3o4o.net

...

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

много просто
що се питаш
що не пита нея

Всеки живее, колкото му се иска. И това е личен въпрос.
Не можеш да решаваш вместо друг, е можеш, ама е наказуемо.

Капинчо написа: Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Няма.
Макар че и аз бих постъпила като теб.
И защо да те гоним, това е хубава тема.

dum spiro spero! (дано съм го написал правилно!)
"Докато дишам, надявам се!"

Какво друго да ти пиша?:shy:

Няма.
Макар че и аз бих постъпила като теб.
И защо да те гоним, това е хубава тема.

много сте смели
браво
изисква се голям напън
за да се преодолее инстинкта за живот

Кент написа:

Няма.
Макар че и аз бих постъпила като теб.
И защо да те гоним, това е хубава тема.

много сте смели
браво
изисква се голям напън
за да се преодолее инстинкта за живот

А ти като доктор не мислиш ли, че лечение над определени години може по-скоро да ускори такъв процес. Аз това си помислих. И затова така отговорих.

Капинчо написа:
Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Не, няма такава възраст.
Няма ред в това.

Онзи ден шефката ми (на 68) разказваше как се събудила и се почувствала ужасно добре - физически и умствено (а иначе си има болежки). И си помислила: "Ето, сега ако умра, ще съм много доволна." И понеже трябвало да излиза, си избрала специално бельото, че като се гътне на улицата... и разни ей такива.
Умираше от смях, докато ни го обясняваше това, и още повече се смееше на възмущението ни. Каза, че откакто усеща смъртта постоянно до себе си, се чувства много по-добре. И май е започнала да разбира неща, които преди й бяха недостъпни.
Жена с вроден (сякаш) цинизъм, която се излекува от него благодарение именно на мисълта за смъртта си. Много странно.

То това не е вече по темата де.
Кой беше онзи, който в деня преди смъртното си наказание започнал да учи нов език? Колкото и да има да живее човек, добре е да го осмисля с нещо - за да усеща живота си.
Твоята леля може би е избрала този начин и след като винаги се е борила с рака, сега има възможност да го прави отново.

Капинчо написа:Гледам навън ясно небе, слънчице, ледът стиска все още здраво калта, та не е мръсно ... но мен ме гложди една мисла ...

Преди да тръгна на работа се обадих на една своя далечна леля на 77 години. Потвърдили са й диагноза рак, макар че тя нищо не усеща и са го открили при годишен профилактичен преглед (отишла за да не я глобят !?!?). Тя твърдо е решила да започне лечение (с операция за начало), макар че няма никакви симптоми. Лелята е лекар и даже е работила в онкодиспансер, та би трябвало да е напълно наясно с картината. Единственият й син почина преди 6 месеца на 50 години. Единствения й внук (от първия брак на сина) е от много години в Щатите и не мисли да се връща.

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Скоро почина съседката. Над 35г живя с диагноза рак. Няколко операции, диети, хапове, когато се умори, подготви се за края и се предаде. Сама си нагласи погребението, за да не е в тежест, след това гасна леко-полеко в продължение на няколко месеца, последните й седмици бяха само на морфин.
Странно нещо е инстинкта/борбата за живот. Човек се предава когато е готов за това, когато е достатъчно уморен и си е свършил работата на земята, съответно извадил поуки. За всекиго е различно и само си мислим, че решаваме сами.

Капинчо написа:Гледам навън ясно небе, слънчице, ледът стиска все още здраво калта, та не е мръсно ... но мен ме гложди една мисла ...

Преди да тръгна на работа се обадих на една своя далечна леля на 77 години. Потвърдили са й диагноза рак, макар че тя нищо не усеща и са го открили при годишен профилактичен преглед (отишла за да не я глобят !?!?). Тя твърдо е решила да започне лечение (с операция за начало), макар че няма никакви симптоми. Лелята е лекар и даже е работила в онкодиспансер, та би трябвало да е напълно наясно с картината. Единственият й син почина преди 6 месеца на 50 години. Единствения й внук (от първия брак на сина) е от много години в Щатите и не мисли да се връща.

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Хубава е темата.
мисля си по моите си мисли, пък аз.
Вчера опитвах да обясня на един човек, ама не се получи. Да се пробвам пак: тази жена вероятно и така е живяла. Това се случва с хора, преживели много силни бури, не просто турболенции. Като факти в биографията. Нисък старт. Падане отвисоко да кораво дъно. Няма значение дори кой ще е примера, но такива, които са се изправяли. Опитвам се да кажа нещо като прекалено много гадости, независещи от нея. Та си мисля, че когато тези хора "оцелеят" и докато оцеляват, при всички случаи, те просто не могат да си позволят на себе си да изпаднат в депресия. Защото знаят, че няма кой да ги изправи, даже може да се каже. Това до тук е точка едно - както са живели - така живят до края.

А ти като доктор не мислиш ли, че лечение над определени години може по-скоро да ускори такъв процес. Аз това си помислих. И затова така отговорих.

то от рак до рак има разлика
доста от нещата се лекуват вече
особено ако се хванат навреме
те затова са профилактичните прегледи
които простолюдието не уважава
за свое нещастие, де
това първо
второ... не, не мисля
дъртите се справят много по добре
обикновенно
поради особенностите си в обмяната
/забавена/
и пак казвам, между рак и рак
има разлики много

Кент написа:

Няма.
Макар че и аз бих постъпила като теб.
И защо да те гоним, това е хубава тема.

много сте смели
браво
изисква се голям напън
за да се преодолее инстинкта за живот

не...
изисква се една простичка депресия ....
макар че и това не е достатъчно...
като ги стисне за гушата и казват:"Направи всичко възможно"...
и тва е

браво на бабето, силна жена е
майка ми се оперира на 70 и след това нямаше нито лъчетерапия, нито химиотерапия, щото е бил в начална фаза, минаха вече 4 години и няма помен от коварната болест
при възрастните туморните клетки се развиват по-бавно и често с операция, ако рака не е открит в напреднал стадий (и зависи от местоположението му), е лечимо

Мнемозина написа:
Жена с вроден (сякаш) цинизъм, която се излекува от него благодарение именно на мисълта за смъртта си. Много странно.

подпис

всеки решава за себе си. Освен това ми се струва, че в различни периоди на живота приемаш пътя си към онези полета по различен начин и с различна времева рамка. Понякога като сравнително млад не ти се живее, а понякога като сравнително възрастен се наслаждаваш на всеки миг и искаш още и още... Ала това е функция на мислите ти за качеството и смисъла на живота.

Такива ми ти работи.

Капинчо написа:
Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

И все си мисля, че това е някаква заблуда - че живота трябва да има смисъл, или да се осмисля с някаква дейност, близки и т.т. След като не сме наясно защо съществува животът въобще, търсенето на смисъл в рамките на една, като цяла безсмислена система, е доста странно занимание.:lol:

snowprincess написа:браво на бабето, силна жена е
майка ми се оперира на 70 и след това нямаше нито лъчетерапия, нито химиотерапия, щото е бил в начална фаза, минаха вече 4 години и няма помен от коварната болест
при възрастните туморните клетки се развиват по-бавно и често с операция, ако рака не е открит в напреднал стадий (и зависи от местоположението му), е лечимо

Капинчо написа:Гледам навън ясно небе, слънчице, ледът стиска все още здраво калта, та не е мръсно ... но мен ме гложди една мисла ...

Преди да тръгна на работа се обадих на една своя далечна леля на 77 години. Потвърдили са й диагноза рак, макар че тя нищо не усеща и са го открили при годишен профилактичен преглед (отишла за да не я глобят !?!?). Тя твърдо е решила да започне лечение (с операция за начало), макар че няма никакви симптоми. Лелята е лекар и даже е работила в онкодиспансер, та би трябвало да е напълно наясно с картината. Единственият й син почина преди 6 месеца на 50 години. Единствения й внук (от първия брак на сина) е от много години в Щатите и не мисли да се връща.

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Възхищавам се на твоята леля.
Човек да не живее само заради децата си?
Волята и да се бори, да прави нещо вместо примиренчески да чака е велико нещо!

Mila написа:
И все си мисля, че това е някаква заблуда - че живота трябва да има смисъл, или да се осмисля с някаква дейност, близки и т.т. След като не сме наясно защо съществува животът въобще, търсенето на смисъл в рамките на една, като цяла безсмислена система, е доста странно занимание.:lol:

Ето веднага ти давам един смисъл.
И без осмисляща дейност, и без близки почваш да се бориш, защото не си съгласна някой да те цака и да ти взима живота преди ти да си решил, че го искаш.
Посегателство върху личността е това.

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=19797#19797

И за хората отвъд

http://youtube.com/watch?v=WNNKoIEtjz0

pocti_bezobidna написа:

Капинчо написа:Гледам навън ясно небе, слънчице, ледът стиска все още здраво калта, та не е мръсно ... но мен ме гложди една мисла ...

Преди да тръгна на работа се обадих на една своя далечна леля на 77 години. Потвърдили са й диагноза рак, макар че тя нищо не усеща и са го открили при годишен профилактичен преглед (отишла за да не я глобят !?!?). Тя твърдо е решила да започне лечение (с операция за начало), макар че няма никакви симптоми. Лелята е лекар и даже е работила в онкодиспансер, та би трябвало да е напълно наясно с картината. Единственият й син почина преди 6 месеца на 50 години. Единствения й внук (от първия брак на сина) е от много години в Щатите и не мисли да се връща.

Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Има ли възраст, от която нагоре човек трябва да приеме, че пътят му е към вечните ловни полета и да престане да стиска със зъби душата си?

Възхищавам се на твоята леля.
Човек да не живее само заради децата си?
Волята и да се бори, да прави нещо вместо примиренчески да чака е велико нещо!

хм...
аз чак до там не стигам - да им се възхищавам. всеки си знае за себе си.
не държа да съм герой по този параграф точно.

Капинчо написа:Та питам се аз - защо тази възрастна жена е решила, че трябва да се излекува от рака на всяка цена, за да живее по-дълго. Моят избор би бил друг - обезболяващи (ако се наложи) и колкото-толкова.

Твоят избор би бил такъв какъвто би бил твоя избор когато ти дойде до главата. Това дето го редиш сега са алабализми.

esti написа:

Mila написа:
И все си мисля, че това е някаква заблуда - че живота трябва да има смисъл, или да се осмисля с някаква дейност, близки и т.т. След като не сме наясно защо съществува животът въобще, търсенето на смисъл в рамките на една, като цяла безсмислена система, е доста странно занимание.:lol:

Ето веднага ти давам един смисъл.
И без осмисляща дейност, и без близки почваш да се бориш, защото не си съгласна някой да те цака и да ти взима живота преди ти да си решил, че го искаш.
Посегателство върху личността е това.

Понякога желанието за живот е плод на старческа деменция или Алцхаймер.
И все пак е достатъчно, за да бъде човека жив.

И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.
Иначе нямат смисъл всички тези усилия, лозУнги, добри дела, близки и т.н. - когато човек умре, всичко това изчезва.

Mila написа:И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.

Или по-кратко казано: 42

честно казано ми е през ....... кой колко иска да живее или да не живее:-)

Mila написа: И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.

По-скоро да си доволен, че си жив.....докато си жив.
След това наистина е все тая.

esti написа:

Mila написа: И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.

По-скоро да си доволен, че си жив.....докато си жив.
След това наистина е все тая.

не е така...смисълът е да си жив и да ти е все тая

сър Айвънхоу написа:

Mila написа:И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.

Или по-кратко казано: 42

Т.е. по-добре живот на колене отколкото каквато и да е друга достойна алтернатива.

Remmivs написа:Т.е. по-добре живот на колене отколкото каквато и да е друга достойна алтернатива.

Ей, чш! Нито аз съм Жельо Желев, нито ти си ми пресаташето, за да казваш какво съм искал да кажа!

Remmivs написа:


Т.е. по-добре живот на колене отколкото каквато и да е друга достойна алтернатива.

т.е. - всичко е едно.

Semiramis написа: хм...
аз чак до там не стигам - да им се възхищавам. всеки си знае за себе си.
не държа да съм герой по този параграф точно.

Има един важен момент - бабата не я боли.
Не е зависима от околните, не е на легло, не е неподвижна.
Открили са го при профилактичен преглед.
Ский ква съвестна бабка - отишла на профилактичен преглед!
Аз дори нямам ДжПи, щото не ми се е налагало да ходя по доктори поне от 2-3 години,
а последното ми ходене беше след един инцидент с немска овчарка.
А това си е тотална липса на здравна култура и все си обащавам как ще се поправя, ама
Аз бих се отказала при положението че не мога да владея нещата сама.

Mila написа:т.е. - всичко е едно.

Да. Но трябва да го има това 1. А не 0. Защото човек трябва да има за какво да умре, за да може каже, че живее истински. Поне според мен

сър Айвънхоу написа:Ей, чш! Нито аз съм Жельо Желев, нито ти си ми пресаташето, за да казваш какво съм искал да кажа!

Защо мислиш, че говоря от твое име? :shocked::blink:
Нима не може да задам въпрос, дори и да не му сложа въпросителна.

за некво наследство ли става дума е са

Semiramis написа:

esti написа:

Mila написа: И въобще, като мисля, мисля, мисля, излиза, че смисъла на живота се състои в това да си жив.

По-скоро да си доволен, че си жив.....докато си жив.
След това наистина е все тая.

не е така...смисълът е да си жив и да ти е все тая

значи ако ти е все тая, че си жив със сигурност ще си доволен като умреш - далавера отвсякъде си е.

Remmivs написа:

сър Айвънхоу написа:Ей, чш! Нито аз съм Жельо Желев, нито ти си ми пресаташето, за да казваш какво съм искал да кажа!

Защо мислиш, че говоря от твое име? :shocked::blink:
Нима не може да задам въпрос, дори и да не му сложа въпросителна.

Ля-ляля-ля-ля!

Заяждам се, бре!

Quid написа:за некво наследство ли става дума е са

ще се разровиш за забравени родствени връзки?

ELBI написа:

Quid написа:за некво наследство ли става дума е са

ще се разровиш за забравени родствени връзки?

не
разсъждавам практично
все пак някой трябва да се грижи за тва тук де:-)

Quid написа:... не разсъждавам практично
...

а аз съм Бил Гейтс...

ELBI написа:

Quid написа:... не разсъждавам практично
...

а аз съм Бил Гейтс...

всъщност май е: не, разсъждавам практично...

тогава не съм Бил Гейтс.

Предупреждение до какво води неизползването на препинателни знаци

Добре, че наште треснаха Тунис днес. Обаче изгубиха доста точки и сега трябва да разчитаме Русия да го начука на Щатите повече, отколкото на нас...

на едно мънинко разстоянийце сме от 3-тото място...