Друга история за куче (без циганин)
Публикувано на: 18.10.06, 13:30
Понеже се разприказвах за кучетата ми и ми стана тъжно, да ви разкажа и историята за Жожо Рижавия пират.
Името му е дадено от барманката на кръчмата. Беше рижав до последния косъм на опашката си. Едър, към 70 см. висок в холката*. Явно, наследник на добър род, но изоставен. Боец по рождение.
Взех го от улицата на видима възраст около година и половина, най-много две. Висеше пред механата, която използвах като студентски стол, близо до къщата ми. Бях му давал ядене. Бяхме си "приказвали" с него 2-3 пъти. Една петъчна вечер излизам от кръчмата и го виждам - мръсен, сплъстена козина, язви по хълбоците, гладувал до пълно оскелетяване. Целият се тресеше от студ. Казах му: "Хайде! Ела с мен!"
И той дойде.
Нахраних го, изкъпах го, а на др. ден го заведох при съседа ветеринар. Излекувахме го.
Интересното при него е, че въобще не излизаше от двора. Сърдеше ми се като го извеждах на разходка. Веднъж намерил дома си, въобще не желаеше да излиза от него.
Реагираше на повиквания "Жожо", "Гого" и "простак нещастен!" (като е направил някаква беля).
Стана интересно, когато синът на жена ми, моят нов син, ми дойде за първи път на гости. И той Георги, - Гого, - имаше си адаш вкъщи. Много се харесаха. Малкият за първи път общува с куче. В тяхната къща не са имали дом. животни. Ходеха като лепнати един за друг по двора. Той е отгледан в апартамант и да е в къща с двор за него беше приятно "Очудване", както дребния пишеше тази дума тогава.
Жожо ми беше "изтърсакът" във фамилията. А фамилията се състоеше от Анси и двете котки. Както си е нормално за изтърсаци, той получи най-мекото и минимално възпитание. Вече беше възрастен и почти не ставаше за дресировка. Като го обучавах, Анси му помагаше - показваше му какво се изисква от него. И го "юркаше" по нейн си кучешки начин.
Той почти веднага зае "луксозното издание" на кучешката къща на Анси - тя не я ползваше.
Тя трудно го прие "в семейството". В началото му беше много нахъсана. Страхуваше се, че ще ме открадне от нея. А той, горкият, все се вреше в мен. За първи път някой му обръща внимание, гали го, храни го и ТНТМ.
Като напусках къщата, същия ден се нанесоха новите наематели. Паралелен процес - аз се изнасям, те се нанасят. Свестни хора - семейство строителни работници. Предадох им властта върху Гого (същият и Жожо, и простак нещастен!). Бях ги запознал с него предварително.
И отгърмях към Младост с камиона с покъщнината си. С жена ми и детето започнахме да живеем заедно на квартира.
Същият следобед Жожо изчезнал. Новият наемател ми се обади да ми каже.
След ок. месец, излизайки сутринта да загрея колата, че беше вече зима, го намерих пред входа. В същия вид - охърбавял, мръсен и с рани по тялото.
Как ме е намерил... един бог знае.
Хазяинът ни не даваше да се гледат животни в апартамента му, та го излекувах, огладих му косъма и го закарах при Анси на село.
Жив и здрав е и лае басовито по кравите. Те нещо не му допадат като животински вид.
Както и редовно облагородява кръвта на местните кучета с наследниците си.
____________
* Холката се мери при първия гръден прешлен на гръбнака, веднага след шията, или при плешките на предните крака. Зависи от породата.
Името му е дадено от барманката на кръчмата. Беше рижав до последния косъм на опашката си. Едър, към 70 см. висок в холката*. Явно, наследник на добър род, но изоставен. Боец по рождение.
Взех го от улицата на видима възраст около година и половина, най-много две. Висеше пред механата, която използвах като студентски стол, близо до къщата ми. Бях му давал ядене. Бяхме си "приказвали" с него 2-3 пъти. Една петъчна вечер излизам от кръчмата и го виждам - мръсен, сплъстена козина, язви по хълбоците, гладувал до пълно оскелетяване. Целият се тресеше от студ. Казах му: "Хайде! Ела с мен!"
И той дойде.
Нахраних го, изкъпах го, а на др. ден го заведох при съседа ветеринар. Излекувахме го.
Интересното при него е, че въобще не излизаше от двора. Сърдеше ми се като го извеждах на разходка. Веднъж намерил дома си, въобще не желаеше да излиза от него.
Реагираше на повиквания "Жожо", "Гого" и "простак нещастен!" (като е направил някаква беля).
Стана интересно, когато синът на жена ми, моят нов син, ми дойде за първи път на гости. И той Георги, - Гого, - имаше си адаш вкъщи. Много се харесаха. Малкият за първи път общува с куче. В тяхната къща не са имали дом. животни. Ходеха като лепнати един за друг по двора. Той е отгледан в апартамант и да е в къща с двор за него беше приятно "Очудване", както дребния пишеше тази дума тогава.
Жожо ми беше "изтърсакът" във фамилията. А фамилията се състоеше от Анси и двете котки. Както си е нормално за изтърсаци, той получи най-мекото и минимално възпитание. Вече беше възрастен и почти не ставаше за дресировка. Като го обучавах, Анси му помагаше - показваше му какво се изисква от него. И го "юркаше" по нейн си кучешки начин.
Той почти веднага зае "луксозното издание" на кучешката къща на Анси - тя не я ползваше.
Тя трудно го прие "в семейството". В началото му беше много нахъсана. Страхуваше се, че ще ме открадне от нея. А той, горкият, все се вреше в мен. За първи път някой му обръща внимание, гали го, храни го и ТНТМ.
Като напусках къщата, същия ден се нанесоха новите наематели. Паралелен процес - аз се изнасям, те се нанасят. Свестни хора - семейство строителни работници. Предадох им властта върху Гого (същият и Жожо, и простак нещастен!). Бях ги запознал с него предварително.
И отгърмях към Младост с камиона с покъщнината си. С жена ми и детето започнахме да живеем заедно на квартира.
Същият следобед Жожо изчезнал. Новият наемател ми се обади да ми каже.
След ок. месец, излизайки сутринта да загрея колата, че беше вече зима, го намерих пред входа. В същия вид - охърбавял, мръсен и с рани по тялото.
Как ме е намерил... един бог знае.
Хазяинът ни не даваше да се гледат животни в апартамента му, та го излекувах, огладих му косъма и го закарах при Анси на село.
Жив и здрав е и лае басовито по кравите. Те нещо не му допадат като животински вид.
Както и редовно облагородява кръвта на местните кучета с наследниците си.
____________
* Холката се мери при първия гръден прешлен на гръбнака, веднага след шията, или при плешките на предните крака. Зависи от породата.
