3o4o.net

...

kapincho написа:Избиват се простаците
да си мерят калпаците,
пък аз си мра от скука,
щот нема никой тука.

Аз съм ти насреща -
поздрави горещи,
драги ми смехурко.
Рано е да хъркаш.
Най се упражнявай
рими да създаваш -
всяка скука гонят
(само да припомня).
/за себе си де, да припомня /

...

kapincho написа:
Как ще те забравя,
кат си на сърце ми.
(Не с лице и тяло,
ала със поеми)

Много ме затрогваш,
драги ми Къпине
Чак не изнемогвай,
може да ти мине. :blum:

В таз закачка сладка
искам да участвам аз,
че и двама ви харесвам,
любя, слушам и чета в захлас!

...

latrevw написа:В таз закачка сладка
искам да участвам аз,
че и двама ви харесвам,
любя, слушам и чета в захлас!

Ама тъй без тема
нещо ми се чини
няма да подемат
пустите мискини
Тема трябва тука
(тя май беше скука!?!)

kapincho написа:
Май ще правим тройка,
щото други няма,
мъ дали шъ смогна
да съм як за двама

Има - за сеира
секи тук се спира
само попрочита
после се омита
Ама ти серьозен
май че ще излезеш
нищо че за двама
може да не влезеш

...

kapincho написа: Каквато темата, такъв и отзвука, с изключение на отзовалите се.
Добре че Гюргя Пинджурова ми пее в главата "Омиле ми, Ягодо", та ме изолира от телевизора, щото жената иска да е в час, пък аз като ги слушам някои и ми идва да извадя Смита.

Ти сега какво
искаш да ми кажеш
нашия кръжок
поемски да размажеш

политиците проклети
слушам ги и аз,
че не мога безучастно
да мълча в захлас;
но пък вие двама тука
давате ми тръпка нова
и така баланс намирам
че от яд да не умирам

...

latrevw написа:политиците проклети
слушам ги и аз,
че не мога безучастно
да мълча в захлас;
но пък вие двама тука
давате ми тръпка нова
и така баланс намирам
че от яд да не умирам

Аз съвсем забравих
днеска се избира
изботите сигур
там ви коментират
нищо де, аз чакам
рими си пописвам
първо ги натраквам
после ги курдисвам
изборите всъщност
хич не ме тревожат
всички пак ще лъснат
с вълчите си кожи

kapincho написа: Ох, не мога мили дами
(туй не е от възрастта ми).
Просто музата ми мила
нейде се е изпарила.

ти да скромничиш
сега недей,
вече си те знаем,
а за възрастта нехаем,
всички сме на тоя хал,
ама хубаво мечтаем
и чертаем, и играем,
и да се отказваме
не щем!

kapincho написа: Ох, не мога мили дами
(туй не е от възрастта ми).
Просто музата ми мила
нейде се е изпарила.

Тук съм бре
от плът и кръв
ти започна май че пръв,
а сега се дърпаш нещо
да не мислиш че горещо
аз по римите си падам
не бе, те по мене сякаш
накачулват се и чакат
някой дума да отвори
и изсипват се отгоре ми
и аз си нямам муза - муз
имам само, щот съм с вкус

vyara написа: Аз съвсем забравих
днеска се избира
изботите сигур
там ви коментират
нищо де, аз чакам
рими си пописвам
първо ги натраквам
после ги курдисвам
изборите всъщност
хич не ме тревожат
всички пак ще лъснат
с вълчите си кожи

тази изборна апатия,
как ме възмущава,
ако знаеш;
пусто, те обичам,
всеки ден ти се вричам,
тъй че няма да буча,
но не трябва
да потапяме глава.

Самотата понякога, друже
Е стомана с лъчи теменужни
Тъй звънтяща е сал тишината
На въпросите вечни в душата

latrevw написа:
тази изборна апатия,
как ме възмущава,
ако знаеш;
пусто, те обичам,
всеки ден ти се вричам,
тъй че няма да буча,
но не трябва
да потапяме глава.

Като правя избор, значи
все е със сърцето
няма, просто няма начин
тез да ги усетя
много са ми чужди всички
и ме отвращават
като капки си приличат
а пък ти прощавай :winkw:

Remmivs написа:Самотата понякога, друже
Е стомана с лъчи теменужни
Тъй звънтяща е сал тишината
На въпросите вечни в душата

Това не ти е съзерцание
и медитация в мълчание
за скука тука става дума
пу дано я тръшне чума

vyara написа:Това не ти е съзерцание
и медитация в мълчание
за скука тука става дума
пу дано я тръшне чума

Скуката е пустотата
Мъртвостта ни на душата
Вечният всевластен мраз
Нищото на всичко в нас

Remmivs написа:
Скуката е пустотата
Мъртвостта ни на душата
Вечният всевластен мраз
Нищото на всичко в нас

това е просто страхотно, аз спирам с мойта детска рима...

прекрасно, Сър!

Remmivs написа:

vyara написа:Това не ти е съзерцание
и медитация в мълчание
за скука тука става дума
пу дано я тръшне чума

Скуката е пустотата
Мъртвостта ни на душата
Вечният всевластен мраз
Нищото на всичко в нас

отегчението смърт е, да
слепота, дори обида
към живота, към "сега",
който утре ще си иде

latrevw написа:това е просто страхотно, аз спирам с мойта детска рима...

прекрасно, Сър!

Благодаря Ви, прекрасна Лейди Latrevw! Но не ни лишавайте от Вашата очарователна компания само заради безплодните напъни на един посредствен графоман. Моля!

...

kapincho написа:
Мога само да ви се възхищавам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

и аз така, тия двамата като се гепат на къс пас и адски им се кефя:-)

kapincho написа:
Мога само да ви се възхищавам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Хич не се почесвай
нито възхищавяй
после шсе заплесваш
рими тука давай
/пуста логорея
често ме обзема
само да посмея
да чета поеми/

latrevw написа:

kapincho написа:
Мога само да ви се възхищавам!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

и аз така, тия двамата като се гепат на къс пас и адски им се кефя:-)

кат се гепят на къс пас
/мале как звучи/
аз ги слушам във захлас
и ми се мълчи

не мож така тука, то идва с тренинга, да знаеш

vyara написа:отегчението смърт е, да
слепота, дори обида
към живота, към "сега",
който утре ще си иде

О! Нима, силно вярвате в това?
И ако това така е, и сърцето Ви ридае
В горка мъка всеки ден, в този свят ни отреден
То кажете ми сега, ако тази пустота
Тя е всичкото, което е налично под небето
То защо и аз и Вие, нещо търсим да открием
Някаква дълбока нишка, като всичко е въздишка
Пустота и безнадеждност, без начало и безбрежна

Remmivs написа:

vyara написа:отегчението смърт е, да
слепота, дори обида
към живота, към "сега",
който утре ще си иде

О! Нима, силно вярвате в това?
И ако това така е, и сърцето Ви ридае
В горка мъка всеки ден, в този свят ни отреден
То кажете ми сега, ако тази пустота
Тя е всичкото, което е налично под небето
То защо и аз и Вие, нещо търсим да открием
Някаква дълбока нишка, като всичко е въздишка
Пустота и безнадеждност, без начало и безбрежна

Има, казват, и любов
или илюзия, ще кажеш
а ти дали си днес готов
от този свят да се откажеш?
и да си тръгнеш, тъй, без жал
щом някому любов си дал
и щом любов си тук получил
какво, се питам, се е случило
за да е празно и да търсиш
и безнадеждно да се луташ
недей, че утре ще е късно
за истините непокътнати
животът тъй го остави
той нека пак си е загадка
и просто някак отпусни
душата, давай й да плаче
ако е нужно... и така
с очи отворени очаквай
дори да дойде и смъртта
не е ужасна, щом си плакал
над безнадеждност, над любов
над истини и над лъжи
тогава май ще си готов
дори да даваш и мечти
на другите, които тук
след нас ще идват покрусени
но няма да сме само звук
без ехо в пустата вселена

И какво е любовта
И какво са страсти, вихри
Ако утре във света
Стъпките ни в миг утихнат
Сякаш никога преди
Те не са, уви, били
Друг е тук въпросът мой
Ако всичко е покой
Без едничък миг - живота
То нима не е жестоко
Огненото туй дихание
На безсмислено страдание?

...

Remmivs написа:И какво е любовта
И какво са страсти, вихри
Ако утре във света
Стъпките ни в миг утихнат
Сякаш никога преди
Те не са, уви, били
Друг е тук въпросът мой
Ако всичко е покой
Без едничък миг - живота
То нима не е жестоко
Огненото туй дихание
На безсмислено страдание?

покой не ще намериш
нигде ти,
дори безкрайна тишина
кипи от хиляди трептения,
така и твоето дихание
си заслужава цялото страдание -
защото, ето, само погледни
в този нощен час,
всяка твоя болка, мъка и тъга,
ведно със радост, обич и мечта,
накраха ни тука - четирима,
да вкусим красота една.

kapincho написа: Очарован съм! Такива стихове рядко съм чел и от "признатите" поети!
И съм доволен. От доста години работата ми е да провокирам (казват му мотивирам) другите да работят добре. Май и този път се справихме чудесно.

Това го натраках адски бързо, не съм мислила над нито един ред.
Хубавите работи се изливат. Почнеш ли много да мислиш става измъчена работа, и това се е случвало.
Ами сега, шефе, смятам трябва да почерпиш за свършената работа :blum:

Remmivs написа:И какво е любовта
И какво са страсти, вихри
Ако утре във света
Стъпките ни в миг утихнат
Сякаш никога преди
Те не са, уви, били
Друг е тук въпросът мой
Ако всичко е покой
Без едничък миг - живота
То нима не е жестоко
Огненото туй дихание
На безсмислено страдание?

И защо да е покой
всичко, както отбеляза
няма никакъв застой
само дето сме белязани
с черно, с бяло, със дъги
с пълната палитра чувства
само тъй ще можеш ти
хубавото му да вкусиш
и блести ли светлина
сенки винаги ще има
за безплътните неща
само още нямам рима
за страданието - ето
сянка то е под небето -
всяко нещо сянка носи
други някакви въпроси

latrevw написа: всяка твоя болка, мъка и тъга,
ведно със радост, обич и мечта,
накраха ни тука - четирима,
да вкусим красота една.

Лафа аз ще разваля
че още малко филм ще гледам
но поетичните неща
няма да са за последно
обещавам, лека нощ
сън добър да ви споходи
и звездички пълен кош
айде, трябва да си ходя.

latrevw написа:покой не ще намериш
нигде ти,
дори безкрайна тишина
кипи от хиляди трептения,
така и твоето дихание
си заслужава цялото страдание -
защото, ето, само погледни
в този нощен час,
всяка твоя болка, мъка и тъга,
ведно със радост, обич и мечта,
накраха ни тука - четирима,
да вкусим красота една.

Понякога... душата ми вибрира
И безметежно съзерцание
Във същността ми резонира
В едничък стон, или ридание
Не, не отричам красотата
Нито любовната магия
Аз просто питам тишината
Понякога, кои сме ние
И, зная, няма да открия
Това, което е извън
Моят пеперуден сън

...

...

kapincho написа:Почерпката си я заслужихте отвсякъде, ама това дето се изкарах шеф беше голяма простотия. Като го пишех ми се стори, че означава, че сме едно цяло и че винаги другите вършат истинската работа, а аз съм само нещо като провокатор....ммм ...ама като го прочетох излезе, че едва ли не сте на надница при мен. Съжалявам! Наистина!:(

Я не ме карай да говоря в пряка реч, че ще ти тегля една звучна майна, а може и да те мацна с нещо тежко, евтино и виртуално. Ние сме едно. Всеки е незаменима част от тази симфония на чувства. А те нямат нито началници, нито работно време. И не мисля, че прочете правилно закачката на Лейди Вяра. Тя просто искаше да я погалиш по главицата. Като батко.

Remmivs написа: Понякога... душата ми вибрира
И безметежно съзерцание
Във същността ми резонира
В едничък стон, или ридание
Не, не отричам красотата
Нито любовната магия
Аз просто питам тишината
Понякога, кои сме ние
И, зная, няма да открия
Това, което е извън
Моят пеперуден сън

така дълбоко са наситени
тези твои мисли - лутани,
че чак навътре в мен
лека болка преминава,
наслада ил' страдание -
сама не мога да открия,
но всеки миг от твоя сън
си заслужава.