3o4o.net

Глен написа:Да ви питам и вий ли тък кат мене или ЦЪ:)
Прави ме впечатление, че преди някак си много държах да си записвам и спомням датите. Това-онова, много важно, много яко и т.н...Албуми,снимки, и в компа дати и такива. разни..
Обаче сега вече-не...
Все мий таз.Кво ми става-увредих са нещу май;)
Вий как сти.

4avdar4e написа:

Глен написа:
Никога не съм обичала Албумите от сватбата и първородния са при свеки... Щото, тва нали, така де, важни събития Винаги съм си мислела, че е важен моментът, сега, днес... Споменът е в главата ми. Ако го няма там, не е важен

Ама аз съм си башка луда, ти по мен не се води

Оф,
пък да ти кажа, имам чувството, че вече нищо и не помня.
Останали са некви моменти, ама моменти-мигове и туй-то.
А сватбата хич не я помня вече.
А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

Глен написа:Да ви питам и вий ли тък кат мене или ЦЪ:)
Прави ме впечатление, че преди някак си много държах да си записвам и спомням датите. Това-онова, много важно, много яко и т.н...Албуми,снимки, и в компа дати и такива. разни..
Обаче сега вече-не...
Все мий таз.Кво ми става-увредих са нещу май;)
Вий как сти.

Глен написа: А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

Капинчо написа:

Глен написа:
А ти номерирай и датирай. Не знам как си с децата, но всички чудновати думички, които изговарят и които си мислим, че ще помним цял живот, всъщност забравяме и остават само едн-две. Така че записвай.

Ми то аз искам да записвам, ама не ми иде отвътре вече:)
Ето,обръщам се назад и се питам, кое остава най-важното и честно казано-не знам. И май вече и не искам да знам.

Мнемозина написа:

Глен написа:
За другите ми е невъзможно да ги удържа в паметта си, каквито и усилия да полагам.

Дам!
Точну тъй и с мне се получава:)

4avdar4e написа:

Глен написа: А за любовните писма дето си ги пишехме, чудя се акъл имала ли съм, що ли...:)
Общъщам са назад и сякаш само мъгла ми е.

А, виж, някои писма пазя.. Макар че една голяма част (от цяла кутия!!) унищожих в един пристъп на ярост

Няма лошо в мъглата, стига да виждаш поне на крачка пред себе си

Капинчо написа:
Лошото (а може би не) е, че баба ми от 87 години живот имаше петнайсетина снимки, майка ми и баща ми - към стотина, а моите вече са хиляди. Обезценяват се някак си. Като ги правиш щракаш по пет пъти, та поне една да стане и после от мързел или жалост ги оставяш всичките. А и с тези снимащи телефони ...

То май всичко се обезценява. Едно време цял живот се мечтаеше за една кола. Сега ги сменяме всяка година кажи-речи. Баща ми по всяко време имаше по 3-4 ризи, обръщаха яките им като се протрият. На моите не им знам броя. Тъжно е.

Капинчо написа:

Мнемозина написа: И после - почерците. Замахът на ръката.

Глен написа: След мъгла по-се избистря погледа сякаш:)

4avdar4e написа:....унищожих в един пристъп на ярост

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: И после - почерците. Замахът на ръката.

Не съм голяма личност, знаех си Пиша по-бетер от доктор, дори личните бележки от типа: Да купим хляб!!! (моля да се отбележи мн.ч.!!:winkw:), плащане - детска градина, и от тоя сорт вече са в Уърд и разпечатани

vyara написа:И аз пазя много неща, които не разглеждам обаче. Чакам ги да отлежат и да се изненадвам после.
Капинчо е прав, че всичко се обезценява с количественото натрупване, а и с времето нямам желание да снимам с камера, например и да трупам още и още записи. Някои мигове ми се е искало да запечатам, но тогава няма как и после все нещо ще забравя, но това не е най-важното.
По-важно е да изживяваме моментите. Така или иначе една снимка или един дневник не могат да предадат дори и малка част от истината. Аз затова не пиша вече в дневника на децата. Имам такъв уж да записвам разни неща, но го зарязах. Като го четат някой ден ще намерят там само частица от моите мисли и толкова.
Май не трябва да искаме да останем във времето или да запишем файлове със спомени, а просто да бъдем. Сега. Нищо не се губи, просто остава някъде под друга форма, дори когато няма да ни има.

Quid написа:взима човек и пише нещо
това нещо се основава на сумати неща
и някой го чете и го бил разбрал

и кво е разбрал?
илюзии

Капинчо написа: Аз пък се радвам, че прадядо ми е писал дневници и спомени. На мен те ми бяха интересни и полезни години (и още са). Нищо, че никой друг от рода не се е поинтересувал, включително и тези, у които те са били - изхвърлилли са ги. Отдавна ви споменах за тези две-три изречения, които ме трогнаха. Ето ги пак.



Има някои пък в такива случаи спят. Спят като пъни. Но времето отива - днеска е 1 май, утре - 2-3,4,5... и историята се насуква. Ама все не е лошо, мисля си ази, дето ще спя или друго да върша, ще понадращя за някои случаи на някоя книжка и го захвърли някъде. И на него ще му бъде реда да се прочете след дълги години, ако не запали печката без да е студено.

Капинчо написа: Точно тази страница е от 1947 година. Предполагам, че е започнал да пише около 1938. Последната му тетрадка е от 1957, когато е починал. Тетрадка (голям формат, 80 стр) номер 11 е от 1949 година. Не знам колко са всичките - аз имам 4, една от които, най-ценната за мен, е първата част от автобиографията му, започваща 1874 г.

Ако гледаш почерка и правописа - прадядо ми е учил до второ отделение и през 1947 е бил на 73 години.

Капинчо написа:

vyara написа: Май не трябва да искаме да останем във времето или да запишем файлове със спомени, а просто да бъдем. Сега. Нищо не се губи, просто остава някъде под друга форма, дори когато няма да ни има.

Аз пък се радвам, че прадядо ми е писал дневници и спомени. На мен те ми бяха интересни и полезни години (и още са). Нищо, че никой друг от рода не се е поинтересувал, включително и тези, у които те са били - изхвърлилли са ги. Отдавна ви споменах за тези две-три изречения, които ме трогнаха. Ето ги пак.

Капинчо написа: Може би и това Верче. Но всъщност, това което ме трогва е, че един 73 годишен старец, загубил и шестте си сина е намерил начин не само да живее, но и да счита своя живот важен и да отнесе днешните си драсканици в бъдещето. И да се окаже прав.

vyara написа: Животът винаги е прав.
Често си мислим, че едно или друго наше действие няма смисъл, че това е безсмислено, онова е безсмислено, а смислено е винаги случването или случването винаги е смислено, по-скоро. Дали е жалко обаче, че зависи от нас? Защото много неща остават неказани и неразкрити....
Но не е нужно постоянно да пишеш и всичко да записваш. Можеш да усетиш много и от една дреболия, стига да е видяла бял свят, макар и с действие, което не е върху хартия...
Усещане, каза Мнемо. Но който търси да усети, усеща. Какво ли? Каквото иска и каквото може. Другите му наследници не са го усетили. Всичко е в нас.

Мнемозина написа: Това е така, но разсъждаваш малко егоистично.
Това, което ти би искала да удържиш, да усетиш, да знаеш.
А не ти ли идва наум, че някой след теб би искал да научи нещо за теб (примерно)? За това как ти си усещала едно или друго, за това какво ти се е случвало? Какво е направило живота ти такъв, какъвто е?
Това си е белег на времето ни - ние живеем в момента, за момента (аз вече живея за мига, каза веднъж леля ми, варейки компоти) и неинтересувайки се от миналото, всъщност губим бъдещето.
Разликата между Капинчо и прадядо му е разликата между него и правнуците му.
Приликата - също.

Това ти го казвам не като укор, защото и себе си укорявам така. Аз също бързичко замитам следи, спомени... поне материалния им вид. Каквото остане.

vyara написа: Колко парадоксално е да ме обвиняваш в егоизъм, а на мен и през ум да не ми е минало, че държа някой да научи нещо за мен.
Оня дневник го писах, за да не забравя накои неща за децата. Някои смешни думи, какво са обичали да правят на определена възраст и разни други неща - отпечатъци с боички от ръчички и крачета...
За себе си не съм писала, защото мисля, че няма да им е интересно. Хората търсят себе си предимно. Това хем е алтруистично от моя страна, хем егоистично от твоята гледна точка. Аз каквото мога да им дам, гледам да им го дам с обич, прегръдки и внимание. Те ще го збравят, но ще остане чувството за мен, а аз това искам да остане.

Мнемозина написа: За децата ти - да.
Но за правнуците ти?
Много наблизо гледаш, това ти казвам.
Гледаме, всъщност.

vyara написа:
Ти какво знаеш за твоята прабаба? Ами за нейната прабаба? Колко назад може да се върне човек и да обхване генетичните си разклонеиия.
Нямам такова желание. Искало ми се е да знам повече за живота на моята баба. И помня историите, които тя ми е разказвала за детството си. Те ще си отидат с мен. За децата ми няма да са важни, защото тя почина преди те да се родят, за съжаление....
Живата връзка е тази, която носи истинските усещания за човека. Другото е история, митове и легенди, които могат да бъдат манипулирани и изкривени.

ПП За децата си например аз искам да съм това, което беше баба ми за мен - най-добрия човек на света, който да им даде най-много любов. Баба ми това за тях не го може, мога го аз... чрез нея и себе си...

Мнемозина написа: Но е вярно, че аз имам афинитет към такива неща. Даже не толкова към рода си, а изобщо. И ми се е налагало да "следвам стъпките" на човек, който е оставил след себе си точно това, което той си е решил - а толкова други важни и интересни неща трябваше да откривам по косвени пътища. При това този човек изобщо не се е мислел за малозначим - както се смятаме ние с теб.
Та затова мисля по този начин.

vyara написа: Ти представяш ли си всеки живял на тази планета да остави миналото си по някакъв начин за другите. Ми то с тоя кратък живот кога поколенията ще имат време да пишат своя история от ровене в миналото. Амнезията е полезна в някои случаи.
Ето сега човечеството помни разни владетели, дето са струпали повече камъни един върху друг и са записали името си на тях Това не значи, че те са били най-умните, най-силните и най-добрите, които бъдещето трябва да помни, ама на - точно тях помни и преписва. Много важно. На мен пък не ми пука особено.

Мнемозина написа: Обаче... как да ти обясня, понякога ровейки в някакво минало, научаваш разни неща за себе си. Даже мисля, че винаги така се получава.

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Обаче... как да ти обясня, понякога ровейки в някакво минало, научаваш разни неща за себе си. Даже мисля, че винаги така се получава.

Чакай, чакай, тук е моментът да кажа Чета си днес пресата и кво да видя!! Кичка Будурова пише книга, автобиографична при това!! Тва напоследък е заразно заболяване, мисля си. :rotfl24:

П.П. Глей ся кво се сетих:shy: Продажбите на "Бард" за 2007 са толкова, колкото около коледните и новогодишните празници е сумата от продадени пиратки и други подобни И това се смята за огромен успех на книгоиздаването ни...