3o4o.net

............

[unknown] написа:До къде се простират? Разширяваме ги за познатите си, за приятелите още повече, а нужно ли е? Не е ли по- добре рязко да се отреагира и категорично да се заяви някакво отношение, позиция, вместо да си замълчим. Да преглътнем. Да бъдем толерантни. Това не вреди ли повече на отношенията?

Мисля си за тези неща, защото се усещам, че съм се променил. Променил съм си държанието тук. Преди бях по- директен и по- рязък и това ми се струваше нормално и естествено.
Може би защото сега ви чувствам по- близки, премълчавам някой неща, за да няма излишно напрежение? А при вас как е?
Забелязах, че дори и да изкажа несъгласие по някоя тема, след това няма ответен отговор. За да няма конфликти ли? Ако е така, значи и другите проявяват към мен повече от необходимата толерантност.
Ей такива неща ми се въртят из главата.
Я кажете вие какво мислите.

Аз ще ти кажа за последната тема с майката и детето. Накрая ти каза, че отговорите ни били повърхностни и не си го очаквал това.
Еми... ние не сме били там за да усетим истерията на майката. Коментираме повече по принцип. Няма причини да не ти вярвам. Като не сме наблюдавали едно и също, как да спорим изобщо? Не е толкова до толерантност, колкото до уважение на твоята позиция към оня момент... Аз лично затова не ти отговорих.
И друг път не съм ти отговаряла по подобни менения, защото ти си си ти и имаш право да бъдеш черноглед. Не си виновен, че си по-черноглед от необходимото. Аз лично те приемам такъв, защото не мога нищо да променя и да те накарам да видиш нещата от моята гледна точка. Това толерантност ли е?

Точно, заради това аз понякога си мисля, че не е много добре всички форумци да се познават и да са си близки.
Прекалено шлифовани стават отношенията.
Има си и хубави страни, разбира се.

...

kapincho написа:Не бях се замислял преди, но сега като те чета си мисля, че има два вида толерантност. Едната е "доброволна", желана, почти неосъзната - тази към близките ни хора. На тях прощаваме и премълчаваме със сърцето си, машинално, почти неосъзнато - защото ги обичаме. Но дори не си го казваме това "Прощавам ти, защото те обичам." Тази толерантност е просто в нас и е интегрирана част от отношенията ни с тези наши близки.

Другата толерантост е осъзнатата, принудената, неизбежната. Тя е насочена към останалти хора, които не принадлежат на кръга от наши близки. Нея проявяваме съвсем осмислено. Тя преминава през ума ни и ако при първата отговорът на въпроса "Защо?" е един едниствен - защото обичам, при втората отговорите са безброй и са различни за всеки отделен случай.

С годините се научих на втория тип толерантност, защото ми е необходима в работата, за да постигам целите си.

всъщност са три, а ти си овладял най-добрата:
1. Безрезервно доверчиво отношение към другия, Парадоксално търпение на отсрещния. Такава толерантност проявяват децата към своите властни родители, тя е наложена от обстоятелствата и не може да се приеме като позитивно явление.
2. Търпеливост към неща, които личността не може да промени, търпимост за собствено спокойствие. Това е изкуствена толерантност, която има много общо с нетолерантността. Този тип поведение не включва вникване в мотивите и същността на другия, различния, а само примирение с различието. Това крие опасност от реваншизъм в сгоден, за човек с такова поведение, момент.
3. Толерантност, която е добродетел. Умение за сътрудничество с другия, който е различен. Личности, които проявяват толерантност от този тип са силни, умни, опрощаващи.

Според мен толерантност означава да признаваш правото да другите да са различни,
и да ги приемаш каквито са.

Изразяването на емоциите, възникнали в някаква ситуация не е признак за нетолерантност. Аз поне често се ядосвам и съм рязка, но дори и да крещя, подбирам думите си, така че да е ясно че не отхвърлям човека срещу мен, а някое негово действие/изказване и т.н.. и не изключвам предположението, че може и аз да не съм права.

И ако въобще зависи от мен, предпочитам всичко да се изяснява на момента, в прав текст, дори и с цената на скандал, а не хората да се преструват, че всичко е наред - рано или късно това довежда до отчуждение, и до още по-голямо неразбирателство. Макар че, по мои наблюдения, по-разпространеното поведение са преструвките и комформизма, които на всичко отгоре се приемат за толерантност.

[unknown] написа:До къде се простират? Разширяваме ги за познатите си, за приятелите още повече, а нужно ли е? Не е ли по- добре рязко да се отреагира и категорично да се заяви някакво отношение, позиция, вместо да си замълчим. Да преглътнем. Да бъдем толерантни. Това не вреди ли повече на отношенията?

Мисля си за тези неща, защото се усещам, че съм се променил. Променил съм си държанието тук. Преди бях по- директен и по- рязък и това ми се струваше нормално и естествено.
Може би защото сега ви чувствам по- близки, премълчавам някой неща, за да няма излишно напрежение? А при вас как е?
Забелязах, че дори и да изкажа несъгласие по някоя тема, след това няма ответен отговор. За да няма конфликти ли? Ако е така, значи и другите проявяват към мен повече от необходимата толерантност.
Ей такива неща ми се въртят из главата.
Я кажете вие какво мислите.

Много мразя така някой да пусне тема и после да го няма, щото като ми отговаряш, може вече да мисля по друг начин.

Сега поред:
От моята гледна точка не винаги е по-добре да се реагира на момента. Тогава не заявяваш позиция, а даваш воля на емоция - което е малко по-различно. Но това си е моята гледна точка.

От друга страна, не смятам, че това, за което говориш, е точно толерантност. Писах го наскоро по друг повод, но мисля, че сме започнали да замълчаваме в някои случаи, защото не искаме да засегнем някого.
Което значи, че тук вече се не приемаме като случайно събрани хора.

Що се отнася до теб и твоето развитие: ами всички порастваме, бе, Незнайни! Я гледай Чавето как си е променила отношението към ЗГ...

Хайде със здраве, пък като се върнеш, ще видим тогава какво ще мисля.

vyara написа:Аз ще ти кажа за последната тема с майката и детето. Накрая ти каза, че отговорите ни били повърхностни и не си го очаквал това.
Еми... ние не сме били там за да усетим истерията на майката. Коментираме повече по принцип. Няма причини да не ти вярвам. Като не сме наблюдавали едно и също, как да спорим изобщо? Не е толкова до толерантност, колкото до уважение на твоята позиция към оня момент... Аз лично затова не ти отговорих.
И друг път не съм ти отговаряла по подобни менения, защото ти си си ти и имаш право да бъдеш черноглед. Не си виновен, че си по-черноглед от необходимото. Аз лично те приемам такъв, защото не мога нищо да променя и да те накарам да видиш нещата от моята гледна точка. Това толерантност ли е?

Да, това е толерантност.
Но ето- видя ли, че не е толкова трудно да се каже. Предпочитам да ми се казват нещата директно в очите. А аз не съм нито толкова черноглед, нито толкова сприхав, (колкото си мислят някой ), че да се обиждам и цупя при всяко мнение противоположно на моето. Пък и да се нацупя- какво от това?

[unknown] написа: А аз не съм нито толкова черноглед, нито толкова сприхав, (колкото си мислят някой ), че да се обиждам и цупя при всяко мнение противоположно на моето. Пък и да се нацупя- какво от това?

:lol: Ще прощавате, мили ми господине, че може да Ви се сторя малко нетолерантна, но това ме разсмя:blum::winkw:

На сега рано рано ще проявя нетолерантност, като запитам, защо темата за зочо годишнината е изтрита?
Или недовиждам нещо....

esti написа:На сега рано рано ще проявя нетолерантност, като запитам, защо темата за зочо годишнината е изтрита?
Или недовиждам нещо....

Две теми по-надолу, 24 часа...

4avdar4e написа:

esti написа:На сега рано рано ще проявя нетолерантност, като запитам, защо темата за зочо годишнината е изтрита?
Или недовиждам нещо....

Две теми по-надолу, 24 часа...

Не тази - закованата.

esti написа: Не тази - закованата.

На 5 стр., вече не е закована и съответно - потънала

[unknown] написа: Да, това е толерантност.
Но ето- видя ли, че не е толкова трудно да се каже. Предпочитам да ми се казват нещата директно в очите. А аз не съм нито толкова черноглед, нито толкова сприхав, (колкото си мислят някой ), че да се обиждам и цупя при всяко мнение противоположно на моето. Пък и да се нацупя- какво от това?

И аз много ценя откритостта. Прав си, че трябва да се казва и то на момента. После може да трябва време нещата да се осмислят, но само така има движение, разбиране и опознаване. Затова и никога не съм ти се връзвала, като си се цупил

не знам тотерантност и търписмост дали се припокриват.
няма значение обаче.

никва толерантност няма.
просто липсва пластмасовото зайче .
и сме улетели по него като ненормалняци.
някои улягат с времето,други не. има и трети които пък превъртат тотално.




*пластмасово зайче - при надбягвания с хрътки пускат едно пластмасово зайче което се движи и хрътките го гонят та се късат.
в случая пл. зайче може да бъде какво ли не но да е дразнител - я някой настъпен болезнен принцип, я това ,я онова ....
понякога като няма нищо то може и да се измисли такова.

[unknown] написа:До къде се простират? Разширяваме ги за познатите си, за приятелите още повече, а нужно ли е? Не е ли по- добре рязко да се отреагира и категорично да се заяви някакво отношение, позиция, вместо да си замълчим. Да преглътнем. Да бъдем толерантни. Това не вреди ли повече на отношенията?

Мисля си за тези неща, защото се усещам, че съм се променил. Променил съм си държанието тук. Преди бях по- директен и по- рязък и това ми се струваше нормално и естествено.
Може би защото сега ви чувствам по- близки, премълчавам някой неща, за да няма излишно напрежение? А при вас как е?
Забелязах, че дори и да изкажа несъгласие по някоя тема, след това няма ответен отговор. За да няма конфликти ли? Ако е така, значи и другите проявяват към мен повече от необходимата толерантност.
Ей такива неща ми се въртят из главата.
Я кажете вие какво мислите.

Едно е толерантност, друго търпимост.
Ако при всяко разминаване в гледните точки започвах да споря с хората около мен,
да настоявам упорито на своето и да не се опитвам да погледна от техния ъгъл, щях да се чуствам доста зле.
Твърдо вярвам, че един проблем се разрешава в спокоен разговор, иначе нещата само се утежняват.
Както отсрещната страна упорито отказва да ме чуе, прекратявам спора, стига да е възможно.
Не знам колко директен си бил преди - нямам база за сравнение. По моя аршин си доста рязък.
Не го приемай лично. Попита - отговарям. Имам и един колега с когото мненията ни по доста въпроси се разминават, за щастие, те не са свързани с работата ни, така че просто гледам да не ги засягам или пък ако той ги засегне - да си кажа мнението, но не тръгвам да го убеждавам кой е прав. Безмислено е, и останалите колеги в офиса не са длъжни да слушат караници, достатъчно е напрегнато на всички и без тях.

[unknown] написа:До къде се простират? Разширяваме ги за познатите си, за приятелите още повече, а нужно ли е? Не е ли по- добре рязко да се отреагира и категорично да се заяви някакво отношение, позиция, вместо да си замълчим. Да преглътнем. Да бъдем толерантни. Това не вреди ли повече на отношенията?

Мисля си за тези неща, защото се усещам, че съм се променил. Променил съм си държанието тук. Преди бях по- директен и по- рязък и това ми се струваше нормално и естествено.
Може би защото сега ви чувствам по- близки, премълчавам някой неща, за да няма излишно напрежение? А при вас как е?
Забелязах, че дори и да изкажа несъгласие по някоя тема, след това няма ответен отговор. За да няма конфликти ли? Ако е така, значи и другите проявяват към мен повече от необходимата толерантност.
Ей такива неща ми се въртят из главата.
Я кажете вие какво мислите.

Аз съм ти редовна контра, та към мене едва ли имаш претенции в тва отношение. Ако искаш да псувам, мога, но съм слаба ракия. М? Майна?

на мен толерантността ми е 2-ра природа

ама наистина

[unknown] написа:До къде се простират? Разширяваме ги за познатите си, за приятелите още повече, а нужно ли е? Не е ли по- добре рязко да се отреагира и категорично да се заяви някакво отношение, позиция, вместо да си замълчим. Да преглътнем. Да бъдем толерантни. Това не вреди ли повече на отношенията?

Мисля си за тези неща, защото се усещам, че съм се променил. Променил съм си държанието тук. Преди бях по- директен и по- рязък и това ми се струваше нормално и естествено.
Може би защото сега ви чувствам по- близки, премълчавам някой неща, за да няма излишно напрежение? А при вас как е?
Забелязах, че дори и да изкажа несъгласие по някоя тема, след това няма ответен отговор. За да няма конфликти ли? Ако е така, значи и другите проявяват към мен повече от необходимата толерантност.
Ей такива неща ми се въртят из главата.
Я кажете вие какво мислите.

До където сам си ги определиш. До където можеш сам да ги спазваш.