3o4o.net

От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

Моите като ги напуснах (поради обещание, че лично и саморъчно ще нашамаря едного) и фалит:lol::D

Не чакай нищо.

Бой по канчето и напред.

Set написа:Моите като ги напуснах (поради обещание, че лично и саморъчно ще нашамаря едного) и фалит:lol::D

Не чакай нищо.

Бой по канчето и напред.

Аз съм добричък... Нищо не обещавам.
Нищо и не чакам. Просто друг поглед. /новата тема за 11.9/

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

уелкъм ту тъ клъб...

Личното удовлетворение дойде ..като си отнесох къде 60% от пациентите с мен...и продължаваха да идват...
Нямах право по договор да им казвам къде отивам...и не казвах...
те сами откриха...:)
После удовлетворението от това,че им благодарих за свършената услуга...:)...щото си беше така...и те бяха безкрайно изненадани от това ,че не се тръшках ,а бях усмихната ...
После като казах ,че когато решат да уволнят и мъжа ми...да ми съобщят ...за да уведомя адвоката си...щото той ме е посъветвал така....( хе хе хе....)
После като ми каза Юджийн не бих ли премислила ,ако Маргарет ми предложи да се върна( което беше според уловка...за да ми кажат "Няяяяма,няяяяма...",ако аз бях азала "да"...)

и т.н...
удовлетворението идва от познанието за себестойността си....

наздраве!;)

хич да не ти пука

смело на пред

и аз съм в период между две работи.

не поглеждай на зад.

успех

Преди години работих при един кретен, който така и не разбра, че болшинството от пациентите търсят точно определен лекар/зъболекар, а не кабинета, в който той работи.
Разделихме се с взаимна неприязън.
Но загуби той, защото си тръгнах поне с 60-70% от пациентите (както по- горе каза и докторката), а той си остана с празен кабинет.
Та, това е личното удовлетворение за мен.
А от потупване по рамото имам нужда, само от хора, които уважавам.

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

Кофти тръпка. Дори човек да не си е харесвал работата или началниците е много кофти да те уволнят.
Досега винаги аз съм решавала да напусна. Сега при нас от декември ще има съкращения. Още не се знае кого точно ще съкратят. Няма да е уволнение, съкращаване, но все тая. Неприятно. Ако ми се случи на мен, ще загърбя миналото възможно най-бързо и ще гледам по-скоро да си намеря нова работа. Ти поне живееш в София, а там работа колкото искаш. Стискам ти палци и ти пожелавам късмет.

Кофти тръпка. Дори човек да не си е харесвал работата или началниците е много кофти да те уволнят.
Досега винаги аз съм решавала да напусна. Сега при нас от декември ще има съкращения. Още не се знае кого точно ще съкратят. Няма да е уволнение, съкращаване, но все тая. Неприятно. Ако ми се случи на мен, ще загърбя миналото възможно най-бързо и ще гледам по-скоро да си намеря нова работа. Ти поне живееш в София, а там работа колкото искаш. Стискам ти палци и ти пожелавам късмет.[/quote]

хич даже не е кофти...
през лятото чаках да уволнят мъж ми....
ех,пропуснах момента да съм милионерка....
щях да ги съдя ,ако го бяха...
ама те хитри...
не бих имала нищо против ( и той също) да го уволнят....:)
различни ситуации....

vyara написа:
Кофти тръпка.

Напротив! 8)
Или поне в моя случай.
Като чета...май не само в моя...

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. ....

щом изпитваш това чувство на свобода, начи честито :)

време ти е било

успех в новите начинания :)

Хубав ден за ново начало.
Щото там, зад ъгъла, какво ли ни чака?:lol:
Радвам се, че си в добро настроение от случката.
Успех.

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода.

Тамън беше почнал да ми липсваш. Сега ще имаш повече време за нас

ако си на 25 сигурно е кофти тръпка да те уволнят, но сега и с опита и самочувствието, което вече имаме, може би е добре; излизаш от едно русло и започваш наново, това вероятно би ме накарло да се чувствам по-жива.

Успех! и дето вика Чавето, надявам се по-често да си онлайн

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

един път ми се е случвало това. и се чувствах добре, щото исках да се махна сама, но пусто ме понамързяваше да си тръся нова работа. та те ми помогнаха един вид
но понеже бях млада тогава и не се бях справила достатъчно с егото си (не че сега съм съвсем), не можах да оставя нещата така и поисках разговор с шефа (щото ме увлониха чрез HR-a). и на шефа му казах сичкото, дето си мислех. той се заоправдава почти на финала.
а след 1 седмица през бившата ми пряка шефка ме попита дали не искам да се върна обратно:lol:
ами, добре ми беше!

Веднъж ми се е случвало - не ми преподписаха договора, което си е същото като да те уволнят. Причината - слухове, пуснати по мой адрес, чиято лъжовност беше много лесно доказуема. Обаче като работиш в терариум, истината няма значение . Обожавах работата си, бях дала много от себе си, и го преживях доста тежко :swoon: .
Както и да е, изведнъж се оказах с много свободно време и точно в този момент се появи шансът да кандидатствам за едни стипендии за другия край на света. И от нямане какво да правя, взех да се явявам на изпити... Така и заминах... А от там дойдоха нови и нови шансове... :D:D

Мога само да благодаря на змиите, дето ме съкратиха - при това навреме. Година-две след като заминах, те фалирали и много хора останали на улицата...

Желая ти късмет!!!!!

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

Не ми се е сл,чвало да ме "уволняват".
Веднъж се разтури фирмата, в която работех, та се наложи да си търся нова работа.
Тогава се чествах зле, защото ми предложиха да се преместя с шефа на новото място,
не можехме да се гледаме с него, аз не можех да си позволя да остана без работа.
Отказах, струва ми се за добро (поне като психическа атмосфера в бачкаето)
От сегашната си работа съм доволна като условия,
но от няколко месеца съм взела да се замислям "за чий...", което е знак,
че трябва да се поогледам наоколо за енщо различно.
Пожелавам ти успех.
Надявам се да намериш нещо по-добро.

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

При несправедливост при "освобождаване" си има една горчива нишка. Инак - остават прекрасните отношения с хората, с които толкова си работил и е супер, когато се срещате после. Винаги усещаш, че както твоите колеги, така и други началници са те ценяли. Не е неприятно 8)

Стискам ти палци за по-нататък. А тъпи и некомпетентни шефки кат твойта - бол!

Stranniche написа:Веднъж ми се е случвало - не ми преподписаха договора, което си е същото като да те уволнят. Причината - слухове, пуснати по мой адрес, чиято лъжовност беше много лесно доказуема. Обаче като работиш в терариум, истината няма значение . Обожавах работата си, бях дала много от себе си, и го преживях доста тежко :swoon: .
Както и да е, изведнъж се оказах с много свободно време и точно в този момент се появи шансът да кандидатствам за едни стипендии за другия край на света. И от нямане какво да правя, взех да се явявам на изпити... Така и заминах... А от там дойдоха нови и нови шансове... :D:D

Мога само да благодаря на змиите, дето ме съкратиха - при това навреме. Година-две след като заминах, те фалирали и много хора останали на улицата...

Желая ти късмет!!!!!

ся ,ако се сетя как ми беше стихчето дето го бях изфабрикувала за "сплетните и змиите",..ще ти го пратя...
ама аз като един истински поем НЕ си помним стиховете...чеки да търся...
пратих на бележка...
( да ни мъ е срам!...)

Твоята шефка на тебе може да ти е направила добре, обаче имам чувството, че скоро ще и се поиска сама да се изрита отзад с всичка сила. А колко кал ми е направила на мене с тоя любезен акт тепърва ще видя. Имам кофти предчувствия, обаче.

Егати! Успех и кураж, друже!

МЪЖжжж написа:
От 1.11 съм "уволнен".
И изпитвам страхотно чувство за свобода. В офиса всички са потресени, включително и управителите /по българското законодателство- имаме вертикална структура- инженер и началник ...и следващото ниво е някъде из света/. Моят началник е жена...сещайте се.. /в критическата.../.
Имам чувството, че и изглеждам твърде щастлив и очаквам всякакви номера от нея... Но това са подробности извън темата.

Понеже ми е за първи път...да питам. Как се чувствахте ако ви се е случвало. Бяхте ли доволни САМО от това, което сте направили или не ви беше достатъчно, а искахте и другите /имам впредвид началниците/ да са наясно какво сте направили през годините. Изключвам мнението на партньорите ви и тези, с които сте работили, защото ако не е било добро ...нямало е да се задържите толкова на тази работа. Т.е. по подразбиране те са доволни.
Говоря за личния план и личното удовлетворение. Достатъчно ли ви е било? Или ви е трябвало и "потупването по рамото" от началниците.

п.п. Спомням си един виц...

"Шефа: Уволнен си!
Служителя: Ха! А аз си мислех, че в нашата фирма робите ги препродават..."

Здрасти!
Изгреждаш весел, дано да е за добре.
И мен не са ме уволнявали - до 2000-та все сама напусках (е, и 2003-та от Славейков но то това не беше работа в истинския смисъл и не се брои) и оттогава съм много предпазлива.
В началото еуфорията ме държеше, бизнесче завъртяхме, хранеше ни и т.н., но после тотално се сринах.
С разумът си разбирах, че правилно съм постъпила и че за добро са всички усилия, но все не на мястото си се чувствам оттогава, каквото и да постигна.
Стискам ти, ама наистина ти стискам много силно палци!
Кураж и късмет!
Ама ти си Мъжжжж, какво те мисля?! Ще оцелееш:)