3o4o.net

е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

4avdar4e написа: А ако няма???

Остава ти едно леко горчиво чувство в гърлото, като хапка която не можеш да преглътнеш.

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

"
чудесно е не само в петък вечер да има кой да ги разбере....
случвало ми се е да искам ужасно много да споделя нещо, което много ме е.... как да го кажа.... "всколыхнуло".... но не се получава - насочвам го не към този, който действително ще го разбере.... и съвсем случайно се оказва, че "правилният" човек е съвсем друг, а пък аз съм го изключила от вероятните.... разминаваме се..... тогава се чувстваш много сам

TerE написа: тогава се чувстваш много сам

а аз не съм се чувствала сама много отдавна и даже май съм забравила какво е; някак си ме трогна темата, но не мога да я усетя; така ме е завъртяла халата, че няма кога да се почувствам сама или да ми е скучно; или просто имам късмета да съм заобиколена от подходящите хора; тъжно ми е само, че нямам време ей-така да седна и да си говоря с всички любими хора, които ми липсват, а все не им се обаждам

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Ако няма, търсиш докато го намериш. Ако не го намериш-продължаваш да търсиш. Ако пак не намериш, по някое време той ще те намери:)

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

А защо само в петък?
Най-хубавото нещо на света е да има човек, който да те разбира... и, въпреки това, да те обича.

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Като няма, се учиш...

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Ако няма, значи ще се появи в събота.

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Тъжно ли ти е нещо? Ще ти потърся някаква песничка...

ако няма, ще има друг петък ...

има случаи, когато няма. Но не са за винаги!

Едно рамо да предложа?

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Песничката

Ако няма си казваш:"И утре е ден, по-хубав, по-весел и хората ще са по-добри.":-) Надявам се днес да е такъв денят ти.

4avdar4e написа:е това, което е у нас. Нашата си болка, нашата си смешка. Чудесно е, ако в петък вечер има кой да ти разбере смешката и болката. А ако няма???

Да, ако няма тогава какво? Тогава започваш да мислиш как бих могъл да разкажа тази смешка така че да не предизвика дразнене, а смях? И колко премерено е всяко мое дейсвтие, за да не засегна тази, най- милата и най- близката ми, която всъщност трябва да ме разбира най- добре от всички? Колко излишен, къртовски труд е това мерене? Не бих ли могъл да се отпусна някъде с приятели и да говоря без да меря, не бих ли могъл някъде, къде да е да говоря и действам, така че шегата ми да бъде разбрана, болката чута, а някоя дреболия, неволна обида или глупост простена, без да се споменава? Ама не ти се иска къде да е, и не ти се иска с кой да е. Па то и няма

Абе, хора, що приемате всичко толку лично??
Готова съм цяло "Размисли и страсти" да водя Мисля си, пиша си, га по-весело, га по-тъжно....

Ама, благодаря, де, и споко, трудно се гътвам

ако някой мисли да умира то първо да си плати и тогава
тия плоски номера не ми минават
умирам е са след малко по после
без тия шибани номерца:blum:
първо джони кеш

4avdar4e написа:Абе, хора, що приемате всичко толку лично??
Готова съм цяло "Размисли и страсти" да водя Мисля си, пиша си, га по-весело, га по-тъжно....

Ама, благодаря, де, и споко, трудно се гътвам

Вътре в нас - лично, отвънка - обществено. Тоя от размисли и страсти професора го видях веднъж да пее "Санта Лучия". Вервай ми- не си готова. Никой не е. Тоя приятел е у-ни-кален, невъзможно е да бъде пунтиран