3o4o.net

Публикувано на: **12.10.07, 22:01**

Ей това е истината за мене.

Нямам представа как се пуска песен тук, но не съм скръндза и ще споделя цялата страничка. Който иска да си избере по вкус.

store3.data.bg/bachovoto/MP3/Folklor/Narodni%20pesni/

Значи, тва ми е мъката , тва ми е болка....ей ке умрам...не бе, ке крадна момата

Ае весело!:-)

Публикувано на: **12.10.07, 22:22**

БоЕВ написа:Ей това е истината за мене.

Нямам представа как се пуска песен тук, но не съм скръндза и ще споделя цялата страничка. Който иска да си избере по вкус.

store3.data.bg/bachovoto/MP3/Folklor/Narodni%20pesni/

Значи, тва ми е мъката , тва ми е болка....ей ке умрам...не бе, ке крадна момата

Ае весело!:-)

Много позната още от детството ми музика. Дядо често пееше. Катерино моме, сигурно защото едната му щерка се казва Катерина, Ако умра ил загина, Македонско девойче, Цветините очи, другата щерка носеше името Цвета. Скоро пуснах Облаче ле на дребния и той се разплака. Забърчи устнички и взе да хлипа.

Наздраве, друже!

Публикувано на: **12.10.07, 22:26**

Наздраве!

Моят дядо пък пееше Йовано, баба ми се казваше Иванка, Малки моми Дунава газеха (две щерки - майка ми и леля ми), а на мен ми пускаше Заблеяло ми агънце на, срам ме е да кажа, но забравих името на певеца.

PS
Борис Машалов, не бях сигурен, но проверих.

http://audio.neogen.bg/user/plamidenkov ... x5t13ipn7/

Заблеяло ми агънце
В тодорови кошари
Като му агне заблея
Цялото му стадо разблея

Тодор на агне продума
Агънце байно рогато
Защо ми жално заблея
Та ми стадото разблея

Дал ни ти требва свилена
Или зупта не стига
Агънце жално продума
Байно льо бачо Тодоре
Къде е мойта майчица

Тодор на агне продума
Агънце байно рогато
Таз сутрин рано в неделя
Дойдоха трима търговци
Шепа алтъни дадоха
Рогуша на тях продадох

Агънце жално продума
Помниш ли байно Тодоре
Когато Тунджа придойде
Синджир мостове събори
Твоето стадо шарено
Отвътре като остана

Ти покрай прага ходеше
Жално си милно плачеше
Моята майка Рогуша
Тя ти стадото преведе

Помниш ли какво обеща
Каква ти беше думата
Рогата ще и позлатиш
Краката ще и посребриш
Защо я байно продаде
На тези върли касапи

Тодор си жално нажали
С меден си кавал засвири
Като си с кавала свиреше
Сълзи му кавал обливат

Публикувано на: **12.10.07, 22:37**

Remmivs написа:Наздраве!

Моят дядо пък пееше Йовано, баба ми се казваше Иванка, Малки моми Дунава газеха (две щерки - майка ми и леля ми), а на мен ми пускаше Заблеяло ми агънце на, срам ме е да кажа, но забравих името на певеца.

Певецът е Народен, как пък не се сещаш...

Да не е бил Борис Машалов?
Не че ги знам толкова.

Публикувано на: **12.10.07, 22:42**

Мнемозина написа:Да не е бил Борис Машалов?
Не че ги знам толкова.

Именно, Машалов помнех само, не исках да се излагам. Сега я намери и пак я чух. И си спомних дядо ми и баба ми. Много ме обичаха. И аз тях. Липсват ми.

Публикувано на: **12.10.07, 22:44**

Remmivs написа:
Мнемозина написа:Да не е бил Борис Машалов?
Не че ги знам толкова.
Именно, Машалов помнех само, не исках да се излагам. Сега я намери и пак я чух. И си спомних дядо ми и баба ми. Много ме обичаха. И аз тях. Липсват ми.

Липсват, да, винаги липсват.

Със смъртта на първия от тях човек всъщност започва да губи детството си. Поне като съдя по себе си...

Публикувано на: **12.10.07, 22:47**

Мнемозина написа:Липсват, да, винаги липсват.
Със смъртта на първия от тях човек всъщност започва да губи детството си. Поне като съдя по себе си...

Така е, уви! При мен също беше точно така. Дано някой ден отново се съберем. Иначе всичко е една пълна безсмислица. Едно празно ехо от тишината на бъзмълвието на мракът и пустотата на леда.

Публикувано на: **12.10.07, 23:02**

Remmivs написа:
Мнемозина написа:Липсват, да, винаги липсват.
Със смъртта на първия от тях човек всъщност започва да губи детството си. Поне като съдя по себе си...
Така е, уви! При мен също беше точно така. Дано някой ден отново се съберем. Иначе всичко е една пълна безсмислица. Едно празно ехо от тишината на бъзмълвието на мракът и пустотата на леда.

Нека засега се надяваме, че ни гледат отгоре и ни помагат.
Може ли така?

Публикувано на: **12.10.07, 23:16**

Мнемозина написа:
Remmivs написа:
Мнемозина написа:Да не е бил Борис Машалов?
Не че ги знам толкова.
Именно, Машалов помнех само, не исках да се излагам. Сега я намери и пак я чух. И си спомних дядо ми и баба ми. Много ме обичаха. И аз тях. Липсват ми.
Липсват, да, винаги липсват.
Със смъртта на първия от тях човек всъщност започва да губи детството си. Поне като съдя по себе си...

Много интересно. Мен не ме обичаха, и съответно не ми липсваха.
Обаче смъртта си е смърт, както и да го гледаш.

И до ден днешен не знам,
дали да им благодаря, или да ги проклинам,
заради тяхната не-обич...

Публикувано на: **12.10.07, 23:24**

Mila написа:
Много интересно. Мен не ме обичаха, и съответно не ми липсваха.
Обаче смъртта си е смърт, както и да го гледаш.

И до ден днешен не знам,
дали да им благодаря, или да ги проклинам,
заради тяхната не-обич...

Всеки случай си е различен.

Наистина, не бих могла да се оплача от липсата на внимание у родителите ми.
Обаче чувството за безвремие и безметежност при баба и дядо - това беше нещо омайващо.
А и дядо беше много странен човек. Отиде си, когато бях на 11 години. Спомням си как - понеже се събуждах по обед и вечер не можех да заспя - ме водеше в задния двор, сядахме на земята и ми показваше съзвездията.
Нищо не съм научила тогава, и досега само Орион и Голямата мечка разпознавам, но усещането ми е останало - защото е свързано с него. И защото говори за него.

Публикувано на: **12.10.07, 23:40**

Мнемозина написа:
Mila написа:
Много интересно. Мен не ме обичаха, и съответно не ми липсваха.
Обаче смъртта си е смърт, както и да го гледаш.

И до ден днешен не знам,
дали да им благодаря, или да ги проклинам,
заради тяхната не-обич...
Всеки случай си е различен.

Наистина, не бих могла да се оплача от липсата на внимание у родителите ми.
Обаче чувството за безвремие и безметежност при баба и дядо - това беше нещо омайващо.
А и дядо беше много странен човек. Отиде си, когато бях на 11 години. Спомням си как - понеже се събуждах по обед и вечер не можех да заспя - ме водеше в задния двор, сядахме на земята и ми показваше съзвездията.
Нищо не съм научила тогава, и досега само Орион и Голямата мечка разпознавам, но усещането ми е останало - защото е свързано с него. И защото говори за него.

Да бе, разбирам.
Затова казах, че се чудя, дали не трябва да им благодаря, че не ми липсват...Когато умре близък, болката е голяма. Но когато не ти е чак толкова близък - по-малка. Това, което не са могли да ми дадат, докато са били живи, са ми го дали в смъртта си. Равновесие, един вид. Нещо такова ми се мотае из главата.

Публикувано на: **12.10.07, 23:45**

Мнемозина написа:Нека засега се надяваме, че ни гледат отгоре и ни помагат.
Може ли така?

Dum spiro, spero!

Публикувано на: **12.10.07, 23:50**

Mila написа:Да бе, разбирам.
Затова казах, че се чудя, дали не трябва да им благодаря, че не ми липсват...Когато умре близък, болката е голяма. Но когато не ти е чак толкова близък - по-малка. Това, което не са могли да ми дадат, докато са били живи, са ми го дали в смъртта си. Равновесие, един вид. Нещо такова ми се мотае из главата.

Не знам, не искам да ти прозвучи като упрек към твоите роднини или нещо такова, но за мен и обичта им, и болката от раздялата с тях са ми еднакво скъпи и някак си ме карат да се радвам, че ми е мъчно за тях. Смахнато е, знам. А иначе си права може би донякъде. Когато почина последната ми баба преди няколко години голямата ми щерка каза - на мен не ми е мъчно, аз не я познавах много. Каза го все едно се оправдаваше, но аз си мисля, че това беше нейната защитна реакция. Нейният бент на детството. Удържа. Тя, всъщност наистина нямаше много контакти с тази си прабаба.

Публикувано на: **13.10.07, 00:50**

Ей, странна порода сме тва балканците - една песен за сватба, една песен за погребения.

Веселете се бе хора - живейте! Ударете по една ока вино, кажете на човека до вас, че го обичате защото утре може и да е късно...мааму стара, гадно нещо е живота, ама трябва да го мачкаме, за да не ни мачка той.

И какво исках да кажа...нищо...забравих.

Публикувано на: **13.10.07, 00:53**

Niya написа:Скоро пуснах Облаче ле на дребния и той се разплака. Забърчи устнички и взе да хлипа.
Наздраве, друже!

Майка ми ме разплакваше с "едно дете мало", и днеска като я чуя и буца ми засяда в гърлото, а сълзите напират-напират и аха да бликнат по бузите

Публикувано на: **13.10.07, 01:06**

Remmivs написа:Наздраве!

Моят дядо пък пееше Йовано, баба ми се казваше Иванка, Малки моми Дунава газеха (две щерки - майка ми и леля ми), а на мен ми пускаше Заблеяло ми агънце на, срам ме е да кажа, но забравих името на певеца.

PS
Борис Машалов, не бях сигурен, но проверих.

http://audio.neogen.bg/user/plamidenkov ... x5t13ipn7/

Заблеяло ми агънце
В тодорови кошари
Като му агне заблея
Цялото му стадо разблея

Тодор на агне продума
Агънце байно рогато
Защо ми жално заблея
Та ми стадото разблея

Дал ни ти требва свилена
Или зупта не стига
Агънце жално продума
Байно льо бачо Тодоре
Къде е мойта майчица

Тодор на агне продума
Агънце байно рогато
Таз сутрин рано в неделя
Дойдоха трима търговци
Шепа алтъни дадоха
Рогуша на тях продадох

Агънце жално продума
Помниш ли байно Тодоре
Когато Тунджа придойде
Синджир мостове събори
Твоето стадо шарено
Отвътре като остана

Ти покрай прага ходеше
Жално си милно плачеше
Моята майка Рогуша
Тя ти стадото преведе

Помниш ли какво обеща
Каква ти беше думата
Рогата ще и позлатиш
Краката ще и посребриш
Защо я байно продаде
На тези върли касапи

Тодор си жално нажали
С меден си кавал засвири
Като си с кавала свиреше
Сълзи му кавал обливат

Ех, беше то. На Дядо ми две лета подред му идваха гости, някакви студенти, записваха песни, снимаха го с ордените от войната...а той ги знаеше, едни такива дето преминават полека в речитатив, в една песен цяла житейска история беше събрана. Свиреше на окарина, дудук, всяка вечер в пет часа излизаше пред къщи, сядаше на трикракото столче и започваше да свири, хората си сверяваха часовника по него...а, аз бях малък.
Хубаво ми е да си спомням за него, за всички тях дето си отидоха. Съжалявам само за едно, не можах да им кажа/покажа колко много ги обичам.

пп Този мой дядо като почина, аз бях в казармата. Шапкарите скрили телеграмата и докато роднините се свържат с мен беше минала седмица. Не го изпратих в последния му път, през купчина пръст си взехме сбогом.

Публикувано на: **13.10.07, 01:08**

Мнемозина написа:

Нека засега се надяваме, че ни гледат отгоре и ни помагат.
[/quote]

И че са на едно по-хубаво място!:-)

Публикувано на: **13.10.07, 01:12**

Mila написа:
Много интересно. Мен не ме обичаха, и съответно не ми липсваха.
Обаче смъртта си е смърт, както и да го гледаш.

А пък баба ми до две години не ме е поглеждала и не са си говорили с майка ми, защото не е искала да ме кръсти на нея - Магдален.

Простил съм и вече, не съм карезчия.

Публикувано на: **13.10.07, 06:09**

Remmivs написа:И си спомних дядо ми и баба ми. Много ме обичаха. И аз тях. Липсват ми.

И при мен е така. Знам, че не се разбираха много с родителите ми, но живеехме в една къща и те бяха с нас винаги. Като деца 1, 2 клас си говорихме с братовчедка ми какво ще правим, ако ги загубим.
" И представяш ли си, НИКОГА, АМА НИКОГА, повече няма да се върнат на земята и няма да ги видим.":shocked: Черната дупка, която зейваше пред нас ни плашеше. И сега си мисля, не си и помисляхме, че и нас ни чака същото. Ние бяхме вечни.

Публикувано на: **13.10.07, 10:31**

БоЕВ написа: кажете на човека до вас, че го обичате защото утре може и да е късно...

След смъртта на баба ми, ми остана една огромна пустота, която с нищо не мога да запълня. Сънувах я всяка седмица, години наред. И съня беше все един и същ - че отивам при нея и оставам завинаги. Защото там имаше любов, която никъде я няма....
Помня как последния път като я видях, я снимах. Сякаш знаех, че е за последно, а иначе почти никакви снимки нямам, а паметта така затрива куп неща... И помня как тя искаше да се нагласи, за да бъде хубава на снимките... И усмивката й е ангелска... Сега нямам сили да гледам тези снимки.
Трябва да се казва всичко, най-вече хубавото. Да се раздава, не да се спестява. Всеки път може да е за последно.. за всеки. Но децата всичко възприемат за даденост. Помня как баба ми искаше един ден да ми покаже дрехите, които си е нагасила за погребението.... а аз не исках и да чуя... Боли, много боли...
И можеш да запълваш празнината само като раздаваш любовта, която си получил от този човек, само така той живее вечно.

Публикувано на: **13.10.07, 11:22**

/

Заблеяло ми агънце
В тодорови кошари
Като му агне заблея
Цялото му стадо разблея

тва на баща ми любимата песен.
Баба ми я пееше.
А аз напоследък точно това си мислех...
какво са текстовете на народните песни.
взети от живота.
малка част от битието.
и толкова красиви...

Публикувано на: **13.10.07, 11:26**

Хм. С дядо ми много се погаждах като малка. Когато почина, трябва ад съм била на 19-20.
Преди това получи инсулт. Движеше си се, не беше необходимо някой да се грижи за него, но предишният динамичен и усмихнат човек го нямаше. Изкара така около година, може би.
Това, което помня много ясно, е че ме учеше да пиша на запотените прозорци през зимата, така че в първи клас определено скучаех (майка ми казва, че съм си носила играчки в джоба и като ми доскучее ги вадя и развалям дисциплината в клас - това

не го помня)
Та така - човекът, който свързвах с "дядо" изчезна най-напред психичеки и емоционално.
Физическата смърт си беше подробност от пейзажа сякаш.
Общо взето, радвам се, че имам хубави спомени.
Та така. Погребалните ритуали и панахидите хич не ги обичам. Има нещо демонтстративно в тях, което лично мен ме дразни - да уточня - за себе си говоря, повечето хора отдават с тях почит на близките си.

Публикувано на: **13.10.07, 11:35**

[И можеш да запълваш празнината само като раздаваш любовта, която си получил от този човек, само така той живее вечно.[/quote]

кво ви става бе?
че и на мен!

аз получих изключителен подарък преди 2 дена.
ама не мога да опиша колко вълнуващ.
Два реда сълзи...после се смея..после пак ред сълзи, ред сополи...после пак смях...
ама сълзи от радост.

това е моето село.
на моите баба и дядо.
аз там не съм била от 15 години.

и като го видях ..и рев ,рев....

ааа..утре ще направя колачета на децата...
решено!

а на мен ми е любима една песен..която не съм слушала от повече от 20 години.
където героят си чакаше кончето.
а кончето се беше изплашило и беше завлякло либето и го беше удавило..
щото либето го водеше

а някой да се сети и да ми я намери.
Дата-та не я отварям.

Публикувано на: **13.10.07, 11:43**

[Преди това получи инсулт. Движеше си се, не беше необходимо някой да се грижи за него, но предишният динамичен и усмихнат човек го нямаше.

дядо ми имаше 3 инсулта.
и след трите ставаше на крака и ходеше да копае нивата.
2 км до нивата пеш
( на първата снимка по левия път ...е нивата)
без да спре.
такава воля ....
изключително много се годееше с децата и внуците си.
ама изключително.
селото ни имаше 300 къщи ( ако не и по-малко)
и като излизахме на мегданЯ...причина за гордост беше чия внучка си ,а не от кой голям град идваш.
забравяхме от къде идваме.
имаше значение само къде сме.
и че си внучката на дядо Пею.
а той беше от едно от най-бедните семейства.
ахм дааааа.....

Публикувано на: **13.10.07, 11:46**

doktorka написа: кво ви става бе?
че и на мен!

аз получих изключителен подарък преди 2 дена.
ама не мога да опиша колко вълнуващ.
Два реда сълзи...после се смея..после пак ред сълзи, ред сополи...после пак смях...
ама сълзи от радост.

Много добре те разбирам. И аз имам един такъв път в съцето ми... Още усещам трепета от момента, който ще последва

Сега тоя път ме отвежда към гробищата само... но пак е някакво завръщане.

Публикувано на: **13.10.07, 11:51**

Много добре те разбирам. И аз имам един такъв път в съцето ми... Още усещам трепета от момента, който ще последва

Сега тоя път ме отвежда към гробищата само... но пак е някакво завръщане.[/quote]

аз не зная къде им е гроба.
аз имам спомена от живота им.

ако ме разбираш

Публикувано на: **13.10.07, 11:57**

doktorka написа: аз не зная къде им е гроба.
аз имам спомена от живота им.

ако ме разбираш

Мисля, че те разбрах.

Публикувано на: **13.10.07, 12:03**

Remmivs написа:Едно празно ехо от тишината на бъзмълвието на мракът и пустотата на леда.

Тук изпревари Дони просто.

Публикувано на: **13.10.07, 12:10**

Mila написа: Да бе, разбирам.
Затова казах, че се чудя, дали не трябва да им благодаря, че не ми липсват...Когато умре близък, болката е голяма. Но когато не ти е чак толкова близък - по-малка. Това, което не са могли да ми дадат, докато са били живи, са ми го дали в смъртта си. Равновесие, един вид. Нещо такова ми се мотае из главата.

От моя гледна точка винаги е по-добре да си имал нещо хубаво и да си преживял болката от загубата му, отколкото изобщо да си го нямал и да не знаеш дори какво е.

А за загубите на хора - трудното им преживяване не зависи от близостта с тях, а от важността им в твоя свят.

Е как да сложа сега тук усмивка... Слагам я.

Публикувано на: **13.10.07, 12:14**

БоЕВ написа:Ей това е истината за мене.

Нямам представа как се пуска песен тук, но не съм скръндза и ще споделя цялата страничка. Който иска да си избере по вкус.

РУФИНКА БОЛНА ЛЕГНАЛА

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи.

ми как да не ги харесваш...
само да ги четеш е достатъчно

Публикувано на: **13.10.07, 12:19**

doktorka написа: изключително много се годееше с децата и внуците си.
ама изключително.
селото ни имаше 300 къщи ( ако не и по-малко)
и като излизахме на мегданЯ...причина за гордост беше чия внучка си ,а не от кой голям град идваш.
забравяхме от къде идваме.
имаше значение само къде сме.
и че си внучката на дядо Пею.
а той беше от едно от най-бедните семейства.
ахм дааааа.....

Ами, аз съм расла на бетон, дет се вика.
Прабаба ми е от плевенския край, като малка са ме водили на гости на сестрите и.
През ваканциите съученицете отиваха "на село", за което много завиждах.
След много врънканици дядо ми ме завлачи на селото на своя баща на някакво Лазаруване - пак на гости за ден-два. Събрх една кошница яйца. Аз яйца изобщо не обичам, ама както и да е. Та, къщата, в която са живели ми я показаха само, видя им се нещо огромно - щото много малка съм била сигурно. на двора имаше чемшири някакви - и за тях имам спомен, че са били огромни. Гледала съм на снимки - еми не са чак толкова големи, но съзнанието ми явно не ще да превключи. Вероятно само ако отида на място да видя ще се убедя, че ме лъже спомена.

Малко е странно, щото теоретично знам, че няма как да е 2метра чемшира, обаче просто не мога да си го изби от главата и това е!

Публикувано на: **13.10.07, 12:22**

pocti_bezobidna написа: Та, къщата, в която са живели ми я показаха само, видя им се нещо огромно - щото много малка съм била сигурно. на двора имаше чемшири някакви - и за тях имам спомен, че са били огромни. Гледала съм на снимки - еми не са чак толкова големи, но съзнанието ми явно не ще да превключи. Вероятно само ако отида на място да видя ще се убедя, че ме лъже спомена.
Малко е странно, щото теоретично знам, че няма как да е 2метра чемшира, обаче просто не мога да си го изби от главата и това е!

И до днес като видя първото си училище, се стряскам колко е малко всъщност. Защото в спомените ми е огромно, необятно направо. Да стигнеш от единия край до другия си трябваше цяло междучасие.

А яйцата не са за ядене, те са символ.

Публикувано на: **13.10.07, 12:26**

Мнемозина написа: А яйцата не са за ядене, те са символ.

А, много ми е разбирала главата от символи тогава!

Във всеки случай ме беше кеф и споменът е хубав.

Публикувано на: **13.10.07, 12:29**

смиляна

Публикувано на: **15.10.07, 18:32**

Няма да забравя... една командировка във Велинград.
Спираме в некво село пред кръчмата.. Там насядали старци на слетобедна раздумка /70-80 годишни на вид/.
И пуснаха "Лиляно моме"... Ей тия старци... Изправиха се до масите и свалиха калпаците. После разбрах, че била любима песен на царо... /Борис/.

3o4o.net

Моята песен

Моята песен

Re: Моята песен

Re: Моята песен

Re: Моята песен

ей я моята