3o4o.net

поредното чудо за Коледа?
Предишните случиха ли ви се?
Започнаха пак отвсякъде да ми нашепват "на Коледа стават чудесааа..."докато дойде момента, когато ще ми го крещят, от всеки ъгъл, а аз пак ще се чудя чудо ли да си пожелая или нещо по.....по....земно, малко и с шансове наистина да се случи.
В месеца на чудесата винаги се чудя, дали да бъда по-скромна и смирена в желанията си, за да се харесам на Оня горе и току виж ме забелязал....
Или да бъда дръзка и нахална, да си отпусна душата, да си развихря мечтите и да искам, искам....а Оня горе да ми се ядоса и да ме погледне строго, докато ми взима канчето изпод гладния, като на сомалийско дете поглед.
На така седя и си се чудя.

А при вас как е?
Какви са ви отношенията с Него, искате ли чудеса.....а Той дава ли ви?
Държи ли ви изкъсо?

esti написа:А при вас как е?

orta budala

esti написа:Какви са ви отношенията с Него, искате ли чудеса.....а Той дава ли ви?

Топли
Искаме
Дава

esti написа:Държи ли ви изкъсо?

Много... И на сухо.

esti написа:поредното чудо за Коледа?
Предишните случиха ли ви се?

От няколко години за Коледа си пожелавам... няколко дни почивка и съъъъън
Да пиша ли писъмце или да приема зочо като връзка с Него?!?

Оня горе май ни дава само очи за чудесата.
Или уши...

Всеки нов ден е чудо!

тази година ще се моля за чудо.....

а най-много се моля в първите секунди на Новата година.....

Толкова много чудеса искам в последните 2 години, че не зная кое по-напред да си пожелая...

Аз си пожелавам чудеса всеки ден. Понякога...не се случват.
За Коледа не знам...но на Рождество си пожелавам.

МЪЖжжж написа:Аз си пожелавам чудеса всеки ден. Понякога...не се случват.
За Коледа не знам...но на Рождество си пожелавам.

И само понякога НЕ се случват?

Ако нещо се случва всеки ден, пък било то и чудо май се нарича ежедневие.
Аз за онези другите чудеса питам - дето те хващат за гърлото. (здрасти Юро):winkw:
Не може то така, всеки ден - чудо.
Това наистина би било голямо чудо.

Единственото ми постоянно и искрено желание, което не се е сбъднало, е да имам куче.
Но някой ден ще си го сбъдна!

Понякога си мисля, че колкото по-малко иска човек, толкова повече получава, колкото по-кротко чака, толкоз по-красиво е опакован подаръка.

esti написа: Ако нещо се случва всеки ден, пък било то и чудо май се нарича ежедневие.

Да не милиш, че си пожелавам неща да се случват всеки ден?

Rain написа:Единственото ми постоянно и искрено желание, което не се е сбъднало, е да имам куче.
Но някой ден ще си го сбъдна!

Е мъж нямаш ли си?:blum:

Понякога си мисля, че колкото по-малко иска човек, толкова повече получава, колкото по-кротко чака, толкоз по-красиво е опакован подаръка.

Ама искането волева дейност ли е?
Май само външната му изява се контролира волево.
Като да си вземеш само едно парченце от шоколада, за да не надебелееш или, за да не те помислят за ламя, а в същото време всичко в теб да иска целия шоколад.

МЪЖжжж написа:

esti написа: Ако нещо се случва всеки ден, пък било то и чудо май се нарича ежедневие.

Да не милиш, че си пожелавам неща да се случват всеки ден?

Ахъ, разбрах
Мисли сега какво ще си пожелаеш след няколко дни, като духаш свещичките на тортата, защото ще се сбъдне. Няма начин да не се сбъдне, щом аз ти го пожелавам.

esti написа:поредното чудо за Коледа?
Предишните случиха ли ви се?
Започнаха пак отвсякъде да ми нашепват "на Коледа стават чудесааа..."докато дойде момента, когато ще ми го крещят, от всеки ъгъл, а аз пак ще се чудя чудо ли да си пожелая или нещо по.....по....земно, малко и с шансове наистина да се случи.
В месеца на чудесата винаги се чудя, дали да бъда по-скромна и смирена в желанията си, за да се харесам на Оня горе и току виж ме забелязал....
Или да бъда дръзка и нахална, да си отпусна душата, да си развихря мечтите и да искам, искам....а Оня горе да ми се ядоса и да ме погледне строго, докато ми взима канчето изпод гладния, като на сомалийско дете поглед.
На така седя и си се чудя.

А при вас как е?
Какви са ви отношенията с Него, искате ли чудеса.....а Той дава ли ви?
Държи ли ви изкъсо?

от както се помня си пожелавам разни конкретни неща и не че не стават...
но много бавно бе....минават години преди да се осъществят
от скоро вместо да си просто пожелавам, започнах сам да осъществявам желанията си /вследствие на много СИЛНО желание, естествено/ - успеваемоста ся клони към 100...ся пък проблема е друг - размишлявам с месеци какво точно да си пожелая, пожелая ли го - правя го празно няма...но по време пак е същото:winkw:
С Оня отгоре отношенията са нормални, глеам да си бъда...Човек по призвание, а не само по название

Кент написа:
от както се помня си пожелавам разни конкретни неща и не че не стават...
но много бавно бе....минават години преди да се осъществят
от скоро вместо да си просто пожелавам, започнах сам да осъществявам желанията си /вследствие на много СИЛНО желание, естествено/ - успеваемоста ся клони към 100...ся пък проблема е друг - размишлявам с месеци какво точно да си пожелая, пожелая ли го - правя го празно няма...но по време пак е същото:winkw:
С Оня отгоре отношенията са нормални, глеам да си бъда...Човек по призвание, а не само по название

Е то що за чудо ще е ако се потиш и "работиш" за него?!
Няма ли малко и аванта бе - ей така да те изтрещи от нищото, без да си мръднеш пръста.

Е то що за чудо ще е ако се потиш и "работиш" за него?!
Няма ли малко и аванта бе - ей така да те изтрещи от нищото, без да си мръднеш пръста.

има и аванта, правиш едно а стават три

esti написа: Няма ли малко и аванта бе - ей така да те изтрещи от нищото, без да си мръднеш пръста.

а сметката идва после?

Кент написа:

Е то що за чудо ще е ако се потиш и "работиш" за него?!
Няма ли малко и аванта бе - ей така да те изтрещи от нищото, без да си мръднеш пръста.

има и аванта, правиш едно а стават три

Като инвитро - правиш го веднъж, а излизат 5-6....

Всяка Коледа си пожелавам всички около мен да са живи и здрави, останалото все някак си ще се намести.

esti написа: А при вас как е?
Какви са ви отношенията с Него, искате ли чудеса.....а Той дава ли ви?
Държи ли ви изкъсо?

Ами... отношенията с Него... нищо не му искам и нищо не си пожелавам. Не знам защо не смея да искам нищо. Обаче той пък ми дава все повече, отколкото очаквам. (щото нали, така е то, като не искаш нищо, и все в повече ти идва, от мен да го знаете ). Та така, доволна съм от Него. И вярвам в чудеса, но Той все ги прави, докато премигвам между две гледания и все не мога да разбера чудо ли е или чиста наука, но няма значение.

Dark Lady написа:

esti написа: Няма ли малко и аванта бе - ей така да те изтрещи от нищото, без да си мръднеш пръста.

а сметката идва после?

Не се ли полага понякога и безплатен обяд, егати?
Май трябват яки връзки с Оня.

vyara написа: Ами... отношенията с Него... нищо не му искам и нищо не си пожелавам. Не знам защо не смея да искам нищо. Обаче той пък ми дава все повече, отколкото очаквам. (щото нали, така е то, като не искаш нищо, и все в повече ти идва, от мен да го знаете ). Та така, доволна съм от Него. И вярвам в чудеса, но Той все ги прави, докато премигвам между две гледания и все не мога да разбера чудо ли е или чиста наука, но няма значение.

Значи и ти си на принципа "няма очаквания - няма разочарования"

esti написа: Значи и ти си на принципа "няма очаквания - няма разочарования"

Да. Като не тръгваш с голямата кошница, можеш да бъдеш само приятно изненадан.

vyara написа:

esti написа: Значи и ти си на принципа "няма очаквания - няма разочарования"

Да. Като не тръгваш с голямата кошница, можеш да бъдеш само приятно изненадан.

А кой решава, дали ти е голяма кошницата - ти или Той?
Стандартите може да са различни щото..
Твоята малка, семпла, полупразна кошничка може да Му се стори огромен кош на оня скъперник.

esti написа:

vyara написа:

esti написа: Значи и ти си на принципа "няма очаквания - няма разочарования"

Да. Като не тръгваш с голямата кошница, можеш да бъдеш само приятно изненадан.

А кой решава, дали ти е голяма кошницата - ти или Той?
Стандартите може да са различни щото..
Твоята малка, семпла, полупразна кошничка може да Му се стори огромен кош на оня скъперник.

Абе без кошница ти казвам.

vyara написа: Абе без кошница ти казвам.

Ама невъзможно е!
Дет се вика и по джобовете ще тъпчем ако няма кошница и пак ще имаме някакви очаквания и желания - така сме устроени май...
Съвсем по течението не става.

esti написа:

vyara написа: Абе без кошница ти казвам.

Ама невъзможно е!
Дет се вика и по джобовете ще тъпчем ако няма кошница и пак ще имаме някакви очаквания и желания - така сме устроени май...
Съвсем по течението не става.

Ако има какво да тъпчеш, що да не си го вземеш пък. Въпроса е да не страдаш от очаквания и напразни надежди. Ако чакаш само на Него и на чудо, най-вероятно така ще стане. Това е по течението. Не е въпроса да не правиш нищо.

vyara написа:Ако има какво да тъпчеш, що да не си го вземеш пък. Въпроса е да не страдаш от очаквания и напразни надежди. Ако чакаш само на Него и на чудо, най-вероятно така ще стане. Това е по течението. Не е въпроса да не правиш нищо.

А защо "надеждата крепи човека"? Ако предварително знаеш, дали е напразна, то няма да е надежда.
Абе не е ли по-добре - с пълната кошница и смело напред, а с разочарованията все някак ще се справим. Не сме толко захарни я. Ако някакво си разочарование ни спира....

esti написа:

vyara написа:Ако има какво да тъпчеш, що да не си го вземеш пък. Въпроса е да не страдаш от очаквания и напразни надежди. Ако чакаш само на Него и на чудо, най-вероятно така ще стане. Това е по течението. Не е въпроса да не правиш нищо.

А защо "надеждата крепи човека"? Ако предварително знаеш, дали е напразна, то няма да е надежда.
Абе не е ли по-добре - с пълната кошница и смело напред, а с разочарованията все някак ще се справим. Не сме толко захарни я. Ако някакво си разочарование ни спира....

Бе едно е усещането с неочаквано пълни джобове, а друго да се завръщаш с празна голяма кошница. Въпрос на избор. Като можеш да си менаджираш надеждите и разочарованията, прави го.

esti написа:

vyara написа:Ако има какво да тъпчеш, що да не си го вземеш пък. Въпроса е да не страдаш от очаквания и напразни надежди. Ако чакаш само на Него и на чудо, най-вероятно така ще стане. Това е по течението. Не е въпроса да не правиш нищо.

А защо "надеждата крепи човека"? Ако предварително знаеш, дали е напразна, то няма да е надежда.
Абе не е ли по-добре - с пълната кошница и смело напред, а с разочарованията все някак ще се справим. Не сме толко захарни я. Ако някакво си разочарование ни спира....

аз съм на мнене ,че надеждата е най-големия ни враг,
надеждата е химера...
наполовина действителност и наполовина фантазия.

стремеж,постигане на желанието...
стремеж ,труд и провал...
после отново пак труд и старание и желание- до следващия успех...
къде е тук надеждата?

желание да постигнеш целта която е действителна
фантазиите?
нека са си в теб за да те топлят...
а не да се надяваш на тях

аз един път ,само един път исках нещо на една Коледа...
толкова го желаех.
преди 16 години...
от тогава предпочитам да виждам светлинките в очите на децата ми,които вярват в дядо Коледа...
и да им се радвам.

а аз на Коледа сама да си правя подаръците...
ако има изненада-тя е неочаквана..дали добра или лоша-квото дойде...

та така.
а иначе всеки ден по някое чудеСО ми се случва
ей сега на,крах на фарове...посред нощ- и едно зайче беше хукнало да пресича.
аз спрях и то спря...после се обърна и само му се видя смешното дупе да се белее...
дим да го няма....

Аз нещо се обърках.

Ако ще е нещо, което си искал, очаквал или си се надявал - тогава няма да е чудо.
Нали трябва да си у-чуден, като се случи?

esti написа: Не може то така, всеки ден - чудо.

Всеки ден стават чудеса, но в очакване на големите пропускаме да видим малките.

БоЕВ написа:

esti написа: Не може то така, всеки ден - чудо.

Всеки ден стават чудеса, но в очакване на големите пропускаме да видим малките.

А аз си мисля пък, че ако ще е чудо и то такова, което се отнася до мен, няма как да не ми се набие в очите. Нали затова е чудо?!:lol:

Мнемозина написа:Аз нещо се обърках.

Ако ще е нещо, което си искал, очаквал или си се надявал - тогава няма да е чудо.
Нали трябва да си у-чуден, като се случи?

Възможно е у-чуден в този смисъл да означава не изненадан, а обладан от чудото. Примерно.

vyara написа: Бе едно е усещането с неочаквано пълни джобове, а друго да се завръщаш с празна голяма кошница. Въпрос на избор. Като можеш да си менаджираш надеждите и разочарованията, прави го.

А това да си потискаш очакванията, за да не се разочароваш не е ли менажиране?

esti написа: А това да си потискаш очакванията, за да не се разочароваш не е ли менажиране?

Менажиране е. Калпаво понякога, ама все пак...

Пожелавам си ги, не задължително на Коледа или по празници и не рядко се сбъдват, когато е минало време. Много рядко стават веднага. Често изминава голям период от време, но като се сбъдне ми е толкова хубаво и приятно, че се радвам като дете, а вече не съм. Интересното е, че понякога като не се сбъдне се окаже, че е било за добро.

Важното е да искаш, да вярваш и да си доволен от това, което става, да не врънкаш за силно желаното, но не ставащото все още. Поне за мен е така

пожелавам си!
и си пожелавам големи неща! и дори да се забавят или да се получат не оттам откъдето ги чакам, съм много благодарна.
щото се уморих от повърхностни желания и от поет дъх на половина. Но всеки има право да диша колкото не-пълно иска.

vyara написа:

esti написа: А това да си потискаш очакванията, за да не се разочароваш не е ли менажиране?

Менажиране е. Калпаво понякога, ама все пак...

може да се разглежда и като леко песимистично очакване на реалистичното бъдеще

ELBI написа: може да се разглежда и като леко песимистично очакване на реалистичното бъдеще

Може. Всъщност това е начина да запазиш оптимистичното си настроение. Като оставаш леко обнадежден песимист. :lol: