3o4o.net

Публикувано на: **10.10.07, 15:43**

когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Публикувано на: **10.10.07, 15:45**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Мерака умира последен, да знайш

Живота си е сериозно нещо и трябва съвсем сериозно да се изживее, мдам

Публикувано на: **10.10.07, 15:47**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Защото много често точно тези хора забравят, че също са смътрни

Публикувано на: **10.10.07, 15:48**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

интересно ,че я подхващаш тази мисъл...
и аз си мисля за това
тази година-хоп! и се изниза...
без да я усетя..
но и без много да мисля.

вземаш каквото можеш и когато можеш...

нали съм виказвала за моята пацинтка,която на 65 години получи следното предложение от мъжа с когото живее от 10 години.
застанал на колене пред нея един ден доакто тя нещо си шиела на дивана и и казал:
" Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....

и много ми харесва..
ама мно-го.

Публикувано на: **10.10.07, 15:49**

трябва да има сериозни иначе другите ще умреме от глад бре:-)

Публикувано на: **10.10.07, 15:54**

doktorka написа: " Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....

тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...

Публикувано на: **10.10.07, 15:56**

bead_ написа: тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...

:rotfl24:

Леле, каква си сериозна

Публикувано на: **10.10.07, 15:57**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Мисля си, че е до характер. Пък характеропатии колкото щещ

Публикувано на: **10.10.07, 15:58**

4avdar4e написа:
bead_ написа: тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...
:rotfl24:

Леле, каква си сериозна

освен тва я ми покажеш дивеч за дране, я ми е минал мерака то-тал-но:winkw:

Публикувано на: **10.10.07, 16:00**

тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...[/quote]

:rotfl24::rotfl24:

там е цялата работа...
забележи градацията...
тя точно така го каза...
и беше изкл доволна....

малко са тия дето могат...

Публикувано на: **10.10.07, 16:03**

bead_ написа:
doktorka написа: " Ти готвиш много добре,грижиш се за мен,знаеш как се дере сърна и аз те обичам.Нека да се оженим"
и се ожениха....
тоя е нямал много голям избор... аз поне не познавам някоя друга мацка да може да дере дивеч...

:rotfl24::rotfl24:

Публикувано на: **10.10.07, 16:08**

мда бе, вземаш, обаче...все някой ще вземе да ти каже : я се дръж сериозно, моля ти се , остави, такъв е живота...

Публикувано на: **10.10.07, 16:12**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

На мен не ми става тъжно пък, някой като се вземе насериозно. Хак да му е.

Който не умее да вижда хубавото и смешното на живота, си заслужава орисията....
Не познавам свестен човек, който да се взема насериозно. Някой да познава?

Публикувано на: **10.10.07, 16:40**

Публикувано на: **10.10.07, 16:41**

kapincho написа:
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам

:rotfl24::rotfl24:

Много си чувствителен, бе:blum::winkw:

Публикувано на: **10.10.07, 16:43**

Публикувано на: **10.10.07, 16:44**

kapincho написа:За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам

Ние, като млади, като (зло)употребим с алкохолеца "деряхме котки", ама чак пък сърни...

П.П. Аз лично малко съм извършвал тези дейности... щото то нали от неопитност, ама после, когато бързопридобих опит, не съм хабил мат'рял

Публикувано на: **10.10.07, 16:45**

Публикувано на: **10.10.07, 16:47**

frisky lioness написа:
kapincho написа:
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам
:rotfl24::rotfl24:

Много си чувствителен, бе:blum::winkw:

ма пъ на жена му колко й е лесно. щом реши да се отърве - бум! една неодрана сърна и той сам ще си събере багажа. кво да кажем ние, дет сме сбъркали да се оженим за пишман-ловци?!?!? като почне септември с яребиците, после едър дивеч, тъкмо свърши ловния сезон - дошъл риболовния... как ние ще се отървем?!?!?
калиостро, почвай да събираш дарения и за мене!!!

Публикувано на: **10.10.07, 16:47**

Fairy of the Flowers написа:мда бе, вземаш, обаче...все някой ще вземе да ти каже : я се дръж сериозно, моля ти се , остави, такъв е живота...

Такива 'съветници" обикновено ги пускам да плуват по реката, колкото по- далеч от тях, толкова по- добре:-)

Публикувано на: **10.10.07, 16:53**

Публикувано на: **10.10.07, 16:58**

kapincho написа:
По соц време един от братовчедите ми, лека му пръст, беше учител на вечерници в Добруджа. Един ден се звъни на вратата му. Отваря жена му и гледа един с едно живо агне на гърба . "Аз таковата ... за другаря К ... щото ми даде диплома." Тя шашната го напъдила: "Бе къде си тръгнал с това живо агне, бе! Акъл имаш ли? Мерси за благодарностите, ама това агне си го носи от дето си го донесъл!"
Не минал и час и на вратата пак се звъни. Оня същия с един чувал - "Права бяхте другарко, то живо агне кво да го правите. ето ви го заклано и одрано." Взела го братовчедката.

хахахахахаха....

:rotfl24::rotfl24:
ей, не си се търкулил много надалече от братовчедката тиииии:blum:

Публикувано на: **10.10.07, 17:08**

[
За друго не знам, ама ако моята стопанка поиска да дера сърна, веднага се развеждам

[/quote]

ми дивеча с кожа трудно се яде...
много трудно
пробвал ли си?

инструменти

ето и набор с инструменти си имат хората

Публикувано на: **10.10.07, 17:48**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Колко е смешно да бъдеш сериозен понякога...

Забелязали ли сте на какво се смеят най-често хората... На други хора, които са СЕРИОЗНИ

. Ако Бъстър Кийтън се беше смял пред камерата, сигурно ефектът би се развалил.

Публикувано на: **10.10.07, 17:57**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

За прекалено предпазливите ли става дума?
Много искам да съм от тях и дори понякога започвам да си вярвам, че съм от тях, но на практика винаги се издънвам.

А дали животеца ще ти свърши, защото прекалено мислиш, или обратното - хвърляш се с рогите и си чупиш тиквата......не е от значение.
Той така и така си свършва.
И винаги си прецакан.

Публикувано на: **10.10.07, 18:02**

kapincho написа: Абе да ви питам - какво точно значи да се вземаш на сериозно? Питането е сериозно.

И аз това се чудих по едно време, като се замислих.
Обаче не знам... Мога само несериозно да ти отговоря

, а пък редно ли е щом питаш сериозно?

Публикувано на: **10.10.07, 18:03**

Себе си не взимам на сериозно, обаче това, дето имам да го правя, ако не го приема сериозно, не мога да го свърша.

Обаче това какво общо има с живота, не знам.

Май мисля, че постоянната сериозност и постоянният хилеж са еднакво подозрителни като душевно (и духовно) здраве.

Публикувано на: **10.10.07, 18:11**

Мнемозина написа:Себе си не взимам на сериозно, обаче това, дето имам да го правя, ако не го приема сериозно, не мога да го свърша.

Обаче това какво общо има с живота, не знам.

Май мисля, че постоянната сериозност и постоянният хилеж са еднакво подозрителни като душевно (и духовно) здраве.

Да си сериозен е друго, то не пречи.
А последното е съвсем вярно, но пак не е по темата

Публикувано на: **10.10.07, 18:29**

Публикувано на: **10.10.07, 18:37**

Публикувано на: **10.10.07, 18:39**

kapincho написа:
Питането ми е в смисъл:

Ако предприемам изпреварване с колата, в която е семейството ми, трябва ли да се взема насериозно, или мога да се помайтапя?

Когато разглеждам молбите за работа на 170 човека, трябва ли да се взема на сериозно като, човек, който освен всичко друго, донякъде определя съдбата на някои от тези хора или мога да се позабавлявам?

Когато нареждам на някой колега да се качи на връх баира въпреки пороя и липсата на път, трябва ли да се взема на сериозно или мога да му скроя някоя шегичка, като му кажа, че съоръженията са се повредили, а те са в пълна изправност?

И т.н.

Та какво е да се взимаш на сериозно?

И ти като Мнемо смесваш нещата.
За мен това значи егото ти да е голямо, най-простичко казано.

Публикувано на: **10.10.07, 18:44**

Публикувано на: **10.10.07, 18:47**

kapincho написа: Аааа, демек на човека да му е голям знаменателя. В малките класове една учителка ни казваше, че човек е като дробно число, в което числителят е това, което хората мислят за него, а знаменателят - това, което той сам мисли за себе си и колкото по-малък е числтелят и/или по-голям знаменателят, толкова по-малка е дробта, т.е. стойността на човека.

Точно.

Публикувано на: **10.10.07, 18:48**

vyara написа:
Мнемозина написа:Себе си не взимам на сериозно, обаче това, дето имам да го правя, ако не го приема сериозно, не мога да го свърша.

Обаче това какво общо има с живота, не знам.

Май мисля, че постоянната сериозност и постоянният хилеж са еднакво подозрителни като душевно (и духовно) здраве.
Да си сериозен е друго, то не пречи.
А последното е съвсем вярно, но пак не е по темата

Ама не е така, защото в темата си пише "себе си и живота".
Ако беше само "себе си", щеше да си права.
Виж, животът е друго нещо - той е всякакъв и понякога ни принуждава да го вземаме и на сериозно.

Публикувано на: **10.10.07, 18:56**

Мнемозина написа: Ама не е така, защото в темата си пише "себе си и живота".
Ако беше само "себе си", щеше да си права.
Виж, животът е друго нещо - той е всякакъв и понякога ни принуждава да го вземаме и на сериозно.

Така е, права си. Аз разглеждам въпроса за "себе си", който е по-лесен.

Публикувано на: **10.10.07, 19:03**

Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...

Живота е сериозен с мен и аз трябва да съм такъв с него. Пък като свърши- свърши. Ще се отървем един от друг- аз от живота и той от мене.

Публикувано на: **10.10.07, 19:11**

frisky lioness написа:
Fairy of the Flowers написа:когато хората приемат себе си и живота твърде сериозно. И докато мислиш и претегляш какво може да спечелиш и какво да загубиш...вземе че ти мине мерака или животецът вземе че свърши...
Защото много често точно тези хора забравят, че също са смътрни

Т

точно така Frisky lioness .....това е отговора: мислиш много и претегляш ако тотално си забравил колко близко е краят.....
Fairy of the Flowers, една изтъркана мъдрост за теб - "когато печелим незнаем какво губим и губим ли какво печелим", тъй че аре захвърли теглилката ;)

Публикувано на: **10.10.07, 20:00**

kapincho написа: Виж са, половин прасе съм транжирал (един път). Вярно, че от пресните пържолки и на следващия ден не можах да ям, ама си свърших работата. Но сърничка ... по-скоро ще почна и аз да паса.

Ако знаеш в колко свински и агнешки убийства съм участвал... Бедна ти е фантазията! Голям кеф е!
Много обичам, след като го опърлят и измият прасето и касапа почне да го транжира, да си обелвам по малко кожица от прасчо и да си похапвам! Да знаеш, че по-сладко от това не съм ял!

А и сърничка съм похапвал... вкусничка е задушена със зеленчуци...

Публикувано на: **10.10.07, 20:06**

сър Айвънхоу написа:
Ако знаеш в колко свински и агнешки убийства съм участвал... Бедна ти е фантазията! Голям кеф е!
Много обичам, след като го опърлят и измият прасето и касапа почне да го транжира, да си обелвам по малко кожица от прасчо и да си похапвам! Да знаеш, че по-сладко от това не съм ял!
А и сърничка съм похапвал... вкусничка е задушена със зеленчуци...

Публикувано на: **10.10.07, 20:41**

това, което приемаме на сериозно от себе си и от живота, е плод на само нашето (вероятно болно) въображение. Нищо тъжно няма в приемането на сериозността на живота и себе си в частност, като парче от този пъзел, ако знаем кои сме. Напротив, бих казал, че това е дори опияняващо и просветляващо. За съжаление, малцина са щастливците избрани да достигнат това ниво. Но поне можем да опитваме.

3o4o.net

Колко тъжно е

Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Re: Колко тъжно е

Тъжно е само, когато