3o4o.net

Лампичката над клавиатурата ми точно сега не иска да светне. Майната й

Не знам за сатурновите дупки, но аз от няколко дни съм в криза, интелектуална и емоционална, и сякаш и физическа..

Искам да ви поздравя с едно стихотворение и сега му дойде момента ...


Понякога по-много се обичахме...

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие...
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
хубаво.

И толкова далечно - като теб.

Хр. Фотев

аз изчетох стихотворението

нощем нещата са различни

Ох, много хубаво....
Аз щото повече пъти го изчетох.

vyara написа:Ох, много хубаво....
Аз щото повече пъти го изчетох.

Ето ти и още едно любимо в тоя дух, от Ани Илков:

НАСЪН

Как се кипри красивото!
(Грозното как ли се свива?...)
Как нощта ни огъва.
усуква,
увива:
как човекът прегръща
през рамото своя другар
и се пази от ереси,
както от стружки стругар.
Как ни гази нощта,
как ни мачка нощта,
как ни тъпче!
(Как поскъпва живота
дори в долнопробните кръчми...)
Но еленът
повдига сърната
на своите рога
и в уста я целува -
тъй стигат до свойта гора.
Там се борят дърветата,
там се бият явор със дъб -
и отвива тревата лицето си,
и ги гледа през скръб,
и ги гледа с усмивка,
със синьо-зелени очи...
И се кипри красивото
вътре в нощта. И бучи!

Ти си лягаш и бързо насън
се упътваш натам,
със животни танцуваш
по пътя към някакъв храм
и поникваш през тъмната нощ
ведно с цветята,
докато гръмнат звездите
и дойде зората!

А назаран се храниш
със своята пот
и със своето семе,
и си казваш:
- О, скотски живот!
Но нищо!
Нощта е бременна!

4avdar4e написа: и отвива тревата лицето си,
и ги гледа през скръб,
и ги гледа с усмивка,
със синьо-зелени очи...
И се кипри красивото
вътре в нощта. И бучи!

....
Но нищо!
Нощта е бременна!

[/color]

Мда, и това е много хубаво. Оставих пасажите, които ми харесаха най-много.
Мерси

vyara написа: Мда, и това е много хубаво. Оставих пасажите, които ми харесаха най-много.
Мерси

Мдааа, а това:
Как поскъпва живота
дори в долнопробните кръчми...


Уффф, даже не мога да съм сериозна вече:winkw:

4avdar4e написа: Мдааа, а това:
Как поскъпва живота
дори в долнопробните кръчми...

Аааа, това е прозаично отклонение, тъй да се каже :lol:

**** **** ****
Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти
и нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави,
и косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - Обичай ме!
Не се щади - Обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си , очите си- със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми за винаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
Обичай ме,
По улиците след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава...Най - хубава си в стаята
въвъ тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги ще засвяетя в тъмното.
Наистина си хубава повярвай ми.
И се старай докрая да си хубава.
Не толкова заради мен, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай моляте с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме
Как искам да те задържа за винаги
да те обичам винаги -
завинаги.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави
и очите ти колко са хубави
и ръцете ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

***
любимо

Semiramis написа: Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай моляте с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме
изпълвай ме с детинско изумление.

Тази част ми е най-любимата

4avdar4e написа:

Semiramis написа: Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай моляте с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме
изпълвай ме с детинско изумление.

Тази част ми е най-любимата

аз него много го обичам.
ама мно-го.
щото е истински...

мерси чаве...

а аз гледах Лорд-а на ринговете ..както казва син ми...
и рев ,рев там където той я видя -тя като всъщност се оказа жива....

много ми харесва тяхната любов...
ама много.

doktorka написа:.....
много ми харесва тяхната любов...
ама много.

и на мен ми харесва

така съм си представяла крал и кралица

...
Докато вървиш
из паркове и градини
само за да целува ходилата ти
есента съблича своите дървета
само за да целува ходилата ти.

Есента те обича като мен
с безброй очи
и като мен
копнее да те
разсъблече като дърветата.
...

Девойки!

И на мен ми е меланхолно и сънливо.

Обаче ще ви поздравя с ей това:

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров