Николай Кънчев
Публикувано на: 18.10.07, 22:27
е починал.
Но не онзи от "Стани богат", а поетът.
Бъдеще
Ако блесна, ще се появиш.
Но как може те да те очакват
гърбом спрямо свойто настояще?
Ти си туй, което съм и аз
точно там, където се предвижда,
че ни предстои да се разминем.
Както светлината и гърмът
ние сме в едно и също време,
но се появяваме в различно.
Наистина
Какъв е смисълът да гледаш там, където няма нищо?
Че може да заселиш невъзпиран цялата си същност.
Какъв е смисълът на слушаш там, където няма възглас?
И във веригите звучат камбаните на свободата...
В градината на схоластиците понятията вехнат.
Кой знае как цъфти усмивка!
Разгласено
Все едно каква е къщата, вътре някой скритом страда
и дими тревожно раната цяла сутрин през комина...
Аз, макар под чужди покриви, няма нищо да укрия,
щом сега за ясновидците къщите са от прозорци.
И какво че шепне ручеят - водопадът се провиква.
Вече никакво разпятие, а обятие към всичко.
Но дали си струва мъката да опиша радостта си?
Жабата е тъй напрегната, че ще си роди очите.
Но не онзи от "Стани богат", а поетът.
Бъдеще
Ако блесна, ще се появиш.
Но как може те да те очакват
гърбом спрямо свойто настояще?
Ти си туй, което съм и аз
точно там, където се предвижда,
че ни предстои да се разминем.
Както светлината и гърмът
ние сме в едно и също време,
но се появяваме в различно.
Наистина
Какъв е смисълът да гледаш там, където няма нищо?
Че може да заселиш невъзпиран цялата си същност.
Какъв е смисълът на слушаш там, където няма възглас?
И във веригите звучат камбаните на свободата...
В градината на схоластиците понятията вехнат.
Кой знае как цъфти усмивка!
Разгласено
Все едно каква е къщата, вътре някой скритом страда
и дими тревожно раната цяла сутрин през комина...
Аз, макар под чужди покриви, няма нищо да укрия,
щом сега за ясновидците къщите са от прозорци.
И какво че шепне ручеят - водопадът се провиква.
Вече никакво разпятие, а обятие към всичко.
Но дали си струва мъката да опиша радостта си?
Жабата е тъй напрегната, че ще си роди очите.