призная ,че не мисля...
щото една ....мислила ,мислила инакрая се гътнала...

макар че :"Всичко е едно умишление,драгий мой приятелю жаркий..."

Gaspode написа:Казвал съм го вече, мисля
Единственото, над което имаме контрол, това е нашето отношение към нещата. Т.е. върху себе си.

точно така.
другото е илюзия.
допреди 5 години мислех различно.
нямам сили да се обосновавам.


Мнемо, аз не казах ли тогава че като дойде яйцето на г...няма да се питаш, то ще си се развие само?
може и да съм пропуснала де.

Semiramis написа: точно така.
другото е илюзия.
допреди 5 години мислех различно.
нямам сили да се обосновавам.


Мнемо, аз не казах ли тогава че като дойде яйцето на г...няма да се питаш, то ще си се развие само?
може и да съм пропуснала де.

Абе точно за гъз не каза.
Да ровя ли сега да проверявам?

Мнемозина написа:

Semiramis написа: точно така.
другото е илюзия.
допреди 5 години мислех различно.
нямам сили да се обосновавам.


Мнемо, аз не казах ли тогава че като дойде яйцето на г...няма да се питаш, то ще си се развие само?
може и да съм пропуснала де.

Абе точно за гъз не каза.
Да ровя ли сега да проверявам?

Semiramis написа:

Мнемозина написа:

Semiramis написа:
позволи на мен:
би ти казал, че е така понеже имаш избор
като дойде яйцето на д-то няма да ти остане време да си объркана

това с 3 думи може да каже същото, но поне опитах...

Хм.
А дали не би ми казал, че е така, защото само си мисля, че имам избор?

с колко думи?

това би ти го казал като се вържеш на предното
то е същото, но обърнато - като се вгледаш

Аааа, ама това е дупе и то е съвсем различно.

Благодаря. Поне си имам оправдателен ник.

doktorka написа:Не, става дума за клони точно от сегашния етап на живота ми, но пък са дебелички и основни.
Щом се е случило това, което е трябвало да се случи, значи наистина не съм имала избор. А за другите избори бях абсолютно убедена и се борих като звяр почти.

Това с русата сега как да го чета?

имаме избор.
не всеки има кураж,възможност,свобода...
това ни възпира в избора ни

квото е станало- станало...
не можеш да го промениш...
не се кахъри.
това е моята философия[/quote]

аз под същото разбирам, че нямаме избор
странно

поне говорим за едно и също

Мнемозина написа:Аааа, ама това е дупе и то е съвсем различно.

Благодаря. Поне си имам оправдателен ник.

е па ...развивам се ..нат-ю-рализъм леко..
мисля че ... ти по начало си знаеше всичко
просто не ни харесва


ПП
Мнемо, случайно да си чела "В неделя рано билки брала" .. на ..не помня на кой..нещо руско..
по темата е
една циганка, която знаеше бъдещето...
..
та..да питам как свършва? щото трябваше да я върна преди да я дочета, а напоследък ме преследва образа на тази..

квото е станало- станало...
не можеш да го промениш...
не се кахъри.
това е моята философия[/quote]

аз под същото разбирам, че нямаме избор
странно

поне говорим за едно и също[/quote]

зависи от гледната точка...
накъде си се обърнала.
напред ? или назад?

аз гледам напред.
напред имаш избор.
дори това да не се обърнеш назад,също е избор.( макар че ,по -скоро е продиктувано от инстинкта за самосъхранение)

Gaspode написа: Повечето неща просто се случват с или без нашето одобрение... дори такива, които пряко и силно ни засягат...
Но като променим своето мнение/усещане/виждане/кактоискашгонаречи за нещата може би променяме самите тях?

Променяме ги за себе си. Това поне със сигурност е така.

doktorka написа:квото е станало- станало...
не можеш да го промениш...
не се кахъри.
това е моята философия

аз под същото разбирам, че нямаме избор
странно

поне говорим за едно и също[/quote]

зависи от гледната точка...
накъде си се обърнала.
напред ? или назад?

аз гледам напред.
напред имаш избор.
дори това да не се обърнеш назад,също е избор.( макар че ,по -скоро е продиктувано от инстинкта за самосъхранение)[/quote]

да, съгласна съм, обаче като подминеш следващата контролна точка чак тогава ще видиш, че пак си нямал избор.


утре ще гледам, лека нощ от мен.

Semiramis написа:

Мнемозина написа:Аааа, ама това е дупе и то е съвсем различно.

Благодаря. Поне си имам оправдателен ник.

е па ...развивам се ..нат-ю-рализъм леко..
мисля че ... ти по начало си знаеше всичко

Уж да. Но нали знаеш, понякога между това да знаеш нещо по принцип и да достигнеш до конкретната му форма - пътят може да е дълъг. Или да е труден, което пак го прави дълъг.

Чувала ли си тая забележка към дама (направена от мъж, естествено): Твоето дупе е заприличало на задник и заплашва да прерасне в гъз?
Извинявам се.

[
утре ще гледам, лека нощ от мен.[/quote]

и ти като една пернАта твар си лягаш с кокошките...:blum:

лека нощ.

doktorka написа:[
утре ще гледам, лека нощ от мен.

и ти като една пернАта твар си лягаш с кокошките...:blum:

лека нощ.[/quote]

не ве...ужасни сте...едната ми оглежда ъъъ...някои части.., другата ми оглежда перата


друго ще правя
пък
ама няма да съм тук

Semiramis написа:
ПП
Мнемо, случайно да си чела "В неделя рано билки брала" .. на ..не помня на кой..нещо руско..
по темата е
една циганка, която знаеше бъдещето...
..
та..да питам как свършва? щото трябваше да я върна преди да я дочета, а напоследък ме преследва образа на тази..

Ама като се редактираш, докато пиша, мога и да ти пропусна допълнението.

Не, не съм. Но все някой русофил ще се обади.

Semiramis написа: не ве...ужасни сте...едната ми оглежда ъъъ...някои части.., другата ми оглежда перата

Уф.
Само последвах един ръкав в темата.
Не съм ти оглеждала перата!

избор винаги има!

никва деликатност,ааааааааааа
толкова чудни неща се случиха, а ти си седнала да мислиш дали не можело да бъдат по-хубави
драсни ми два реда, за да разбера защо си клюмнала така

Всъщност ти питаш две неща: имаме ли избор и доколко той зависи от околните обстоятелства/хора, така ми се чини на мен

Избор винаги имаме, може да не е правилното решение, но го имаме. Но когато сме обвързани със странични обстоятелства не винаги изборът ни зависи от нас.

snowprincess написа:избор винаги има!

никва деликатност,ааааааааааа
толкова чудни неща се случиха, а ти си седнала да мислиш дали не можело да бъдат по-хубави
драсни ми два реда, за да разбера защо си клюмнала така

Аз че ще ти драсна, ще ти драсна.
Обаче не съм клюмнала изобщо.
Даже напротив.
Анализирам си лятото само.