3o4o.net

Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Спокойно! Минаваш от кататонен ступор в манийна фаза... Всичко е наред. :) :) :)

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

"тихите води са най-дълбоки"...:)

а аз бълбукам...
по принцип.

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Честно, не разбрах много какъв е проблема ти?
Искаш да бъдеш по-решителна и да не търпиш толкова много ли? Трябва да кажеш конкретна случка. Иначе как да ти кажа докога търпя. Аз по принцип май не търпя, в смисъл не преглъщам и не премълчавам. Като мога да направя нещо по въпроса, правя го. Като не мога да променя нещо и се налага да го понасям - приемам го и се опитвам да го погледна колкото се може по-обективно и от всички гледни точки.
Дай някакъв жокер, че така много общо се получава.

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Търпението е много хубаво качество. Айде да бас че съм по-търпелив от теб?
Ама как се самопохвалих само

vyara написа:Като не мога да променя нещо и се налага да го понасям - приемам го и се опитвам да го погледна колкото се може по-обективно и от всички гледни точки.
Дай някакъв жокер, че така много общо се получава.

Ето жокер. Точно така. Абсолютна "ненамеса" съм.
Пример с предмети : пада ми обеца на улицата. Не се обръщам или връщам да го търся. Мога да се върна и да сложа очилата в опит да го намеря. Да ама не. Решавам, че това ми бил късмета и хайде да върви, някой ще го намери.
С хората : оставям ги да си приказват и творят, каквото и както им харесва. По-никакъв начин не им намеквам, че това ме дразни или притеснява. Винаги усмихната и добронамерена. Накрая обръщам гръб и забравям името на лицето. Горя мостовете и приемам, че така е трябвало да стане. После много ме е яд, като ми изникнат същите тези лица в опит да ми обясняват как съм можела отношения градени толкова време да хвърля в прахта. Става ми досадно и неприятно, дори на моменти бяс ме хваща. Ама пак си мълча де... с усмивка. Та това се питах : така ли да продължавам или мога да пробвам да се намеся в някакъв удачен момент и да подсказвам, кога е горещата точка преди кипването или изгарянето на моста.

wishes написа:
Търпението е много хубаво качество. Айде да бас че съм по-търпелив от теб?
Ама как се самопохвалих само

Бе и аз така съм чувала, че търпението е хубаво качество. Ама нещо много труд коства пък и не мога да видя резултата от "хубавото"...Все ми се струва отстрани, че нетърпеливите хора по-бързо се движат по улицата.
Ма докато ти се хвалиш за него аз нещо си се порицавам

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Тва ще да е докато те очупи живота. Тогава ще напипаш баланса, кога да си рязка(т.е. не сдържана/търпелива)
и кога е необходим компромис.

Anonymous написа:

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Тва ще да е докато те очупи живота. Тогава ще напипаш баланса, кога да си рязка(т.е. не сдържана/търпелива)
и кога е необходим компромис.

Май наистина трябва да се регистрирам!

Jolee написа:

vyara написа:Като не мога да променя нещо и се налага да го понасям - приемам го и се опитвам да го погледна колкото се може по-обективно и от всички гледни точки.
Дай някакъв жокер, че така много общо се получава.

Ето жокер. Точно така. Абсолютна "ненамеса" съм.
Пример с предмети : пада ми обеца на улицата. Не се обръщам или връщам да го търся. Мога да се върна и да сложа очилата в опит да го намеря. Да ама не. Решавам, че това ми бил късмета и хайде да върви, някой ще го намери.
С хората : оставям ги да си приказват и творят, каквото и както им харесва. По-никакъв начин не им намеквам, че това ме дразни или притеснява. Винаги усмихната и добронамерена. Накрая обръщам гръб и забравям името на лицето. Горя мостовете и приемам, че така е трябвало да стане. После много ме е яд, като ми изникнат същите тези лица в опит да ми обясняват как съм можела отношения градени толкова време да хвърля в прахта. Става ми досадно и неприятно, дори на моменти бяс ме хваща. Ама пак си мълча де... с усмивка. Та това се питах : така ли да продължавам или мога да пробвам да се намеся в някакъв удачен момент и да подсказвам, кога е горещата точка преди кипването или изгарянето на моста.

Сега те разбрах по-добре. До голяма степен и аз постъпвам като теб. Казвам си, че щом нещо е станало, значи така е трябвало да стане. Далеч не се боря със зъби и нокти за щяло и нещяло. Нямам нерви, а и все по-често ми липсва желание...

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

мен шизофренията явно ме е хванала отдавна в работата съм търпелива, усмихната, разбираща. понякога повишавам тон, карам се и т.н. ама то част от работата. общо взето работата и личния ми живот са строго разграничени.

сега, аз примерно обицата ще се върна да я потърся. подарък са от мъж ми /съвсемобикновенни сребърни, да не помисли Боев, че зарад 3 каратовите диаманти ще се върна / и ще ми е мъчно. или ако губя поне да загубя и двете, за де не се дразня

Аз съм търпелива, до едно известно време, направо добричка и после се изнервям гранде и ада се изсипва. Метаморфозата от мила и добра до нещо хъм....ай ще пропусна милите определения на "лошави люде" е бърза.

Да съм така търпелива с хората като теб не мога - ни в работа, ни в личен живот. Предпочитам да надам вой, че нещата не ми харесват, че не вървят както трябва и май май изгорените мостове са малко.

Последствията - знам ли, не зная как би било иначе.

А ти защо се притесняваш от търпението си? Аз от толкова години се уча на търпение......

wishes написа:

Jolee написа:Оф хорица. Помагайте, кой със смях, кой сериозно. Както ви допадне. Въпроса не е жизненоважен, но ме човърка. Да седя и чета във форума, пиша си с вас, но пак си ме човърка и немога да се абстрахирам.
Аз съм мнооооооооого търпелива. Чак си се чудя. Да смейте се. Поглеждам се и си казвам абе ти защо така? Замислила съм се защото стандартният ми подход е следният: търпя, търпя и накрая просто тихомълком късам и хвърлям без връщане назад. Тук става въпрос за всичко. От дрехи до хора. Да ама започвам да се замислям докога така и какво може да се направи, зада се промени положението. Човъркам се, мълча си и въобще имам усещането, че по-пасивен тип от мене няма. Целият парадокс е че около мен хората остават с точно обратното впечатление.
Добре де може и да съм в начален стадий на параноя или раздвояване на личността, но поне да го чуя от вас : независими сте все пак

Та търпеливи ли сте? Доколко? Кога се изчерпва и как реагирате? Последствия ?

Търпението е много хубаво качество. Айде да бас че съм по-търпелив от теб?
Ама как се самопохвалих само

Мне-е-е, търпението не е добродетел. Аз, пък, да ти кажа.

Много. Накрая. Ужасни.

Абе хора, има търпение и търпение..., както и търпимост. Нека не ги смесваме.

vyara написа:Абе хора, има търпение и търпение..., както и търпимост. Нека не ги смесваме.

е как точно да не ги смесваме като явно си е до човек

представи си една ситуация в която примерно някой идиот паркира и ни затиска, така че не можем да излезнем.

аз и Jolee сме в колата - какви мислиш ще са реакциите ни?

и как ще се погледнем една друга? - може би аз ще си кажа "таз явно е пийнала едно успокоително преди 1/2 час", Jolee ще си помисли "Таз пък какво толкова се нервира, че и крещи даже.....ужас....."

Dark написа:

vyara написа:Абе хора, има търпение и търпение..., както и търпимост. Нека не ги смесваме.

е как точно да не ги смесваме като явно си е до човек

представи си една ситуация в която примерно някой идиот паркира и ни затиска, така че не можем да излезнем.

аз и Jolee сме в колата - какви мислиш ще са реакциите ни?

и как ще се погледнем една друга? - може би аз ще си кажа "таз явно е пийнала едно успокоително преди 1/2 час", Jolee ще си помисли "Таз пък какво толкова се нервира, че и крещи даже.....ужас....."

Добреее... И идва идиота след 15 минути, през това време Жоли си е седяла спокойно и се е наслаждавала на гледката (като напълно се е иключила за истеричните ти писъци), а на теб са ти умрели намсиколко нервни клетки. Резултатът е, че времето си е така и така изгубено за теб (да не говорим за нервните ти клетки), но за Жоли не е.
Казвай си - спрях така, че друг ни затисна, следващия път така ще паркирам, че да не дам възможност да ме затиснат (тук примера с паркирането е просто пример)

vyara написа: Добреее... И идва идиота след 15 минути, през това време Жоли си е седяла спокойно и се е наслаждавала на гледката (като напълно се е иключила за истеричните ти писъци), а на теб са ти умрели намсиколко нервни клетки. Резултатът е, че времето си е така и така изгубено за теб (да не говорим за нервните ти клетки), но за Жоли не е.
Казвай си - спрях така, че друг ни затисна, следващия път така ще паркирам, че да не дам възможност да ме затиснат (тук примера с паркирането е просто пример)

Идва идиота след 250 минути, ние сме пропуснали 2 важни срещи.......

Dark написа:

vyara написа: Добреее... И идва идиота след 15 минути, през това време Жоли си е седяла спокойно и се е наслаждавала на гледката (като напълно се е иключила за истеричните ти писъци), а на теб са ти умрели намсиколко нервни клетки. Резултатът е, че времето си е така и така изгубено за теб (да не говорим за нервните ти клетки), но за Жоли не е.
Казвай си - спрях така, че друг ни затисна, следващия път така ще паркирам, че да не дам възможност да ме затиснат (тук примера с паркирането е просто пример)

Идва идиота след 250 минути, ние сме пропуснали 2 важни срещи.......

:) :) :)

Сладурки. Колко точно описахте ситуацията

И като си я представих се поуспокоих, че явно трябват и от двата вида темпераменти. Хайде отивам да си изпия успокоителните и ви изпращам поздрави.

А Дарки да знаеш - няма да чакаме 250 минути. Ще чакам до последно и накрая към 249 минута ще дам някой лев на минаващи хамали да му вдигнат колата и да я преместят на долната улица...
Той пък ще дойде точно в този момент : ще се навика- ти ще го набиеш, а аз ще ти помагам.

Ще ни снимат от новините и хората от важните срещи, които пропуснахме ще ни видят вечерта по новините

На другият ден ще са подписали всички договори без коментар и с двойна печалба за нас

Jolee написа: :) :) :)

Сладурки. Колко точно описахте ситуацията

И като си я представих се поуспокоих, че явно трябват и от двата вида темпераменти. Хайде отивам да си изпия успокоителните и ви изпращам поздрави.

.........

само си представям заглавията в Нощен труд и др.подобни

Up
Нема значение кво е..не съм го чел