3o4o.net

мътно и неясно те обхваща, когато някой много близък внезапно напусне този свят. Мислите ти се връщат на пресекулки към моментите дето сте заедно, към усмивките ви, към историите, но все биват прекъсвани от все още живите планове, които кроихте до оня ден, чуваш и в този момент думите, които градяха планове къде и кога да идете, какво да сторите ... И е така трудно да повярваш. Трудно е да кажеш и да видиш, че всичко това няма да стане. Макар и да си мислил понякога, да си бил подготвен в някаква степен. Не знаеш как да преглъщаш, как да се усмихваш. Поне в този момент. И колкото и да се радваш, че си познавал или си бил близо до такъв забележителен човек, че той си е изкарал пълноценно живота и е постигнал толкова много - най-вече вътрешна хармония, знания и благородство, щедрост и човечност... просто не може да не забележиш бъркотията в ума ти. Която иначе толкова рядко се появява. Сега всичко се прескача по един гаден начин и се върти и просто не иска да спре. Знам, че ще спре, че ще си дойдат мислите по местата, но просто се минава и през това.

Просто да споделя, че е добре да се радваме на хората до нас - особено тези, на които държим и с които се обичаме. Животът на отделния човек понякога спира внезапно и хич не пита, като изобщо не гледа календара на плановете ни.

ELBI написа:
Просто да споделя, че е добре да се радваме на хората до нас - особено тези, на които държим и с които се обичаме. Животът на отделния човек понякога спира внезапно и хич не пита, като изобщо не гледа календара на плановете ни.

Така е, за близките хора и за ценността на времето. Мислих, мислих, четог ко няколко пъти това, но...каквото има да се случва, се случва. Някои неща не могат да се променят. Някои чувства -също, отношенията-и те. Объркаността-слава богу, че я има, това значи,че правим равносметки, че имаме очи за невидимото...
И все пак...ако компромисите са все за наша сметка, мяй няма смисъл...
Оф, оплетох се съвсем...

Не знам колко близък човек си загубил, но след това, което си написал, не мога да не ти поднеса съболезнования.

Но според мен каквото и да правиш, никога не си подготвен за подобно нещо.
Колкото и интензивно да попиваш контакта, загубата си е труден момент.

Още веднъж: съчувствам ти.

Съболезнования, Елби! Не знам какво се е случило, но знам, че много боли, приятелю.

Мъка

Благодаря ви.

Животът продължава. Просто ми е криво. Пък и искренно съжалявам, че не бях по-настоятелен още хора да се запознаят с тази прекрасна личност, защото си заслужаваше.

Болката все ще отмине - не писах за това, а повече поради другото - да не отлагаме безкрайно хубавите ни мисли и планове (е - ясно е, че не всичко готино може и е редно да стане веднага или тази седмица), а да ги прилагаме, да се срещаме, пътуваме и даряваме, да се обаждаме като се сетим за някого и т.н. и т.н.

Звучи стандартно и банално, но от петък до днес ми се въртят в главата плановете, които правехме за лятото, разни дребни задачки и т.н. Иначе ... като цяло май с него свършихме почти всичко по-голямо, което бяхме говорили и за щастие не остана нещо в мен, за което да ми е много криво, че не намерих време. Криво ми е за енергията, която той имаше и можеше да я даде, както правеше през целия си живот. Но пък си го бе изживял пълноценно. И беше доволен от стореното. Което може би е най-важно.

Ами...
Съболезновния, остават ти хубави спомени от въпросния човек, пък това е много важно - да го помниш с добро.
Аз тия ритуали никога не съм ги разбирала - на починалия (предполагам) ми е все тая.
Май са основно за тия около него.
Като и да е, съжалявам, ще ти мине, но хубавите мигове ще си отанат.

Съболезнования, Елби! Никога не сме подготвени за такова нещо.

Смъртта никога не идва навреме, забелязала съм.
Като те четох, Елби, чувството, което остана у мен е, че трябва да правим всичко сега, на момента, веднага, без отлагане, без големи планове...

Никога не съм ги разбирал и умеел тия неща с ритуалите. И със съболезнованията също. Кажеш на някого "Моите съболезнования" и кво? По-леко ли му става? Връща ли човека? Не ги разбирам аз тез неща... И ходенето на гробищата - може всеки ден да ходиш и да ти е все едно - работа като всяка друга. Аз, като не ходя, но се сещам всеки ден за тоз човек, по-малко ли го тача и помня? А пък на него и в двата случая му е все едно...

Прав е Елби - докато сме живи важи. След туй му е все едно на този, дето го няма... А този, дето остава, помни. Но с него свършва и това. Аз, примерно, си помня дядо и баба. Големият ми дзвер ги е виждал и слабо ги помни. Ще ги забрави след година - две. А малкия не ги е виждал дори. Тва е.

А, още нещо, Елби - това, че са останали недовършени неща всъщност е хубаво. Значи сте живеели и двамата. Планирали, правили, очаквали. То, ако не ти остане нищо за вършене, и жив да си си все едно мъртъв...

Така е пич. Все пак ... планираш милион неща, които да свършиш сам, но като ги говориш с друг човек ... е малко по-различно.

Мисля си, че ако успея за някои неща в живота да съм малко като него - ще е добре, а и аз ще съм по-доволен от себе си. Винаги намирам от кого да "взема" нещо, което ми харесва и което сякаш в мен или не е така добре развито, или просто не мога да го проявявам. Та - като си мисля за хората, не рядко си казвам "Бе от този какво мога да взема/да копна?". И обратното го има (какво и как да не правя).

А иначе - за страхотните хора, които познавах а малките принцове (вече големи) не познаваха - с удоволствие разказвам. За щастие те познаваха този човек от малки и си мисля, че ще живее и в тях със страхотните си истории и щедрост. Щото е едно да говорим за благородство и щедрост ей така, а е друго - когато сме имали такъв жив пример в живота си.

Такива ми ти работи.

Съжалявам, Елби!
Съчувствам ти с цялото си сърце
Никога не сме подготвени и никога смъртта не идва в подходящ момент
Но пък колко си прав за това, че трябва да отделяме повече внимание и любов на тези до нас, които обичаме, които са част от живота ни и които понякога поради ежедневието приемаме като даденост.
Никой човек не е даденост, така както и никое щастие, и никоя усмивка.....
Остават спомените да ни топлят
или
може би да ни измъчват
и



сънищата.......

Вчера гледах "Още по-сърдити старчета". Та там бащата на единия главен герой си отиде "изненадващо" на 95 години. Мислех си, колко е странно и как никога не сме подготвени за смъртта, дори на човек като този който каза "Явно Господ ме е забравил". Та так, не сме готови, не можем да бъдем, съзнанието ни отказва да го приеме

Gaspode написа:Никога не съм ги разбирал и умеел тия неща с ритуалите. И със съболезнованията също. Кажеш на някого "Моите съболезнования" и кво? По-леко ли му става? Връща ли човека? Не ги разбирам аз тез неща... И ходенето на гробищата - може всеки ден да ходиш и да ти е все едно - работа като всяка друга. Аз, като не ходя, но се сещам всеки ден за тоз човек, по-малко ли го тача и помня? А пък на него и в двата случая му е все едно...

Прав е Елби - докато сме живи важи. След туй му е все едно на този, дето го няма... А този, дето остава, помни. Но с него свършва и това. Аз, примерно, си помня дядо и баба. Големият ми дзвер ги е виждал и слабо ги помни. Ще ги забрави след година - две. А малкия не ги е виждал дори. Тва е.

А, още нещо, Елби - това, че са останали недовършени неща всъщност е хубаво. Значи сте живеели и двамата. Планирали, правили, очаквали. То, ако не ти остане нищо за вършене, и жив да си си все едно мъртъв...

ох...
нищо, какво... обаче аз предпочитам някой да ми каже Моите съболезнования, вместо да говори глупости. Хората по погребения просто са уникални... Впечатлявала съм се на бисери. И всеки си мисли, че помага с думи. Преди няколо месеца бях на погребение на близък - оставя две малки деца... Минават хората и всеки им казва "О, горките, сега ще ви е много трудно...". Ами вземи кажи една свястна дума. Кажи Не ви вярва сега, но е се справите... примерно..
Няма връзка с това тук, просто ме дразнят на погребения.
А и малко ми идват думите, които мога да казвам по тези поводи.
Елби, много хубаво пишеш. Правим равносметки, мислим за смислените неща, за мечтите...

Semiramis написа:... Правим равносметки, мислим за смислените неща, за мечтите...

бе просто споделям... това не ни се случва всеки ден. Не е ежедневие. Не поражда същото, каквото поражда гледката от един боклук (на земята или човешки). Не е филм за препоръчване. Не е музика за кола. Не е ежедневие и не е най-важното и все да го мислим, но просто понякога се случва. И уж сме подготвени и уж знаем всички приказки за това, но вътре - в душата ти няма табличка, в която да отмяташ кое знаеш и защо ти е едно криво... бе като цяло просто споделям. Не исках да натоварвам никого, но просто ми дойдоха тези мисли оня ден...

ELBI написа:

Semiramis написа:... Правим равносметки, мислим за смислените неща, за мечтите...

бе просто споделям... това не ни се случва всеки ден. Не е ежедневие. Не поражда същото, каквото поражда гледката от един боклук (на земята или човешки). Не е филм за препоръчване. Не е музика за кола. Не е ежедневие и не е най-важното и все да го мислим, но просто понякога се случва. И уж сме подготвени и уж знаем всички приказки за това, но вътре - в душата ти няма табличка, в която да отмяташ кое знаеш и защо ти е едно криво... бе като цяло просто споделям. Не исках да натоварвам никого, но просто ми дойдоха тези мисли оня ден...

Елби, ние не сме външни хора. Говорим, защото от говорене на човек му става по-добре. Или поне изхвърля малко от емоцията навън.

Semiramis написа: А и малко ми идват думите, които мога да казвам по тези поводи.

Еми хименно де. Понеже обикновено не знам какво да кажа... и ми е тъпо да изтърся "моите съболезнования"... щото не ми иде отвътре... та мълча като тъпунгер некой...
Също и по гробища като се ходи... всеки те гледа какво ще кажеш или направиш... накрая се оказва, че си отишъл заради другите, защото така е редно или знам ли и аз заради каква глупост такава, но не и за да си спомниш за човека и да го почетеш в мислите си. Аз затуй, като ходя на гробища, гледам да съм сам и извън официалните поводи за такова ходене...
Абе странна птица съм си аз, знам...

бе и аз мисля много като тебе...

сега ме поканиха ... да ида при роднините на човека ... и има казах, че като дойдат при мен или някой друг път - щото аз освен тях не познавам другите, които ще бъдат на "мероприятието".

Наистина е ужасно, когато трябва да казваш нещо - хем да не е шаблон, хем да е нещо подходящо. Просто за такива случаи май няма правила. Аз съм си решил какво да "заръчам" на моите за мен си някой ден - никви некролози, никви черни ленти и черни облекла и ... никви панаири с ритуали и неловки ситуации.

Ииначе съм съгласен с Семирамис, че по някоя човешка дума от близки и приятели е по-добре от нищо. Както и че аз също обичам да ида сам и избягвам "мероприятията" (иначе да съм заминал тези дни...).

ELBI написа:бе и аз мисля много като тебе...

сега ме поканиха ... да ида при роднините на човека ... и има казах, че като дойдат при мен или някой друг път - щото аз освен тях не познавам другите, които ще бъдат на "мероприятието".

Наистина е ужасно, когато трябва да казваш нещо - хем да не е шаблон, хем да е нещо подходящо. Просто за такива случаи май няма правила. Аз съм си решил какво да "заръчам" на моите за мен си някой ден - никви некролози, никви черни ленти и черни облекла и ... никви панаири с ритуали и неловки ситуации.

Ииначе съм съгласен с Семирамис, че по някоя човешка дума от близки и приятели е по-добре от нищо. Както и че аз също обичам да ида сам и избягвам "мероприятията" (иначе да съм заминал тези дни...).

Най-добре на прах и праха в морета. Тва за мен де - за теб може по белите писти, примерно :)
Е точно човешка дума трудно можеш да измислиш, кажеш, възприемат на такова мероприятие. Ден-два след това, на спокойствие, дори и рамо за плачене да дадеш пак е нещо. И по-добре от "Моите... " про-форма и шаблонно. Като по хамеричките филми - наредени на опашка да минат покрай вдовицата и да и кажат това. Все едно по списък ги отмятат.
От друга страна - хора разни...

ELBI написа:бе и аз мисля много като тебе...

сега ме поканиха ... да ида при роднините на човека ... и има казах, че като дойдат при мен или някой друг път - щото аз освен тях не познавам другите, които ще бъдат на "мероприятието".

Наистина е ужасно, когато трябва да казваш нещо - хем да не е шаблон, хем да е нещо подходящо. Просто за такива случаи май няма правила. Аз съм си решил какво да "заръчам" на моите за мен си някой ден - никви некролози, никви черни ленти и черни облекла и ... никви панаири с ритуали и неловки ситуации.

Ииначе съм съгласен с Семирамис, че по някоя човешка дума от близки и приятели е по-добре от нищо. Както и че аз също обичам да ида сам и избягвам "мероприятията" (иначе да съм заминал тези дни...).

ти тук каза много хубави неща. Това, може би да кажеш.
И аз така съм решила-не искам нито на гробища да идват заради мен, нито черно да носят. Да продължават напред и да си вземат хубавото от живота и от спомените.

Gaspode написа:

ELBI написа:бе и аз мисля много като тебе...

сега ме поканиха ... да ида при роднините на човека ... и има казах, че като дойдат при мен или някой друг път - щото аз освен тях не познавам другите, които ще бъдат на "мероприятието".

Наистина е ужасно, когато трябва да казваш нещо - хем да не е шаблон, хем да е нещо подходящо. Просто за такива случаи май няма правила. Аз съм си решил какво да "заръчам" на моите за мен си някой ден - никви некролози, никви черни ленти и черни облекла и ... никви панаири с ритуали и неловки ситуации.

Ииначе съм съгласен с Семирамис, че по някоя човешка дума от близки и приятели е по-добре от нищо. Както и че аз също обичам да ида сам и избягвам "мероприятията" (иначе да съм заминал тези дни...).

Най-добре на прах и праха в морета. Тва за мен де - за теб може по белите писти, примерно :)
Е точно човешка дума трудно можеш да измислиш, кажеш, възприемат на такова мероприятие. Ден-два след това, на спокойствие, дори и рамо за плачене да дадеш пак е нещо. И по-добре от "Моите... " про-форма и шаблонно. Като по хамеричките филми - наредени на опашка да минат покрай вдовицата и да и кажат това. Все едно по списък ги отмятат.
От друга страна - хора разни...

мисля си как не ходя по погребения. и как все пак всеки път когато съм преживявала такова нещо - бе...по-друго е като дойдат хора. както и да го погледнеш. поне си казваш "виж колко много хора го помнеха"...

Gaspode написа:
Най-добре на прах и праха в морета. Тва за мен де - за теб може по белите писти, примерно :)
Е точно човешка дума трудно можеш да измислиш, кажеш, възприемат на такова мероприятие. Ден-два след това, на спокойствие, дори и рамо за плачене да дадеш пак е нещо. И по-добре от "Моите... " про-форма и шаблонно. Като по хамеричките филми - наредени на опашка да минат покрай вдовицата и да и кажат това. Все едно по списък ги отмятат.
От друга страна - хора разни...

Не е точно шаблонно. Тоест, то е шаблонно, но те спасява именно в моменти, когато не знаеш какво да правиш и какво да кажеш.
Това с опашките е уважение към скръбта на близките и към личността на човека и въпреки че всеки упражнява насилие върху себе си, когато го казва, е важно да се казва.
А реалната, човешка помощ с рамото - нейното време наистина е по-нататък.

Мнемозина написа: Това с опашките е уважение към скръбта на близките и към личността на човека и въпреки че всеки упражнява насилие върху себе си, когато го казва, е важно да се казва.

Когато почина дядо ми (на майка ми баща) в ритуалната зала аз и баща ми застанахме най-отзад.
Когато дойде момента с изнизването на всички "гости" за последно сбогом с покойника и съответно с ръкуване, прегръщане, хлипане и пр с роднините, аз и татко само за секунда се спогледахме и веднага се разбрахме. Излязохме през друга врата без да минем през роднините, които бяха майка ми, баба ми, вуйчо ми...все много близки хора.
След това майка ми сподели, че едва е изтърпяла да се изредят всички.
В крайна сметка излезе, че тя го е направила от уважение към присъстващите.
Няма лошо.
Но в такъв момент си мисля, че не трябва да има строги правила, традиции и ритуали.
Всеки трябва по своемо да си изживее скръбта без да се съобразява, дали е по устав.
Аз по подобни причини мразя сватбите например.
Потрес направо.

esti написа:

Мнемозина написа: Това с опашките е уважение към скръбта на близките и към личността на човека и въпреки че всеки упражнява насилие върху себе си, когато го казва, е важно да се казва.

Когато почина дядо ми (на майка ми баща) в ритуалната зала аз и баща ми застанахме най-отзад.
Когато дойде момента с изнизването на всички "гости" за последно сбогом с покойника и съответно с ръкуване, прегръщане, хлипане и пр с роднините, аз и татко само за секунда се спогледахме и веднага се разбрахме. Излязохме през друга врата без да минем през роднините, които бяха майка ми, баба ми, вуйчо ми...все много близки хора.
След това майка ми сподели, че едва е изтърпяла да се изредят всички.
В крайна сметка излезе, че тя го е направила от уважение към присъстващите.
Няма лошо.
Но в такъв момент си мисля, че не трябва да има строги правила, традиции и ритуали.
Всеки трябва по своемо да си изживее скръбта без да се съобразява, дали е по устав.
Аз по подобни причини мразя сватбите например.
Потрес направо.

Ами как да ти кажа... от моя гледна точка строгите правила (доколкото са строги, разбира се), т.е. ритуалите, са необходими дори и за да има срещу какво да се съпротивляваш. Ей така, да ги загърбиш и да си тръгнеш, щом така го усещаш.
Виж, традициите са друго нещо.
Но както и да е.

Съболезнования, Елби.
Тази пролет почина мой много близък приятел. И до ден днешен не мога да мисля за него като за мъртъв - толкова весели моменти са свързани с него. Контакта още си и стои в ICQ-то.

съчувствам ти елби
хората не само идват
но и си отиват
хора сме всички
горе главата

не се обадих вчера, защото просто не знам какво се казва в такива случаи; е току-що и мен ме сполетя подобна мъка - никога няма да свикна с това, че някои идват, други си отиват...

latrevw написа:не се обадих вчера, защото просто не знам какво се казва в такива случаи; е току-що и мен ме сполетя подобна мъка - никога няма да свикна с това, че някои идват, други си отиват...

Моите съболезнования, Латрево! Страшно е, когато загубиш близък

latrevw написа:не се обадих вчера, защото просто не знам какво се казва в такива случаи; е току-що и мен ме сполетя подобна мъка - никога няма да свикна с това, че някои идват, други си отиват...

Уффф, съчувствам!!!

latrevw написа:не се обадих вчера, защото просто не знам какво се казва в такива случаи; е току-що и мен ме сполетя подобна мъка - никога няма да свикна с това, че някои идват, други си отиват...

Съчувствам ти и те прегръщам

свиква се с тва
едни идват а за други чао и тва е

сори, латервю ...

знам, че с времето всичко утихва, знам че други (хора и мисли) ще дойдат, знам го ... нямам илюзии или фантасмагористични теории, но явно все още е трудно да подредиш веднага пъзъла, след като ти кажат, че човека го няма.

Такива ми ти работи.

Апропо, оценявам милото отношение, думите и мислите на всички ви. струва ми се, че те говорят най-много за вашата човечност.

предсатяви си че умрелия има да ти връща кинти и ще ти мине
може да ми верваш
иначе......
шибана работа е
но свиквам с тия неща
но ме е яд за друго
когато си отиват от живота мъненки и по лесния начин
тва е гадно

Quid написа:предсатяви си че умрелия има да ти връща кинти и ще ти мине
може да ми верваш

Ти си непоправим :rotfl24:

Quid написа:и по лесния начин

Това какво значи??

какво значи?
значи че не са разбрали че мача в живота се играе до последния сигнал.
хората умират тогава когато вдигнат бялото знаме
алтава работа напълно

latrevw, тъжно е, гадно е, но в мислите ни пак са си тук.

Gaspode написа:

Semiramis написа: А и малко ми идват думите, които мога да казвам по тези поводи.

Еми хименно де. Понеже обикновено не знам какво да кажа... и ми е тъпо да изтърся "моите съболезнования"... щото не ми иде отвътре... та мълча като тъпунгер некой...

И аз съм така. Никакви думи не ми идват.
Има толкова много за писане по тази тема, но...

"Където падне въглена, там пари най-силно!":(

Понякога и само едното присъствие е достатъчно, иначе в мъката си човек може да лудне.

latrevw написа:не се обадих вчера, защото просто не знам какво се казва в такива случаи; е току-що и мен ме сполетя подобна мъка - никога няма да свикна с това, че някои идват, други си отиват...

О, съжалявам! Ще мине, не бой се. Само пази хубавите спомени.