3o4o.net

............

Същите..

Знаеш ли, сънувах, че са ми пострадали ръцете в катастрофа. Нямах ги.. Беше ужасно. Точно толкова ужасно като в ония сънища, в които детенце се загубва.

П.П. Искам като дядо ми - пил 6 бири, легнал, а на другия ден го погребвахме. За това съм си мечтала винаги: да умра бързо и ... преди Зв. Той да страда, не аз. Егоистка. Да изкарам няколко сватби, да гледам внуци и един ден тихичко да си ида..

4avdar4e написа:преди Зв. Той да страда, не аз.

Звеневия написа:

4avdar4e написа:преди Зв. Той да страда, не аз.

Тва кво значи, че няма да страдаш ли?? Ами тогава да си заминавам спокойна...

Звеневия написа:

4avdar4e написа:преди Зв. Той да страда, не аз.

Ама какви сте сладури двамата
Бях гледала някакъв филм. Нещо за любов ще да е било. Та там героят искаше да живее точно до един ден, преди другия да умре - така че да е до последно с него, но да не преживее този ужас.
Оххх, тежка тема, няма да пиша по нея...

Темата със страховете не ме влече.
Но фактО, че другарката се страхува... Леко ме озадачи.
Не мисля за смрЪт, инвалидизация, преломи и промени.
Не искам да се лишавам от нито един миг от живота си.
Явно съм се БудизирАл ( ететавае мноо нова думичка!)

На мен нормалното ми състояние е да се страхувам от нещо.
Но естествено най-големите ми страхове са свързани с детето ми.

[unknown] написа:Най- много ме е страх да не загубя някой от семейството си. Тогава целият свят ще се срути...
Също много ме е страх да не остана на улицата и да не мога да изхранвам децата си.
Страх ме е да не умра бавно и мъчително. Не искам да гасна умирайки от рак, примерно. Искам от масивен инфаркт или инсулт.

А какви са вашите страхове?

Страхопъзльо!

Мен ме е страх, че може нещо да се случи и да вземеш да изпиеш повече бира от мен!!! :blum::blum:

Общо взето същите плюс-минус няколко.

Но в момента съм ги затиснала с един друг. И слава Богу, щото е значително по-бял кахър.

4avdar4e написа:

Аааа, тва за разчленяването и аз си ги сънува мтакива работи. Кога без ръка, кога без крак или очи...

Звеневия написа:

4avdar4e написа:преди Зв. Той да страда, не аз.

Нека страда Звеневия, той ще го понесе...

vyara написа: Оххх, тежка тема, няма да пиша по нея...

И кво кат е тежка? Само за леки работи ли да си пишем?

сър Айвънхоу написа:
Страхопъзльо!

Мен ме е страх, че може нещо да се случи и да вземеш да изпиеш повече бира от мен!!! :blum::blum:

Аз съм Бъзльострахов, не ме обиждай. Ся, що съ дразниш, че мога да изпия повече бира от теб, а?

[unknown] написа: Ся, що съ дразниш, че мога да изпия повече бира от теб, а?

Не се дразня бре! Страх ма е да не ме хванеш в момент, когато няма да съм във форма!

[unknown] написа:

А какви са вашите страхове?

Не обичам да се страхувам, затова и не отделям време на страховете си, които сигурно съществуват и обитават необезпокоявани подсъзнанието ми.
Вече съм разбрала, че както хубавото, така и лошото в най- общ смисъл са неотменна част от човешкия живот. Предпочитам да се радвам на нещата, които ме зареждат положително и по- малко да мисля за лошото, което може да ме споходи.

[unknown] написа:

Звеневия написа:

4avdar4e написа:преди Зв. Той да страда, не аз.

Нека страда Звеневия, той ще го понесе...

с тридневната брада, като го гледам



Абе къде ви е ... как да се изразя ... аз пък втора искам да си отида, понеже да не страда другия ... ... не че съм незаменима, мога и с това да се пошегувам, ама е ужасно.
и ако може докато спя


иначе същите страхове основно, но се правя че ги няма

[unknown] написа:

4avdar4e написа:

Аааа, тва за разчленяването и аз си ги сънува мтакива работи. Кога без ръка, кога без крак или очи...

много страшно, тва ... да пази Господ!

нещо за разведряване:

аз пък съм сънувала че "утре" ще умирам.
и си се приготвям. последна вана, дрешки, едно-друго ...
в някой си момент виждам един, който има да ми връща документи /тва в реала също си е така де/
и му казвам "Виж сега, аз утре съм заета, обаче вдругиден в 8 сутринта да си ми донесъл документите " с ясното съзнание /сънно-ясно/ че дължимото си е едно, а тва с умирането си е отделен въпрос

[unknown] написа:Най- много ме е страх да не загубя някой от семейството си. Тогава целият свят ще се срути...
Също много ме е страх да не остана на улицата и да не мога да изхранвам децата си.
Страх ме е да не умра бавно и мъчително. Не искам да гасна умирайки от рак, примерно. Искам от масивен инфаркт или инсулт.

А какви са вашите страхове?

не се страхувай...
живей за момента...
радвай се на семейството си -да са ти живи и здрави...
Карпе дием ,както са го казали.
няма да умреш бавно и мъчително -винаги има изход.
въпросът е дали ще си готов да се откажеш от бавногаснещия живот...

щото точно когато заумират..казват:"спаси ме! Направи всичко възможно..."
макар и преди това да знаят ,че са терминални и няма надежда.

та така...
докато си здрав ще можеш да работиш и да си изхранваш семейството...
зависи с колко можеш да сезадоволиш...

та моят страх реален е за близките ми.
и то не само децата ми...
имам приятели, които мисля и искам да добруват...тези дето са ми близки...

[unknown] написа:Най- много ме е страх да не загубя някой от семейството си. Тогава целият свят ще се срути...
Също много ме е страх да не остана на улицата и да не мога да изхранвам децата си.
Страх ме е да не умра бавно и мъчително. Не искам да гасна умирайки от рак, примерно. Искам от масивен инфаркт или инсулт.

А какви са вашите страхове?

Страхове -не!
Чувството за отговорност и вина ме мори мен. Дай ми алиби, и мога да понеса всичко.

Mila написа:

[unknown] написа:Най- много ме е страх да не загубя някой от семейството си. Тогава целият свят ще се срути...
Също много ме е страх да не остана на улицата и да не мога да изхранвам децата си.
Страх ме е да не умра бавно и мъчително. Не искам да гасна умирайки от рак, примерно. Искам от масивен инфаркт или инсулт.

А какви са вашите страхове?

Страхове -не!
Чувството за отговорност и вина ме мори мен. Дай ми алиби, и мога да понеса всичко.

Странно, а?!

Всъщност да, може да е някаква налудност, но знам, че ако нещо се случи с някой от скъпите за мен хора,
ще се обвинявам, баси, сега като го пиша, наистина налудничаво звучи, но наистина ще се обвинявам, че е не съм направила каквото трябва.

Mila написа:Странно, а?!

Всъщност да, може да е някаква налудност, но знам, че ако нещо се случи с някой от скъпите за мен хора,
ще се обвинявам, баси, сега като го пиша, наистина налудничаво звучи, но наистина ще се обвинявам, че е не съм направила каквото трябва.

не знаеш как ще живееш без тях или не знаеш как ще живееш със самообвиненията?
не го разбирам така

doktorka написа: не се страхувай...
живей за момента...
радвай се на семейството си -да са ти живи и здрави...
Карпе дием ,както са го казали.

Доки, аз точно това винаги съм си мислела: понеже много ме е страх (а повярвай ми, мен много ме е страх!!!), живея за момента. Не мисля за утре, другиден, важно е че днес съм се събудила! Че днес готините ми домашни пичове са имали проблеми или радости, че са ме нацелували (всеки по своему!), дори че съм с скарала с някой от тях. Това ме прави по-малко страхлива. Че ги има тях.. Защото толкова много ги обичам, че непрекъснато ме е страх. Той, страхът, е скрит дълбоко в мен, не му позволявам често да си показва главуняка, обаче от време на време ме преборва. И така си водим битка. Аз и моят страх за моите любими мъже

Mila написа: Страхове -не!
Чувството за отговорност и вина ме мори мен. Дай ми алиби, и мога да понеса всичко.

Пък аз съм точно наопаки:shocked:

Страх ме е единствено да не започне да ме е страх.
Не искам да привличам неприятности мислейки си, че са възможни.
Не случайно пожеланието за успех и здраве от народа е... "И да не ти се случва това, което мислят най-близките ти"
Разбра ме.

МЪЖжжж написа:Страх ме е единствено да не започне да ме е страх.

Абе, вие с моя си Мъжжжж да не сте роднини нещо:winkw:

4avdar4e написа:

Mila написа: Страхове -не!
Чувството за отговорност и вина ме мори мен. Дай ми алиби, и мога да понеса всичко.

Пък аз съм точно наопаки:shocked:

Твоето е нормално. Знам че това ми е проблем, и обикновено не говоря по въпроса, ама сега съм пила 2-3водки и ....

Май ми е време да си лягам.
Лека нощ!:-)

Mila написа: Твоето е нормално. Знам че това ми е проблем, и обикновено не говоря по въпроса, ама сега съм пила 2-3водки и ....

Май ми е време да си лягам.
Лека нощ!:-)

Що бе? Дай да решим проблема:-) Или поне да си поговорим за него, ако искаш



Пък ако не - лека!!!

П.П. То и мен е време някой да ме срита към леглото, ама трънчетата в главата не ми дават да спя.. А в 6 сутринта е тежкооооо---:crying:

Mila написа:ама сега съм пила 2-3водки и ....

Май ми е време да си лягам.

Опа, опааа... Сама си пиеш а? А Наздраве нещо...?!
Изяде ми краставичките не тъй срам.
Аре

4avdar4e написа: Абе, вие с моя си Мъжжжж да не сте роднини нещо:winkw:

Ми то у BG всички сме братчеди поне през 3-ма човека... та що па не. Още един повод

[unknown] написа: А какви са вашите страхове?

има някаква песен на някаква група (все не мога да се добера до името)
пеят нещо от сорта на:
Не се страхувай от това, което не можеш да видиш
Твоят единствен страх е вероятността

на ингилизийски е
Don't be afraid of what you cannot see
Your only fear is possibility

намерих го
малко ми е муден тоз Петърчо Мурев, за мойто харесване,
но текста става.
някой от форумните поети да се изяви с превода,
защото аз ще омацам пейзажа

Pete Murray - Opportunity Lyrics

And so it goes another lonely day
Your savin time but your miles away
Your fly was drownin in some bitter tea
For seeing lost opportunity

Find your mirror go and look inside
And see the talent you always hide
Don't go kidd yourself well not today
Satisfaction's not to far away

Hold on now your exits here
It's waiting just for you
Don't pause too long
It's fading now
It's ending all too soon you'll see

Soon you'll see

Your coffee's warm but your milk is sour
Life is short but your here to flower
Dream yourself along another day
Never miss opportunity

Don't be scared of what you cannot see
Your only fear is possibility
Never wonder what the hell went wrong
Your second chance may never come along

Hold on now your exits here
It's waiting just for you
Don't pause too long
It's fading now
It's ending all too soon you'll see

Soon you'll see

Hold on now your exits here
It's waiting just for you
Don't pause too long
It's fading now
It's ending all too soon you'll see

Soon you'll see

[unknown] написа:Най- много ме е страх да не загубя някой от семейството си. Тогава целият свят ще се срути...
Също много ме е страх да не остана на улицата и да не мога да изхранвам децата си.
Страх ме е да не умра бавно и мъчително. Не искам да гасна умирайки от рак, примерно. Искам от масивен инфаркт или инсулт.

А какви са вашите страхове?

Почти същите.

Хората често не се замислят, но ако се замислят ще ги треснат точно такива страхове......

Страхуваш ли се ще умреш.
Не се ли страхуваш пак ще умреш.
Е, защо тагава да се старахуваш?

Опитвам се да не се страхувам, иска ми се да вярвам, че ще намеря изход от всяка една ситуация, старая се съзнаието ми да е заето с положителни мисли защото злото никога не идва само и обикновено е повикано по някакъв начин.

4avdar4e написа:
П.П. Искам като дядо ми - пил 6 бири, легнал, а на другия ден го погребвахме. За това съм си мечтала винаги: да умра бързо и ... преди Зв. Той да страда, не аз. Егоистка. Да изкарам няколко сватби, да гледам внуци и един ден тихичко да си ида..

Всички искаме това, чаве, всички..Но от личния ми отпит и среща със смъртта разбрах, че за жалост нещата не са като по филмите:blink::shocked::(

БоЕВ написа:Страхуваш ли се ще умреш.
Не се ли страхуваш пак ще умреш.
Е, защо тагава да се старахуваш?

Опитвам се да не се страхувам, иска ми се да вярвам, че ще намеря изход от всяка една ситуация, старая се съзнаието ми да е заето с положителни мисли защото злото никога не идва само и обикновено е повикано по някакъв начин.

Така е- две смърти няма, а без една не може. Не се страхувам толкова за себе си, колкото за близките си.
И сте прави, че просто не трябва да се мисли за това, но понякога не може.

Звеневия написа:Явно съм се БудизирАл ( ететавае мноо нова думичка!)

Да Дудизираш е добре. Страшното е когато будаЛИзираш:blink::?

frisky lioness написа:Да Дудизираш е добре.

Искам превод!?

човек трябва да се освободи от страховете си каквито и да са те.
иначе е у музиката

Semiramis написа:

[unknown] написа:

4avdar4e написа:

Аааа, тва за разчленяването и аз си ги сънува мтакива работи. Кога без ръка, кога без крак или очи...

много страшно, тва ... да пази Господ!

нещо за разведряване:

аз пък съм сънувала че "утре" ще умирам.
и си се приготвям. последна вана, дрешки, едно-друго ...
в някой си момент виждам един, който има да ми връща документи /тва в реала също си е така де/
и му казвам "Виж сега, аз утре съм заета, обаче вдругиден в 8 сутринта да си ми донесъл документите " с ясното съзнание /сънно-ясно/ че дължимото си е едно, а тва с умирането си е отделен въпрос

Боже, хора, кви работи сънувате:blink::shocked:

Ей сега кат доди Сноу и шъ ви разнищи, че много са ми интересни тълкъваниците на сънищата...

Така или иначе е доказано, че човек сънува страховете си, но има и друго....