3o4o.net

всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.

Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?

Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

Ние сме тези, които най-жестоко се предаваме сами, ние сме тези, които най-благосклонно се оправдаваме сами. Ние сме тези, които винаги сме същите, но и ние ние сме тези, които винаги сме различни

Ти кво питаш всъщност???

П.П. Абе да няма нещо отровно във въздуха тия дни?:blink:

Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.

Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?

Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.

Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.

Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.

Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.

Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?

освен чест и небитие има и трети вариант:-)

esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

Превод - срещу заплащане, може и в баница

Quid написа:освен чест и небитие има и трети вариант:-)

500? Или някоя богиня? За.би тая...

Не бе, наистина се чудя какво би направил човек поставен пред такъв избор. И дали ако не избере, честта няма да се презира през целия си останал жалък живот. За какво живеем ако не за честта си?

esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.

Мнемозина написа:Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.

Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.

Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.

Не е, да. То си е влакче обаче.

4avdar4e написа:

esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

Превод - срещу заплащане, може и в баница

Наемаш ли се да положиш мнооооого труд, без гарантиран резултат?:lol:

4avdar4e написа:Ние сме тези, които най-жестоко се предаваме сами, ние сме тези, които най-благосклонно се оправдаваме сами. Ние сме тези, които винаги сме същите, но и ние ние сме тези, които винаги сме различни

Ти кво питаш всъщност???

П.П. Абе да няма нещо отровно във въздуха тия дни?:blink:

Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.

живееме за да си почесваме лениво егото:-)
за тва
за кво друго?

esti написа: Наемаш ли се да положиш мнооооого труд, без гарантиран резултат?:lol:

А кво мислиш правя по цял ден, вече 15 години :crying:

Remmivs написа:

esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.

Ама ти ся превеждаш ли ми?
Какво се опитваш да ми кажеш с това а?:mad::blum:

Remmivs написа:

Мнемозина написа:Първият въпрос не е еднакъв с последния. И съответно отговорите могат да са различни.

Където в избора има вариант "небитие", нещата твърде много зависят от битието.

Виж, за втория въпрос... през целия си живот това правим.

Не е, да. То си е влакче обаче.

Първото не е задължително. Освен това малко не ми е ясно, изборът би трябвало да е чест+небитие срещу безчестие+битие. Така ли е или не съм разбрала?
А промените се случват въпреки желанието ни дори. Справка - подписът ми.

Quid написа:живееме за да си почесваме лениво егото:-)
за тва
за кво друго?

да си пълзуркаме по ябълката вътре-вън
слънчице, сочно плодче
мне, не е само това, сигурен съм
някои мишлета намират изхода от този лабиринт на съзиданието

esti написа:

Remmivs написа:

esti написа:Алоуууу, тук и блондинки четат - няма ли превод?:mad:

С коя козметика съм истинската аз. Remmivs lite for blonds.

Ама ти ся превеждаш ли ми?
Какво се опитваш да ми кажеш с това а?:mad::blum:

Ти масаж ли поиска. Уф, че съм и аз....

Remmivs написа:
Ти масаж ли поиска. Уф, че съм и аз....

Не ни разбираш ти нас жените, ех....

Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.

Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...

И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...

П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..

Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...

Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя

Мнемозина написа:Първото не е задължително. Освен това малко не ми е ясно, изборът би трябвало да е чест+небитие срещу безчестие+битие. Така ли е или не съм разбрала?
А промените се случват въпреки желанието ни дори. Справка - подписът ми.

Уф, не ми забелязвай. Сетих се просто за една книга (пак). Дето героят (добрият при това, идинтифицируемият) избра безчестието. А после дълго търсеше себе си. И не знам дали се намери. Май да. Но не беше съвсем той. И се питах дали вторият не е истинският. Както и той впрочем.

Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.

Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. Един от въпросите е какво бих(ме) избрал(и)? Теоретично. На четене/мислене. Но друг въпрос е по важен според мен и той няма предварителен отговор, защото твърде много зависи от конкретиката на индивида и обстоятелствата и той е дали бихме последвали теоретичния си избор? И нещо като завръщане от Валхала ама наобратно. Дали не се опознаваме най-добре, като се предадем сами. Дали не ставаме истинските нас след като се загубим и се изправим отново. Същите, но не съвсем?

Егоистично погледното - чест.
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...

Remmivs написа:

Quid написа:живееме за да си почесваме лениво егото:-)
за тва
за кво друго?

да си пълзуркаме по ябълката вътре-вън
слънчице, сочно плодче
мне, не е само това, сигурен съм
някои мишлета намират изхода от този лабиринт на съзиданието

може да си сигурен но не е нужно да го казваш
пълно е с намерили изхода и обезумели....
мерси
оставам в цирка:blum:

Avrora написа: Егоистично погледното - чест.
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...

Бе за умирачка говоря. Не за обеци.

Quid написа:може да си сигурен но не е нужно да го казваш
пълно е с намерили изхода и обезумели....
мерси
оставам в цирка:blum:

Ние винаги, е поне до време де, сме там. Въпросът е, че можем и да сме някъде другаде също.

4avdar4e написа:

Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.

Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...

И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...

П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..

Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...

Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя

Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.

ква умирачка са те подгони

ако ще умира някой аз нямам нищо против
само да не пречи на другите обаче:-)

4avdar4e написа:Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...

И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...

П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..

Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...

Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя

Благодаря! Феникс! Мда. Странно. Баш днес да ми напишеш това.

А исках да кажа, че ние не сме само и единствено самите ние. Само това.

Remmivs написа: Уф, не ми забелязвай. Сетих се просто за една книга (пак). Дето героят (добрият при това, идинтифицируемият) избра безчестието. А после дълго търсеше себе си. И не знам дали се намери. Май да. Но не беше съвсем той. И се питах дали вторият не е истинският. Както и той впрочем.

Уффф, омръзна ми в тоя форум да си говорим за едно и също нещо с други думи... Аз кво казах по-горе, бе ееей

Quid написа:ква умирачка са те подгони

ако ще умира някой аз нямам нищо против
само да не пречи на другите обаче:-)

Мъже не масажирам, амиго, сори.

Remmivs написа: Мъже не масажирам, амиго, сори.

Аре бе.. Преди малко от него целувки си изпроси.

4avdar4e написа:

Remmivs написа: Бе не сме само ние ние да ти кажа. И аз не знам.

Е що? Ако те предаде приятел, близък, роднина, съпруг/а, ще те боли, боли, пък ще мине. Пък като се предадеш сам?? Дали ще ти мине? Сега, нали тук не говорим за стачки, депутати и прочие? Говорим си за нас си...

И същевременно в много случаи сме склонни да си простим неща, да забравим (оле, мале, добре че го има това свойство на мозъка)...

П.П. Бе аз отдавна се каня баш на теб да разкажа.. Гледах една странна екранизация на разказ на Ст. Кинг. Беше няккво безумие, но имаше интересни идейки..

Та там главния герой се беше затворил в библиотеката на мозъка си. Една такава огромна, на няколко етажа. Той имаше привилегията да изгаря спомените, които не иска да съхранява. Пък от там се присетих за Ерих Кестнер, който пише за паметта ни като за един стар скрин с много чекмедженца...

Та исках да кажа, че в тоя филм по Кинг, главният герой оцеля, защото затръшна вратата на библиотеката и не пусна Врага.. Отдавна ми се върти тая метафорка и исках баш с теб да я споделя

Да ти кажа- оцеля, защото вече веднъж беше умиргал... Другите също имаха дарба, ама- до там...
Иначе беше интересно и бррррр... дано няма такива космики

4avdar4e написа:Уффф, омръзна ми в тоя форум да си говорим за едно и също нещо с други думи... Аз кво казах по-горе, бе ееей

Аре па са, омръзнало й било. Де да знам какво е искал да каже литературния ти герой...

Наскоро си говорихме за един открит урок по разказ на Хайтов, на който и той присъствал. Май беше за Дервишово семе. Та прекрасен урок, възхитителен. А Хайтов казал накрая - вие така хубаво го анализирахте това, пък аз не знам дали просто не съм го написал ей така отвътре.

Мнемозина написа: Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.

Не ми беше страшно, по-скоро смешно. Нито филм на ужасите, нито екшън, нито философски... Нещо като нищо. Хич даже не знаех кой е филма, чие е сценарият... Обаче няколкото интересни идеи ме навряха при Чичко Гугъл.. Кво прави добрата метафора, а??

Remmivs написа:

Avrora написа: Егоистично погледното - чест.
Ако се предадем (пред кой, на кой?)- къде остава честта?
Всяка болка и страдание ни прави по- силни и ни приближава - към своето истинско Аз, към себе си, към всички като цяло- не знам, но след всяка грешка и болка и... ако не продължаваме с надежда и обица на ухото- тъпчем на едно място и нито се губим, нито намираме...

Бе за умирачка говоря. Не за обеци.

Миии- както си пре-живял битието, така и... то не минава човек през граница и... друг от отсрещната страна...

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Ох, и аз го гледах това и много ми хареса!
Уж беше страшно, а всъщност - светло, и не заради финала, а така някак изобщо.

Не ми беше страшно, по-скоро смешно. Нито филм на ужасите, нито екшън, нито философски... Нещо като нищо. Хич даже не знаех кой е филма, чие е сценарият... Обаче няколкото интересни идеи ме навряха при Чичко Гугъл.. Кво прави добрата метафора, а??

Да бе, и аз не обичам такива, обаче ето - изгледах го. Но чак смешно не ми стана точно заради тази историйка със спомените.

МЪЖжжж написа:Аре бе.. Преди малко от него целувки си изпроси.

Ти са да не ревнуваш? Щото знам, че целуваш.

Не разбрах това одеве, но сега като го споменаваш отново само да ти напомня, че съм неустоим, прекрасен, талантлив, възхитителен, ерудиран, гениален, красив, силен, здрав, мъдър НО И ЛЕСБИЕЦ.

Remmivs написа: Наскоро си говорихме за един открит урок по разказ на Хайтов, на който и той присъствал. Май беше за Дервишово семе. Та прекрасен урок, възхитителен. А Хайтов казал накрая - вие така хубаво го анализирахте това, пък аз не знам дали просто не съм го написал ей така отвътре.

Are you taking to me??? Аре, недей моль ти съ, баш за "Дервишово семе" Щото тук обяснявах една нощ на Змея и Калиостро баш по тоя повод кво е ЛИС, пък те тогава баш рекоха, че ще дойдат някои хора (като чуят за Хайтов) и ще стане страшно... :rotfl24:

Добре, че всичкото народ спи, та си се хиля като лудите самичка:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

П.П. Реме, ти или четеш тайно всичко, или имаш 7 чувство за форума

П.П.П taking да се чете talking :rotfl24::rotfl24:

Мнемозина написа:Да бе, и аз не обичам такива, обаче ето - изгледах го. Но чак смешно не ми стана точно заради тази историйка със спомените.

Бе кой е тояфлим бе. Дайте едно имдб.

4avdar4e написа:Are you taking to me??? Аре, недей моль ти съ, баш за "Дервишово семе" Щото тук обяснявах една нощ на Змея и Калиостро баш по тоя повод кво е ЛИС, пък те тогава баш рекоха, че ще дойдат някои хора (като чуят за Хайтов) и ще стане страшно... :rotfl24:

Добре, че всичкото народ спи, та си се хиля като лудите самичка:rotfl24::rotfl24::rotfl24:

П.П. Реме, ти или четеш тайно всичко, или имаш 7 чувство за форума

Заклевам се, не съм чел. Заклевам се, нямам дори 6-то.

Remmivs написа:всъщност нещо много по-дълбоко и многостранно (а вероятно и много странно), което понякога ме чуди.

Нека, за целите на дискусията, си представим, че сме стигнали до един граничен избор - чест или небитие. .....

На младини, когато усърдно изучавахме живота на разни революционери, партизани и пр., загинали за някаква идея,
все им се чудех на акъла.

Сега като поостарях, поосмислих разни неща и започнах да ги разбирам.

Не знам какво бих избрала, но се надявам да съм осмислила и двете алтернативи. Това ми е отговорът.