3o4o.net

Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?

требе си и нахалство , у мене поне не е от най-застъпените черти, макар че се старая и се уча

Успех на изпита!
По въпроса за грънците... в началото на "Аризонска мечта" се казваше, че повече време отнема да мислиш за нещо, отколкото да го направиш.
На друго място бях чела, че е полезно човек понякога да действа ограничено - като интелигентно 10-годишно дете, например... Или пък спомни си Форест Гъмп, за мен той е най-типичния пример как действието може да надмогне умуването и да даде плодове...
И аз съм забелязала - от много мислене сякаш човек го преживява много пъти в душата си и то е като извършено, после действието все едно губи от инерцията си. И друго съм забелязала. Аз например много неща не довършвам. Започвам ги, виждам, че мога и сякаш това ми стига - не ме вълнува крайния резултат. Не мога да се захвана само с едно нещо. Може би при мен е различно. Може би не съм намерила онова нещо, което единствено ще ми доставя удоволствие да правя....
Интересна тема.

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

Успех на изпита!

Оковите не са знанието, а несигурността! Ако човек се чувства несигурен, то той сам си слага най-тежките окови.
Затова прави, каквото ти харесваи каквото трябва. Пък, да става каквото ще!

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

Стискам ти палци.

Примерът, който даваш, не е подходящ за въпроса, дето го задаваш. Просто областта е много специфична и това, което се случва с нея в последните години е от голямо значение. Освен това там "знам как" е равно на "мога" (то май навсякъде е така), но проблемът е точно в способността да научиш "как".

Но по принцип: сковаващи могат да бъдат не знанията в определена област, а болезнените ни амбиции.

Мнемозина написа: Освен това там "знам как" е равно на "мога" (то май навсякъде е така)

Не е задължително този, който знае, да може да го направи!
Вервай ми!

Марвин написа:

Мнемозина написа: Освен това там "знам как" е равно на "мога" (то май навсякъде е така)

Не е задължително този, който знае, да може да го направи!
Вервай ми!

Да, прав си, не е задължително. Ако говорим за способности.
Всъщност не мога да обясня какво съм имала предвид, без да давам конкретни примери.
Но точно в изкуствата пък понякога тези, които могат - и го правят - често не знаят точно как е станало.
Наистина е объркано.

Кент написа:

Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?

требе си и нахалство , у мене поне не е от най-застъпените черти, макар че се старая и се уча

Нахалството пък какво общо има?
Смяташ, че има професии "обетовани земи" и е нахалство да се опитваш да ги работиш?:shocked:
Не съм съгласна - всеки може да се опитва да прави каквото си иска, стига да може.
Е някои области позволяват това да се случва, като изкустват например, а други не.
Аз ядрен физик не мога да стана, дори и да искам, но ядрения физик може да просвири или пропее, стига да му е мерак и това е прекрасно.
Всеки да може да създава е прекрасно:-)

vyara написа:Успех на изпита!
По въпроса за грънците... в началото на "Аризонска мечта" се казваше, че повече време отнема да мислиш за нещо, отколкото да го направиш.
На друго място бях чела, че е полезно човек понякога да действа ограничено - като интелигентно 10-годишно дете, например... Или пък спомни си Форест Гъмп, за мен той е най-типичния пример как действието може да надмогне умуването и да даде плодове...
И аз съм забелязала - от много мислене сякаш човек го преживява много пъти в душата си и то е като извършено, после действието все едно губи от инерцията си. И друго съм забелязала. Аз например много неща не довършвам. Започвам ги, виждам, че мога и сякаш това ми стига - не ме вълнува крайния резултат. Не мога да се захвана само с едно нещо. Може би при мен е различно. Може би не съм намерила онова нещо, което единствено ще ми доставя удоволствие да правя....
Интересна тема.

Леко изместваш въпроса
Не става дума нито за това как бавноразвиващ се справя с живота, като развива таланта си да маа по топчето за тенис,
нито дали действието като процес се предхожда от мисленето и кой колко е продължителен.
Питах защо на 80% от завършилите филологии или музика и през ум не им минава да създават нещо в областта за която са учили, а това правя непрофесионлно подготвени за дейността хора?
И си отговорих - защото непрофесионалиста е необременен със своите и чужди очаквания и е свободен.
На мен лично прекалената информираност ми пречи и ако усетя че започвам да блокирам умишлено си чистя съзнанието, за да мога да продължа.

И попитах при ви вас как е?

Марвин написа:

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

Успех на изпита!

Оковите не са знанието, а несигурността! Ако човек се чувства несигурен, то той сам си слага най-тежките окови.
Затова прави, каквото ти харесваи каквото трябва. Пък, да става каквото ще!

а несигурността не идва ли от страха че няма да се справиш, който пък е пряко свързан със знанието за опастностите коите те очакват:-)

Мнемозина написа:

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

Стискам ти палци.

Примерът, който даваш, не е подходящ за въпроса, дето го задаваш. Просто областта е много специфична и това, което се случва с нея в последните години е от голямо значение. Освен това там "знам как" е равно на "мога" (то май навсякъде е така), но проблемът е точно в способността да научиш "как".

Но по принцип: сковаващи могат да бъдат не знанията в определена област, а болезнените ни амбиции.

е не :)))
знам как не е равно на мога:))
ежедневно се сбълсквам с хора, които знаят какво пише в учебника, ама не могат да го приложат

Пипилота Шантиклер написа:а несигурността не идва ли от страха че няма да се справиш, който пък е пряко свързан със знанието за опастностите коите те очакват:-)

Е, да де!

Пипилота Шантиклер написа:
е не :)))
знам как не е равно на мога:))
ежедневно се сбълсквам с хора, които знаят какво пише в учебника, ама не могат да го приложат

Да, и аз по-нататък казах, че не винаги е равно.
Обаче аргументът не са учебниците, защото там не пише всичко необходимо.

Дали пак до егото не стигаме...
Ако си непрофесионалист и се издъниш веднага си имаш готовото оправдание "абе кво искате, аз съм аматьор".
А ако си профи и се издъниш, някак трудно ти се събира в устата да признаеш, че си некадърен (поне за конкретната работа).
Значи не толкова до очакванията, колкото до оправданията опираме.
Не знам, нещо такова ми се върти в главата, но сега ми е трудно да мисля.....ми не съм професионална мислителка, кво искате.:lol:

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?
...........

Хубав въпрос.
Според мен, проблемът е, че т.нар. "професионалист" тръгва от по-високото ниво,
и автоматично се предполага, че ще го надскочи, а то рядко се случва. Лоша интерпретация на образованието. А може би просто хората, които започват до учат и да се задълбават, по природа са по-неуверени и плахи- иначе за какво им е целия този труд?!

Аз лично нямам отговор. Но съм изцяло на страната на практиците, и се надявам да вляза в техния отбор.

п.п. Сега се замислих - ти какво си учила, за да пишеш стихове?

vyara написа:..........
И аз съм забелязала - от много мислене сякаш човек го преживява много пъти в душата си и то е като извършено, после действието все едно губи от инерцията си. И друго съм забелязала. Аз например много неща не довършвам. Започвам ги, виждам, че мога и сякаш това ми стига - не ме вълнува крайния резултат. Не мога да се захвана само с едно нещо. Може би при мен е различно. Може би не съм намерила онова нещо, което единствено ще ми доставя удоволствие да правя....
Интересна тема.

нда, многото мислене накрая опира да намериш поне 9 причини защо не трябва да се прави даден нещо

инстинкт и късмет помагат

знанията са плюс разбира се

знанията са плюс разбира се[/quote]

но не задължителни....

може би желанието и вярата в успеха са най-важни....
да има страст и огън

Dark Lady написа:може би желанието и вярата в успеха са най-важни....
да има страст и огън

анджък!

doktorka написа:
анджък!

Ти кацнА ли бе?
С други думи: Кацна ли ми ти сега? М??

успех
след време, човек съжалява повече за нещата, които е пропуснал да направи, отколкото за тези, които е направил и не е постигнал очакваното

А дали е по силите на един човек да знае "всичко"?

Просто я работаю волшебником...

Нищо не разбрах от цялата тази история с грънците и музиката, надявам се обаче изпита да е минал добре

хора прочетох но нямам време да отговарям,общо взето единомислие цари
ще ви чета в следващия месец-два

Пипилота Шантиклер написа:... месец-два

Пипилота Шантиклер написа:Срещнах тези дни един колега от института и се заприказвахме кой накъде е и с какво се занимава.
Оказа се, че почти никой от нас не прави музика в какъвто и да е жанр, а в същото време куцо и сакато пише, свири и работи.
Защо така? Знанията в определена област окови ли са? Защото много знаем и ако се опитаме да го приложим на практика ще се изложим?
Повече ще се изложим отколкото любителите, точно щото претенциите са ни големи, а между знам как и мога да го направя разликата е голяма.
Как е при вас с грънците?

П.П. Сега отивам на изпит, стискайте ми палци, защото не съм грънчар, но обичам да правя грънци

добрият си е добър
кви окови?!
за кво излагане става дума?
ако има да плати ще гледа ако ли не да си се премята в цирка и чао лека нощ и довиждане

Как мина изпита?

В подобен контекст за грънци се сещам за филма "Призрак"...