3o4o.net

Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

не

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Има си много просто обяснение.
Енергиен вампиризъм!:-)
Смуче на воля, когато си в настроение и си свалила защитната бариера. Станели нещо кофти се спасява, негативната енергия ги отблъсква. По-далече от такива създания.

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

ми нема такива хора край мен.
чакай да съм по -конкретна.
няма хора,които да са в състояние да видят чувствата ми и състоянието ми такива и да реагират по този начин.
ще рече: тези ,които ме виждат в такива моменти-няма да реагират така.
другите просто са в неведение,като и трябва да бъде.

а определено за мъжкото съсловие...когато аз съм унила и печална...винаги успяват да ме усмихнат...за да им стане на тях по-приятно..
егоисти ,бе!


а женското съсловие...обикновено ми издърпва ушите,докато забравя за кво беше дето бях унила...
проклетнички ,бе!

БоЕВ написа:негативната енергия ги отблъсква.

Май е нормално да ги отблъсква. Аз затова се чувствам объркана... защото си мисля, че е нормално.

doktorka написа: ми нема такива хора край мен.

Какво да кажа... значи умееш да си подбираш хората около теб. Или пък бързо ти минава?
Е, във всеки случай ти завидях.

vyara написа:

БоЕВ написа:негативната енергия ги отблъсква.

Май е нормално да ги отблъсква. Аз затова се чувствам объркана... защото си мисля, че е нормално.

И кое му е "нормалното" - да смучат на воля от тебе емоция, да ти стоварят негативната си енергия и когато се скапеш да те изоставят!!!:blink:

zmeu написа:не

И аз така си мисля. Затова казах, че е глупав въпроса ми.
По-скоро си мислех дали не е егоистично да искаме другите да съпреживяват с нас и да ги натоварваме.

БоЕВ написа: И кое му е "нормалното" - да смучат на воля от тебе емоция, да ти стоварят негативната си енергия и когато се скапеш да те изоставят!!!:blink:

Ами хубавите емоции привличат хубави емоции. Можем ли да съдим хората, че искат да им е хубаво?
Мисля, че ги разбирам. Но разбирането понякога е еднопосочно...

vyara написа:

doktorka написа: ми нема такива хора край мен.

Какво да кажа... значи умееш да си подбираш хората около теб. Или пък бързо ти минава?
Е, във всеки случай ти завидях.

не,просто има много малко хора около мен,които или могат да ми отгатнат чувствата или аз ги показвам защото им имам доверие.
всичо опира до доверието.
не ми се е случвало досега да ми е кофти и някой да си обърне гърба...
( лъжа ,спомням си...един път...но тогава бях влюбена и съответно не мислех ,а това е съвсем различна ситуация)

vyara написа:

zmeu написа:не

И аз така си мисля. Затова казах, че е глупав въпроса ми.
По-скоро си мислех дали не е егоистично да искаме другите да съпреживяват с нас и да ги натоварваме.

е на този въпрос ще кажа - да
за какво са ти приятели ако не си споделяте емоциите
положителни или негативни
щом не щът и аз не ги искам
все едно да питаш, кога ще имаш повече приятели
когато имаш или нямаш пари
някаква мъгла има в Русе, май

zmeu написа:

vyara написа:

zmeu написа:не

И аз така си мисля. Затова казах, че е глупав въпроса ми.
По-скоро си мислех дали не е егоистично да искаме другите да съпреживяват с нас и да ги натоварваме.

е на този въпрос ще кажа - да
за какво са ти приятели ако не си споделяте емоциите
положителни или негативни
щом не щът и аз не ги искам
все едно да питаш, кога ще имаш повече приятели
когато имаш или нямаш пари
някаква мъгла има в Русе, май

тъкмо!
дефиницията за "приятели" е различна за различните индивиди.

тук мъгла няма-аз да си кажа...

zmeu написа: е на този въпрос ще кажа - да
за какво са ти приятели ако не си споделяте емоциите
положителни или негативни
щом не щът и аз не ги искам
все едно да питаш, кога ще имаш повече приятели
когато имаш или нямаш пари
някаква мъгла има в Русе, май

Ако на мен някой ми беше задал въпроса, щях да отговоря като вас.
Работата е там, че когато става въпрос за лични чувства, човек се обърква. И когато това е само едно усещане, а не категорично показано отношение, е още по-объркващо. Уж е така, а пък не съвсем. Но като краен извод от наблюдения разни, съм си извадила това заключение. Такова чувство имам....
Абе мъгла има в Русе. Това е, шуши!

vyara написа: Ако на мен някой ми беше задал въпроса, щях да отговоря като вас.
Работата е там, че когато става въпрос за лични чувства, човек се обърква.

ако си забелязала, явно не си, аз не отговарям на въпроси от сорта - какво ще направите ако много ви се пърди, а сте на среща с японския император
виж ако ми се е случило бих казал какво съм направил
а мъглата някой трябва да я издуха
може и сам, но не е толкова приятно -
въпреки, че казват (ти знаеш кой) че самоиздухването изграждало характера, не го препоръчвам

zmeu написа: ако си забелязала, явно не си, аз не отговарям на въпроси от сорта - какво ще направите ако много ви се пърди, а сте на среща с японския император
виж ако ми се е случило бих казал какво съм направил
а мъглата някой трябва да я издуха
може и сам, но не е толкова приятно -
въпреки, че казват (ти знаеш кой) че самоиздухването изграждало характера, не го препоръчвам

Май схванах само, че ти си наясно със себе си, макар че друг ти разсейва мъглите. Малко ми е противоречиво това, но както и да е. Не го приемай твърде присърце въпроса ми.

е че хората не са на копчета - копче "добро настроение", копче "лошо настроение"...... като ми е тегаво ми е тегаво......ако около мен има приятел (нещо намаляха последните години) може да ми стане по-добре, може на него да му стане по-зле.....

не искам само светлината да събират от мен.....

аз нямам проблем да контактувам с приятели когато са тъжни и самотни, ама все по-често някаква криворазбрана сила искат да показват или от годините се срамуват да показват истински чувства и маааалце се разминаваме

като човек е уморен - зависи, може да е сам сред много и не-сам като е сам...баси това съвсем шантаво

Верче, това още по-объркано май

Dark Lady написа: като човек е уморен - зависи, може да е сам сред много и не-сам като е сам...баси това съвсем шантаво

Верче, това още по-объркано май

Като в онази глупава песничка "Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам"

vyara написа:Май схванах само, че ти си наясно със себе си, макар че друг ти разсейва мъглите. Малко ми е противоречиво това, но както и да е. Не го приемай твърде присърце въпроса ми.

щото заджурках смес от противоречиви чуства и секс и стана супа от пуканки
майната му, не ми е сефте да не ме разбират напълно
а и клавиатурния изказ не ми е силата

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.

Ся, първо, да разграничим приятел от близък. Ако ми е приятел, се старая по никакъв начн да не го натоварвам. С приятелите съм светла и добра. Когато не съм такава, ги избягвам.

С близките е по-сложно. Колкото и да ми се иска, не става горния номер. Тъй че - да търпят

добре, хубаво избягваш приятелите...

а близките що трябва да го отнасят се чудя...

щото понякога, като ми писне, и ми е нервно, и съм екстремно лоша и...и...и ...т.н. наранявам найблизките около мен..ставама баси и чудовището....да излезна да креща в парка за да разкарам гнева и яроста.....

ох, сложно....

vyara написа: Като в онази глупава песничка "Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам"

мммм, аз не съм фенка на самотата

човек трябва да намери поне една сродна душа на тоя свят

4avdar4e написа: Ако ми е приятел, се старая по никакъв начн да не го натоварвам. С приятелите съм светла и добра. Когато не съм такава, ги избягвам.

Ха! Ето на по-различен отговор. И аз го правя това. И съм си мислила много пъти какво ли би станало, ако не го правех. Дали не е от страх, че приятелството се крепи само приятните съвместни изживявания.. и страх да не се разочароваш от реакциите им. Гледала съм да не попадам в крайна нужда, че да си опознавам приятелите. От страх е, така съм си мислела аз лично.

zmeu написа: щото заджурках смес от противоречиви чуства и секс и стана супа от пуканки
майната му, не ми е сефте да не ме разбират напълно
а и клавиатурния изказ не ми е силата

Не става въпрос за секс тука. За близост и доверие става въпрос.

vyara написа:От страх е, така съм си мислела аз лично.

Ами както искаш го наречи... Що пък не - благородство Не обичам да товаря никого с мойте си лични неща.. Мразя да се оплаквам. Забелязала си, предполагам, че дори и тук избягвам да пиша, когато ми е напрегнато, нервно...

А най-смешното в случая е, че цял живот съм била кошче за душевни отпадъци, щото умея да слушам

...

Dark Lady написа:добре, хубаво избягваш приятелите...

а близките що трябва да го отнасят се чудя...

щото понякога, като ми писне, и ми е нервно, и съм екстремно лоша и...и...и ...т.н. наранявам найблизките около мен..ставама баси и чудовището....да излезна да креща в парка за да разкарам гнева и яроста.....

ох, сложно....

Ами що.... Щото като нямаме отделни спални.. Дори и да мълча, то пак се усеща напрежението... По добре да го изговориш, извикаш, изплачеш, отколкото въздуха да пращи от електричество.

Пък аз съм лесна, изговоря ли го, съм го загърбила

4avdar4e написа: Пък аз съм лесна, изговоря ли го, съм го загърбила

така, аз също - изговоря и забравя

а отсрещната страна помни, помни за вечни времена......

Защо имам чувството че се бърка приятел с компаньон?!

в повечето случаи, хората, които наистина страдат, сами се изолират, мълчат за проблемите си и не търсят помощ

snowprincess написа:в повечето случаи, хората, които наистина страдат, сами се изолират, мълчат за проблемите си и не търсят помощ

Сноу, и е така, и не е. Ако имаш сетива, ако човекът ти е приятел, усещаш. Говоря от личен опит. И тук е моментът да си много деликатен, да го разсмееш, да го отдалечиш, да го накараш да говори, когато е готов:-) Или дори да си говорите глупости... Не те да търсят помощ, а ти да им предложиш рамо, да протегнеш ръка... Ако щеш да го усмъртиш с пиене, пак е лек

Разбира се, аз не ти говоря за дълбоки и сложни психологични проблеми, а за кризички...

snowprincess написа:в повечето случаи, хората, които наистина страдат, сами се изолират, мълчат за проблемите си и не търсят помощ

И там е въпроса. Правилно ли е така?

4avdar4e написа:

snowprincess написа:в повечето случаи, хората, които наистина страдат, сами се изолират, мълчат за проблемите си и не търсят помощ

Сноу, и е така, и не е. Ако имаш сетива, ако човекът ти е приятел, усещаш. Говоря от личен опит. И тук е моментът да си много деликатен, да го разсмееш, да го отдалечиш, да го накараш да говори, когато е готов:-) Или дори да си говорите глупости... Не те да търсят помощ, а ти да им предложиш рамо, да протегнеш ръка... Ако щеш да го усмъртиш с пиене, пак е лек

Разбира се, аз не ти говоря за дълбоки и сложни психологични проблеми, а за кризички...

не ми се пише много по темата
ако виждаш, че кризата е в семейството - на кой от двамата ще се опиташ да помогнеш
жената нещастна, стигнала до деазепам - мъжът се пропил
или жената нещастна - мъжът ходи по чуждо (може и обратния вариант)
или мъжът упражнява физически/психически тормоз над жената
тези модели съм ги наблюдавала в много семейни двойки
въпросът е, как се помага и на двамата? или избираш този, който ти е по-голям приятел и помагаш само на него
и как се дават съвети на чужд гръб, особено ако не са поискани/потърсени

vyara написа:

snowprincess написа:в повечето случаи, хората, които наистина страдат, сами се изолират, мълчат за проблемите си и не търсят помощ

И там е въпроса. Правилно ли е така?

хората не осъзнават, че за да получат помощ, първо трябва да решат, че имат нужда от нея и после да я потърсят
кажи, чувала ли си алкохолик да казва, че може сам да се справи с проблема си
чувала ли си жена да оправдава мъжа си, който я бие
виждала ли си хора, които се срамуват от изгаряния, от това, че при тежък инцидент са останали инвалиди, които са се разболели от нелечима болест и крият диагнозата си

snowprincess написа: не ми се пише много по темата
ако виждаш, че кризата е в семейството - на кой от двамата ще се опиташ да помогнеш
жената нещастна, стигнала до деазепам - мъжът се пропил
или жената нещастна - мъжът ходи по чуждо (може и обратния вариант)
или мъжът упражнява физически/психически тормоз над жената
тези модели съм ги наблюдавала в много семейни двойки
въпросът е, как се помага и на двамата? или избираш този, който ти е по-голям приятел и помагаш само на него
и как се дават съвети на чужд гръб, особено ако не са поискани/потърсени

Виждаш ли, как различно гледаме на нещата?? За мен това са проблеми. В които аз нямам място. Хеле пък и ако не ме питат. Аз говорех за "кризички": скараш се с любимия, в службата някой те е настъпил, децата са ти се качили на главата.. Такива нещица.

А в твойте варианти.. Различно реагирам, но се старая да не вземам страна. Пък и знаеш ли, приятелите ми (ни) някак избягват да ни занимават с тия неща. Обаждат се: разведох се. Друг се обажда: ще се женя. Трети се обажда: зарязах всичко, заминавам за ....(Канада, САЩ, Австралия, Исландия ). И така. Събираме се, хапваме, пийваме, нахилваме се до мускулна треска и ... всеки потъва в ежедневието си.

Аз не мога да давам съвети, давам само рамо, носна кърпичка и ритник в задника

vyara написа:...

Може ли да те гушна ако ти е тъжно?

vyara написа:Не става въпрос за секс тука. За близост и доверие става въпрос.

няма много разлика
хеми си близко
хем - шъ мъ пазиш ли? шъ тъ пазя?

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Знаеш ли, мисля си, че тук ключовата дуча е "навремето" .
Не, че ЕГН-то е напреднало, но когато си на 18-20 егоистичното и индивидуалното е по- силно от общото, било то и с най-добрата приятелка. "Навремето", ехеее. _прозвуча като преди 100 и кусур години, но...).
Подобни примери от "навремето"-бол. Сещам се например, 2 -те с най-добрата ми приятелка в друг град, пристига приятелят й, аз не мога да изляза и ...оставам сама. Кофти ми беше тогава, но тя е постъпила правилно нали?
Друг случай- с друга добра приятелка се бяхме разбрали да излизаме. На срещата пристига и приятелят й. Аз с едно поле (О времена, о нрави... ), а тя издебва да останем сами и ми казва, че ако посегна на приятелят й ...съм "мементо мори" (моментално в морето ). Тогава се и й се обидих, защото не се познаваме от 2 дни, но е била права, нали?
Изобщо речта ми е, че когато си на гребена на вълната мислиш едва ли не само за себе си и не те интересуват чувствата на другите, но с времето "поумняваме" уж и оценяваме повече някои неща.
Аз също съм правила грешки и точно затова и сега сме добри приятелки - аз съм простила, тя също... Това сближава, повече отколкото само хубави преживявания - и сол е нужна в тоз живот.
Сега е по- трудно да се правят същите постъпки, защото ...сме "порастнали" и ... минали ли сме по този път

vyara написа:Трябва ли да цените, уважавате/считате за свой приятел/доверявате на човек, който страни от вас, когато ви е кофти и сте нещастен/самотен/просто не на кеф и т.н., а ви харесва и търси само когато сте в най-добрата си светлина и форма на духа и прочие.
Трябва ли да крием за себе си мрачните си чувства, ако държим на някого и да не ги разкриваме, щом така не му е приятно?
Навремето имах една приятелка, с която бяхме на почивка, но аз се разболях и нямаше как да купонясвам, а тя ми се обиди, че съм й провалила почивката. Това именно сложи началото на края на едно приятелство...
Защо се получава така? Защо хората са привлечени от вас само като пръскате радост и ви отбягват, когато ви е тъжно и самотно.
Два омагьосани кръга....
А понякога човек просто се уморява. И когато е уморен, по ли е добре да е сам?
Много разхвърляно и объркано, ама ще извинявате...

Народът е казал "Приятел в нужда се познава". Понякога по голяма нужда...

Възможността да споделиш с някого мъката си, да го допуснеш по-дълбоко в твоя свят, прави този човек специален, прави го именно "приятел". Ако някой не иска да погледне по-отблизо, значи е просто познат. И тогава не си струва да се разстройваш заради него.

Има обаче и един друг момент. Понякога твой приятел си има толкова собствени проблеми на главата, че просто няма капацитета да поеме и твоите. Нищо лично. Тогава не му се сърди.
Откак се помня, страшно много хора са ми споделяли и винаги съм се опитвала да помогна. Мислех да ставам психотерапевт и учих за това. Но - писала съм го тук - в един момент се почувствах тоооолкова уморена, усетих че ми се свършва силата, енергията, която така щедро раздавах. И се отказах от "професията". Сега продължвам да съм изповедник и "рамо" на приятелите си. Но мога да разбера, ако някой не "откликне", когато на мен ми е тежко.

Много се разприказвах.

Stranniche написа: Много се разприказвах.

Много, ама качествено!

Тъкмо и аз мислях да кажа на Верчето, нещо подобно, плюс това че всичко е в дозата, мярката.
Когато ние имаме проблеми и щедро ги споделяме/прехвърляме на околните, нека не забравяме, че и те са хора.

vyara написа:

Въпросът ти не е глупав. Просто вътре в себе си ти усещаш отговора и сама, но разумът ти се пита дали не грешиш,което е нормално. Истината е,че душата винаги знае най-добре. Когато не бях семейна притялките ми бяха много. Задълженията бяха малко и всички бяхме "волни птички". След това помалко започнаха да си отиват-поетапно според степента на битовистична устойчивост:)
С годините все по-малко се притеснявам за приятелите, които са ме оценили и все повече държа на добрия психоклимат в семейството ми. Доста време отделям за разговори с двамата си сина и съпруга, и това почти концентрира вниманието ми към тях и близките ми. Някак се премести "центъра на тежестта", ако разбираш какво искам да кажа. Хората у дома са тези, с които споделяш живота си, какъвто и да е той, затова грижата за тях според мен е най-важна.
Има една взаимо-зависимост може би, че когато си спокоен за близките, тогава си и по-пълноценен в общуването въобще и с приятлите и с колегите, защото това се пренася и в работен план. Аз също изслушвам проблемите на важните за мен хора и се опитвам да помагам с каквото мога, но ясно очертавайки параметрите на своето лично пространство, с което другите се съобразяват. На когото му харесва-ок, на когото не му харесва-ок:).
Определено никого не съдя за това какъв е, разбирам, че всеки си има лични причини и право да избира как да се държи. Когато нечие поведение не ми допада, не съм в компанията на този човек, а за приятелство въобще не може да се говори.
Ако душата ти чувства дискомфорт, а сърцето ти е свито, за каква ответност може да става въпрос, а стойностното приятелство е точно това.
Ако някой те кара да се чувстваш виновен за това, което си или иска да те използва, или да те манипулира, или просто не те уважава. Значи, не ти трябва:)