3o4o.net

Винаги ми е изглеждал много странен тип,
а тази вечер, като гледах филма, започнах да схващам и защо.


Тука тия картини, като изключим младежа с лютнята(който е и девойка:winkw:),
всичко друго са светци и библейски сцени.

Това са Исус и Тома неверни



Св. Йероним



Въпросния младеж



Св.Екатерина




То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Всъщност, по-интересно е защо този художник така ме впечатлява, и какво общо има с мен...

Историята е от преди 30г. Бях на 7 и се връщах от кръжока по рисуване, на който ме бяха записали нашите. Рисунката ми още не беше изсъхнала, и затова я носех така - извъп папката, и всеки можеше да я види. Някакъв възрастен мъж ме спря, и започна да ми говори за същината на рисуването, за художници, за това, как днес никой вече не рисува от натура, разгледа и останалите ми рисунки, не знам защо, реши че имам талант, и ме покани в ателието си (даде ми адреса), за да ми покаже някои свои картини и т.н.

Естествено, в ателието му отидох с мама (от малка съм си съобразителна, ей!).Той ми говори надълго и нашироко за светлината, за различните техники, и за Караваджо, разбира се-беше му страстен почитател. На тръгване ми подари негов албум с репродукции - много подходящ подарък за 7годишно дете:winkw:. Както и да е - тогава нямаше много комикси и анимационни герои, така че трябваше да се задоволя с картините на Караваджо. Гледах ги дълго - играта на светлини и сенки, странните лица, богатите драперии...

Междувременно между мен и този възрастен художник се зароди някакъв вид приятелство (не знам точно как да го нарека). Идваше вкъщи, пригоди ми в стаята кът, удобен за рисуване и ми обясняваше за композиция, перспектива, светлини и сенки, наричаше баба ми "Госпожо", и тя с удоволствие изпълняваше всичките му заръки, понякога пак разказваше истории от живота на Караваджо и как се вдъхновявал от смъртта и разрухата, и как никой образ не може да изглежда реалистичен, ако няма някакво видимо несъвършенство. Говореше като човек, който е мълчал с дни, дори седмици...

Това наше странно приятелство продължи 2-3години, после той умря. Моя живот тръгна по различен начин и се откъснах точно от този вид рисуване. И все пак от него научих няколко полезни неща: как да опъвам платно върху дървена рамка, как да приготвям различни грундове, как да нанасям последователно слоеве боя. Също и че "съвършенството не може да се види ясно без грозотата и разрухата", и че "суетата погребва таланта". Може би от тогава ми е останала тая страст да ровя из "тъмната страна". Кой знае? - странно нещо е живота - както си вървиш по улицата, изведнъж ти се случват разни неща, забравяш ги, но остават следи...И изведнъж гледаш някакъв филм, и си припомняш всичко - миризми, картини, някой жест - все едно е било вчера.

Mila написа:...
То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Опасно е да се съди друга епоха. Всички епохи са "нормални" за себе си, защото са малко или повече в границите на това, което е съществувало като знания и мислене по това време. Бъди сигурна, че и днешната епоха ще бъде разглеждана след 500 години като някаква перверзия, мизерия и т.н.

За щастие в днешни дни е ясно какво е било в Средновековието и Ренесанса. Защото са останали доста писмени паметници. Доста по-малко знаем за епохите и народите/континентите, от които не са останали писмени източници, а само косвени (по чужди описания, не от автентичната среда) или художествени (предмети на изкуството).

Mila написа:...перспектива, кветлини и сенки, наричаше баба ми "Госпожо", ....

сетих се, как по времето на "социализъма" на баба ми казваха повечето 'госпожо', а на майка ми - 'другарко'.

Баси извратеното в много отношения общество бе комунизма. В останалите беше сбъркано. Само от към ред и порядък имаше някакви и някои по-добри моменти спрямо днешната ни криворазбрана спрямо ред и закони демокрация (мутрозаконие). Добре, че хората от по-старото поколение бяха незаразени с гадния вирус на "правилната" пропаганда.

на мен ми хареса да прочета споделения спомен

мислих си за него докато тичах на стадиона

Mila написа:Всъщност, по-интересно е защо този художник така ме впечатлява, .

Хубава история. Или поне добре разказана.

ELBI написа:

Mila написа:...
То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Опасно е да се съди друга епоха. Всички епохи са "нормални" за себе си, защото са малко или повече в границите на това, което е съществувало като знания и мислене по това време. Бъди сигурна, че и днешната епоха ще бъде разглеждана след 500 години като някаква перверзия, мизерия и т.н.

За щастие в днешни дни е ясно какво е било в Средновековието и Ренесанса. Защото са останали доста писмени паметници. Доста по-малко знаем за епохите и народите/континентите, от които не са останали писмени източници, а само косвени (по чужди описания, не от автентичната среда) или художествени (предмети на изкуството).

Прав си, та дрънкаш, братко!

Другата седмица дай да се видим да дегустираме новото божоле. Вече не е хит на пазара, но поне е повод за среща.

като прочетох за божоле и се сетих за "Клошмерл"

ELBI написа:

Mila написа:...
То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Опасно е да се съди друга епоха. Всички епохи са "нормални" за себе си, защото са малко или повече в границите на това, което е съществувало като знания и мислене по това време. Бъди сигурна, че и днешната епоха ще бъде разглеждана след 500 години като някаква перверзия, мизерия и т.н.

За щастие в днешни дни е ясно какво е било в Средновековието и Ренесанса. Защото са останали доста писмени паметници. Доста по-малко знаем за епохите и народите/континентите, от които не са останали писмени източници, а само косвени (по чужди описания, не от автентичната среда) или художествени (предмети на изкуството).

Нямах намерение да съдя каквото и да било, просто, както обикновено се изказах прекалено емоционално и неясно.

Имах предвид нравите и човешките отношения, и това, дето битува мисълта че морала и културата днес са в упадък. Трябва да сме наясно, откъде идваме и къде сме сега, за да определим посоката. За нещо такова си мислех, не за фактология. Просто исках да отбележа, че влиятелни хомосексуалисти, богаташи със странни прищявки, проститутки и т.н. от векове създават историята и цивилизацията, дори и в по-"светлите" моменти.

Mila написа:

ELBI написа:

Mila написа:...
То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Опасно е да се съди друга епоха. Всички епохи са "нормални" за себе си, защото са малко или повече в границите на това, което е съществувало като знания и мислене по това време. Бъди сигурна, че и днешната епоха ще бъде разглеждана след 500 години като някаква перверзия, мизерия и т.н.

За щастие в днешни дни е ясно какво е било в Средновековието и Ренесанса. Защото са останали доста писмени паметници. Доста по-малко знаем за епохите и народите/континентите, от които не са останали писмени източници, а само косвени (по чужди описания, не от автентичната среда) или художествени (предмети на изкуството).

Нямах намерение да съдя каквото и да било, просто, както обикновено се изказах прекалено емоционално и неясно.

....

Споко - разбираема си, пък и не си комплексирана от милион неща.

Mila написа:Винаги ми е изглеждал много странен тип,
а тази вечер, като гледах филма, започнах да схващам и защо.


Тука тия картини, като изключим младежа с лютнята(който е и девойка:winkw:),
всичко друго са светци и библейски сцени.

****

То не бе педерастия, перверзии, инквизиция, мизерия и т.н. Това ако е Ренесанса,
какво ли е било в "мрачното" Средновековие....

Много хубав разказ. Радвам ти се, а и много емоции усетих.

А за времената ...хехе... а сега какво е? Нима развратът сега е по-малък?! Не вярвам някой да го мисли наистина.

Щях да гледам филма, но се промениха плановете. За Караваджо ... уникална игра на сенките, безпорен талант и внушение на творбите, но си мисля, че е по-добре да не знае човек за личния живот. Иска ми се да ги разделям - гледаш само творбата и нищо повече. Нито те интересува колко е комерсиален, нито колко начинът му на живот не ти е присъщ/понятен. на мен де. Не че не прозира..но..някак...
Един от моментите, в които се сещам, че талантът се дава на хора, които ...абе имат си талант и толкова ..кви били-не били...
напомня ми за баба ми, както и да прозвучи - лека и пръст. Дарба, дадена на такъв проклет човек. Вероятно да си изкупят греховете. Разсъждавам си просто.

Ето и една от най-любимите ми картини (на Микеладжело да Караваджо)

Призоваването на св.Матей - всъщност, името няма значение



- просто един лъч "божествена" светлина в горната половина, а останалото - мрак.
Надявам се, този лъч, някой ден да се спусне и по-надолу.





Но - да приключвам вече с този разбойник -
ето, сега, за разведряване на атмосферата ще пусна една картина на друг ренесансов художник -
Йеронимус Бош - пак библейски сюжет-



Това беше шега .






Ето сега нещо наистина позитивно - една от първите картини на Ранния Ренесанс:
"Раждащата се Венера" на Сандро Ботичели-



Интересното е, че въпросния Ботичели, в младежките си години ентусиазиран от ренесансовите идеали,
по-късно попада под влиянието на един монах - "реставратор", противник на новите тенденции - Фра Савонарола, който освен с проповедите си е известен и с организирането на публично изгаряне (на площадите), на всякакъв вид Ренесансови творби - книги, картини и т.н.
И Ботичели собственоръчно изгаря по-голямата част от произведенията си. Искал е да изгори и тази картина, но тя вече е била собственост на някакъв богат търговец, после препродадена, и пак, и пак, и така се е запазила да наши дни.

защо ти е любима?

Mila написа: Интересното е, че въпросния Ботичели, в младежките си години ентусиазиран от ренесансовите идеали,
по-късно попада под влиянието на един монах - "реставратор", противник на новите тенденции...

Така става с възрастта: на младини революционер, пък после - диктатор...

Mila написа:...ли собственоръчно изгаря по-голямата част от произведенията си. Искал е да изгори и тази картина, но тя вече е била собственост на някакъв богат търговец, после препродадена, и пак, и пак, и така се е запазила да наши дни.

в Уфици (Флоренция) ли беше?

Piqndurnik написа:

Mila написа: Интересното е, че въпросния Ботичели, в младежките си години ентусиазиран от ренесансовите идеали,
по-късно попада под влиянието на един монах - "реставратор", противник на новите тенденции...

Така става с възрастта: на младини революционер, пък после - диктатор...

така става със самовлюбените, често комплексирани типове, които са докопали власт ...

ELBI написа:
в Уфици (Флоренция) ли беше?

Би трябвало да е в Уфици.

караваджо
като пица ми звучи този

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Леонардо, Микеланджело, Рафаел и Донатело

4avdar4e написа:

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Леонардо, Микеланджело, Рафаел и Донатело

това ли е менюто:rotfl24:

Quid написа:

4avdar4e написа:

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Леонардо, Микеланджело, Рафаел и Донатело

това ли е менюто:rotfl24:

Личи си, че имаш пораснало дете

Така се казват ей тия сладури:

тия ги знам
костенурките нинджа
е имената съм им забравил

4avdar4e написа:

Quid написа:

4avdar4e написа:

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Леонардо, Микеланджело, Рафаел и Донатело

това ли е менюто:rotfl24:

Личи си, че имаш пораснало дете

Така се казват ей тия сладури:

ох...той знае ... то излиза в търсачките.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0% ... 0%BB%D1%8C

във вики никога не търся нищо

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Май има такава пица, да не те подведа само, да се изложиш някъде.В Италия май я предлагат.

Semiramis написа: ох...той знае ... то излиза в търсачките.

На мен на главата са ми пораснали

А каква битка беше в киното, да не заспяяяяя

4avdar4e написа:

Quid написа:караваджо
като пица ми звучи този

Леонардо, Микеланджело, Рафаел и Донатело

и после:
- мамо, тия художници що са кръстени на нинджите?
- :mad::crying::shy:

bead_ написа:и после:
- мамо, тия художници що са кръстени на нинджите?
- :mad::crying::shy:

Да, инверсията, за която говорим също тези дни. Подмяната.

подмяната се прави умишлено
на обществото са необходими тясно профилирани специалисти
останалото е шерпи

Quid написа:подмяната се прави умишлено
на обществото са необходими тясно профилирани специалисти
останалото е шерпи

аман от конспирация начи
подпис,
нуру

bead_ написа:...и после:
- мамо, тия художници що са кръстени на нинджите?
- :mad::crying::shy:

което напомня за класическата реплика:

Абе как да не си го чувал Моцарт - оня дето пише музиката за гсм-тата...

bead_ написа:

Quid написа:подмяната се прави умишлено
на обществото са необходими тясно профилирани специалисти
останалото е шерпи

аман от конспирация начи
подпис,
нуру

товарете портокалите в бурета... Робеспиер!

Remmivs написа:

bead_ написа:и после:
- мамо, тия художници що са кръстени на нинджите?
- :mad::crying::shy:

Да, инверсията, за която говорим също тези дни. Подмяната.

А за субституцията какво ще кажеш?:rotfl24:

В случая не виждам нищо фатално - че колко хора знаят за тези художници друго, освен имената им?
Верно, сега Леонардо имаше силен ПР период, покрай Дан Браун и Ордена на тамплиерите, но за другите не може да се каже същото.

И ако говорим само за запаметяване на имена, костенурките са добър начин.

Не искам да пиша тревиалности.

Впечатли ме.

Само малко от мен.

Забелязваш ли че няма нюанси на зеленото?

http://culture.actualno.com/news_112197.html

Антиподи. Нианси на червеното и черно.

Буквално и преносно.

Set написа:...



Забелязваш ли че няма нюанси на зеленото?

Честно казано, не се бях замисляла,
но едва ли е някакъв канон, предполагам, зависи от сюжета -
сетих се за този натюрморт, с понагнилите плодове и увяхнали листа.

Амаранта написа:

Set написа:...



Забелязваш ли че няма нюанси на зеленото?

Честно казано, не се бях замисляла,
но едва ли е някакъв канон, предполагам, зависи от сюжета -
сетих се за този натюрморт, с понагнилите плодове и увяхнали листа.

Да, не навсякъде.

Но тук пък е мъртво.

Set написа:
Да, не навсякъде.

Но тук пък е мъртво.

Ами да, той си е мрачен,
и гледа откъм тъмната страна.

Амаранта написа: Също и че "съвършенството не може да се види ясно без грозотата и разрухата", и че "суетата погребва таланта". Може би от тогава ми е останала тая страст да ровя из "тъмната страна". Кой знае? - странно нещо е живота - както си вървиш по улицата, изведнъж ти се случват разни неща, забравяш ги, но остават следи...И изведнъж гледаш някакъв филм, и си припомняш всичко - миризми, картини, някой жест - все едно е било вчера.

Странно нещо е човек... Не помня дали съм те прочела, точно този пост, точно тогава, или съм пропуснала, или съм препуснала .. бе няма значение. Но сега прочетох. 3 пъти тази вечер, през около час...

И много неща имам и искам да кажа, но само ще допълня: светлината е важна, и ракурсът, и перспективата

П.П. Благодаря и на Сет!!