3o4o.net

Емили Дикинсън
Превод: Цветан Стоянов.

От своята водна къща
жабата се отрече.
Излезе на дървото
и почна дълги речи.

Гласът така прегракнал!
И освен мен самата
за пролетния оратор
слушатели - два свята.

Краката му в ръкавици,
ръце не употребява.
Мехури за красноречие,
както е всяка слава.

Но щом изръкопляскате,
ще видите огорчени,
че Демостен е изчезнал
сред форуми зелени.

П.П. Специално да се чувстват поздравени: Мнемозина, Верче, Латрев и Магот

П.П. 1 Ако някой се обиди, ще обЯсня що баш те

П.П. 2. Мнемо, нали не се сърдиш Прекрасно е, трябва да е общо достояние

Супер е! Мерси!

Не знам защо съм в списъка, но много се чувствам поздравена. Емили Дикинсън много ми допада, макар и малко да съм чела от нея.
Мерси, Чаве.

4avdar4e написа:
П.П. Специално да се чувстват поздравени: Мнемозина, Верче, Латрев и Магот

П.П. 1 Ако някой се обиди, ще обЯсня що баш те

П.П. 2. Мнемо, нали не се сърдиш Прекрасно е, трябва да е общо достояние

П.П. Благодаря.

П.П. 1: Аз. Обяснявай.

П.П. 2: Не бе, как ще се сърдя.

vyara написа:Не знам защо съм в списъка, но много се чувствам поздравена. Емили Дикинсън много ми допада, макар и малко да съм чела от нея.
Мерси, Чаве.

Ето, сега ще те допоздравя.

Стояха планините във мъгла -
по-долу спряло бе полето.
Вървяха - или чакаха по своя воля -
реката и небето.

Слънцето се отдаде на почивка -
и заниманието му горещо
се дръпна от вниманието - здрачът
на кулата продума нещо.

И сцената на вечерта - така спокойно
до нас се спусна ниско -
и ний усетихме - колко невидимото -
е видимо и близко.

---

Небето не пази тайни -
то ги каза на планината -
планината - на градините -
градините - на цветята.

Една птичка - която мина -
случайно - подслуша всичко.
Ако мога да те подкупя -
ще ми го кажеш ли, птичко?

Но по-добре да не зная -
тайната задържи я!
Ако лятото е аксиома -
защо в снега има магия?

Задържи своята тайна!
И да мога, не ща да зная
какво правят сега сапфирите -
във свежестта на безкрая.

Прекрасни стихове! Благодаря, че ги постна!

Ама съм обидена,че не си ме поздравила.
И аз много обичам стихчета:mad:

От Цветан Стоянов се сетих за Данила Стоянова.

Нямам нейни неща у дома, само помня, че много ми бяха харесали.

В нета намерих това:

Когато срещнеш нещо...
Ако не можеш да го разбереш -
измисли си го.
И то ще ти даде най-силния си смисъл.
Убягва ли от погледа ти -
представи си го.
И ще видиш образа му най-истински.
Преди да го докоснеш -
усети го.
И всеки допир ще остане вече
груб и недостатъчен.
Когато срещнеш нещо,
срещни го с себе си -
и ще се срещнеш с него.