3o4o.net

Живял някога един обикновен войн. Сърцето му преливало от благородство, очите му от светлина, думите му от мъдрост, а мишците му от сила. Никога през живота си не бил вадил оръжие в защита на несправедливост. Никога през живота си не бил подминавал клетник, нуждаещ се от помощ. Никога през живота си не бил предавал идеалите на честта и достойнството. Но никой не знаел за това, защото никой не го познавал. Дори и той самият. Винаги бил на път и никога не замръквал там, където го било целунало утрото. Години скитал войнът в ледени вихри и изпепеляващ зной. Не знаел защо го прави, нито кое го мами така по пътя му. Понякога му се струвало, че долавя гласа на една неземна песен, отекваща в най-дълбоките кътчета на душата му и крачел нататък дори без напълно да го осъзнава. И ето, че един ден стигнал до края на света. И погледнал отвъд - в огледалото на нищото. Тишината била нечувана, светлината била невиждана, празнотата била недокосвана. Дълго се взирали очите му в нищото, търсейки и най-малкия признак на промяна, за да разпознае отражението си. Всуе. Нищото му отвръщало само с оголената бездна на пустотата. Отминала една вечност, отминала и втора. Войнът притворил очи и се вслушал в тишината, за да долови поне дъха на собственото си сърце. Но отново усилията му били безплодни. И тогава, изведнъж, в ума му отекнал гласа на нищото:
- Здравей! - рекло то - И добре дошъл!
- Къде съм? - попитал сепнато войнът.
- Където трябва да си - отвърнало нищото - при мен.
- При теб ли? А ти кой си?
- Нима не ме позна, човече? Цял живот вървеше към мен. Цял живот, струваше добро всеки ден и заспиваше като невръстно дете всяка нощ. Ето, отдъхни си, най-сетне пристигна.
- Но аз не знаех накъде вървя. Посоката ми беше изгрева. Нито пък мога да те позная. Кажи ми поне името си?
- Аз нямам име. Нито лице. Аз съм краят на пътя. Аз съм нищото.
- Нищото ли? Тогава значи все още не съм пристигнал.
- Напротив. Точно това си направил. Аз съм последната точка от безкрая.
- Но аз не търсих безкрая - нито първата, нито последната му межда. Не съм сигурен, но през целия си път, струва ми се, търсих себе си...
- Именно. Това и си намерил. Аз съм ти.
- Не, не може да е така. Трябва да има нещо отвъд теб. Трябва да има нещо отвъд нищото... Иначе всичко е било нищо от самото си начало.
- Иска ти се, човече - засмяло се нищото - но, уви, отвъд нищото има само още от него. Само още от мен. Само още от теб. И преди нищото - също. А между тях е празнотата...
- Нима всичко е празнота?! Нима всичко е безсмислено?! Нима всичко е нищо?!
- А ти какво очакваше? Градините на светлината ли? И защо? Защото си бил добър? И какво от това? Тези, които не са били добри идват точно тук при мен, също като теб.
Велика болка и безбрежен студ сковали сърцето на война и кръвта в жилите му застинала като кристален водопад. Извърнал глава назад, за да види поне стъпките си, но погледът му се отразил само в още една безкрайна повърхност от нищото. Искало му се за заплаче, но сълзите му били безнадеждно оковани и безвъзвратно загубени...
- Не! - извикал той внезапно - Не можеш да ме излъжеш! Не можеш да ме победиш! Не ще успееш да ме накараш да се предам!
- О! Каква драма! Та аз дори не се и опитвам! - присмяло му се нищото - Забрави ли? Аз и ти сме едно. Всичко е едно. Едно нищо!
- Не, не съм забравил - отговорил войнът - но твоята обсебеност от тази единственост те заслепява за нейната истинска същност!
- Ха-ха-ха! Добър опит, човече! Кажи ми тогава, преди да потънеш напълно и завинаги в мен, коя е тя? Коя е великата същност на пустотата?!? Коя е последната ти илюзия?!? Коя е последната ти извратена самозаблуда?!?
Усмивката отново изгряла в очите на обикновения войн, стоплила сърцето му и прегърнала устните му.
- Ако ти наистина си едно с мен, то тогава не аз съм нищо, а ти си всичко! И цялата твоя пустота и безмълвие е просто безбрежната утроба на безчетните светове! И, въпреки че началото им е пустотата, а краят им - нищото, невидимият миг на вечността помежду им е твоето пълно и тотално отрицание. И винаги така ще бъде. Защото нищото е всичко. Всичко, което е било, всичко, което е, всичко, което следва оттук нататък!
И войнът разперил ръце, прегърнал нищото и пристъпил напред. А нищото... не могло да направи нищо, за да го спре...

Mного ми хареса!

нова притча, нов късмет -

готино. 10х.

Намираш себе си, като прегърнеш пустотата (у себе си)?
Като я победиш, разпознавайки я?
Като я преобърнеш, назовавайки я?...

Благодаря, Милорд.
Този жанр от доста време липсваше в клуба .

Благодаря:-) Работният ми ден приключва страхотно.

Баба Яга написа:Благодаря:-) Работният ми ден приключва страхотно.

Къв е тоя работен ден, беееее :crying:

4avdar4e написа:

Баба Яга написа:Благодаря:-) Работният ми ден приключва страхотно.

Къв е тоя работен ден, беееее :crying:

Офисът на фирмата ни се намира в Общината, а те са прословути с работното си време, като заключат се налага да продължим работа от домовете си.

4avdar4e написа:

Баба Яга написа:Благодаря:-) Работният ми ден приключва страхотно.

Къв е тоя работен ден, беееее :crying:

ела да поплачеш на моето рамо - аз те разбирам на хиляда процента
тази нощ се очертава да работя до към 2-3

като видя или чуя работещи жени нещо ме изпълва с вяра в утрешния ден:rotfl24:

Quid написа:като видя или чуя работещи жени нещо ме изпълва с вяра в утрешния ден:rotfl24:

нда, светлото бъдеще

Dark Lady написа:

Quid написа:като видя или чуя работещи жени нещо ме изпълва с вяра в утрешния ден:rotfl24:

нда, светлото бъдеще

....или Нищото.

Quid написа:като видя или чуя работещи жени нещо ме изпълва с вяра в утрешния ден:rotfl24:

Ми да, утре се мятам на снегорина, че да ти е леко на ЗГ

ppi написа:

Quid написа:като видя или чуя работещи жени нещо ме изпълва с вяра в утрешния ден:rotfl24:

Ми да, утре се мятам на снегорина, че да ти е леко на ЗГ

с лопати е някак си по така
има романтични нотки

малиииииииииииии
тия зг
защо така жените реагирате за зг,шл,лдж и т.н.
никво разбиране
ама никвооооо:-)

Quid написа:
с лопати е някак си по така
има романтични нотки

малиииииииииииии
тия зг
защо така жените реагирате за зг,шл,лдж и т.н.
никво разбиране
ама никвооооо:-)

Ай, на тоя студ с лопата, хич не ми е романтично
А това "зг,шл,лдж и т.н." ме спира в момента да си купя кола

Quid написа:


малиииииииииииии
тия зг
защо така жените реагирате за зг,шл,лдж и т.н.
никво разбиране
ама никвооооо:-)

Що за въпрос?!

По мои сметки, това ще продължи до 68-та година от 131-вия цикъл,
когато ще бъде изобретен алтернативен начин на придвижване. Упс! Грешка - добави още 3г. и 4месеца за по-сигурно.

Quid написа:
с лопати е някак си по така
има романтични нотки

малиииииииииииии
тия зг
защо така жените реагирате за зг,шл,лдж и т.н.
никво разбиране
ама никвооооо:-)

не е вярно.
аз харесвам зг - дори и по-грознички коли изглеждат внушително и респектиращо, когато са със зг.
а как возят само...
а шл?
тва вторник и сряда са свещени дни.
и никаква коледа - освен ако на дядо Мраз шейната не е с лдж.

да, аз имам страст къз ЗГ зимата и ЛГ лятото

лятото е по-мания с ЛГ, някак по-лепят за асфалта

абе лудостта е всеобща, просто мъжете трудно си представят че жена ще извади хилядарка за нови ЗГ