3o4o.net

Бях млад, глупав и пълен с бушуващи в мен чувства. Срещнах жена, с която мислех, че ще отида на края на света и ще стигна звездите. Страстта бушуваше в мен, като ураган и изпълваше цялото ми същество. Любовта ми даваше сили, за да се впускам в битки и да печеля победи. Бях винаги на върха и дори летях над него.
А после... После дойде изтрезняването и махмурлука на чувствата похабени по човек, който е мислил единствено как да ме ограби. Угаснаха моторите и аз започнах да се рея безцелно, носен отвятъра. Теченията си играеха с мен, като с есенно листо и това дори не ми правеше впечатление.
Затворих се в работното ежедневие, изтрих цветовете около мен. Остана само сивото, мрачното и тъмното. Нямах желание за нищо. Не ме блазнеха пари, слава и кариера. Исках само да мине деня и да дойде следващия. Единствено приятелите ми създаваха (илюзорното?) чувство, че все още съм нужен на някого.
Поведох битки за детето си, но нямах волята да (и желанието) да ги спечеля. Не виждах смисъл от това. Бягах! От кого? И аз не знам.
Постепенно махмурлукът се оттече от мен и аз видях, че светът е все още приятно място за живеене. Но нямах стимул, нямах вяра, че в него има място и за мен.
Зарових се в себе си, разглеждах остатъците от чувствата, които, като дрипави бойни знамена висяха отпуснато на пилоните си в очакване на нови битки, или просто уморено надявайки се да попаднат в музея.
На дъното намерих един огромен заключен склад. През процепите се виждаше, че е претъпкан, но с какво, не знаех. Разбих катинара и влязох. Вътре беше натрупана до пръсване събираната неизползвана нежност, която мислех, че съм загубил през годините. Затръшнах втарата, защото не исках всичко да се излее и да остана и без последното си мило чувство.
Сега ровя, търся и питам: "Кой иска нежност? На кого да дам всичкото, което ми е останало?"
Дали ще намеря някого, или не, не знам. Понякога целият склад се тресе, защото съдържанието му сеопитва да излезе, да се излее от мен и да ме удави. Може би наказвайки ме за дългите години затвор, на които съм го обрекъл...

Има дни, когато искам да изкрещя, че все още съм жив, че все още ме има, че може би все още съм нужен на някого... Тогава взимам писалката и тефтера, сядам и пиша. Не пиша, а открехвам леко вратата на склада, за да може да намаля напрежението вътре, защото може да експлоадира.

Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

кво стаааааа тука бе
алоооооооооооууууу

днес имаш празник
сигурно затова те обземат такива мисли
лошото или доброто е че сами си правим всичко
и е малко трудно да се издърпаме сами за косата
но не е невъзможно - чел си - знаеш
въпроса е да го искаме

Обикновено ние сами се спираме, за каквото и да е.
Наздраве! ЧИД!:-)

...

Капинчо написа:Може утре да те връхлети голямата любов, а може и трамвая. Живей за да узнаеш!

А може и двете заедно
Ти май не беше тук, Кaпинчо, когато Айвън разправяше за една ватманка, която беше харесал.
Айвъне, прегръщам те виртуално и искам само да ти кажа, че много добре те разбирам. И че едва ли има човек, който няма да те разбере. Лошото в случая е, че за тези неща не можеш да помогнеш на друг, за съжаление.
Само не губи вяра. Щом нещо го има вътре в теб, рано или късно ще се предаде на другите и ще се върне пречистено при теб, а не прашасало и залежало в "склада" :winkw:

...

и кво стана с тая ватманка в крайна сметка?:-)

Капинчо написа: ама дори на погребение, както каза някой в друга тема, хората след пиенето започват да си припомнят весели случки и да се смеят до ковчега.

:blink: Това е самата истина, мамка му, била съм свидетел...

vyara написа:

Капинчо написа: ама дори на погребение, както каза някой в друга тема, хората след пиенето започват да си припомнят весели случки и да се смеят до ковчега.

:blink: Това е самата истина, мамка му, била съм свидетел...

То така и трябва. Според мен де.

сър Айвънхоу написа: Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

Я се стегни!

Някой каза, че имаш празник днес - наздраве и черните мисли ги прати по дяволите!

вЕрвай ми - без тях е много по-лесно и хубаво!

Потребен си на себе си. И на всички онези родословни дървета, дето пишеш, че ги облагородяваш. ЧИД, адаш, и тегли една майна на депресията.

сър Айвънхоу написа:

верно, че "открехна вратата", това е началото
никой тук не те е "виждал" така

любовта ще те намери, сигурна съм, само не слагай пак катинара

Сър-е, само не затръшвай вратата отново

нека има процеп, нека излиза по нещо истинско

прегръдка по случай именния ден

vyara написа:

Капинчо написа: ама дори на погребение, както каза някой в друга тема, хората след пиенето започват да си припомнят весели случки и да се смеят до ковчега.

:blink: Това е самата истина, мамка му, била съм свидетел...

ми да не сме се събрали тук да се лъжем а
алоооуууу:blum:

pocti_bezobidna написа:

сър Айвънхоу написа: Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

Я се стегни!

Някой каза, че имаш празник днес - наздраве и черните мисли ги прати по дяволите!

вЕрвай ми - без тях е много по-лесно и хубаво!

оставете човека
и аз като имам празници
...някак ми е тегаво щото трябва да се черпи
пият гадовете с гадове и се ненапиват
и все има малко и малко

...

Капинчо написа:

Quid написа:
пият гадовете с гадове и се ненапиват

Оти си мезят.

Недей, че акто се сети, че и за мезето трябва да плаща, Куида съвсем ще вдигне тарифите...

не ядат тези които пият
тези които не пият обаче са като гладни сомалииски дечица
нямат наяждане
гадове:-)

Quid написа:кво стаааааа тука бе
алоооооооооооууууу

няма дисциплина и лигавщина във форума. Изпуснати са нещата, явно.

ЧВ тази вечер пий и капка не оставяй... съре...

Quid написа:не ядат тези които пият
тези които не пият обаче са като гладни сомалииски дечица
нямат наяждане
гадове:-)

мани ги тези простаци!!!

сър Айвънхоу написа:Бях млад, глупав и пълен с бушуващи в мен чувства. .............................Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

Да ти кажа, тука всички до един сме все стари, глупави и с бушуващи в нас чувства. И ти си такъв. Само една дума разлика. Тази едничка дума не може да е причина да не сме на върха. Никакви есенни листа! Есенните листа са в другите клубове. Тука един ден ънноун предложи да се прекръстим на клуб на аналитика. Той го написа от обида и малко иронично, ама на мене ми хареса. Ако има нещо по което да си приличаме тва е непрекъснатия самоанализ и полит анализ и какъв ли не анализ, който правиме. Рядко има неаргументирани мнения. Е, тия дето все се анализират са например дървени философи и досадници. Всякакви може да ги наречеш, само не и листа на вятъра.
Знаеш какво имаш, знаеш какво търсиш, значи лесна работа.
Супер хубав постинг, много ми хареса, Айвъне. Гледай, начи, как си личи, човек като пише искренно.

И да си тръгна, ще се връщам.
Защото трябва да ме има.
Нали ще има бели къщи?
Самотници нали ще има?

Нали ще има бедни стаи
с разкъртен под и стол негоден,
където любовта ще трае
безумно малко и безплодно?

Нали ще има силно вино
останало по топли устни?
Нали безсилие ще има?
Нали ще има дом напуснат?

Нали ще падат във тревата
съзвездия във нощи будни?
Нали ще се крепи земята
на няколко безкрайно луди?

Маргарит Минков

4avdar4e написа: ....
където любовта ще трае
безумно малко и безплодно?

....

Нали ще падат във тревата
съзвездия във нощи будни?
Нали ще се крепи земята
на няколко безкрайно луди?

Маргарит Минков

Ох, че хубаво, Чаве.
Мерси!

сър Айвънхоу написа: Дали ще намеря някого, или не, не знам. Понякога целият склад се тресе, защото съдържанието му сеопитва да излезе, да се излее от мен и да ме удави. Може би наказвайки ме за дългите години затвор, на които съм го обрекъл...

Има дни, когато искам да изкрещя, че все още съм жив, че все още ме има, че може би все още съм нужен на някого... Тогава взимам писалката и тефтера, сядам и пиша. Не пиша, а открехвам леко вратата на склада, за да може да намаля напрежението вътре, защото може да експлоадира.

Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

Сигурно трябва дате потупам по рамото и да ти кажа "не унивай, горе главата и т.н.", обаче аз не ги умея тези работи.
Те че ще се оправят нещата, ще се оправят, това е сигурно.
Но според мен за да намериш, трябва да спреш да търсиш.
Успех!
И честит имен ден!

Мнемозина написа: Сигурно трябва дате потупам по рамото и да ти кажа "не унивай, горе главата и т.н.", обаче аз не ги умея тези работи.
Те че ще се оправят нещата, ще се оправят, това е сигурно.
Но според мен за да намериш, трябва да спреш да търсиш.
Успех!
И честит имен ден!

И аз, и аз..

Както знаем едно нещо или се оправя, или се разваля.

Мисля, че днес Айвъна просто се опита да покаже една своя друга страна

Не задника, надявам се, че няма така да бъде изтълкувано предишното ми изречение (Плезенето е за именника, не за Мнемо!!!!!!!)

Макар че... Ама ще го пусна в отделен пост

4avdar4e написа: Мисля, че днес Айвъна просто се опита да покаже една своя друга страна

Да, така е, знам.

Време беше, радвам се, че се престраши (именникът, не ти . )

Мнемозина написа: Но според мен за да намериш, трябва да спреш да търсиш.

TerE написа:

Мнемозина написа: Но според мен за да намериш, трябва да спреш да търсиш.

Това и на Мъжжжж мислех да го казвам, обаче така и не му дойде редът.

Аз па викам да не сте ме изтрили вече ... (чукам) Влизам, гледам ... айвън имАл бил имен ден!

woman eur написа:Аз па викам да не сте ме изтрили вече ... (чукам) Влизам, гледам ...

Привет, Юро!

woman eur написа:Аз па викам да не сте ме изтрили вече ... (чукам) Влизам, гледам ... айвън имАл бил имен ден!

http://www.utv.bg/images/upload/web_amu ... kulden.jpg

Ейййй, зарадвА ме!
Айде прописвай си пак тука, че да замирише малко на бензин!

woman eur написа:Аз па викам да не сте ме изтрили вече ... (чукам) Влизам, гледам ... айвън имАл бил имен ден!

Ти си глей работата и нацелувай оня твоя Никалайчик (тва са целувките и за двама ви!!!)

Мнемозина написа:

TerE написа:

Мнемозина написа: Но според мен за да намериш, трябва да спреш да търсиш.

Това и на Мъжжжж мислех да го казвам, обаче така и не му дойде редът.

Ох, повтарям се, ама -

сър Айвънхоу написа: Минорно излезе написаното от мен. Тъжни мисли на един тъжен, непотребен човек...

Само добавям няколко щрихи.

ПЛАСТОВЕ

На Блажо

Рових години – като кърт
в поетичните каменоломни.
Напивал съм се до смърт…
Не да забравя, а да запомня.

Че дори камъкът има чело,
дори въздухът – свое налягане.
И всяко природно ждрело
не е само едно слягане…

Който попадне под пласт
ще трябва да го пробие.
Ако не с тяло – поне с глас
да извика, или да завие.

Дечко Йорданов

Първото четене на това беше пред мен! Дори бе посветено на мен! После кой е тоя Блажо, дето се появи в книгата... не знам...

ЗА ДА ИЗВАЯТ

“Природата ни е изваяла
различни
и невъзможно е
на вас да заприличам”

Изпотрошиха всичките длета,
но камъкът остана недодялан.
И само ръбеста цепнатина
напомняше, че някой го е ваял.

Отвън изглеждаше все още твърд,
но порите, в сърцето скално скрити,
бе напоил гранита със сълзите си,
понасяйки без думи тази смърт.

Видели ли сте плачеща скала?
А чули ли сте канара да стене,
когато й избиват твърдостта,
за да изваят някой на колене?

Дарина Атанасова

С тази съм отрасъл, а с брат й бяхме съученици. Стана превъзходен хирург... Сега хирургясва в щатите...

* * *

Разсмиват ме глупците помежду ни,
които в мен се пулят упорито.
Разсмиват ме лисиците, които
ме душат подозрително с муцуни.

Разсмиват ме премъдрите маймуни,
които ум раздават деловито,
клеветниците, дебнещи прикрито
да ме отровят, страшни като хуни.

Аз знам, че щом съдбата се разсъни
и куклите на щастието счупи,
ще ни ги хвърли след това в краката.

А след като сърцето ни съдбата
разкъса, смаже, стрие с пръсти груби,
тогава ред дохожда за смеха ни.

Хайнрих Хайне

А Хайне ми е любимец...

П.П. Благодаря на всички ви! За всичко!

честит имен ден, сър, нужен си и още как даже.....