Страница 1 от 2

Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 10:25
от Set
Дали пък да не пробвам....


.................


Ноща преди събота...

Нощ за подготовка и размисъл.

Избор на оръжия.

Коя пушка, кой нож, какви патрони.


Доверих се на автомата. Има голям капацитет на пълнителя и ако удариш животно ти дава възможност да го довършиш, а не да избяга наранено и да се мъчи. Или речено по-"цивилизовано" - да имаш избора да отнемеш един живот и да не го направиш варварски.

Камуфлажи, боеприпаси, нож Глок, чорапи, GPS, компас, водонепроницаема запалка, мобилен, швейцарски военен комплект, шоколад, храна за 4-ма, смазки и шомполи, пищака с два пълнителя, пушка, раница, автомобил и аз.

Нощ.

Тръпнеща и звездна.

Винаги съм обичал да пътувам нощно време сам.

Дава ми свободата да избирам свой ритъм на шофиране. Да не се съобразявам с никой.

И

Именно това шофиране ме загуби по балканските пътища.

07:00

Спирам пред вратата на 300 годишна къща. Паметник на културата.

Сет-че, тука ще спиш брат ми.

Живота е куп ситуации. Емоции изправени пред клада.

Не искам!

Не искам и не ме блазни лукса.

Радват ме подобни къщи.

Малка, с две стаи.

Ниска за да събира топлина.

Къща, в която са се раждали и са умирали поколенията на България.

Моят домакин, мъж малко над нашата възраст. Великан. Българин с главно Б.

Ако си представите дядо Вазовия герой Боримечката - същият той ме посрещна на прага.

"Айде бре Сет-е*" - Гръмовно ме разтриса от вратата. Глас, който разтреперва Балкана и събужда деня.

* - имената са променени...

От вътре стаите са още по уютни. Селски легла, скрин, печка, хмммм и телевизор...

Напомняне, че и тук има цивилизация.

Разтоварваме.

"Абе ти луд ли си бе" - ме пита Канарата. "Луд ли си, че си помъкнал всичко това"

(Защо постоянно ми задават този въпрос, толкова ли ми личи ...)

"Ми" (луд съм за връзване, това е истината)....

"Махай ВСИЧКО!!! Аз ще ти кажа какво ти трябва"

Тамън да река, че имането не е като нямането и раницата беше изпразнена на масата...

Успях да скрия GPS-a

Да, в България няма места, където трайно да се загубиш. Знам го от собствен опит по планините. Единствено в снежна буря...

2 шоколада, едно шише вода, 12 патрона, пищова на д-то, ножа, няколко плика (щото там хората отиват за месо) пушката и моя милост.

"Защо бе Вожде, защо да не си взема и още нещо?"

"Защото по Балкана се върви трудно".

"Трудно се върви с твоите килограми, ама Сет-чето по издържа"

"Ще видим...."

Нарамих празната раница, грабнах пушката и айде към селската кръчма.


..................................


Селската кръчма...

Място за герои, място за пияндурници, място за ловци, място за празници и делници, място за радост и скръб...

Тук се кръстосват поколенията. Поколенията на живелите и тези които дишат сега.

Тя е нашия генерален щаб.

От тук се мисли кой къде и как ще застане на пусиите. Тук ще се напишат документите за ловния излет. Тук някой ще опъне една ракия за смелост като залъгва себеси, че е за загрявака. Тук ще се решава съдбата на този ден.

Всеки прибира своята бележка и лиценз за стрелба.

Гледам хората около мен.

Непознати,

Млади, стари,

Селски открити лица.

Не ме познават и не ме приемат в групата на вълците.

Нишо,

Сет винаги е бил единак...

...........

Сбор на селския мегдан.

Трябва да ни видят.

Мъжете, отиват да се борят с култивираната (за съжаление) природа.

Мачовци.

Обаче ни харесва.

Тук е мястото да започнат препирните.

Кой, къде, как, защо, колко!

Тук кипят мъжките хормони и мъжките страсти.

НЕКА!

За да не трепнат ръцете после.

А защо, минаващите ни се радват? Защо жените ни подбъзикват? Защо и ние се перчим?

Защото....

Защото....

Защото имаме....


...................

"По колите!"

Колите са нашите коне.

Автомобила ни замества онова първично чувство да станеш и да се запътиш на някъде. Да покориш хоризонта...

Нашият хоризонт са близките върхове.

..........................


Гора,

Планина,

Стихия...

Над облаците и мъглата. Там където слънцето ни очаква..

Там, където ще останем сами.

Там където ще се завръщаме в спомените си.


"Ей нарамвай и нагоре" изкомандва Вожда.

"Ще ти скъсам д-то на ходене" не му измълчах и аз.

"Ти гледай да не ми хареса"...

Мъжки задявки по един от нашите мъжки страхове..

Път, път ама не е път. Камъни, измити от потоците дъждовна нежност...

Осем километра преход.

Изгарям. Дъх не ми достига.

А вожда е гол до кръста.

Ако Посейдон види какво море изтича от Българина, веднага ще му сдаде жезъла. По заслуги.

Вървим и си бърборим.

Ежедневни теми с неежедневно звучене.

За това, че синовете ако имат желание някога, ще ги посветим в това което ни предстои.

Разговори за това което обичаме...

И мисли за това, което не е до нас...

Ще те измъча Вожде!

Може да си Голям Ловец и Голям Българин, но аз ще ти извадя въздуха.

Ей така, щото съм инат.

Имам и зъбки, които да стискам

........................


Доживяхме до пусиите.

Хората се разпределят.

Всички уморени и потни.

Всеки има място.

А аз моето не го знам.

Канарата хърка без въздух и не може да ми каже къде да застана. Нищо, ДИШАЙ Приятелю! Ще попитам друг...


И

Застанах

Сам


Под мен на около 500 метра е Той.

Нагоре е друг. Зад борчето.


Сам...


Сам със слънцето, върховете, облаците и пушката в ръце.


Тука се заражда оня първобитен бяс...

Оная стихия.

Да се изправиш срещу природата.

Срещу всичкото зло, което те е спъвало, което те е тормозело, което те е убивало.

Тук е мястото да се опълчиш и срещу самия Бог. Онзи Бог, който не ти дава, а който ти взема...

.........................


Нищо.....

Човешки фактор...

Викачите изпортиха лова.

От тръпка и бързане пуснаха кучетата по-рано.

Дивите прасета минаха под нас...

Сбор...


Унили муцуни...

Запален огън.

Хммммм...

Някой извади от раницата стъклена любовница с кехлибарена кръв....

Ако не сме победили, не сме и победени.

Можем да целуваме още нали?

МОЖЕМ....


От Вожда - киселите краставички.

Друг - домашен кашкавал...

Кой каквото носи.

Не се сещам за това удоволствие...

Добре, че другите се сетиха..


А гората ни шепне...

Или шепне на тези които я чуваме.

Сигурен съм, че всички горе в Балкана го чувахме това шепнене. С топлите ласки на есенното слънце.

Опитваме се да изглеждаме радостни.

Но....


Няма лов....


.....................


Разглеждам окачените пушки по дърветата...

Всеки човек можеш да го познаеш по оръжието което има.

По това как се грижи за него.

По това какво точно си е избрал.

Можеш да разбереш практически всичко...

Оръжието е душата на този, който го притежава.


Прости оръжия.

Прости, здрави и сигурни.

Като думите на балканджиите около мен.

Непочистени, несмазани, но преданни.

Оръжия, които няма да те предадът.


Сет-е, ти не си за тези хора. Не си в тази група. Показаха ти го още в началото...

Не, това не е дистанциране от обикновенните люде.

НЕ

Моята визия е различна.

Малко но основно.

Моята визия на паркетен лъв...

Няма как момчета, така е.

По цял ден съм на климатика...

А искам с камуфлажите.

Наистина искам...

..........................


Тръгваме си....

Няма да се ловува повече.

Каквото било - било

Днес природата ни победи.

"Аз ще отида да потърся кучетата" - предложи Председателят.

"Ако искате момчета, да направим една малка гонка."

"За един час само"

Искам!

ИСКАМ !

Ама си мълча, защото съм гост.

Но ИСКАМ!!!

Искам да се катеря още.

Да открия други местности.

Да видя друг свят....


.........................


Някъде след един и половина бяхме на пътеката.

Нов връх, ново изкачване.

Почти безнадеждно.

Защото на втора гонка вероятността за слука е малка.

Животните знаят че са преследвани и няма нас да чакат...


Повечето от дружинката ги завладяха селските грижи.

Ще се кача...

Ще измина тези 5 км. нагоре.

Вожда спря на заслончето...

До там му беше въздуха.

След него остана и втори колега.

И дойде моята гора...

Има моменти, когато със сърцето си усещаш.

Места, ситуации, хора.

Това беше моята гора.

Моята...


Тънки и високи гъсти лескови прорасляци.

Букаци.


Колегите не се и замислиха - продължиха нагоре.

Тука ще стоиш Сет-е.

Тука ще се целуваш с богинята Диана, и с нейните деца...

Или поне ще се надяваш да се случи...

....................

Гора...

Сенките се промъкват като багдадски крадец около мен...

Слънцето полека отнася своите ласки към други непогалени планини...


Огън,

Огън и бесове са в душата ми.

Това съм. Колкото и да се опитвам да се сдържам.

Поне тук съм сам и истински...

Поне тук мога да се изправя срещу бесовете си....

Дали,

Дали ще....


Тогава го чух.


Вървеше и спираше между дърветата.


След секунди видях и силуета.


Идваше...


Вдигнах пушката.

Сет-е, не бързай...

Дишай спокойно.

Пушката трябва да се обича и да се гали.

Като любима жена.

Да се прегръща...


Когато....

Когато....

Когато докоснеш спусъка.

Не бива да го натискаш веднага.

Винаги, ВИНАГИ трябва да дадеш шанс.

Всеки има право на шанс.

Това е моето верую.

Но аз го потъпках.

Потъпках го, защото бях изправен срещо онези човешки бесове, които не питат.

Които или те преборват или ти ги унищожаваш.

Чувствах тръпката на първобитния човек.

Тръпката да победиш.

Да предпазиш пещерата.

Да нахраниш пискливите неандерталчета и топлата самка...


Бесове.........


....................


Животното се скри зад едно дърво...

Усети ме.

30 секунди.

Дълги като дни...


И излезе пред мен.


Двама мъжкари.

Двамата въоръжени.

Единия с бивни а другия с летящи гръмотевици...


Но това е битка, не е грях. Това е битка ...


150 килограма диво животно, на малка дистанция има равни шансове с ловеца.

Това е моята битка...


...................................


И победих.


***************

П.с. Тъгата дойде после.

П.с.2. Това съм го писал отдавна. Бях го обещал на Грийни, но не го постнах тогава. Ако не бяха последните дни, нямаше да се случи.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 10:40
от vyara
Set написа: ............................

И победих.


***************

П.с. Тъгата дойде после.

...
Кажи за тъгата...

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 10:42
от Set
vyara написа:
Set написа: ............................

И победих.


***************

П.с. Тъгата дойде после.

...
Кажи за тъгата...
Не смятам да коментирам повече.

Каквото съм казал е достатъчно.

А който разбере - разбере.

Публикувано на: 26.10.06, 10:46
от Remmivs
искам да ти напиша нещо и не мога
искам, за да ти кажа нещо, а не знам какво

Публикувано на: 26.10.06, 10:48
от doktorka
Remmivs написа:искам да ти напиша нещо и не мога
искам, за да ти кажа нещо, а не знам какво
нали?

Публикувано на: 26.10.06, 10:48
от Green Light
Сете, ако знаеш как ми палиш фитилите, човече. Аре са, пак ще се отнеса надалече и мисълта ми няма да е в офиса със дни.
Благодаря.
Тва няма да е единствения път, когато го чета това. Отивам на фитнес, бай разказче, чакай ме пак!

Публикувано на: 26.10.06, 10:53
от ELBI
Remmivs написа:искам да ти напиша нещо и не мога
искам, за да ти кажа нещо, а не знам какво
Аз пък искам да му напиша, че това го изчетох с кеф (даже видях, че е ходил по селски кръчми...хехе..).
И да му кажа - пак ще се израдвам да видя написани такива неща - щото са от Душата - истински и хубави.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 10:53
от Ржевски
Грррррррррххххххх.....

Утре си отивам на село - решено!
Да ми замирише на късна есен, а не на ауспух.
Нали я знаете тая миризма на опадала росна шума сутрин, и тънък привкус на дим от някой огън наоколо....

Публикувано на: 26.10.06, 10:55
от Gaspode
Засрами се бе Сет-е

Такива неща пускат ли се в по средата на седчицата?

И ся как ще работя? А?

Не те е срам :D:D

ПП. В събота какво планираш? Аз съм сам с големия дзвер... ако не е натрапване (то не, че не е, ама такава е думата)... да се присъединим?

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 10:59
от Kent
П.с. Тъгата дойде после.

Добре казано, Сете. За Тъгата мно добре те разбирам.....и без да съм гърмял. Ммммм...вписвал съм се в Неща за които съм мечтал.....прилича на изкачен Връх....от най-горната точка всичко е надолу:oops:
П.П. До следващия път обаче8)

Публикувано на: 26.10.06, 11:13
от Dark Angel
криле на вятърна мелница

планината и всичко останало

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 11:30
от annonymus
може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени

Публикувано на: 26.10.06, 12:03
от БоЕВ-ски
Страхотен разказ Сет-е!
Но за съжаление, както и ти сам отбеляза, свободата, а и истината имат различни измерения, и за всекиго по отделно са различни.

Ти казваш: свободен се чувстваш да шофираш нощем, а аз казвам: това не е свобода, това е зависимос, ти си зависим от качествата/параметрите на автомобила и стигаш там, където той ти позволи да стигнеш. От момента в който хората са престанали да ловуват за да се прехранват, ловът се е превърнал в парад на суетата. Повярвай ми, за глигана няма абсалютно никакво значение дали ще го гръмнеш с ИЖ надцевка, или пък с Мозберк, Берета. А, хората от планината можеш да ги разбереш, и да бъдеш един от тях при едно условие, да живееш минимум 12 месеца в годината при тях, и като тях, освободен от високотехнологичните си играчки(вчера при нас имаше срив в системата на банкоматите, познай, голямо чудо, бях питал преди време, как го виждаме живота например за месец без електричество...)

Та така, твоята свобода не е моя!

пп Страхотен разказ! Нищо лично, само мисли изречени/написани на глас.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 12:23
от woman eur
Set написа:Дали пък да не пробвам....
Мдаааа, и аз като Рем и Докторката - незнам какво да кажа ... стаза пак ...
Любе ме почнаха оная вечер, ти ме довършваш с това ...
Баси емоционалния шок ...

Пътят е свободата.
Сякаш. Незнам.

Правото да си на него. Или е привилегия.
Чувствам се жива тогава. Дишам. Квото има, не придирям.
Важното е че над мен тогава е само оня простор, безкрая ... или е краен. И това не знам. И не искам да научавам.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 12:31
от Piqndurnik
Set написа:... Това съм го писал отдавна. Бях го обещал на Грийни, но не го постнах тогава. Ако не бяха последните дни, нямаше да се случи.
Аз пък помислих, че си ловувал кандидат президенти :P

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:20
от Remmivs
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:29
от doktorka
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.
Рем-е,
това е да живеем в консуматорско общество и "цивилизация"...
Баща ми беше ловец.
Помня как миришеше като се прибираше от лов с дивеча...
И аз исках да съм ловец.

затуй нямам какво да кажа за Сет-овото писание...
то самО казва....

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:30
от почти безобидна
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.
Изобщо не го мисля за изверг, нито пък другите авджии.
Не съм против лова.
Просто наистина ми е странно, разказите на Радичков например -
отношението на ловеца към животното,
наистина им се възхищават - точно както Сет го описва -
е все пак стреля. Де да знам, може би по-правилно (като формулировка) би било да попитам
дали съществува някаква особена емоционално-психическа връзка
между ловеца и живата цел.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:37
от Gaspode
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.
Тва с лова и аз не го разбирам съвсем.
Не заради убиването или там разни подобности. За тях съм съгласен с теб, Рем - по-честно е да си го отстреляш сам отколкото да отидеш в магазина, да напазаруваш мръвките и после да се правиш на света вода ненапита и да питаш "Ма вий кък тъй ги трепете хайванчетата... ма то не бива така... лошо е"

Обаче не разбирам лова, при който някой с пушка, дето от сто, двеста, че и повече метра може слон да повАли, гътва некое добиче и застава до него да се снима... Победител, един вид...

Аз по принцип не харесвам огнестрелното оръжие. Друго е да трябва с копие да му излезеш на тоз глиган, дето Сетя го пише. Въпреки, че и той е прав - на малко разстояние пушката не е кой-знае какво предимство... Но си е друго с копието. Физическа сила срещу визическа сила. Ум срещу ум. Воля за живот срещу воля за живот.

Тва, дето го говоря, никога не съм го пробвал де... така само си размишлявам. Нито с пушка нито с копие съм пробвал... За протокола това :) Но пък, живот и здраве, може и да пробвам некой ден. С пушка... щот` копия вече няма... а какви копия имаше, еееех :)

Та някои разправят, че пушката била символ на нашия интелект, с който побеждаваме добичето. Да де, ама не съм я измислил аз тази пушка... нито съм я направил аз... та чий точно интелект е надмогнал добичия такъв в случая? А?

Иначе ловците (и рибарите) ги уважавам много. Те са най-близко до природата и най-добре виждат какво става с животните. Пък и са лично заинтересовани от добруването на животинките... за да има кого да пуцат :). Та затуй и най-много правят за природата ни. Евала им. А нас (и мен включая), дето пазаруваме от магазините, дивеча и неговото добруване е една тоооолкова далечна тема... И не знам колко от нас биха си провалили почивните дни за да маат гащи по баирити, да мъкнат пиронЕ и дървЕ и да правят хранилки... еле па през зимата...
Та тъй... всяка монета има по (повече от) две страни :)

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:40
от Remmivs
почти безобидна написа:Изобщо не го мисля за изверг, нито пък другите авджии.
Не съм против лова.
Просто наистина ми е странно, разказите на Радичков например -
отношението на ловеца към животното,
наистина им се възхищават - точно както Сет го описва -
е все пак стреля. Де да знам, може би по-правилно (като формулировка) би било да попитам
дали съществува някаква особена емоционално-психическа връзка
между ловеца и живата цел.
Не бе, явно днес говорим лингуа франка един през друг (или поне аз). Аз писах за себе си. Колкото до връзката, макар че съм пълен лаик, мисля, че е нещо от сорта на индианското отношение към бизоните и света като цяло. Тотемен свят. Тотемни хора. Като нас (визически) и всъщност съвсем други (духовно).

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:41
от ELBI
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.
Пич, не смесвай моля те дадена личност със всичките и хубави качества с дадено хоби/интерес.

Както и начин на живот.

Темата "Лов - убиване на животни" и до колко това е цивилизовано не е темата вегетарианство, нито тема "Какви кофти хора са ловците".

Ловът е традиция, останала от необходимостта преди стотици години да се задоволява глада на хората. Днес е спорт. До колко този спорт е "хуманен", реден или не е друга тема. Както е и бикоборството и куп подобни спортове. В Англия забраниха, до колкото зная лова на лисици с кучета, макар да беше дългогодишна традиция. Най-вероятно след време и ловът ще бъде забранен, но това си е една моя спекулация на базата на развитието на човешките ценности и мислене (ала кой знае - ловът носи и не малко приходи и може и да не стане, както в Щатите заради ужасното силно оръжейно лоби няма скоро шанс да затруднят онези, които гърмят по училища и седянки!)

Аз лично не бих имал нищо против ловците да гърмят животните с приспиващи патрони, както когато се прави маркиране на животни за научни и изследователски цели. Хем онези се "кефят", че са уцелили животинчето, хем после то си живее. Следователно хич не мога да ти кажа, че съм фен на това да прекъснеш живота на тези същества, освен в случаите, когато има застрашени хора или животни и стопанство на хора.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:45
от Remmivs
ELBI написа:Пич, не смесвай моля те дадена личност със всичките и хубави качества с дадено хоби/интерес.

Както и начин на живот.

Темата "Лов - убиване на животни" и до колко това е цивилизовано не е темата вегетарианство, нито тема "Какви кофти хора са ловците".

Ловът е традиция, останала от необходимостта преди стотици години да се задоволява глада на хората. Днес е спорт. До колко този спорт е "хуманен", реден или не е друга тема. Както е и бикоборството и куп подобни спортове. В Англия забраниха, до колкото зная лова на лисици с кучета, макар да беше дългогодишна традиция. Най-вероятно след време и ловът ще бъде забранен, но това си е една моя спекулация на базата на развитието на човешките ценности и мислене (ала кой знае - ловът носи и не малко приходи и може и да не стане, както в Щатите заради ужасното силно оръжейно лоби няма скоро шанс да затруднят онези, които гърмят по училища и седянки!)

Аз лично не бих имал нищо против ловците да гърмят животните с приспиващи патрони, както когато се прави маркиране на животни за научни и изследователски цели. Хем онези се "кефят", че са уцелили животинчето, хем после то си живее. Следователно хич не мога да ти кажа, че съм фен на това да прекъснеш живота на тези същества, освен в случаите, когато има застрашени хора или животни и стопанство на хора.
Добре, момко. Какво е темата вегетарианство тогава? Какво ни прави по-добри от тези дето И убиват животните?

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:47
от Gaspode
ELBI написа:
Remmivs написа:
pocti_bezobidna написа:може ли да те питам - какво е усешането да стерляш срещу животно?
Винаги съм се чудила на авджиите (не познавам ни един) - по писани разкази най-вече.
едно такова двойнствено отношение имат сякаш кам животното - хем му се възхищават,
хем го отстрелват в крайна сметка...
Тъй де - как можеш да стреляш, ако му се възхищаваш?
Много странно.

Иначе това, дето си го пуснал, ми напомни де Ниро като ловец на елени
Знаеш ли... Преди да срещна Сет и аз не познавах ловец. Даже ги имах за някакви едва ли не изверги. Буквално. Бил съм доста време вегетарианец. На млади години. Може би затова. Но всъщност, като се замислиш наистина извергите сме ние. Които виждаме месото само като пържоли в магазина. Удобно. Цивилизовано. Вакуумирано. Мръсната работа е свършена от друг в кланицата. А всъщност не е така. Срещата със Сет ме накара да видя нещата/себе си по нов начин. И му благодаря за това. И не само за него.
Пич, не смесвай моля те дадена личност със всичките и хубави качества с дадено хоби/интерес.

Както и начин на живот.

Темата "Лов - убиване на животни" и до колко това е цивилизовано не е темата вегетарианство, нито тема "Какви кофти хора са ловците".

Ловът е традиция, останала от необходимостта преди стотици години да се задоволява глада на хората. Днес е спорт. До колко този спорт е "хуманен", реден или не е друга тема. Както е и бикоборството и куп подобни спортове. В Англия забраниха, до колкото зная лова на лисици с кучета, макар да беше дългогодишна традиция. Най-вероятно след време и ловът ще бъде забранен, но това си е една моя спекулация на базата на развитието на човешките ценности и мислене (ала кой знае - ловът носи и не малко приходи и може и да не стане, както в Щатите заради ужасното силно оръжейно лоби няма скоро шанс да затруднят онези, които гърмят по училища и седянки!)

Аз лично не бих имал нищо против ловците да гърмят животните с приспиващи патрони, както когато се прави маркиране на животни за научни и изследователски цели. Хем онези се "кефят", че са уцелили животинчето, хем после то си живее. Следователно хич не мога да ти кажа, че съм фен на това да прекъснеш живота на тези същества, освен в случаите, когато има застрашени хора или животни и стопанство на хора.
Тва със стрелянето с приспиващи патрони ми прилича на почина в рибарството да я фанеш па да я върнеш във водата. И по този начин, видите ли, не се правело зло на рибките. Като че ли е малко да я нанижеш на кука, да я дърпаш дватрийсе метра с въжето за таз точно кука, да я извадиш от водата, щото трябва да се снимаш с нея... после с едни клещи да и изтръгнеш куката от устата... и да я пуснеш... един вид извинявай и благодаря ти... Баси

Животните, дето ги убиват ловците, не се прахосват. Верно, че от това не зависи оцеляването ни, но по същия начин не зависи и от шунката в магазина... за да оцелем ни стига да рупаме леп и лук :). Та не е неоправдано убиването по време на лов, мисля...

А ако ще се стреля с приспивателни, по-добре един друг да се стреляме :) Хем ще е по-интересно... :)

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:51
от 4avdar4e
Gaspode написа: А ако ще се стреля с приспивателни, по-добре един друг да се стреляме :) Хем ще е по-интересно... :)
А няма ли да е много по-приятно и безопасно да напрайм един пейнтбол!???:lol:

П.П. Гасподе, и аз мисля като теб. Затова вчера се опънах на Сета за свободата. Неговата не е моята...

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 13:52
от ELBI
Gaspode написа:
Обаче не разбирам лова, при който някой с пушка, дето от сто, двеста, че и повече метра може слон да повАли, гътва некое добиче и застава до него да се снима... Победител, един вид...

Аз по принцип не харесвам огнестрелното оръжие. Друго е да трябва с копие да му излезеш на тоз глиган, дето Сетя го пише. Въпреки, че и той е прав - на малко разстояние пушката не е кой-знае какво предимство... Но си е друго с копието. Физическа сила срещу визическа сила. Ум срещу ум. Воля за живот срещу воля за живот.
И този момент го има! Преди години е било заради оцеляване - ако не убиеш, няма да ядеш. Оцеляване, където са се сблъсквали сила срещу сила, воля срещу воля. Много интересно ми бе, когато гледах на едно място, че човешките оръжия изведнъж се появяват от преди 20-40 хил години - преди това много хиляди години хората нищо не са измислили. И изведнъж правят копието и т.н. и т.н. И получават преимущество ... с ума, което ще го използват и по-нататък. По не особено коректен начин, щото борбата става неравностойна...
Gaspode написа: Иначе ловците (и рибарите) ги уважавам много. Те са най-близко до природата и най-добре виждат какво става с животните. Пък и са лично заинтересовани от добруването на животинките... за да има кого да пуцат :). Та затуй и най-много правят за природата ни. Евала им. А нас (и мен включая), дето пазаруваме от магазините, дивеча и неговото добруване е една тоооолкова далечна тема... И не знам колко от нас биха си провалили почивните дни за да маат гащи по баирити, да мъкнат пиронЕ и дървЕ и да правят хранилки... еле па през зимата...
Та тъй... всяка монета има по (повече от) две страни :)
Не е задължително - има много ловци, които си плащат и стрелят... срещу парите, които те дават, те си правят кефа, а не са мъкнали ни хранилки, ни дърва ни нищо... И се редят трофеи (глави, кожи на животни) да се фукат пред други подобни на кой рогата са му по-големи 8)

И все пак, като писах по-горе - това си е спорт в днешни дни, а дали ще се премахне и кога - друга тема. В резерватите, където е забранен лова, хората се грижат за добруването и храненето на животните. Та - който иска и има усет и желание да се грижи - може - ловът не е единствения начин за това!

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 14:01
от Gaspode
ELBI написа:
Не е задължително - има много ловци, които си плащат и стрелят... срещу парите, които те дават, те си правят кефа, а не са мъкнали ни хранилки, ни дърва ни нищо... И се редят трофеи (глави, кожи на животни) да се фукат пред други подобни на кой рогата са му по-големи 8)

И все пак, като писах по-горе - това си е спорт в днешни дни, а дали ще се премахне и кога - друга тема. В резерватите, където е забранен лова, хората се грижат за добруването и храненето на животните. Та - който иска и има усет и желание да се грижи - може - ловът не е единствения начин за това!
Ми така е. Плащат си за да стрелят. Парите им в случая заместват свободното време и физическия труд. Ние не правим нито едното, нито другото. Срам ме е като си помисля какво оставят масата туристи след един пикник само :evil:

Бтв, в резерватите лова не е забранен. Т.е. и там можеш да си платиш и да стреляш. И самите надзиратели трепят животни... по една или друга причина... всички ходят с пушки на рамо. Та това, че ги обичат, не им пречи да ги пуцат. И обратното. Странно е, но е така :)

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 14:04
от Gaspode
4avdar4e написа:
Gaspode написа: А ако ще се стреля с приспивателни, по-добре един друг да се стреляме :) Хем ще е по-интересно... :)
А няма ли да е много по-приятно и безопасно да напрайм един пейнтбол!???:lol:

П.П. Гасподе, и аз мисля като теб. Затова вчера се опънах на Сета за свободата. Неговата не е моята...
Аз съм категорично ЗА.

Кога? Къде? Кои?

:D:D

А за свободата на Сет-я - той така си я разбира. За него това е свобода. За мен в момента не е. Може след година-две да мисля другояче. Но в момента го смятам повече за ограничение отколкото за свобода. Ангажимент. Отговорност. През цялото време трябва да го мислиш туй джелезо на кръста. Та така :D:D

Публикувано на: 26.10.06, 14:15
от Gaspode
Лозунг на канадски еколози:
" Изяжте един бобър и ще спасите едно дърво!"

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 14:18
от ELBI
Gaspode написа:
ELBI написа:
Не е задължително - има много ловци, които си плащат и стрелят... срещу парите, които те дават, те си правят кефа, а не са мъкнали ни хранилки, ни дърва ни нищо... И се редят трофеи (глави, кожи на животни) да се фукат пред други подобни на кой рогата са му по-големи 8)

И все пак, като писах по-горе - това си е спорт в днешни дни, а дали ще се премахне и кога - друга тема. В резерватите, където е забранен лова, хората се грижат за добруването и храненето на животните. Та - който иска и има усет и желание да се грижи - може - ловът не е единствения начин за това!
Ми така е. Плащат си за да стрелят. Парите им в случая заместват свободното време и физическия труд. Ние не правим нито едното, нито другото. Срам ме е като си помисля какво оставят масата туристи след един пикник само :evil:

Бтв, в резерватите лова не е забранен. Т.е. и там можеш да си платиш и да стреляш. И самите надзиратели трепят животни... по една или друга причина... всички ходят с пушки на рамо. Та това, че ги обичат, не им пречи да ги пуцат. И обратното. Странно е, но е така :)
Айде де... В някои резервати за някои животни може и да е (нека различим резерват с цел защита на животните от този с цел ловуване), но в общия случай не е. Нормално е надзирателите да ходят с пушки, защото може да се наложи да се защитават. А и не всички надзиратели са води ненапити, но това е друга тема. Това с обичта и пуцането нека го оставим в %-та "необясними" неща. Или 'странните'. Изобщо - не искам да съм краен в темата "Отнемане на живот", защото и там си има куп области дето не са черно-бяло.

Публикувано на: 26.10.06, 14:21
от Гост
Абе другари, защо имам чувството, че темата уеко се измести...от "свободата" да имаш правото на избор и действие?

Рем, вегетарианството няма нищо общо в случая, лично аз предпочитам храната да е драна, а не брана. Непрекъснато се селектират нови и нови месо-млечни породи с едничката цел да бъдат храна. Друг е въпросът доколко и как може едно "заколение" да бъде хуманно. Точно така заколение, напоследък мнението на спец. е, че месото което отива за консумация трябва да бъде очистено от кръвни остатъци, т.е. това може да стане единствено чрез заколение, другите методи(които нарочно спестявам) са неефективни.

Елби, ловът не е само спорт! Той е и бизнес, политика и тнт. Прав е Гаспод, че ловците се грижат най-добре, и това е така защото те подържат средата на живот, големината на популациите, защото прекомерното развитие на един вид води до намаляването или изчезването на друг. Резерватите са последната крачка за спасение на почти унищожени и изчезнали видове. В Африка например най-много слонове се избиват точно заради това, че пречат на земеделците, унищожават посевите и реколтата, идентичен е и случая с кенгуру в Австралия. А освен набавянето на храна в миналото, ловът е имал и други предназначения, като едно племе в Африка, където за да получиш правото да се ожениш е трябвало да отидеш сам в саваната само с копие и да донесеш не повредена кожа от лъв.

Публикувано на: 26.10.06, 14:29
от Dark Angel
Anonymous написа:Абе другари, защо имам чувството, че темата уеко се измести...от "свободата" да имаш правото на избор и действие?
:lol: да, интересна трансформация претърпя и таз тема

Публикувано на: 26.10.06, 14:32
от ELBI
Anonymous написа: Елби, ловът не е само спорт! Той е и бизнес, политика и тнт. Прав е Гаспод, че ловците се грижат най-добре, и това е така защото те подържат средата на живот, големината на популациите, защото прекомерното развитие на един вид води до намаляването или изчезването на друг. Резерватите са последната крачка за спасение на почти унищожени и изчезнали видове. В Африка например най-много слонове се избиват точно заради това, че пречат на земеделците, унищожават посевите и реколтата, идентичен е и случая с кенгуру в Австралия. А освен набавянето на храна в миналото, ловът е имал и други предназначения, като едно племе в Африка, където за да получиш правото да се ожениш е трябвало да отидеш сам в саваната само с копие и да донесеш не повредена кожа от лъв.
Другарю - като се зачетеш ФНИМАТЕЛНО, ще видиш отбелязаните точици за бизнеса и политиката. Както и историческите корени на лова - определено навремето ловуването е било влязло при хората и със социалните си цели (навсякъде по света има социални/етнографски обичаи и обреди свързани с животни, земеделска продукция и т.н.)

Е - в случай, че семейството на новата ти изгора се нуждае от лъвска кожа от Каспичанско, аз ще участвам в помощта по изостряне на копието ти, а Гаспод ще бъде в комисията по оценка на неговата издръжливост на огъване. При това ще го сторя ей така от добро сърце и грижа за тебе - даже да не получа официалната покана за тържеството...

Публикувано на: 26.10.06, 14:34
от ELBI
Gaspode написа:Лозунг на канадски еколози:
" Изяжте един бобър и ще спасите едно дърво!"
По-добре и по-практично от: "Изяжте едно дърво и ще направите едина бобърка стройна..."

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 14:52
от почти безобидна
Не бе, явно днес говорим лингуа франка един през друг (или поне аз). Аз писах за себе си. Колкото до връзката, макар че съм пълен лаик, мисля, че е нещо от сорта на индианското отношение към бизоните и света като цяло. Тотемен свят. Тотемни хора. Като нас (визически) и всъщност съвсем други (духовно)

Да ти имам асоциативното мислене!:D
Къде заби при индианците?
Не ставаше дума за това. Както и да е.
Абе, тоя пиниз с кавичките що не ми се получава хората?

Публикувано на: 26.10.06, 15:23
от БоЕВ-ски
ELBI написа:
Anonymous написа: Елби, ловът не е само спорт! Той е и бизнес, политика и тнт. Прав е Гаспод, че ловците се грижат най-добре, и това е така защото те подържат средата на живот, големината на популациите, защото прекомерното развитие на един вид води до намаляването или изчезването на друг. Резерватите са последната крачка за спасение на почти унищожени и изчезнали видове. В Африка например най-много слонове се избиват точно заради това, че пречат на земеделците, унищожават посевите и реколтата, идентичен е и случая с кенгуру в Австралия. А освен набавянето на храна в миналото, ловът е имал и други предназначения, като едно племе в Африка, където за да получиш правото да се ожениш е трябвало да отидеш сам в саваната само с копие и да донесеш не повредена кожа от лъв.
Другарю - като се зачетеш ФНИМАТЕЛНО, ще видиш отбелязаните точици за бизнеса и политиката. Както и историческите корени на лова - определено навремето ловуването е било влязло при хората и със социалните си цели (навсякъде по света има социални/етнографски обичаи и обреди свързани с животни, земеделска продукция и т.н.)
Опс, пропуснал съм да се обознача!:oops:

Да, Елби, чета Фнимателно, дори и между редовете когато е необходимо! Признавам, бивате в словестната еквилибристика. Мнението ми е обобщение на всичко което си написал. А от написаното изпъква твърдението, че ловът е спорт с тенденция към изчезване. Ловният "бизнес" не е само продажбата на оръжие и боеприпаси, а включва и дивечовъдните стопанства, които нямат нищо общо с резерватите. Хората са ловували много преди копието и продължават да го правят и след неговото изчезване. Това, че приматитие и в частност шимпанзетата не притежават копия не ги прави автоматично по-лоши ловци и по-малко хищници! А оправданието да се избиват животни за това, че пречат на хората и стопанството направо е жалко и смешно(справка Мао и войната му срещу врабчетата, и последиците от тва).

На втората част от постинга ти няма да отговарям! Ще се направя, че не съм го прочел и го отдавам на по-особенното ти отношение към анонимните посетители.

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 15:32
от Dark Angel
4avdar4e написа: А няма ли да е много по-приятно и безопасно да напрайм един пейнтбол!???:lol:
бива

мойте само ще помоля да са в розовко :lol:

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 15:33
от Remmivs
почти безобидна написа:Да ти имам асоциативното мислене!:D
Къде заби при индианците?
Не ставаше дума за това. Както и да е.
Абе, тоя пиниз с кавичките що не ми се получава хората?
Те така е направено горното:

Код за потвърждение: Избери целия код

[quote="почти безобидна"]Да ти имам асоциативното мислене!:D
Къде заби при индианците? 
Не ставаше дума за това. Както и да е.
Абе, тоя пиниз с кавичките що не ми се получава хората?[/quote]
Иначе какво да ти кажа за мен - остави се...:D

Re: Една от свободите ми...

Публикувано на: 26.10.06, 15:38
от Гост
Remmivs написа:
почти безобидна написа:Да ти имам асоциативното мислене!:D
Къде заби при индианците?
Не ставаше дума за това. Както и да е.
Абе, тоя пиниз с кавичките що не ми се получава хората?
Те така е направено горното:

Код за потвърждение: Избери целия код

[quote="почти безобидна"]Да ти имам асоциативното мислене!:D
Къде заби при индианците? 
Не ставаше дума за това. Както и да е.
Абе, тоя пиниз с кавичките що не ми се получава хората?[/quote]
:D
Я да пвробвам...

Код за потвърждение: Избери целия код

[quote=Remmivs]Иначе какво да ти кажа за мен - остави се...[/quote]

Публикувано на: 26.10.06, 15:40
от Гост
Айде още веднъж...

Код за потвърждение: Избери целия код

[quote=Remmivs]Иначе какво да ти кажа за мен - остави се...[/quote]
[code]

Публикувано на: 26.10.06, 15:46
от Remmivs
името трябва да е в кавички и без [коде][/коде]

[куоте="едикойси"]алабала[/куоте] 8)